СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ
Защо интелигентните хора са самотни? Сбогом, Йохан Райс!
Актьорите Василия Дребова и Георги Налджиев от VOX POPULI за последния проект на режисьора Неда Соколовска и търсенето на идентичност в дигиталния ни свят
Автор : / 14185 Прочита 4 Коментара
Василия Дребова и Георги Налджиев в "Сбогом, Йохан Райс", режисьор Неда Соколовска, Студио за документален театър VOX POPULI (Снимки: Михаил Георгиев/Колаж: Юлиян Илиев)
Двама души се срещат онлайн в приложение за запознанства и изживяват близостта си в непрестанното очакване на своята реална среща. А дали ще има такава? Можем ли да се отделим от телефона си днес, доколко се крием и живеем в него?
Това са част от въпросите, изследвани в най-новия футуристичен спектакъл на Студио за документален театър VOX POPULI - "Сбогом, Йохан Райс", който можете да видите на 17 май от 19.00 часа на сцена Backstage в театър "Азарян" в София.
"Сбогом, Йохан Райс"е пърформанс, театър и мобилни технологии в едно, в който VOX POPULI за първи път не използва т.нар. вербатим техника (процес, при който актьорите използват слушалки, за да предават дословно драматургичния материал). Превърналият се в запазена марка за компанията метод отстъпва пред мултимедийната среда и концентрираната изцяло във виртуалното общуване среща между актьорите на сцената.
В спектакъла се използва текст от реален чат, за да се изследва реалността и да се вникне в най-важните въпроси на нашето време, а един от тях несъмнено е:
Как дигиталното общуване се отразява на способността ни да обичаме и да се свързваме с други човешки същества?
Един футуристичен разказ за хипотетичното време, когато погледът на човека няма да има нужда да се отправя по-далече от разстоянието, на което държи мобилното устройство - смел скок в 3D обятията на дигиталния свят.
Режисьор на пърформанса е Неда Соколовска, визуалната среда е дело на Владислав Илиев и Ивелина Иванова от Phormatik Visual Lab, сценографията е на Иван-Александър Тодорова, актьорите са Василия Дребова, Георги Налджиев и Петко Каменов. Координатор на проекта е Рада Езекиева.
Идва ли краят на вербалното общуване и достатъчен ли е телефонът да засити нуждата ни от пълноценна и емоционална връзка с човека срещу нас? Превръщаме ли се във виртуални "слуги" във виртуална реалност?
Разговаряме "вербално" с главните герои в спектакъла Василия Дребова и Георги Налджиев:
- Как бихте се представили?
Василия Дребова (Снимка: Мина Стоянова)
Василия Дребова: Аз съм актриса, последните години усилено се занимавам с документален театър. Обичам вербатим техниката, която използваме - слушаш документален запис и трябва да го изречеш едновременно с човека, който говори. Харесва ми това, че когато не си чуваш гласа, цялата себеоценка и самонаблюдение, което един актьор по принцип има, тук стават заглушени и можеш да се превърнеш в проводник на това, което чуваш. Чисто физически ми харесва усещането и това, че изцяло се концентрираш върху гласа на абсолютно непознат човек. Да си представиш как изглежда, какво му се случва, какво изпитва. И това става инстиктивно, без да го намисляш. В един вербатим процес подхождаме към театъра октривателски.
Схващането, че актьорът е просто един изпълнител отдавна е остаряло.
Георги Налджиев (Снимка: Личен архив)
Георги Налджиев: Завършил съм друго, но се занимавам с изкуство, защото душата ми го иска. Има нещо много чисто в моята връзка с изкуството въобще. Моето същество иска да се реализира посредством изкуството и театърът просто е една възможност това да се случи. Не съм искал от 10-15 годишен да бъда актьор, но всеки намира своя път и моят е малко по-различен от конвенционалния за един актьор.
Ако мнението за актьора е, че е просто един изпълнител, то тогава не искам да съм актьор. Актьорът в моите представи е човек, който създава. Преди всички определения какъв си и каква професия изпълняваш, каква длъжност имаш, е че ние първо сме хора. Аз съм човекът Георги Налджиев преди да бъда актьора Георги Налджиев. Като такъв съм любопитен към живота и към себе си и изкуството, в частност - театърът е нещото, което ми помага в това житейско любопиство и откриването на нови неща.
