Яна Добрева е драматург и отговорен редактор на Екип "Драматургични форми" към програма "Христо Ботев" на БНР. Като дете на известни актьори - Нина Стамова и Илия Добрев - отблизо е имала възможност да проследи как се ражда една роля и какво може да даде и какво може да отнеме театърът. Завършила е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски".

Автор е на много театрални пиеси, които са част от репертоара на български и чуждестранни театри. Някои от творбите са отличени на международни конкурси. Пиесата "Да поиграем на челик" печели конкурс за драматургия в Германия, а "Боровинкова тишина"- драматургичен конкурс във Франция.

Други нейни по-известни пиеси са "Омагьосани", "Пясъчен пъзел", "Топлината през ноември", "Боже! Крокодили!", "Милост за мама", "Драскотини от дъжда".

Тя е драматург и на спектакъла "План Б" с режисьор Михаил Милчев, актьор от трупата на "Театър София", в който разказват истински истории на хора, пострадали и спасили се от зависимости.

На сцената са млади и много талантливи куклени актьори, които ще разкажат историята на 5 декември (неделя) от 19.30 часа в "Сити Марк арт център".

Яна Добрева (Снимка: Йоанна Котева)

- Г-жо Добрева, защо хората страдат от зависимости? Спектакълът "План Б" изследва причините, а те са многообразни.
- Липсата ни на свързаност с Първоизточника, а оттам - и един с друг, ни отделя, рамкира ни в егоцентризма ни. Без него нямаше да сме обособени личности, но човешката ни еволюция вече изисква да го надмогваме.

Сега егоизмът, егоцентризмът раждат всичките ни беди. Това е причината. Другото са следствия. Като несправянето с реалността, изискванията, очакванията, излишните бунтове, прекомерните инстинкти, крайните емоции, които ни лишават от здрав разум. И че виждаме до върха на носа си - само частички от цялото.

Мислим си, че сме Пъзелът, а сме разхвърляните му парченца. Време е за свързване. И да преживеем Цялото.

Без Цялото - всички ние в онази необятна ръководеща енергия и всепобеждаваща любов, без Бог и могъществото му, оставаме излишни и потънали в дребнотемията на обидите, нараняванията, страховете, несбъднатостите, тленността. И ето ги зависимостите - привидните лекове за всяко страдание.

Алкохол, хазарт, наркотици, интернет зависимости, работохолизъм, шопинг мании и т.н., са краткотраен еуфоричен опит да спрем пулсацията на болката. Те са обречен опит да сме щастливи. Щастието обаче е вътре, а не навън. Всичко е отвътре навън. И нищо не е отвън навътре.

"План Б" - документален спектакъл за зависимостите (Снимка: Иво Орешков)

- Каква е болестта на съвремието, а вероятно не е и една?
- Материализмът. Заради алчността му цивилизацията ни загива.

Трупане на власт, пари, престиж и каквото още може да се трупа. Колкото и да имаме, искаме още. Такъв свят няма място във Вселената. Такъв свят е беден, недостатъчен да нахрани нищо от вътрешните ни празноти. Напротив, уголемява ги.

Бродим искащи, нахъсани, уж побеждаващи, а все по-залутани и самотни. Материализмът е тежко духовно заболяване. Той разграбва живота и го погубва без следа. Уж много натрупано, а всъщност само руини.

"План Б" - документален спектакъл за зависимостите (Снимка: Иво Орешков)

- Кое е посланието на постановката, за тези, които още не са я гледали?
- Изходът. Единственият ни авариен изход - да израснем вътрешно.

В днешно време се води битка за човешката душа. Ако спешно не осъзнаем духовната си същност, ние волно или неволно преминаваме на страната на мрака. Създадени сме божествени и великолепни. И имаме силите да преминаваме през злото и да го трансформираме в добро. Да растем през изпитанията често е мъчително, адско, но това е пътят.

Зависимостите поразяват все повече човешки същества и са огромна част от пробния ни камък. Но духовният изход не е само за зависимите, той е за всички.

