СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Режисьорът на "Порталът" Илиян Джевелеков: Пътувам във времето, на сън или в мислите си
"Загубих баща си преди година, когато работихме по сценария на сериала. Точно на рождения ми ден си отиде..."
Автор : / 8088 Прочита 13 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимки: Мирамар филм
"Бих се върнал много охотно в миналото, към изживяното от мен. Бих дал мило и драго да мога да видя родителите си млади, да видя себе си като дете, сестра ми, приятелите, всички неща, които са ми се случвали, трепетите...
Не съм от хората, които сурово отсичат, че ако могат, не биха променили нищо в живота си. Ако можех, бих променил много неща, вероятно...
Загубих баща си преди година, когато работихме по сценария на "Порталът". Точно на рождения ми ден си отиде.
Илиян Джевелеков (Снимка: Мирамар филм)
Когато такава загуба те сполети, започваш да разсъждаваш по друг начин. Това го знае всеки, който е губил толкова близък човек. Няма как, когато си мислиш за този човек, ти се връщаш назад и минаваш през Портала...", разкрива режисьорът.
Илиян Джевелеков - специално пред Impressio:
- Ако ми позволиш един малко шеговит въпрос: Като гледа сериала "Порталът", зрителят има чувството, че Вездесъщият се е пренесъл в миналото, за да наложи и там своя контрол... Още повече, че в ролите и на двете места, е Велислав Павлов. Този сценарен ход нарочно ли е търсен?
- Ха-ха, ще излъжа, ако кажа, че е концептуално търсен. Някои елементи, чисто на повърхността, например това, че Крум Бонев използва камери през 1979-та година, е намигване към феновете на "Вездесъщият".
Тези скрити камери породиха много забавни дискусии в някои форуми - използването им не било възможно, в 79-та нямало интернет... Явно, някои зрители не бяха забелязали, че героят на Велислав Павлов използваше микрокамери с карти, които се вадят и после материалът се сваля.
- Как се роди идеята за сериала? Спомням си, че при първата карантина през 2020 година, вие с Матей Константинов пишехте сценария...
- Някъде преди 4 години Матей дойде един ден в офиса и ми каза, че сънувал как пътува назад във времето. Явно сънят му е бил много ярък, защото не след дълго предложи да направим филм за пътешественик във времето, който се връща в 80-те, за да предотврати смъртта на баща си. Зададох си въпроса къде е златната жилка в тази идея - има толкова подобни филми и сериали. Дадох си сметка, че това е средата на социализма, в която се връща героят и различната, оригинална призма, през която можем да погледнем към недалечното ни минало.
Илиян Джевелеков и Матей Константинов (Снимки: Мирамар филм)
Така се стигна до решението ни да създадем проект за сериал, с който да кандидатстваме в БНТ, която беше обявила сесия за 12-сериен тв продукт. Кандидатствахме, но се оказа, че сме с равен брой точки с друг проект. И Телевизията реши да се направят два сериала по 6 серии. Друг се оказа въпросът кога. В унисон с времевите изкривявания, заложени в историята на "Порталът", получихме зелена светлина за реализиране на проекта цели три години по-късно - точно, когато започна пандемията.
Тогава с Матей седнахме и се захванахме с писането на финалната версия за вече 6-серийния "Портал". Въпреки всички свои негативи, пандемията в случая бе полезна за писането на сценария, защото в условията на принудителна изолация имахме възможност да се фокусираме само върху това. През лятото се подготвихме за снимки и есента снимахме.
- Как работехте с Матей Константинов като съсценаристи?
- Първото ни усилие беше да направим така наречения трийтмънт за 6-серийния вариант- подробно описание на историята без диалозите. Всеки пишеше, предлагаше, изпращаше на другия, обсъждахме. По тази схема пристъпихме и към следващата стъпка - написването на диалозите, като в крачка правихме промени и в историята
Голямата част от диалозите са дело на Матей, който, според мен, в тази работа е един от най-добрите в България. И така... в рамките на 3 месеца имахме вече сценарий /6 серии по 60 страници/, който ни позволяваше да преминем към подготовка и организиране за снимки, като паралелно с това продължавахме и работата по сценария.
