Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Неда и Рада от VOX POPULI: Театърът е политически акт, реакция и будност

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ

Неда и Рада от VOX POPULI: Театърът е политически акт, реакция и будност

Как реактивният театър се появява, за да ни провокира да разберем - в каква ситуация живеем и кои сме ние в контекста на този страшно задъхан свят, разказват двигателите на Студиото за Документален театър Неда Соколовска и Рада Езекиева

Неда Соколовска и Рада Езекиева от Студио за документален театър VOX POPULI (Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Неда Соколовска е основателка на VOX POPULI и артистичен директор на В/ХОД. Режисьор по професия и хуманист по призвание, Неда Соколовска търси онези невидими нишки на емпатия и съгласие, които ни свързват с Другия и заплитат мрежата на човешка взаимност - онази защита срещу нарастващото отчуждение, матерализъм и ксенофобия в съвременното общество.

Рада Езекиева е програмен мениджър на В/ХОД - платформата за документално изкуство, създадена от Студио за документален театър VOX POPULI в партньорство с Център за култура и дебат "Червената къща". Интересите ѝ са в областта на културните политики, критиката и тихите, често безмълвни истории на отделния човек. Харесва нелинеарния подход в изкуството като възможност да се обемат паузите, а в тях: най-уязвимото и искрено присъствие.

Студио за документален театър VOX POPULI отдавна има своето място и публика сред онези, които се интересуват от провокативния, различния, социално-ангажирания театър. 

Разговаряме с Неда Соколовска и Рада Езекиева за най-новите им проекти, излизащи извън затворените стени на театралното пространство, въображението, рефлексността, приласкаването на зрителите, социалната мисия на театъра и таланта да резонираш на еднакви честоти с екипа си:

Неда Соколовска (вляво) и Рада Езекиева (Снимка: Иван Григоров)

- Какво е VOX POPULI във вашите сърца?

Неда Соколовска: През 2012-та на западния културен ландшафт се случваха много по-интересни, по-съвременни, визуални, съдържателни неща. Докато в България е важен успешният резултат и традицията. Да ни е познато и да се пълни салона.

Връщайки се от следване в чужбина си дадох сметка, че никой не е чувал за мен и не губя нищо, ако се опитам да си вдигна една малка театрална революция.

Направихме първото представление "Невидими №1" в "Червената къща" с т.нар. вербатим техника (процес, при който актьорите използват слушалки, за да предават дословно текста) за първи път в България.

Документалният театър е много пристрастяващ и веднъж започнал да се занимаваш с него, е трудно да се върнеш към по-художествените форми. Това са парчета от реалността, които улавяме, анализираме, преподреждаме и ги пренасяме в пространството на театъра. Документът превръща заниманието с театър в социална мисия.

Така започна Студио за документален театър VOX POPULI.

Рада Езекиева: Моята история с VOX POPULI започна през 2016 г., когато срещнах Неда и започнахме да работим заедно по големия проект на VOX POPULI - В/ХОД. Всичко дотук: репетиции, пътувания, срещи с хора, споделяне на какво ли не, от впечатления до храна е цялостен, много интензивен процес.

Има и едни особени, тихи трептения в ежедневните ни дела, една много специфична радост, когато усещам стойността на това да си принадлежащ на нещо със/в сърцето си. Да бъдеш полезен. Да се научиш да вибрираш на едни честоти с хората в екипа, защото екипът на VOX POPULI е като ядро, от което тръгва всичко: най-сигурният индикатор, че работата върви в градивна посока и към хубави неща.

Идеите се реализират и мултиплицират в приятелска среда, и в смях. Наш, вътрешен хумор, поглед към хората и ситуациите, към който съм пристрастена.

Рада Езекиева (вляво) и Неда Соколовска (Снимка: Иван Григоров)

- Какво е документалният театър и въобще театърът за вас?