Милиони проспиват живота си. В този смисъл зависимите са привилегировани, те няма как да подремват по луксозни острови в многозвездни хотели. Те живеят на огромни обороти и или бързо умират, или бързо се будят. Провиждат зад видимото и там намират устоите си. Няма повече какво да ги събори.

Свидетел съм на чутовни пробуждания - останки от човеци, пияни, надрусани, полудели, озверели, събирани от канавките, изведнъж се превръщат в истински хора - достойни, зрели и силни. Да, това е посланието на "План Б" - да спреш да рушиш и да намериш истинската си същност и смисъл.

Да надградиш себе си. Да катериш към по-добрата си версия. Иска се смелост и много вътрешна работа. Иска се наистина да се събудиш. Но пък единственият истински успех е духовният успех.

"План Б" - документален спектакъл за зависимостите (Снимка: Иво Орешков)

- Това е документален спектакъл, заради истинските истории, разказани в него, кое ви беше интересно, провокативно, на вас като автор и писател?
- Документалният театър надминава по сила художествения. Просто защото животът надминава по сила въображението на всеки автор.

Документалният театър е направен само от истини. А какво по-важно днес от това да държим на фокус истината.

Заринати сме в политически, медийни, социални, здравни, екологични и каквито още се сетите логореи, бомбардирани сме от световни манипулации и лъжи, облечени в миловидни грижи за благоденствието ни. Всичко е, за да приспят съзнанието ни. А всъщност положението е военно.

Светът е на фронта и единици са истинските спасители. И сред тази пълна каша документалният театър отсява миниатюрните зрънца истина. Може го. Той събужда рязко, силно, разтърсващо.

"План Б" - документален спектакъл за зависимостите, режисьор Михаил Милчев (Снимка: Иво Орешков)

- Много се говори за "духовност", но просто така думата е гола, какво означава да живееш по Духа, с и в него?
- Да научим нова математика.

Математиката на духовните принципи е съвършено различна от тази в днешните училища.

В Божественото смятане едно плюс едно не прави две, а две минус две понякога е равно на хиляди; и победата не е задължителна, защото пораженията изграждат силни характери; и болката е по-смислена от радостта, защото от радостта не научаваш нищо, но от болката - всичко; и да даваш и да обичаш е смисълът, а да ти дадат и да те обичат не ти се полага, ами е подарък и привилегия; и да властваш е безсмислено, а да служиш - безценно; и да благодариш за всеки миг, за всеки дъх, за всяко човешко докосване; и да благоговееш пред живота си, който е от Бог, но пък изборите в живота ти са си само твои; и така да си щастлив - без нищо да имаш и да нямаш от този свят, защото винаги всичко е напълно достатъчно; и когато полетиш нагоре към Създателя, да положиш пред нозете му твоето създадено красиво и добро...

"План Б" - документален спектакъл за зависимостите (Снимка: Иво Орешков)

За чашките и хората

"И влачех майка ми навън, защото не исках баща ми да си помисли, че я измъквам. Исках да мисли, че съм на негова страна. Исках да я набутам в асансьора и да си тръгваме, защото ме беше страх, че ще я убие. Той с тая тенис ракета я беше направил на дроб. Това беше моят живот, моето ежедневие".

Това откъс от една от историите в спектакъла - мъж отраснал в такава атмосфера и съответно сам, попаднал в плен на алкохолна зависимост.

Сред достойнствата на спектакъла е това, че безпощадно вади на показ и разказва много интимни, разтърсващи истории, поднесени с много енергична актьорска игра и оригинални режисьорски хрумвания.

Това че млади актьори са в ролите допринася да няма тежест, тегота, от житейски натрупвания, а напротив - да се усеща лекотата, носена от надеждата и светлината.

Това е театър с мисия и послание, и колкото повече хора научат за пътя и изхода, толкова повече ще бъдат спасени. Проектът е финансиран от Министерство на културата и се осъществява с подкрепата на Терапевтичен и рехабилитационен център "Жива". 

Консуматорското общество (Снимка: Иво Орешков)

Някои от актьорите в спектакъла "План Б" споделиха как са успели да пресъздадат толкова проблематични герои, след като самите са толкова млади и какви интересни истории си спомнят от представленията досега, както и коя история ги е развълнувала най-много.