Корекции правихме до деня преди снимки, а после и в крачка - по време на снимките.
Илиян Джевелеков и Матей Константинов (Снимки: Мирамар филм)
- Когато пишехте сценария и диалозите, представяхте ли си актьорите, които ще изпълнят ролите?
- За част от актьорите - да, например Велислав Павлов, Татяна Лолова, Мария Стефанова, Мишо Мутафов, Борето Луканов, Герасим Георгиев-Геро, Стефка Янорова, Меглена Караламбова, Мария Илиева, Ники Станоев, може би изпускам някого. Актьорският състав е голям. За част от ролите сме правили по-тежки кастинги, другаде от раз сме избирали. Кастинг режисьорът Александра Фучанска се справи блестящо.
С Велислав Павлов на снимачната площадка (Снимки: Мирамар филм)
Мария Стефанова в сериала "Порталът", реж. Илиян Джевелеков (Снимка: Мирамар филм)
С Татяна Лолова на снимачната площадка (Снимка: Мирамар филм)
С Татяна Лолова на снимачната площадка на "Порталът" (Снимка: Мирамар филм)
Интересна подробност е, че когато започнахме работа по кастинга, при срещата ни с великолепни актьори като Свежен Младенов, Радена Вълканова, Даниел Цочев, Дарин Ангелов, ние толкова харесахме представянето им и измерението, което дават на персонажите си, че разширихме ролите им, доразвивахме образите им, приспособихме ги за тях. Същото важи и за младата Лора Христова.
Илиян Джевелеков и Радена Вълканова на снимачната площадка на "Порталът" (Снимки: Мирамар филм)
Дарин Ангелов в кадър от сериала "Порталът", реж. Илиан Джевелеков (Снимки: Мирамар филм)
Свежен Младенов в сериала "Порталът", реж. Илиян Джевелеков (Снимки: Мирамар филм)
Илиян Джевелеков и Радена Вълканова на снимачната площадка на "Порталът" (Снимки: Мирамар филм)
- За кой образ беше най-труден кастингът?
- Най-трудно беше да намерим актьор за Джингиби - Вуйчото, защото е много деликатна и нелека задачата органично и убедително да пресъздадеш пътешественика първопроходец - един физик от 1979 година, който живее в странни селения и . е носителят на тайното знание за Портала.
Александър Кънев в сериала "Порталът", реж. Илиян Джевелеков (Снимки: Мирамар филм)
За ролята поканихме на кастинг около десетина човека. Видях непознатия тогава за мен Александър Кънев първо на снимка, показалецът ми отиде на нея, и казах: "Искам да видя този човек." Сякаш видях Джингиби... После на кастинга Александър Кънев показа, че не съм се излъгал. Както и, разбира се, по време на работата по самия сериал.
- Казваш, че ти напомня Леонардо ди Каприо...
- Да, да, ако вземеш снимките на Кънев от "Порталът" и на Ди Каприо от "Завръщането" на Алехандро Гонсалес Иняриту, и ги поставиш една до друга...
Приликата е смайваща. (смее се)
С Александър Кънев на снимачната площадка (Снимка: Мирамар филм)
... И Леонардо ди Каприо в "Завръщането", реж. Алехандро Гонсалес Иняриту
- Певиците трудно ли ги "намерихте"?
- За двете главни роли имаше кастинг, а Джулия Бочева и Стефания Кочева се представиха страхотно.
Стефания Кочева в кадър от сериала "Порталът", реж. Илиан Джевелеков (Снимки: Мирамар филм)
Джулия Бочева в кадър от сериала "Порталът", реж. Илиан Джевелеков (Снимки: Мирамар филм)
- Мария Илиева влиза в "кожата" на легендарната ни певица Йорданка Христова, любимка на поколения у нас, също в Куба... Как ви дойде тази идея?