Това довежда до една истинност, какъвто е и смисълът на театъра.
- Документалният театър има силни послания, но достатъчно атрактивен ли е за масовата публика?
Василия Дребова: Става все по-атрактивен. Днес, когато има толкова много риалитита, ютуб звезди, инфлуенсъри, всичко се обръща не толкова към художествената измислица, а към истинскта история, търси личния елемент. Но мисля, че силата на документалния театър е неговата чистота и искреност.
Това е мощен социален инструмент, който същевременно борави абсолютно неограничено с театралните средства.
- Има ли театър, който не харесвате?
Георги Налджиев: Не обичам да боравя с определения като "не харесвам", когато говоря за театър. Има неща, които са ми любопитни и по-малко такива. Харесвам всякакви неща и не ограничавам себе си от конвенциален театър. В момента са ми интересни пърформанси, движенчески театър, някакви по-абстрактини форми на реализиране на изкуството.
Василия Дребова: Аз също имам афинитет към експерименталните форми, но никога няма да кажа, че нещо в класически стил не е добро, ако е такова.
- Разкажете ни повече за "Сбогом, Йохан Райс", в който мултимедийна среда, виртуално общуване и драматургия от мобилни апликации са обединени във футуристичен пърформанс?
Василия Дребова: Изследваме технологиите, онлайн общуването и връзката между човека и смартфона. Все още не сме достигнали до завършен етап на представлението - то ще се развива и ще търпи трансформации във времето, тъй като темата се оказа необятна. Спряхме са на любовна история между двама души, които си пишат в чат, който, разбира се, е истински.
Георги Налджиев: "Сбогом, Йохан Райс" е проект в развитие. Темите, които засягаме са много и не можеш да спреш да работиш върху преплитането им. Цялото ни прибиваване в интернет стана изключително широко разпространено и преплита в себе си не само формата на общуване, а човешките ни животи.
Идеята на представлението е, че начинът по-който възприемаме живота е много по-сложен отпреди.
Ако трябва да опишем представлението в няколко изречения ще изглежда така: Става въпрос за двама души, които се срещат в интернет приложение и изживяват своята връзка във взаимни чатове, в очакване на момента за физическата им среща.
- Променяте ли нещо от този чат?
Василия Дребова: Не. Не го променяме по никакъв начин, освен чрез съкрщения. Като документалисти не можем да си позволим да правим поправки.
Това е и силата на документалните спектакли, истината е най-въздействаща.
Попаднахме на този чат и ни бе позволено да го използваме. Видяхме, че героите приличат на нас, горе долу на нашата възраст са и в общуването им, макар и през телефона, има дълбочина, поради което голяма част от публиката се припознава в тях.
Георги Налджиев: Това е опитът на едни по-аналогови хора, които се интегрират в настоящото време и новите технологии.
- След премиерата в Центъра за култура и дебат "Червената къща" сте добавили и нови неща?
Василия Дребова: Да, защото т.нар. ни изследване продължава в ютубърите, влогърството и безкрайните приложения на телефоните, в които винаги може да откриеш нови идеи.
Георги Налджиев: Ще продължим да добавяме пластове върху спектакъла, тъй като темата е необятна. Ако се спрем на това, което имаме до момента рискуваме да не видим едни много важни части в общуването през интернет. Затова добавихме няколко пласта, с идеята да го направим по-дълбоко, да обхване по-голяма част от реалността. Тя не е просто чат с някой, не е само музика и не е само невербална. Тоест, ще има и вербални моменти за напред.
- Осъждате ли този тип общуване единствено през телефона със спектакъла?
Василия Дребова: Няма нищо осъдително в спектакъла.
Ако има нещо, което се стараем никога да не правим в нашата работа, то е да осъждаме нещо. Стремим се към обратното, защото всичко, което се случва около нас, е толкова интересно и е добре да се опитваме да го разберем.
