"Началото на 19 век. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват чумата да върлува по българските земи. Пътят към дома е осеян с горящи села, разбойници, хаос и страх. А Йоно бърза за сватба. Неговата годеница Елица го чака - смела и вярна, тя предчувства опасността. Селяните са изгладнели и уплашени. Страхът за секунди може да се превърне в насилие.

Ще успеят ли любовта и жаждата за живот да надделеят над ужаса и безумството? Черната напаст ще извади най-лошото и най-доброто в човешката природа.

Краят на това пътуване е толкова богат и внезапен, колкото и самият живот!" - новата продукция на Мирамар филм "ЧУМА" тръгна по кината в цялата страна на 19 януари 2024 г. и даде заявка да се превърне в един от най-гледаните български филми в епоха.

Филмът на режисьора Иван Владимиров е вдъхновен от творческия гений на Йордан Йовков и от неговия разказ "През чумавото", пречупен за големия екран от друг безспорен ерудит, но на новото време - проф. Боян Биолчев. 

Петко Манчев, автор на музиката на почти всички филми на Мирамар филм, но този път в "Чума" композира в съавторство със сина си Антони Манчев. Целта, както и в цялостната стилистика на филма, е да се намери баланс, в който етно елементите да получат съвременно звучене.

Музиката отразява суровата история и бит и в същото време силната любов, която свързва основните персонажи.

Във филма прозвучават три народни песни, две от тях аранжирани и записани от Петко Манчев специално за филма - "Зора се е зазорила", в изпълнение на народната певица Нели Андреева и "Чумица", изпълнена от певицата Криста.

А песента "Ой, девойче", която чуваме на финала, е откритие на режисьора Иван Владимиров. Тя е част от малко популярен албум - "Отвъд мистерията", на изследователя и познавач на българския фолклор - канадеца Ив Моро, който е записвал автентични изпълнения из България през 70-те години.

За музикалното има̀не във филма "Чума" и как се "бродира" неравноделна музикална шевица, разговаряме с композитора Петко Манчев:

Петко Манчев (Снимка: Стефан Марков/BulFoto)

- Музиката в "Чума" въздейства особено дълбоко, оставяйки усещането за безмилостно надмощие на сили извън нас. Как подходихте към нея?
- Самият филм предразполага за различната музика.

Първо, защото е в някакво неопределено време, според Йовков някъде в началото на 19 век, но средата си остава неопределена и още като започвах филма, бях решил да използвам нормални български инструменти.

Но през цялото време много ми се искаше да е нещо по-различно, цялата музика като че ли да извира от недрата на земята.

Примерно темата в началото с ниските гласове върви през цялото време на филма. Странното е, че тръгнах с тази темичка и след това тя си остана така - основна. Всъщност повечето инструменти, които се чуват са измислени. Има, разбира се, и истински, но по-голямата част не са.

Всяко лято ходя с дъщеря си на пленер в казанлъшкото село Енина и къщата за гости, на която гостуваме, е нещо като хан, има множество стари, етно неща - чанове, вериги, каменно огнище... Там започнах да правя инструменти от нещата, които бяха в нея. Например един от основните ударни инструменти е греда, която крепи къщата. С гума, микрофон и ръце се получи уникален звук, без инструмент. И така като започнем с вериги, грънци, камък, с който се мери слънчоглед и има един особен съскащ звук, придаващ напрежение в цялата музика, чанове, духалка за огнище и т.н.

Всъщност повечето инструменти ги направих там и използвах само два-три инструмента отделно - това са на Стунджи, Петър Миланов с тамбурата и Илия Илиев на кларинета.

Велислав Павлов като Мъжагата във във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

Нетипичното още за начина, по който работих е, че имах композиция със съавтор и това е синът ми Антони. Той направи две теми. Антони се занимава с музика в съвсем друга област - ъндърграунд, клуб стейшъни, а наскоро направи и музика за спектакъла "64" в Театър "Българска армия", която е съвременна, но имаше много добри идеи за филма и направи една тема, която много ми хареса.

Антони намери също едно много старо, забравено българско парче - "Чумица". Направих ме му нов аранжимент, малко да звучи като фадо с китара и глас.

Кръстина Кокорска-Криста го изпя невероятно. Просто настръхваш. И цялата музика стана такава - странна. Стана супер необичайна, защото почти през цялото време няма да чуеш инструментите, които очакваш, такива на етно основа.

Песента "Чумица" е записана само с една китара и с Кръстина.

Иван Владимиров е много особен режисьор, защото си седи в някакъв свой свят и много добре го държи. Както е в този филм, който е много труден за правене - първо, защото е в епоха, второ самата история е камерна и на пръв поглед може да изглежда много ретро, но Иван успя да я направи и разкаже по-абсолютно съвременен начин. И това ми харесва много.