- Още в началото, когато решехме, че българската естрада ще бъде основната среда, която Крум Бонев ще разследва в социализма и в сериала ще има музикална линия, се обадихме на Йорданка Христова. С нея сме приятели, направихме и филм заедно преди години - "Куба е музика".
Тя ни беше консултант за това, какво се е случвало в българската естрада по онова време. Помогна ни със свои разкази, мнения дали е било така, както сме го замислили. Тогава ни хрумна да пресъздадем нейния образ, и тя ни даде разрешение. Първият човек, за когото се сетихме, беше Мария Илиева, за която мога да кажа само суперлативи, защото съм впечатлен от нейния професионализъм и интелект.
Мария Илиева в сериала "Порталът", реж. Илиян Джевелеков (Снимки: Мирамар филм)
- Музикалната линия във филма е много силна. Какви бяха трудностите тук? Работихте плътно с композитора Петко Манчев.
- Много държах на музикалната линия, защото присъствието й в жанровия микс на сериала, му дава допълнително цвят, виталност, сила и оригиналност. Пътят обаче беше труден. Лично аз прекарах много време в проучване и слушах българска музика от това време. Имах желание да звучат определени песни в сериала. Но за голяма част от тях това се оказа невъзможно по финансови причини, тъй като имаше завишени претенции за авторски права от наследници, композитори, автори на текстовете, и не можехме да си ги позволим.
Стефания Кочева в сериала "Порталът", реж. Илиян Джевелеков (Снимки: Мирамар филм)
Моето желание беше всяка серия да носи името на знакова българска песен от онова време, чийто текст пасва на случващото се в епизода. Разбира се, всяка една от тези песни щеше да звучи в съответния епизод. Други знакови парчета трябваше да присъстват дори като фон - да се чуват, например, от някой отворен прозорец, за да бъде по-плътна и по-достоверна картината на епохата.
По време на работата по сериала (Снимка: Мирамар филм)
Но в крайна сметка благодарение на познанията и таланта на Петко Манчев, ние намерихме песни, част от които не са точно от 1979-та. Но решихме генерално да имаме по-артистичен подход, съобразен с жанровата особеност на сериала. Все пак не правехме документален филм, и решихме, че можем да си го позволим.
В крайна сметка самият Петко написа няколко страхотни песни в стила на 1979-та.
- Пренасянето на песента "Светът е за двама" в миналото, някакъв знак ли е?
- Крум, героят на Велислав Павлов, идва от бъдещето и той знае песни, които тогава не са били известни, не са били още създадени.
"Светът е за двама" става популярна през 1982-1983 г., в изпълнение на Орлин Горанов.
Крум, влизайки в ролята на "вездесъщ", преобръща съдбата на певицата Ани Лиянова, като й подарява "своята" песен "Светът е за двама", с която тя печели музикалния конкурс. Така, той променя събитията, защото този конкурс вече се е случил преди 40 години и тогава печели Жана Янева. Ани също е участвала в конкурса, но е пяла друга песен...
Закачка в сериала има и с песента на Георги Минчев "Сам на бара", която е написана от него през 90-те години. На един "терен" /така са наричали "купоните" през 1979-та година/ Крум изпява "Сам на бара", а Георги Минчев чува своята песен, която още не е създал.
- По форумите се появиха коментари, че в сериала има препратки към събития, случили се по време на соца, като например, зловещото падане от тераса на тв говорителката Татяна Титянова, за което се носеха какви ли не слухове, истината не е установена и до днес, откраднатата част от тракийско съкровище от партийни величия, световната кариера на Силви Вартан във Франция...
- Има всякакви тълкувания, но това е някак си неизбежно, когато макар и в такъв жанров микс се движиш в реални 40 години назад, на които има много свидетели и разказваш за определени среди. Аналогиите са неизбежни.
Илиян Джевелеков по време на снимките в "Яйцето" (Снимка: Мирамар филм)
- Трудно ли постигнаха художниците и сценографите пресъздаването на епохата в София?
