ЧУДОТО НА ВДЪХНОВЕНИЕТО
Рождество Христово в италианската ренесансова живопис
Според легендата традицията започва със Свети Франциск от Асизи, който за първи път възпроизвежда раждането на Христос през 1223 г.
Редактор : / 2721 Прочита 6 Коментара
"Мистичното Рождество Христово" от Сандро Ботичели, около 1500 г., притежание на Национална галерия в Лондон
На 25 декември християните по света празнуват раждането на Христос, както е описано в Евангелието. В течение на векове художниците експериментират с различни начини да преразкажат скромната, но необикновена история за раждането на Детето-Спасител от Дева Мария.
"Рождество Христово" на Дзаноби Строци (1412–1468)
Както се разказва в Евангелията, животът на Христос започва с необикновено раждане и завършва с ужасна смърт, последвана от възкресение. Между тези два епизода се случват множество събития, сред които чудеса, диалози и проповеди, които съдържат основните учения на християнството.
Въпреки богатството на това сравнително кратко житие, италианското изкуство от късното Средновековие и след него са склонни да наблягат на най-вече на разказа за Въплъщението - последователността от събития около раждането му, и събитията от Страстите - страданията през последната седмица от живота на Исус.
Многобройни версии на тези сцени са произведени от тринадесети до седемнадесети век, но никоя от тях не е точно като другите. Приликите, които свързват няколкото примера, показват приемствеността на традицията в италианската живопис, а вариациите, които правят всяка една творба уникална, показват жизнеността на иновацията в тази традиция.
"Поклонението на влъхвите" от Джовани ди Паоло, около 1460 г.
За италианските ренесансови художници темата за Рождеството се превръща във вдъхновение за различни видове художествени експерименти. Според легендата традицията на живите сцени на Рождество Христово започва със Свети Франциск от Асизи, който за първи път възпроизвежда раждането на Христос, използвайки актьори и животни, на живо пред публика в централния италиански град Гречо през 1223 г.
С течение на времето народното благочестие и италианската любов към публичните шествия само подхранват тази традиция. На целия италиански полуостров раждането на Христос става изключително популярна тема. До късното Средновековие скулптурни композиции с Богородица и бебето Исус са документирани в много църкви в Италия.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
В Неапол, например, скулпторите започнали да се проектират в ансамбли с реалистични фигури в църквите на града. Там започнали да се появяват и сложни религиозни групи, изработени от дърво, теракота и други материали.
Изобразяването на Рождество Христово, първата нощ от живота на Христос на земята, са склонни да подчертават крехкостта на бебето и чудото, усетено от онези, които първи са станали свидетели на пристигането му.
"Поклонението на овчарите" на Джовани Батиста Бенвенути, около 1520 г.
Детето обикновено е централно разположено, а Девата е показана в любящо съзерцание. Вол и магаре, две животни, споменати в пророчеството на Исая за Месията (Исая 1:3), обикновено се появяват близо до бебето, а Свети Йосиф, съпругът на Мария, е включен, но често се поставя на една страна, така че да не се появява като баща на Детето Христос.
Една картина може да показва Мария и Йосиф сами с Младенеца Христос, но по-често към святото семейство се присъединяват пастирите, които са първите, които са му се поклонили на земята. Творбите от четиринадесети век на темата обикновено включват елементи, наследени от византийската традиция, например, подобно на кутия креватче за бебето и подобен на пещера подслон за святото семейство. По-късните изображения променят обстановката и характера на овчарите по забележителни начини.
Нека да разгледаме как някои италиански художници са отразявали тази тема през вековете:
"Рождество Христово с пророците Исая и Езекиил" на Дучо ди Буонинсèня, околво 1308-11 г., притежание на Националната художествена галерия във Вашингтон:
Изображенията на Рождеството от четиринадесети век разчитат на византийски визуални елементи като овчари, коленичили пред ясли, подобни на кутия. Типично за панелната живопис от началото на четиринадесети век, "Рождеството" на Дучо ди Буонинсèня е съставено от плоски пространствени отношения с припокриващи се равнини и позлатени ореоли, както и други детайли.
Интересното е, че Дучо ди Буонинсèня съчетава както подслон, подобен на пещера, по-популярен на Изток, с конюшня, по-често изобразявана в западното изкуство като родното място на Христос. Тези панели някога са били част от масивен, сложен олтар, наречен Maestà, известен шедьовър в катедралата на Сиена, който по-късно е разбит на парчета, разпръснати в музеи по света.
"Рождество Христово" на Фра Анджелико, около 1440 г., намира се в Музея на изкуствата в манастира Сан Марко, Флоренция:
Фреската на Фра Анджелико (или може би Беноцо Гоцоли), "Рождество Христово", рисувана около 1440 г. на стената на монашеска килия в доминиканския манастир Сан Марко във Флоренция, показва класическа композиция с Детето Христос в центъра, заобиколено от Светото семейство, от светци и животни. Въпреки че комбинацията от средновековна пещера/конюшня и позлатени ореоли все още присъстват, художникът включва триизмерна перспектива, която се е превърнала в норма във флорентинската живопис до средата на петнадесети век.
Някои историци на изкуството смятат, че ученикът на Фра Анджелико, Беноцо Гоцоли, който също е бил доминикански монах в Сан Марко, може да е имал пръст в тази фреска.
"Поклонението на пастирите" от Андреа Мантеня, около 1450 г., намира се в Музея на изкуството "Метрополитън" в Ню Йорк:
"Поклонението на пастирите" на Андреа Мантеня, рисувана около 1450 г., представя историята на Рождество Христово, разгръщаща се на фона на драматичен пейзаж с разрушена класическа структура.
В далечината стои Голгота, капсулираща раждането и жертвата на Христос в един образ. На преден план Детето Христос лежи в гънките на роклята на Мария. Удивените овчари се приближават с разкъсани дрехи и боси крака.
"Рождество Христово" от Франческо ди Джорджо Мартини, около 1475 г., намира се в Националната пинакотека на Сиена:
Франческо ди Джорджо Мартини е ренесансов човек във всеки смисъл на думата, показващ майсторство не само в живописта, но и в скулптурата, инженерството, писането и архитектурата. Той създава това "Рождество Христово" за манастир в родния си град Сиена. Подобно на изображението на Мантеня, Рождеството на Мартини се разгръща пред разрушена структура и далечен пейзаж, силна демонстрация на неговите артистични умения.
Свети Бернар и Тома Аквински - и двамата важни за покровителите на манастира, поръчали тази работа - наблюдават бебето от лявата страна.
"Мистичното Рождество Христово" от Сандро Ботичели, около 1500 г., притежание на Национална галерия в Лондон:
"Мистичното Рождество Христово" от Ботичели е завладяващо, нетрадиционно изображение на Рождеството, вдъхновило различни интерпретации.
Вместо да преразказва история, Сандро Ботичели ни представя сюрреалистична визия за събитието, може би вдъхновена от пророчествата на Откровението. Гигантска Мария и Исус закотвят иначе хаотична композиция, изпълнена с ангели, дяволи и светци, плюс текстове на гръцки и латински.
Някои историци на изкуството предполагат, че това произведение включва теми от проповедите на доминиканския монах Джироламо Савонарола, когото Ботичели може да е следвал известно време към края на живота си. Тази картина е единствената оцеляла, подписана картина на Ботичели.
Според Евангелията няколко дни след раждането трима мъдреци от Изтока - влъхвите - пътували, за да видят бебето, носещо екзотични подаръци. Тази интересна тема за т. нар. Трима крале е друга популярна тема за италианските художници.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}