Неда Соколовска: Аз започвам леко да се уморявам в опитите си да намеря тези няколко думи, с които да кажа що е то документален театър, така че да го представя по секси начин. Само думата "документален" вече действа (смее се) - не отблъскващо, но с една черно-бялост, има една квадратност, която предварително те отказва да го гледаш. А това, че ще те забавлява, ще се смееш, че ще ти задейства ужасно много емоционални рецептори и асоциации, остава встрани.

Когато разполагаш единствено с думата "документален", няма как да знаеш всичко това. Затова ми се иска да започнем да го наричаме "реактивен театър".

Рада Езекиева: Имам наблюдения напоследък, че повечето хора се притесняват, напрягат се от това да не им стане сложно. Бягат от ситуации, в които могат да бъдат ангажирани да помислят повече. Сигурно това е свързано с темпото на живот, с желанието да си постоянно зает, да компенсираш някакви дефицити. От друга страна обаче удоволствието да влезеш в нещо постепенно и в пълнота е много голямо.

За мен театърът предполага такова дълбоко изследване, психоанализа, дори. Това е онази форма на изкуство, която ми е най-интересна и най-много ме занимава като процес. Репетицията, подготовката, несигурността, предчувствието, че нещо ще се случи... особен вид тайнство, което прави театърът много фина територия.

Затова и се напрягам от мигновенните коментари на хората, в секундата, в която спектакълът приключи, те трябва да го оценят. Тази хищническа реакция, да си обясниш веднага всичко видяно. Дразни ме, че не оставяме ситуацията бавно да се уталожи. Щом си видял каквото и да е, трябва веднага да го изфабрикуваш, да го избърбориш. Нещата трябва да узряват, да сме търпеливи, да дадем въздух, да избуи преживяното.

Неда Соколовска: Има неща, които не ти харесват, но те провокират, държат те възпален известно време, карат те да негодуваш и да се чудиш.

За мен театърът е политически акт и може да бъде генератор на големи обществени промени, ако щете. Още от Пискатор, Брехт, в радио тратъра на Би Би Си, въобще историята има достатъчно много пластове, натрупани в този жанр.

И в момента има представления във Великобритания, които се играят пред министри. На сцената можете да видите възстановки на съдебни процеси и важни за обществото теми като войната, тероризма, и т.н.

Рада Езекиева (вляво) и Неда Соколовска (Снимка: Иван Григоров)

- Къде е манипулацията в този "политически акт", изборът на въздействие на социални теми и начинът на представянето им? Къде е мястото на отговорността, която като създатели носите?

Неда Соколовска: В старите години представленията са минавали през комисия за оценка дали да бъдат пуснати или не. Защо? Заради страха на една тоталитарна система, че представлението може да посее семената на някакъв бунт, че народът може да бъде агитиран за идеи, вредни на управлението.

Днес имаме свобода на словото и мислим, че можем да си говорим каквото си искаме. Изведнъж, парадоксално, забравяме да говорим за важните неща. Бърборим и си губим времето в някакво замърсено говорене по социалните мрежи. Трудно разръчкваме истинските проблеми на обществото и на политиката ни. Всичко минава в една периферия на говорене. Не предизвиква никакво действие, никаква същинска реакция.

Театърът има благородната сила да предизвиква хората към действие. Това е документалният театър - той е реактивен театър.

Още

Защо интелигентните хора са самотни? Сбогом, Йохан Райс!

Защо интелигентните хора са самотни? Сбогом, Йохан Райс!

В 2019-а ние всички сме в епицентъра на една наближаваща буря, криза на ценности, криза на държавността, на демокрацията. Криза на общуването. Вече сме дигитални хора и мисълта ни е организирана по различен начин. Появяват се нови стимули, които още не сме овладели. Не знаем как ще се справим с това дигитално живеене, докъде ще ни доведе, накъде сме тръгнали. Присъстваме на революционни настроения навсякъде в Европа. Това е 2019-а.

И реактивният театър се появява, за да ни провокира да разберем - в каква ситуация живеем и кои сме ние в контекста на този страшно задъхан свят, в който пребиваваме и то доста за кратко.