Георги Налджиев: Правилно, неправилно, грешно - това са термини, които не използваме в работата си, това ни е закон. Разбираме героите.
Лично аз разбирам хората, които не разбирам. Това че, възприемам света по един начин, не ме лишава от възможността да погледна действителността и с други очи. Да, това не съм аз, но мога да променя своите възгледи върху живота.
Василия Дребова: Това е едно от най-хубавите неща на театъра, изобщо на изкуството, да погледнеш света през очите на един друг човек, независимо дали е близък или далечен от теб. И в този смисъл много добре разбираме "героите" си.
Те са хора, които имат нужда от любов преди всичко, понякога са ужасно самотни, друг път са весели. Както повечето съвременни хора. Активни хора, които работят над себе си, забавляват се и търсят любов.
- Как се излиза от тази самота?
Георги Налджиев: Те са самотни по начало. Една от основните теми на представлението е самотата. Самота не само на едно, а на няколко поколения. Трябва да говорим за това, колко всъщност сме самотни, въпреки всички шансове и възможности за комуникация и на "несамота".
Това е парадокс на нашето поколение, въпреки възможностите, които ни се предоставят, да ставаме все по-самотни. Това е една от основните теми в спектакъла и е важно да го коментираме, защото самотата се случва на мен, на вас, на страшно много хора.
Василия Дребова: Можем да кажем, че им е трудно да запълнят самотата заради този тип удобно общуване. Когато имаш всички тези филтри на контакт през телефона, започваш да се страхуваш от живия живот. Колкото повече навлизаш в онлайн общуването, толкова по-малко време имаш, чисто физически дори, за една жива среща.
Свикваш да общуваш по един по-рафиниран начин, който те прави на пръв поглед по-съвършен, но от друга страна много по-уязвим. Самотата е вечна тема в изкуството, въпросът при нас е как се случва в контекста на един чат.
- Не е ли страшно това, че въпреки всички средства за комуникация, които имаме, оставаме сами?
Василия Дребова: Това е една възможност, която понякога много ни улеснява. Ние не можем да спрем развитието на технологиите и да го върнем назад. Въпрос на лична отговорност е хигиената на общуване. Грижата за езика, който използваме е също една отделна голяма тема. Никой не ни е заставил да висим постоянно в телефоните, въпрос на избор е.
Ако имаме някаква цел, тя е просто да повишим съзнателността, с която хората подхождат, когато посягат към телефона.
Георги Налджиев: Какво ни дава, какво ни взима комуникацията и използването на телефона са други важни теми в "Сбогом, Йохан Райс". Съществени неща, за които трябва да се говори.
Василия Дребова: Ако го погледнем като някаква антиутопия, можем да си представим ужасяващи крайности на общуване, в които човек не говори, а речта закърнява.
Започваме да си разменяме емотикони, пиктограми и езикът изчезва. Човек се вглежда единствено в себе си и в егото си, което в крайна сметка ни превръща в чудовища.
Не сме стигнали дотам, по-скоро се придържаме към реализма. Историята ни е истинска и не чертаем страшни картини. Всъщност спектакълът е лек и забавен.
- Как би изглеждала вашата покана за "Сбогом, Йохан Райс"? Какво ще видят зрителите?
Василия Дребова: Ще видят нещо, което е навсякъде около нас и в което ще могат да се припознаят. Но едновременно с това ще повоайорстват в чужди телефони, което винаги е апетитно.
Един смислен, но и забавно прекаран час, без телефони, но отново в тях.
Георги Налджиев: Ако искате да видите, че това, което се случва на вас се случва и на още много, много други хора и искате да го видите как изглежда отстрани "Сбогом, Йохан Райс" ви дава тази възможност.
Вижте се отстрани.
- Останалите от екипа?
Василия Дребова: Режисьор е Неда Соколовска. Това е една продукция на Студио за документален театър VOX POPULI, третият актьор е Петко Каменов. Сценограф е Иван-Александър Тодоров.
Георги Налджиев: Ивелина Иванова (Иви) направи мултимедията на целия спектакъл. Това е третото действащо лице в него. Цялото представление е базирано на мултимедията, защото когато говорим за телефони и технологии, то се явява изключително важна част от концепцията.