Повечето са завършили един и същ клас "Кукли", на доц. Майя Енчева в НАТФИЗ преди три години.

Това са Светлина Станчева, Гергана Либова, Ивета Маринова, Димитър Пишев, Георги Димов, Борис Коев. Автор на много любопитната мултимедия е визуалния артист Петко Танчев. Хореографията е дело на Велислава Цветкова - Дипчикова.

"План Б" - документален спектакъл за зависимостите, режисьор Михаил Милчев (Снимка: Иво Орешков)

Димитър Пишев:

"Не знам дали сме успели да изградим образите докрай, мисля, че все още продължаваме, с всяко едно представление. Освен това, интересното тук е, че чисто драматургично, ние не изграждаме конкретни образи, нямаме конкретни персонажи, всеки преминава през историите на поне двама човека и реално се получава така, че всички ние изграждаме един обобщен образ - образа на зависимия човек.

Това се случва, защото нашата идея е, че въпреки, че всеки има различна история, в крайна сметка, ако човек се отдръпне и погледне отстрани, вглеждайки се внимателно, ще види, че историите, макар и различни, звучат така сякаш са една и съща, разказана с други герои и специфични нюанси.

Така че, ако сме успели да изградим този образ, то е защото сме се опитали да разберем тези хора и да потънем в болката им, доколкото е възможно, да я преживеем и да преживеем изцелението също. Труден път за млади хора с малък житейски опит, наистина, но когато човекът отсреща, т.е. режисьорът, те държи за ръка и те води, и си имате доверие, нещата се получават в даден момент.

Какво знаят лекарите за зависимостите като болест?! (Снимка: Иво Орешков)

Гергана Либова:

"Работата в този спектакъл е един от най-интензивните и емоционални процеси, които съм имала до момента.

Най-вълнуващото и шокиращо представление, което имахме досега беше във Варна, когато на един от актьорите му стана лошо, докато играхме и напусна сцената и ние останахме без един човек. Не разбрахме как реагирахме толкова бързо на всичко, което се случи. После той се върна и то с много силна енергия и всичко продължихме по реда си. Но това ни промени и още повече сплоти всички нас, идеята и смисъла, за който работим.

Във всяка една история намирам част от себе си вътре. Има един текст обаче, който винаги ме вълнува, когато съм на сцената, там казвам: "Имах чувството, че никой не ме харесва, че не съм достатъчно добра такава, каквато съм...И въпреки моя талант, аз се усещах ужасно тъжна".

Зависимостите погубват и любовта (Снимка: Иво Орешков)

Светлина Станчева:

"Освен, че всеки е асоциирал историите на тези хора със свои лични истории, за да му помогне по някакъв начин, голям принос за това да достигнем до проблематиката на тези хора, е това, че ние всички сме много чувствителни и емпатийни.

Това ни помага да можем да се поставяме на мястото на другия по-лесно и така да изпитаме част от болките, страховете, копнежите и мечтите му.

Да се свържем с енергиите на тези истории и да успеем да ги пуснем да преминат през нас.

В един от етюдите, колегата ни - Георги Димов, се плъзга по пода и много често си разранява лицето. На последното представление, което играхме, го разрани по-сериозно и целият беше в кръв, стичаше се по-лицето му и беше много драматично, но интересното беше, че след представлението идваха хора и бяха много впечатлени как без да забележат, той се е намазал с изкуствена кръв - колко внушително било и колко майсторски направено, хаха".

"План Б" - документален спектакъл за зависимостите, режисьор Михаил Милчев (Снимка: Иво Орешков)

Георги Димов:

"Едно от най-милите неща, които преживяхме докато създавахме спектакъла, беше реалното споделяне на истории помежду ни. Седнахме на сцената в кръг, близо един до друг. Всеки от нас сподели най-тежките си преживявания, своите травми от детството, оставили отпечатък върху него. Енергията, която се създава при такава изповед е неописуема. Лично на мен това ми помогна не само да се сближа още повече с колегите си, но и да разбера защо всеки е такъв, какъвто е днес.