- Георги Димитров, нашият колега и съдружник в "Мирамар филм" и неизменен художник на всичко, което правим, е в основата на всичко това. Жоро е изключително талантлив художник, а и събра екип от много качествени хора. Като сценографи работиха Христо Христов и Владо Шишков. С реквизита се занимаваше Тони Джидров. Целият департамент на Жоро е съставен от хора с много умения и страст в работата. Силен отбор.
Важна роля за пресъздаването на епохата имат художниците по костюми Ани Владимирова и Татяна Александрова, както и дамите, отговарящи за прическите и грима - Нели Теова и Тита Слепцова.
- Имахте ли колебания какъв да е "ефектът на пеперудата" в "Порталът"?
- Темата за хипотетичното пътуване във времето и повлияването на събития е много дълбоко разработена на всякакви нива в литературата, киното и сериалите.
Има много теории и някои от задълбават точно в известния "ефект на пеперудата".
В нашия сериал Крум изпълни основната си мисия да спаси баща си, но не можа да спаси живота на естрадната певица Жана Янева.
Оказа се, че 40-години по-късно с баща си, чийто живот спаси, са в хладни отношения. Съдбата на самия Крум също е променена и той вече не е вглъбен криминален психолог, а заможен бохем.
Но Крум успява да помогне на своята любима и тя не е депресирана и репресирана певица, която завършва живота си като учителка по пеене в Ихтиман, а световноизвестна звезда...
Да, преминахме през различни версии на "ефектът на пеперудата", като разигравахме и миксирахме знакови опорни точки в жанра.
- И все пак, като теглиш чертата, кои бяха най-големите предизвикателства пред екипа на сериала?
- Намаленият бюджет наложи леко нечовешки ритъм на работа. Основните сцени с една Мария Стефанова, например, бяха заснети за един ден , а това са над 15 страници от сценария. Това са много сложни, и психологически, и емоционално сцени, които са много изтощаващи за актьора. Но това важеше за всички - имало е дни, в които Велислав е снимал различни по характер и настроение сложни сцени с обем над 20 страници.
Илиян Джевелеков с екипа по време на работата по сериала (Снимки: Мирамар филм)
По-голямата част от кадрите в сериала са заснети с един дубъл.
Затова предварителната работа беше от огромно значение. Месец и половина репетиции. Това не се практикува при сериалите в България. Важното е, че не допуснахме да работим "на конвейер".
"Порталът" бе много тежка продукция, която се случи в този си вид, благодарение на себеотрицанието и страстта на всеки един от екипа.
- А чисто режисьорски най-трудната ти сцена?
- Най-трудни, чисто физически, ми бяха сцените в затвореното пространство на "Яйцето", където няколко дни изпълнявах режисьорските си задължения с маска на лице, а около мен неизменно работеха две пушек машини. От липсата на достатъчно кислород накрая бях в лек нокдаун.
А генерално, най-трудно от режисьорска гледна точка бе това, че покрай работата по сценария и организацията, не остана време за предварителна разкадровка, но с оператора Мартин Балкански още в началото си стиснахме ръцете, че на терен ще се решават нещата - преценихме, че ще се справим. И слава Богу, успяхме. Много съм щастлив от срещата си с Мартин, защото той е много талантлив професионалист и стойностен човек.
С Велислав Павлов и Дарин Ангелов на снимачната площадка на "Порталът" (Снимки: Мирамар филм)
- За "Вездесъщият" се консултираше с твоя преподавател проф. Людмил Стайков, на чието мнение много държиш. Така ли беше и с "Порталът"?
- Този път работихме в много кратки срокове, монтирахме до последния момент, така, че просто нямаше време.
Людмил Стайков гледаше сериите, когато ги излъчваха по телевизията. След всяка ми се обаждаше и си говорихме. За моя радост, оценката му е много добра. Беше изненадан, че сме заснели сериала за 6 седмици. Виждаше му се невъзможно.
- Кажи ми, лично ти, за какво би се върнал назад във времето, има ли нещо, което искаш да промениш?
- Аз този "портал" го минавам понякога. Пътувам във времето на сън или в мислите си.