А за музика е страхотна, защото ми дава страшни възможности да експериментирам. Филмът не е нормален, епохата е пресъздадена много добре като сценография и костюми и абсолютно се пренасяш там, но иначе и музиката се разделя на няколко основни полета.

Свежен Младенов като Чорбаджи Юрдан във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

Едното е този глас, който върви с песента. Супер нисък мъжки глас, бучене, което все едно извира от недрата на земята. Като си го пея цялата стая вибрира. Искаше ми се да има една тема, която да те води в древни времена - праисторическо, истинско. Тази тема е мъжката - светът на мъжете, в който те си правят каквото искат.

Докато примерно темата, която Антони направи във филма е точно за тези двама млади, които няма как да живеят в този свят по нормален начин.

Трябва да влязат или в оборотите на "хорото" край тях, или да изчезнат. Момичето оживява и то с наследник, но съм нарекъл темата "Невъзможно".

Свежен Младенов и Матей Мичев - Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

Третата тема съм я кръстил "Към Бога" - бас кларинет, с много дълбок и нисък тембър и звучи на много особени моменти, които са близо до смъртта или до Господ.

Повечето от музиката е неравноделна. Имам и една тема с ръченица, бавна, с китара и тамбура - за враждата между двама съселяни. Тонът е тема за ревността, за невъзможността да прогледнеш и да дадеш правото другият да е щастлив. Това са четирите основни теми и естествено има свързващи звена.

И занапред мисля да си правя такива измислени инструменти, защото дори във филмовата музика, дотолкова е уеднаквен наборът им, че много често музиката става по клише.

Във филма има и три песни. Едната песен Иван Владимиров я откри в един филм на BBC за България - народна песен, която я пеят баби в някакво петричко село, а записът е преди 70-80 години. Беше много трудно, докато намерим с кого да се свържем за правата. Но звукът е много автентичен, буквално идва от една стая с пет-шест баби.

Звучи изключително, без обработка, директно във филма.

А с Нели Андреева записахме песента "Зора се е зазорила" изцяло акапелно: 

И накрая песента "Чумица" на Кръстина Кокорска, която притежава изключително майсторство да пее народна песен, с всичките й орнаменти и украшения, а в същото време веднага чувстваш и усещаш, че е съвременно.

Това е и нещото, което много ми харесва. Тоест по-близо е до начина, по-който интерпретират етно музиката си испанците и гърците, отколкото това, което правим ние в България.

Лесно е да влезеш да речем във фолклорни клишета, наложени отдавна и ненарушавани от никой дълго време. Затова и звученето на Кръстина много ми хареса и записах песента не с тамбура, а с китара, което пък му придаде още повече световно звучене. По-фадо звучене, а в същото време си е една страхотна българска песен.

Свежен Младенов и Евелина Бибова като Чорбаджи Юрдан и Елица във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

- Майсторство е да превърнеш музиката в пълнокръвен герой, със собствен характер и съдба във филм. Колко време работихте върху "Чума"?
- Музиката я написах за месец и нещо, което е доста кратко време за филмова музика. Започнах да я правя, след като филма беше почти готов, оставаха му някакви груби монтажи. Прекрасно работихме с Иван Владимиров, въпреки че имаше неща, за които той дърпаше в една посока, аз в друга, но в крайна степен се събрахме.

Музиката не е просто отделен герой, а фактор, който много често остава недооценяван.

Една музика може толкова да допълни идеята на режисьора, че понякога хората на по-друго ниво успяват да я почувстват чрез нея. Има филми, които не можеш да гледаш без музика и винаги дава един, втори, трети план.

Но не е много дооценявана и бих казал не само в България. Този феномен го има навсякъде. Хора, писали музика за филми с години, въобще може да не са известни в България, а това е много, много важна част от една продукция.

Кадър от филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

Неслучайно режисьорът, сценаристът и композиторът са тези, които носят авторски права. На практика твориш през цялото време и допълваш продукцията, за да стане това произведение, което накрая се получава.

Има държави, в които квотата за местна музика е огромна, в някои достига над 30 процента, но при нас е под 10 процента, виждам го от опита, който имам.

Това е минимално и освен, че не поддържаш собствената си култура, трябва да се има предвид, че това не е просто музика, а хранителница на език, на национална автентичност.

- Навлизането на изкуствения интелект би ли улеснило нещата в композирането и създаването на музика?
- Аз за разлика от много мои приятели харесвам това, че може да се използва изкуствен интелект и това не ме плаши.

Изкуственият интелект може да ти е страхотен помощник, защото в този си вид в момента е една база данни. Но такава база, която може понякога да ти спести и десет години, извършвайки ти проучването за половин час.