Рада Езекиева: Със сигурност работата ни, свързана с документалния театър, предполага будност у публиката. Състояние на съзнателност. Чувствителност.

Неда Соколовска: Ценната публика идва заспала, неразбираща, загубена в бита си, но след спектакъла си задава въпроси, които не си е задавала преди. Това го виждам в и спектакъла "Поп-фолк хроники: Бели птици и куршуми" - хората как излизат от салона. Техният апетит за забавления е задоволен, но е отворена една нова потребност. За интелектуална провокация, за осмисляне на реалността през изкуството.

- Малко сте ги излъгали?

Неда Соколовска: Точно това се случва. Подлъгваш детето, за да яде и да го нахраниш (смее се).

- Как се справяте като независима компания?

Рада Езекиева: При всички независими компании, независимо дали работят с изкуство или социални дейности, големият акцент е върху екипа. Той е импулсът, ядрото, което задвижва специфичните процеси.

Неда Соколовска: Рада е много права за екипа. VOX POPULI започна да функционира като компания, когато Рада се появи. Тя пое на плещите си много от работата, която мен ме задъхва, пречеше ми да виждам надалеч и да бъда добър ръководител. Тя влезе в ролята на мениджър, координатор, човек който непрестанно следи развитието на проектите, срещите с медии, партньори и това е изключително важно. Ако го няма този човек, всичко е в сферата на свободното движение, на хобито.

Неда Соколовска (вляво) и Рада Езекиева (Снимка: Иван Григоров)

- Вие двете карате ли се?

Рада Езекиева: Да и добре, че е така. След първия ни по-голям конфликт, изпитах облекчение, че сме преминали отвъд някакви предпазливи, деликатни отношения, които в работата не са непременно положителни. А и близостта е до голяма степен в това: да си честен и открит пред другия с това, което си, с възможностите си.

Неда Соколовска: Сблъсъците раждат енергията да вървиш напред. Не говорим за сериозни конфликти, но ние с Рада сме супер различни. Коренни противоположности.

- Взаимно какво бихте казали една за друга?

Рада Езекиева: Неда за мен е глагол. Чувствам я много близка, трудно ми е да се дистанцирам и да дам обективен коментар. Със сигурност усещането ми за нея е за нещо, което те предизвиква: към действие, към реакция.

Неда Соколовска: Аз си мисля за Рада, като за някаква дълбаеща вода. Една спокойна вода, която минава през твърдите повърхности и неусетно започва да ги изглажда, да прониква в тях, и да постига своята цел. Изумявам се от нейната постоянност за нещата, които обича и които иска.

- Опитвате се непрекъснато да разбивате статуквото с нови и необичайни проекти.

Неда Соколовска: В момента правим проекта "ВХОД" - вербатим стендъп. Той е част от една по-мащабна инициатива за развитие на социално-ангажираното изкуство, и се провежда благодарение на Фондация "Америка за България". Надяваме се "ВХОД" да има дълъг живот, защото досега реакцията на зрителите беше повече от позитивна.

Това са интервюта на хора, събрани по различни теми. Двама актьори, на два стола, които изпълняват тези парчета, кратки и стегнати, на гласовете "от тълпата". Изключително силно е, защото виждаш разгърнатия потенциал на един актьор да се превъплъщава в реални личности.

- Кога и къде може да го видим?

Рада Езекиева: До края на театралния сезон В/ХОД ще има още 4-5 срещи с публиката. През юни заедно с Лили Гелева и Богдан Казанджиев ще бъдем в "Строежа" (14.06) и Tell me (27.06). Третият екип във формата е този на Лорина Камбурова и Светльо Радев. С тях сме на 25.06 в Мозей на Иво Димчев.

- Темите са различни и често гранични, как си избирате?

Неда Соколовска: Темите винаги си ги избираме от това, кое ни е интересно и какво вибрира в публичното пространство, но още не е попаднало във фокуса на медийното внимание. Понякога сме успявали да изпреварим големи публични дискусии. Такива бяха представленията ни за бездомните хора и за "Майките", след които имаше обществени реакции и медиен отзвук.