Бих се върнал много охотно в миналото - към изживяното от мен. Бих дал мило и драго да мога да видя родителите си млади, да видя себе си като дете, сестра ми, приятелите, всички неща, които са ми се случвали, трепетите...
Не съм от хората, които сурово отсичат, че ако могат, не биха променили нищо в живота си.
Ако можех, бих променил много неща, вероятно...
Загубих баща си преди година, когато работихме по сценария на "Порталът". Точно на рождения ми ден си отиде. Когато такава загуба те сполети, започваш да разсъждаваш по друг начин. Това го знае всеки, който е губил толкова близък човек. Няма как, когато си мислиш за този човек, ти се връщаш назад и минаваш през Портала...
- Вярваш ли в чудеса, на теб случвало ли ти се е нещо невероятно?
- Едно от най-големите чудеса, които са ми се случвали, беше, че успяхме да завършим сериала.
Тогава заболелите от Ковид в България се увеличаваха с всеки изминал ден и броят им достигна своя пик в средата на снимките. Някак на магия дойде последният снимачен ден, а... на следващата сутрин се разболя операторът Мартин Балкански, 3 дни по-късно и аз се разболях. Нещо ни е пазило дотогава...
Илиян Джевелеков (Снимка: Мирамар филм)
- И това, от което се интересуват зрителите - имате ли разговори за втори сезон?
- Ние работихме по "Порталът" до началото на юни, до преди самото излъчване на 6-та серия. Оставяме зад гърба си 15 месеца много интензивен ежедневен труд. Трябва ми малко почивка, глътка кислород. Ако получим предложение, ще помислим по въпроса.
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимки: Мирамар филм
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
По БНТ завърши излъчването на сериала "Порталът", който събра голям зрителски интерес.
Зрителите преживяха незабравимо пътешествие между миналото и настоящето. Те се върнаха в средите на тогавашния хайлайф и бляскавия живот на българската естрада.
Необяснимата възможност за квантово преминаване в друго време е открита от доц. Димо Троянов - Джингиби (в ролята Александър Кънев) - ексцентричен университетски преподавател по физика.
След като дълго е пътувал назад във времето физикът и пътешественик доц. Димо Троянов - Джингиби, който единствен носи знанието за "Порталът", за първи път се озовава в своята София 40 години напред.
Това от своя страна дава възможност на племенника му - криминалният психолог Крум Бонев, да се пренесе в социалистическа България през 1979 година, за да осуети убийството на певицата Жана Янева, което все още не се е случило. Съдбата на съвременния мъж, който пътува във времето чрез тайнствен портал, изправя миналото срещу бъдещето.
Режисьор на сериала е Илиян Джевелеков. Сценаристи са Матей Константинов, Илиян Джевелеков, Нели Димитрова, Оператор: Мартин Балкански, Художник: Георги Димитров,
Композитор: Петко Манчев, Кастинг: Александра Фучанска, Монтаж: Александра Фучанска
На снимачната площадка (Снимка: Мирамар филм)
Изпълнителен продуцент: Мирамар филм
Илиян Джевелеков е роден в квартал "Капана" в Пловдив. Учи психология в Софийския университет. Завършва кино и ТВ режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в класа на акад. Людмил Стайков.
С Татяна Лолова на снимачната площадка (Снимка: Мирамар филм)
От 1994 до 2000 г. работи като продуцент и режисьор в компанията "Ку-ку филм".
Дебютът му е филмът Love.net. Той събира над 215 000 зрители и се нарежда в топ 10 класацията на най-добрите бокс офис постижения в България след 1989г., сред които са филми като "Аватар", "Титаник" , "Ледена епоха" и т.н.
Хитовият филм на Джевелеков "Вездесъщият" спечели голямата награда за пълнометражен филм на 35-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза".
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Frezhisyorat-na-portalat-iliyan-dzhevelekov-patuvam-vav-vremeto-na-san-ili-v-mislite-si&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2021%2F06%2F22%2F2218592%2F768x432.jpg%3F_%3D1624343160&description=Режисьорът на "Порталът" Илиян Джевелеков: Пътувам във времето, на сън или в мислите си', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}