Добрин Досев като отец Матей във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

- Има ли граница, обаче, която не бива да се прескача?
- Със сигурност има някаква граница, която не бива да се прескача, но по-скоро хората трябва да се обучат как да го ползват, така че той хем да им е полезен, хем да не ги изтрива като личности.

Интересувам се много от изкуствен интелект и скоро гледах професиите, които са най-застрашени. Имаше такива, които не съм и предполагал. Защото в базата данни и статистиката в нея, ако говорим примерно за художници, тя събира до най-малките детайли и подробности за тях и работата им, но проблемът идва от импресионистичен или експресионистичен поглед. Когато са представени в реалистичен план, не е толкова трудно да се използва ИИ.

Свежен Младенов като Чорбаджи Юрдан във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

Странно е много, защото винаги съм си мислил, че например архитектите ще са много зависими от изкуствения интелект, а то се оказа, че архитектът е много по-голям творец.

Но да вземем юристи, или държавни чиновници, занимаващи се със събиране на определен тип статистически данни или информация, те са абсолютно заменяеми. В правото всичко е точно и ясно и дори могат да се избегнат изкривявания чрез ИИ.

Но винаги трябва да се внимава с ИИ, защото човешкият фактор си остава, базата данни минава през неговия поглед и той в крайна сметка трябва да осъществява тази правда.

На едната страна винаги ще е човечеството. Както се използва по един добър начин, така ИИ ще се използва и за лоши цели.

Специално за музиката все още не е проблем. Има създадени инструменти, с които може да се прави музика, но човек си запазва мястото и то много генерално. За писането на текст изкуственият интелект може да е много по-бърз, но за музиката не е така.

Не говорим за това, че ако направиш една тема и може да я хармонизираш веднага по 50 различни начина чрез ИИ, самата симбиоза между мелодията и хармонията вече е въпрос на индивидуален избор.

Евелина Бибова в ролята на Елица във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

А като стане дума за такъв тип музика, каквото е в "Чума", е абсолютно невъзможно да я направи изкуствен интелект, защото няма параметри, критерии, няма и бази данни, които да използва.

Интересно е! Това е една ниша в музиката, която тепърва ще се развива. В крайна сметка и човешкият мозък е една изчислителна машина, която събира данни и всичко, което правим е благодарение на нея. Прилича доста на изкуствен интелект с ограничения като бързина и възможности.

За разлика от ИИ, който може да влезе във всяка една мрежа в света, като отворена библиотека да изрови нужните неща, мозъкът може да направи с фактите всичко, което е събрал, но само в един живот - минимална част и опит. Да не говорим за грешките.

Велислав Павлов като Мъжагата във във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

Но тъй като говорим за музика, това което ми харесва е, че напоследък и заради ИИ, като бази данни, се отвориха страшно много библиотеки.

И сега дори с няколко клика може да влезеш в световни библиотеки със стотици хиляди томове, аудио записи и т.н. Невиждано досега и никога неосъществявано средство. Това е страхотно.

Ако реша, например, да видя някой нигерийски народен инструмент, да чуя как звучи, как се свири на него, да видя най-добрите му изпълнители, веднага мога да го направя. Обогатяване по-много лесен начин.

Та аз съм поддържник на изкуствения интелект, няма как да се предпазваме от него, но трябва добре да се научим как да го ползваме и да се опитаме да предотвратяваме тези, които искат да го ползват за недобри цели.

Любомир Бъчваров като Старейшината във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

- Автор сте на много филмова музика, но имате ли по-специално отношение и слабост към някоя?
- Например сериалът "Порталът" беше супер интересен проект, в минало време - 70-те години в България.

Трябваше да се пресъздадат някои песни, които хем да са от тогава, хем да си носят съвременното звучене и беше много приятно предизвикателство.

Така направихме сесиите в няколко дена, в едно студио, с много добри музиканти приятели. От сутрин до вечер записвахме, но се опитвахме да правим парчетата, както са ги правили едно време - без намесата на компютър, без стопове... Стана много хубав проект.

Парчето на Мария Илиева "Остани тази нощ" го пея от 17-годишен - помня как композиторът си я свиреше на едно пиано още в Консерваторията. И ние така го направихме, абсолютно по начина, по който са го записвали и преди - от край до край, без накъсване.

В "Порталът" като цяло много ми хареса начинът, по който работихме с музикантите - Стоян Янкулов, Ясен Велчев, Ивайло Звездомиров, Цветан Недялков.

Супер готини, а в съвременния музикален свят почти не може да се постигне толкова дълго взаимодействие за една песен. До такава степен се познаваме, че аз с тях съм свикнал и обичам да драскам фигурки по нотите и те ги разбират без думи.