Дори най-малките травми програмират поведението ни и начина ни на мислене за цял живот, но рядко си даваш сметка за това. Обикновено обвиняваме обстоятелствата или другите за това, което сме ние. Липсва ни погледът върху себе си. Да се вгледаме навътре в нас, а не да очакваме външният свят да се наглася според нашите изисквания.

Всяка една от историите е оставила белег върху нас. И няма как да е иначе, защото те все пак са лични, а това те докосва. Веднага рисуваш в съзнанието си обстановката, лицата, картините.

Мен лично всеки път ме травмира историята на сина, чийто баща алкохолик пребива жестоко майка му. За да я спаси, момчето я е влачело по коридора към асансьора. Разтърсва ме и сега като си го представя. Такъв свят създаваме днес.

И ще продължи да е такъв, докато и ние продължаваме да пълним дупките в душите си с боклуци и не се научим да приемаме страданието си тук и сега и да бъдем в мир с него. Най-лесното е да отвориш бутилката, за да забравиш или да си купиш поредната глупост, защото тя ще ти донесе щастието, за което копнееш".

Борис Коев, Георги Димов, Гергана Либова, режисьорът Михаил Милчев, Светлина Станчева, Димитър Пишев, Ивета Маринова (Снимка: Иво Орешков)

Композиторът Милен Апостолов, който е автор на музиката на спектакъла "План Б" и беше номиниран с "Икар" за работата си, (и така щеше да увеличи колекцията си, защото вече има няколко), коментира:

"Първото и най-важно нещо, което ме мотивира да се захвана с този проект и да стана част от екипа е искреността, с която всички подхождат и чистия дух и енергия - това е нещо, което за съжаление все по-малко виждам в днешното изкуство. Като композитор всичко ми е любопитно.

Композиторът Милен Апостолов (Снимка: Павлин Даскалов)

Всяко листо, тема, човек, душа, мисъл е вселена, в която можеш да се изгубиш. За съжаление днешният свят е изтъкан от зависимости. Мисля, че всеки един от нас даже живее с една такава - много или слабо изразена. Това са туморни клетки, които за съжаление не винаги водят до "happy end". Но това не бива на ни отчайва.

Смисълът е в достигането и в борбата за това просто да бъдеш щастлив, макар и това да е близко до непостижимото. Та така и със зависимостите.

Не искам да захараосвам нещата, възхищавам се на всички тези хора, които са успели. Може би аз самият не бих. Но се радвам, че имах възможността да се докосна до този свят и да покажем на хората, че винаги във всяка творба има контрапункт и във всеки мрак има искра светлина".

Интервюта на Боряна КОЛЧАГОВА

Заповядайте на "План Б" на 5 декември 2021 г. от 19.30 часа в "Сити Марк арт център".

"План Б" е документален театрален спектакъл, основан на реални интервюта с истински хора, страдащи от алкохолна или наркотична зависимост. Нашите герои разказват честно и открито за унижения и падения, които трудно бихме могли да си представим. Те обаче, споделят всичко това, защото вече могат да си го позволят - превъзмогнали са го. Светлината е победила в техния път.

Това е един спектакъл за духовната криза на човечеството, изследвана чрез едно от нейните най-сериозни проявления - зависимостите, като опит за бягство от реалността и болката. И личния духовен опит като един възможен изход, оказал се спасителен за стотици изтерзани души. За упадъка на нравите, консуматорския възглед за получаване на незабавно удовлетворение на всички потребности, за девалвацията на духовните ценности.

И за Бог от друга страна. За вечната епична битка между Бог и Его.

За духовния път, извървян от обикновените хора, обект на нашия разказ и чудото, благодарение на което те са изградили един нов живот на основа на вярата.

Продуцент - Продуцентска къща М енд Б Прадакшънс
Идея и постановка - Михаил Милчев
Драматург - Яна Добрева
Композитор - Милен Апостолов
Дигитален артист - Петко Танчев
Фотограф - Иво Орешков
Актьори - Борис Коев, Георги Димов, Гергана Либова, Димитър Пишев, Ивета Маринова, Светлина Станчева.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата на РБ, Рехабилитационен център за лечение на зависимости "Жива" и любезното домакинство на Сити Марк Арт Център.