- Публиката участва ли в представлението?
Василия Дребова: Искаме публиката да е въвлечена в този спектакъл, тъй като има много такива възможности, но ще оставим това за изненада.
- Спектакълът леко ме ужасява, точно защото се оглеждаш в него. Интелигентни хора, търсещи близост, а едновременно с това са във филм, от който не могат да излязат.
Георги Налджиев: Това е идеята на всички спектакли на VOX POPULI. Да гоним истинността. Колкото по близо успееш да стигнеш до нея, толкова по-въздействащо е едно представление. Това, че ужасява е тема за размисъл, но пък е хубаво - значи ви е докоснало. Една представителна извадка ще покаже, че това се случва с 90% от хората.
Истината е, че колкото по-интелигентен човек си, толкова по-трудно ти се случват нещата. Колкото повече въпроси си задаваш, толкова повече въпроси задаваш и към света и към човека отсреща, което неминуемо довежда до по-трудни отговори.
Ние не трябва да бягаме от това, тъй като другият вариант е да плуваш по повърхността и да си на: "Здравей, как си? Искаш ли да правим секс?" И правите. А след това какво? Каквото и да се случи, се оказва, че ти не можеш да стоиш само на повърхността, а ако стоиш какво ти носи това? Затова и търсещите хора са самотни.
Василия Дребова: Преди спектакъла само бяхме чували за приложенията за запознанства, не бяхме потребители, но си направих профил за да видя как се случват там нещата. Осъзнах колко съм щастлива, че нямам нужда от това на този етап. Излиза, че преди хората се запознаваха по баровете, а сега - в социалните мрежи. Всъщност всичко зависи как гледаш на нещата. Навсякъде можеш да имаш нещастна и щастлива история. Всеки е имал такъв момент на търсене. Днес никой не ни притиска кога да се женим, кога да имаме деца.
Имаме по-голям избор, по-голяма свобода, но с нея идва и отговорността, а хората си остават раними. Независимо дали онлайн или на живо, когато се оголиш по някакъв начин, когато си покажеш душата, ставаш безумно раним.
Георги Налджиев: Аз в момента съм щастливо влюбен, Василия има дългогодишна връзка, но всеки от нас познава този тип общуване.
Важният въпрос е съзнателността ни. Изборите, които правим да се базират не на неосъзнати действия, с които плуваш по повърхността.
- Работите от години с Неда Соколовска?
Георги Налджиев: За мен срещата с Неда е събитие и съм много благодарен , че я познавам. Тя ми показа една различна страна на театъра и съм научил много от нея. Както всеки процес на създаване има трудни моменти, има моменти на неразбиране, но в крайна сметка, когато правиш нещата, които харесваш с любими хора винаги е приятно. Характерна за нейната работа е свободата, с която всеки разполага. Страшно любопитно е да се работи с Неда. Работата с нея е базирана на взаимно доверие.
Да вярваш в себе си и в друг човек и да се оставиш в ръцете на непознатото, каквото е всяко ново начало, без това да те плаши.
Василия Дребова: С нея се гмуркаш в дълбокото, в което можеш да правиш всичко.
Свобода, място за експеримент без себенаблюдение, с идеята да търсиш нещата, а не да гониш резултат. Да не се занимаваш със себе си, а просто да се отвориш изцяло.
Работата с нея е много ценна, защото досегът с тези теми, хора и документални материали, освен че ти дава идеи, средства и подход като актьор, те обогатява като човек. С нея винаги се създава силен и сплотен екип с много любов.
- Какво ще си пожелаете за финал?
Василия Дребова: Винаги си пожелавам просто да сме здрави. Всички. Интересна и градивна работа пожелавам и на двама ни.
Георги Налджиев: Да откривам себе си и света по нови начини.
Интервю на Тина Философова
Огледайте се в "Сбогом, Йохан Райс!" на 17 май от 19.00 часа на сцена Backstage в театър "Азарян".
Билети за спектакъла можете да закупите от касите на Билетен център - НДК и онлайн на tickets.ndk.bg.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}