- "Червената къща" какво е за вас? В момента тя има проблеми със статуквото й и апетити към нея?

Неда Соколовска: "Червената къща" е родният дом на VOX POPULI. Години наред тя беше люпилня на множество "независими" артисти и проекти, там за пръв път се появи и документалният театър - с работата на Георг Жено и театър "Реплика" и разбира се с Vox Populi. Но центрове като "Червената къща" не могат да съществуват без подкрепата на държавата или на публични фондове. Цяло чудо е, че 15 години центърът просъществува без подкрепата на държавата.

Парадоксът идва от това, че Министерството на културата даже изисква наем за това почти единствено пространство, в което се създава жива култура, осъществяват се проекти с обществена значимост, задвижени от независими инициативни и предлагащи обновление в изкуството и в публичния дебат.

Ако "Червената къща" промени своето предназначение, това ще е провал на държавата, провал на културната политика по отношение на свободната изпълнителска сцена. Топката е в ръцете на държавата - не ни се ще да се примиряваме с нейното бездействие, с погубването на това живо културно място.

- Само в България ли е така - недостатъчно гостоприемно за свободното изкуство?

Неда Соколовска: В Ню Йорк се оцелява много по-трудно, отколкото в София. Ако искаш да правиш каквото и да било изкуство там, трябва да работиш на още три места.

Неда Соколовска и Рада Езекиева от Студио за документален театър VOX POPULI (Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

- Изкуството за вас е...

Неда Соколовска: Необятният простор на въображението, който се обективизира по някакъв начин и излиза навън. То затова и е толкова въздействащо и мощно, защото чрез него влизаш в духовния свят на друг човек. И така се чувстваме част от една много по-голяма вселена от нашата лична.

Рада Езекиева: Форма на свобода. Дълбоко поемане на въздух.

- Можем ли да кажем, че публиката, която идва да ви гледа е по-елитарна?

Неда Соколовска: Искаме да правим неща, които да бъдат разбираеми и възприети от всеки човек.

Рада Езекиева: Да, и за мен е така. Вълнуват ме непринудените реакции на отделния човек, който се разпознава и се усмихва неочаквано, дори свенливо. В този смисъл имам няколко незабравими спомени от наши представления, за които се сещам често по-различни поводи, но винаги с особен вид благодарност, че съм била сред тези зрители, в този ден, на това място...

Когато група деца от спортно училище за първи път посетиха театър, за да гледат спектакъл на VOX POPULI; когато една дама с много скромен бит, на ръба на оцеляването се включи в пърформанса "Което остава", посветено на хората, които събират кашони и бутилки от кофите за боклук, за да го предават в пунктове за вторични суровини и когато цял автобус, с 50 човека, от близко до София село дойдоха с цветя, бонбони и толкова искрено вълнение, че си казваш: "Ето, това е".

- Тя е много различна, но все пак има ли според вас нужда българската публика да се ограмоти?

Рада Езекиева: Има нужда да се почувства приласкана. Да се почувства обгрижена. Затова и нещата, които правим с Неда опитваме да насочим пряко към конкретния реципиент.

Рада Езекиева (вляво) и Неда Соколовска (Снимка: Иван Григоров)

- А как се приласкава публика?

Рада Езекиева: Както се приласкава човек, който ти е важен: с внимание, с нежност, с много конкретно наблюдение от какво би имал нужда, какво ще го зарадва. С хумор също, със смях. И, ако от другата страна са готови да поемат всичко това, се създава едно трептене, което усещаш веднага, то е много невербално.

- Казвате, че няма как да останете неразбрани с изкуството си? Не сте ли усещали тази пропаст между високия арт и по-лекото за възприемане изкуство?

Неда Соколовска: Не. Няма как да не ни разберат.

- Мечтата?

Рада Езекиева: Колаборации с международни артисти, пътувания и фестивали извън България.