Много ми харесва такъв тип начин на работа, но не може да се случва често. Доближава се до джаза като усещане, импровизация и близост между различните партньори, за да стане това, което искаш.

Самите Мирамар в лицето и на Илиян Джевелеков, и на Александра Фучанска са меломани и винаги имат много добра концепция за музиката и какво носи тя във всичко, което правят. И в случая с "Чума" беше така и работихме много лесно. 

Композиторът Петко Манчев на премиерата на филма "Чума" на 17 януари 2024 г. в София (Снимка: Личен архив)

- Освен филмова музика, правите и театрална музика, композирате и за анимационни филми?
- Различно е и е много интересно. Сега правя музиката за един анимационен филм на Силвия Владимирова, който като визия прилича на мозайка от едно време, когато бабите плетяха едни покривки от квадратчета, триъгълничета и бродираха елементи с една кука.

Но е сложна работата с анимационните филми, защото средно един филм се прави две години. Продължителен процес е. Правих музика за филм на Радост Нейкова от 25 кадъра и всеки кадър бе бродерия - огромен труд, а в крайна сметка излиза едно филмче от 7-8 минути.

Но това, което искам да направя с музиката на филма на Силвия е, че както винаги се опитвам да смесвам елементите - както е чисто етно усещане от шевиците, така ми дойде на ума цялото да е преплетено с бийтбокс.

Хем да има народно, хем бийтбокс. Ще си отива, но и ще се осъвремени. Филмът сигурно ще излезе в края на годината. Музиката отново я правим със сина ми Антони. Първо защото той е доста по-млад, второ защото е и бийтбоксър. Опитвам се да смесвам неговите изразни средства и моите, за да се получи симбиоза между нас.

Много различни сме и това ми харесва. Обичам да има някакво предизвикателство - да се опиташ нещичко да промениш, да не е очакваното.

Матей Мичев в ролята на Йоно във филма "Чума" (Източник: Мирамар филм)

Обичам напоследък да експериментирам с неравноделни ритми. Поставям ги в контекст, в който хората да не разберат, че са неравноделни. На пръв поглед чуваш съвременно поп звучене, а всъщност през цялото време то е неравноделно.

Така направих във филма "Вездесъщият" една от основните теми на двамата главни герои - неравноделна, но звучи супер съвременно, какъвто е и филмът.

Никой не разбира, че е неравноделна, а по този начин запазих едно от най-ценните неща на нашия фолклор.

Мисля, че има голямо поле за комбиниране на точно тези стилове. Поле, което все още в България не е добре познато. Тук или отиваме към чист фолклор, или влизаме в полето на фадо или селтик музиката, т.е. инструментите са използвани като инструмент за друг тип музика.

Интересното идва, когато успееш по някакъв начин да ги миксираш, да стане нещо супер необичайно. Затова музиката ми е супер интересна! Даже правенето на кино е доста по-скучно от правенето на музика.

Правя много музика и за куклен театър, което също ми е много любопитно. Предизвикателство е театралният свят, но в кукления изразните средства са безкрайно много и безкрайно различни.

Всяка куклена постановка има своите абсолютно различни изразни средства и трябва да намериш връзка с тях, за да ги изразиш най-добре.

Кадри от филма "Чума", режисьор Иван Владимиров (Източник: Мирамар филм)

- Усеща ли се конкуренция между българските композитори? Много често всеки работи с един екип от години.
- Така е и в живота, и в света. Не е нещо необичайно. Горан Брегович и Костурица - колко филма имат заедно...?

Иначе има страхотни композитори - и млади, и готини, в различни ниши. Аз конкуренция не чувствам, защото за всеки филм трябва да си има точния композитор и това го решава режисьорът, според очакванията и нуждите му.

Но има много добри композитори. Скоро ми направи впечатление музиката на Румен Бояджиев-син, който от няколко години се налага като композитор, не само в киното, но специално за музиката му към филма "След сезона". Много ми хареса как е подходил - начинът по-който е погледнал и влязъл в същината на действието и как го подкрепя. Звучи малко по-класически.

Георги Димитров, Илиян Джевелеков и Петко Манчев (от ляво надясно) на премиерата на филма "Чума" на 17 януари 2024 г. (Снимка: Личен архив)

- Да завършим с филма "Чума" - харесвате ли го?
- Много го харесвам!

"Чума" беше много голямо музикално предизвикателство и с него открих нови възможности за композиране. Излизам обогатен от този филм и с един нов сет инструменти, които са уникални за цял свят.

 Интервю на Тина Философова

Всичко за филма "Чума" можете да следите в официалните му страници:
WEBSITE | FACEBOOK | INSTAGRAM

Официални страници на Мирамар филм:
WEBSITE | FACEBOOK | INSTAGRAM