IN MEMORIAM
Актрисата Нина Стамова - духовният стожер на артистичната фамилия Добреви
Приемаше скромно наградите си, в сянката на знаменития си съпруг
Редактор : / 5543 Прочита 0 Коментара

На 4-и т.м. почина актрисата Нина Стамова - съпругата на покойния талантлив актьор проф. Илия Добрев и майка на драматурга Яна Добрева и сценографа Ясен Добрев. Приживе Нина Стамова сама отбелязваше, че не се е обиждала, че винаги е оставала някак в сянката на известния си съпруг. По този повод Нина казва много деликатно в едно интервю, че Илия я е "отмествал", за да си свърши добре работата.
Нина Стамова не бе суетен човек. Приемаше работата си на сцената като мисия, която не винаги и не задължително трябва да те направи известен.
Актрисата беше чутовен работохолик и си вършеше работата като безпощаден перфекционист, без да очаква почести, награди и слава. Животът ѝ бе свързан най-вече с Театър "199" и с Младежкия театър - повече с театъра, отколкото с киното, макар че има и филмови роли. Нина Стамова казваше, че театърът, за разлика от киното, е някак по-тихо и по-интимно място, което не те прави популярен, но пък "пълни душите" на хората, заради живия контакт. Публиката я обичаше не само като актриса, но и като човек. Изглежда усещаше честното й отношение към професията и хората, и скромността й като човек. Нека си кажем, че подобно благородство не е много присъщо на женската част от актьорската гилдия. И то не само у нас, но в цял свят. А тя можеше да се възгордее - беше личност на сцената и съпруга на един от най-известните ни актьори - Илия Добрев.
Илия Добрев и Нина Стамова на наградите "Аскеер" през 2011 г. (Снимка: BulFoto)
Децата им - Яна и Ясен, израстват покрай актьорските вълнения на родителите си, в атмосферата на театъра и киното. Яна става драматург, Ясен - сценограф. От малък рисува. Когато Яна заминава за Канада, Нина Стамова, като всяка майка, страда че детето й не е покрай нея. А когато се случи така, че сцената събере всички заедно в един спектакъл, това са най-радостните мигове за нея.
Смъртта на Илия я "покосява". Така се изразява нейна близка приятелка. Външно изглеждала силна, но в погледа й се усещала онази липса, която е неизразима с думи. По някаква жестока ирония на съдбата, Илия умира в деня на годишнината на обесването на Левски. Определено, той бе най-добрият изпълнител на ролята на Дякона от филма на Вили Цанков "Демонът на империята". Тогава е само на 27. Филмът му донася небивала популярност. И до днес в българското кино няма по-близко покритие на актьор с образа на Левски, от това на Илия Добрев.
Питат Нина веднъж, не се ли е огорчавала, когато не я споменават по име, а казват: "Това е съпругата на Илия Добрев", а тя скромно отговаря: "Не. И не ме е засягало. Поначало аз на никого не съм завиждала в професията. И това ме е спасило, защото завистта унищожава човека", казва тя.
В същото интервю, обаче, признава, че един път само се почувствала наскърбена от съпоставянето й с Илия. Става въпрос за спектакъла "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" под режисурата на Младен Киселов, в който двамата си партнират изключително равностойно, и това бе забелязано от театралните критици, но на художествения съвет шефовете похвалили само Илия, а нея - не.
Трудностите донякъде я стимулирали, разказваше актрисата приживе:
"Явно моят път е трябвало да мине през повече страдания и трудности. Но всяко добро се връща! Имам чувството, че на мен на доста късна възраст ми се изсипа това, което може би и преди съм заслужавала. Но ми се даде заслужено, а не защото съм била млада, красива и не знам каква. Вярно, имала съм труден характер, поне така казват. Аз съм прекален перфекционист, със страшно високи изисквания най-напред към себе си и към работата си. Така че вероятно съм била и остра, и крайна, за да се говори така за мене. Важното е, че трябваше да получа "Аскеер", за да разбера, че колегите ме обичат...", казва Нина Стамова в едно интервю.
И в него личи, че умееше да е не само критична, заради перфекционизма си, но и самокритична. А "трудният" й характер очевидно се е възприемал като такъв от колегите й, защото когато човек е самокритичен, той е и честен - изразява мнения, което не винаги се харесват.
Когато през 1998-а става Актриса на годината, Нина Стамова спечели всички с едно спонтанно изречено изречение:
"Никога не съм го очаквала!...", каза тя.
След наградата, в едно интервю актрисата разказва за първите си крачки в театъра - как незнайно защо са я възприемали за "странна", как е преживявала отношението на другите към нея и как е трябвало да работи неуморно, с надеждата за щатно място в София.
"Оживях благодарение на "Театър 199". Преминах през много драми, докато чаках. И затова се радвам, че след като получих онази награда, два дни телефонът не престана да звъни. Бях направо изумена, обаждаха ми се хора от цяла България", споделя актрисата в горното интервю.
Актрисата бе самокритична във всяко едно отношение. И като майка, също:
"Не успях да дам на децата си толкова, колкото исках, признава приживе тя. Разделяйки се между тях и работата си, не го направих, и това все още ми тежи. Затова сега всяко свободно време отделям за внуците ми. Трябва да се радваме повече на това, което ни е дадено - на слънцето, на деня, на вятъра в косите, на птицата на прозореца... Да усетим радостта от живота и съществуването ни".
Семейството се среща по-често на сцената, отколкото на домашната трапеза. Дома пазела... котката.
Един от най-щастливите мигове в живота на Нина Стамова бил, когато семейството се събира в една пиеса - "Пясъчен часовник" на дъщерята Яна. Илия Добрев поставя пиесата, а Нина е наградена с "Аскеер" за централна женска роля.
Може би най-точно изразява семейната атмосфера, приживе на родителите си, дъщеря им Яна Добрева:
"И двамата бяха много заети - работеха в театъра, радиото, телевизията, киното. Често стоях сама вкъщи. А когато се появяваха, бяха прекалено ярки и заслепяваха. Проблемът е, че с такива родители трудно стигаш до собствената си идентичност. И досега не знам дали заради тях, или заради себе си тръгнах към театъра. Но това е моята съдба. И вече спокойно мога да кажа, че за мен е чест да съм дъщеря на Нина Стамова и Илия Добрев и да съм част от бурния им и прекрасен живот".
Нина и Илия? - Дали сега са заедно?! Сцената, любовта и децата им - стълбовете на тези два колоса на изкуството, винаги са били обединяващо звено в тяхната изключителна двойка. И двамата оставиха много - на публиката, и на поколения артисти след себе си - като се почне от собствените им деца, и се стигне до изявените вече ученици на проф. Добрев: Асен Блатечки, Иван Бърнев, Силвия Лулчева, Христо Гърбов, Христо Мутафчиев, Нети, Ани Пападопулу и др.
Нина играе през годините в театрите в Димитровград, Варна и Пловдив, Театър на поезията и естрадата, Младежкия, "199", НДК, театър "Миниатюра" и театър "Движение". Остави десетки запомнящи се образи в сърцата на театралната публика, а любителите на киното я помнят от филмите "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Покрив" (1978), "Дом за нашите деца" (1986) и др.
Поклон пред паметта на актрисата и човека Нина Стамова!
Поклонението ще се състои във вторник, 6 август, от 11 ч. в столичната църква "Св. София".