Неда Соколовска: Ако трябва да хвърлям въдицата много надалече и да кажа какво искам да постигнем, първото нещо е пространство. Пространство, което да менажираме и в което да се играят спектаклите на VOX POPULI, но и да бъде сцена на всякакви проекти, свързани с анализ на действителността, с документи и реалност. Другото нещо е да можем да поддържаме малка трупа актьори, които да идват всеки ден на работа и да правим уъркшопи, тренинги, да търсим нови теми за теренни проучвания. Така като гледам май искаме да станем държавен театър (усмихва се)

Защо не - досега само се закриват театри - може би е време да се овори един нов?

Интервю на Тина Философова 

Студио за документален театър VOX POPULI и В/ХОД арт док зона ви канят на В/ХОД Б (вечери на вербатим стендъп) на 14.06.2019 (петък) от 20.00 в Строежа с Лили Гелева и Богдан Казанджиев.

Режисьор: Неда Соколовска
Координатор: Рада Езекиева

"Осем вечери. Осем входа към света на човека "отсреща". Артисти представят гласове от тълпата, които имат какво да кажат и търсят кой да ги чуе. Познаваш ли хората в собствения си вход? Живеем врата до врата, а се разминаваме като призраци, и това дори е ОК. Но ако спреш за 5 минути и вдигнеш бариерата, ще видиш, че нищо не разширява кръгозора, както погледа през очите на някой друг.

Не се колебайте. Петък вечер е, в средата на първия летен месец. Проект В/ХОД 2019 - документален театър в неконвенционални сценични пространства!
С любимите ни Лили и Богдан Казанджиев настроението винаги е в горните регистри, смехът е на воля, а историите: Златен фонд на сезон 2018/2019 от екипа на Vox Populi!
Резултатът - 60 минути чиста класика - вербатим стендъп, музика и приветствия от бара, благодарение на домакините ни от Строежа!
Заповядайте и нека нощта и реалността бъдат наши", канят ви организаторите.

* Проект В/ХОД се осъществява с подкрепата на America for Bulgaria

Коментирай 0

1/1

Неда Соколовска и Рада Езекиева от Студио за документален театър VOX POPULI (Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Неда Соколовска (вляво) и Рада Езекиева (Снимка: Иван Григоров)

Неда Соколовска (вляво) и Рада Езекиева (Снимка: Иван Григоров)

Рада Езекиева (вляво) и Неда Соколовска (Снимка: Иван Григоров)

Рада Езекиева (вляво) и Неда Соколовска (Снимка: Иван Григоров)

Рада Езекиева (вляво) и Неда Соколовска (Снимка: Иван Григоров)

Неда Соколовска и Рада Езекиева от Студио за документален театър VOX POPULI (Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Календар

Препоръчваме ви

Елина Гаранча пред Dir.bg: Сякаш стоиш пред Бог, когато слушаш Реквием-а на Верди

Хворостовский беше сценичен звяр, невероятен артист и личност, споделя мецосопрано №1, преди концерта си в София на 23 септември в НДК

Оперният бас Орлин Анастасов: Николай Гяуров беше непосредствен, с чувство за хумор и огромна класа

На първата ми среща с маестрото си говорихме не за опера, а за риболов, споделя оперният ас

Художникът L от Лос Анджелис, който ще превърне Римския стадион в храм за спиритуално посвещение

Ритуалът-пърформанс, част от програмата на "НОЩ Пловдив" 2019, e предназначен да свърже миналото и настоящето във всички космически измерения

Il Volo, в България: Куинси Джоунс ни посъветва да останем скромни

Новите трима тенори са истински куриоз в историята на музиката

Вера Млечевска, която обедини над 50 знакови български творци

Изложбата "Open Art Files: Записки и бележки под линия" e организирана да се гледа като едно цяло и всяко едно произведение е важно, казва кураторът й

Атанас Михайлов-Майкъла: Работя "мъдрец"!

Как 4-годишен труд "заличи" името му, но промени живота му