Илиян Джевелеков е роден на 10 май 1966 година в Пловдив. Учи психология в Софийския университет. Завършва кино и ТВ режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в класа на акад. Людмил Стайков.

Режисьорът Илиян Джевелеков (Снимка: Павлин Даскалов)

В периода на следването си работи като режисьор в студентска програма "Ку-Ку". През 1993 г. филмът на Илиян Джевелеков "Искам да съм свободен" печели награда за най-добър късометражен филм на Международния филмов фестивал "Златна роза" във Варна. От 1994 до 2000 г. работи като продуцент и режисьор в компанията "Ку-ку филм".

През 2001 г. Илиян Джевелеков, Матей Константинов и Георги Димитров създават продуцентска компания "Мирамар Филм", която днес се нарежда сред водещите производители на документални и игрални филми, както и на ТВ реклами в България.

"Дзифт" (2008) на режисьора Явор Гърдев е продуцентски дебют на Илиян Джевелеков в пълнометражното игрално кино. Филмът получи наградата Сребърен Свети Георги на Московския кинофестивал, Наградата Златна Роза на фестивала на българското кино във Варна и след това участва в много престижни международни фестивали.

Love.net е режисьорски дебют на Илиян Джевелеков. Филмът се завърта в кината на 1 април 2011 г., като събира над 206 000 зрители и се нарежда в топ 10 класацията на най-добрите бокс офис постижения в България за всички времена. Международната премиера на филма e през месец юни в рамките на Московския международен кинофестивал. На Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" филмът получава награда за най-добра женска роля (Лилия Маравиля), най-добър сценарий (Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков) и награда за дебют в лицето на режисьора Илиян Джевелеков.

Режисьорът Илиян Джевелеков (Снимка: Павлин Даскалов)

Най-новият филм на Джевелеков "Вездесъщият" спечели голямата награда за пълнометражен филм на 35-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза". За "Вездесъщият" са още наградите на публиката и на Гилдия "Критика" към Съюза на българските филмови дейци. Наградата за женска роля е за Теодора Духовникова, а за мъжка роля - за Велислав Павлов.

"Вездесъщият" получава Голямата награда "Златна роза" за най-добър пълнометражен филм

В интервю за Impressio Илиян Джевелеков разкрива интересни истории около създаването на филма си "Вездесъщият", който триуфмира по екраните в страната, и разсъждава какво ще се случи, когато ще притежаваме целия си живот, "качен" на файлове, в домашния ни видеоархив.

- Израснал си в Пловдив, което вече навежда на подозренията, че не може да не си вдишал от артистичния му въздух още като дете. Така ли е?
- Роден съм в един пловдивски квартал, който напоследък стана много популярен - "Капана". Цялото ми детство и юношество премина там. Много съм щастлив, че съм имал този късмет. Баща ми много ми е говорил за кино, майка ми пък е по книгите.

Лятото на 1989 година ме приеха психология, започнах да уча и дойде 10 ноември. През първата година в Университета набрах кураж да кандидатствам кинорежисура във ВИТИЗ и, слава Богу, ме приеха веднага в класа на Людмил Стайков. Това беше шансът ми да тръгна по този път.

Втората година във ВИТИЗ режисьорът Християн Ночев ме покани да работя за Студентска програма "Ку-ку". Това ми даде възможност да се включа в хитов отбор, който се превърна впоследствие в "Дрийм тийм" на шоубизнеса. Това бяха интересни хора от различни университети. Голяма част от тези хора днес са много известни имена в различни сфери - актьори, ТВ-водещи, журналисти, бизнесмени, депутати...

Илиян Джевелеков (Снимка: Мирамар филм)

Бях свидетел на прехода от едно невинно студенско предаване към звездна професионална кариера на голяма част от членовете на екипа.

С Ивайло Палмов бяхме режисьори на документалния филм "С Ку-ку на турне". При обиколките из България за първи път осъзнахме огромната популярност на предаването. Посрещаха актьорите като най-големите звезди, залите се пръскаха по шевовете, публиката бе екзалтирана.

- На какво те научи твоят професор във ВИТИЗ Людмил Стайков?
- Щастлив съм, че съм ученик на Людмил Стайков. Благодаря му за шанса, който ми даде. Най-ценното в неговия метод на преподаване е изключителната толерантност, която проявява към всеки един от студентите си. Има преподаватели, които налагат щампи. Те казват: "Това е правилното кино!" Според техните виждания. И независимо каква индивидуалност носиш, ти влизаш в зададената канава, защото си във възраст, в която си като глина и можеш да бъдеш моделиран. Така се появяват цели течения, които правят еднотипно, щамповано, "правилно" кино.

Докато Людмил Стайков наистина не слагаше никакви прегради пред учениците си. Поощряваше всеки един от нас да търси себе си, да намери себе си. А това е безценно.

- Людмил Стайков гледа ли "Вездесъщият"?
- Той беше първият човек извън екипа в офиса ни, който го видя незавършен окончателно. Поговорихме си и след това го видя на премиерата. Каза ми, че наглед промените не са големи, но филмът е на смайващо по-добро ниво.

С учителя си от Академията проф. Людмил Стайков на премиерата на филма "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар филм)

С Людмил Стайков и Джон Лоутън (Снимка: Мирамар филм)

- Какво променихте?
- Направихме уж леки структурни промени в монтажа, но те се оказаха много важни, напипахме правилните пропорции.

- Интересът ти към психологията ли диктува темите във филмите ти "Love.net" и "Вездесъщият"?
- Имам интерес към психологията като дисциплина и към човешката психология на "бойното поле", т.е. в реалния живот.

С Христо Шопов по време на снимките на "Love.net" (Снимка: Мирамар филм)

- Първо да те върна към дебютния ти филм, който беше нещо съвсем ново и различно в българското кино. Как стигна до идеята за "Love.net"?
- Приятел ми каза за сайта за запознанства "Елмаз". Когато влязох в него, видях, че има 150 000 уникални потребители. Видяха ми се смайващо много. След няколко месеца реших да вляза пак и виждам - двойно повече потребители. Това отключи интереса ми към темата и явлението.

Беше 2004 година и Фейсбук още не съществуваше, появи се месеци по-късно. В тези "невинни" виртуални години видях феномена със сайтовете за запознанства и започнах да изследвам какво се случва в България и по света. Запознахме се със собствениците на по-големите български сайтове и започнахме да мислим по конкретните истории.

Със Захари Бахаров по време на снимките на "Love.net" (Снимка: Мирамар филм)

В сайта "Елмаз", които ни станаха партньори, публикувахме анотация: "Love.net"- да направим заедно този филм". Обърнахме се към потребителите да изпращат свои истории. В продължение на два месеца получихме над 7 хил. мейла.

Не знаехме на кой свят сме! Беше много вълнуващо преживяване - получихме истории от всички жанрове. Имаше супер сладникави истории, имаше супер драматични и трагични, имаше и много смешни истории... Всъщност, ние започнахме рекламната кампания за филма, още преди да е написан самият сценарий. Всички потребители на този сайт, знаеха за проекта.

С Лилия Маравиля и Христо Шопов по време на снимките на "Love.net" (Снимка: Мирамар филм)

С Джон Лоутън по време на снимките на "Love.net" (Снимка: Мирамар филм)

- Пресяхте целия този материал и така се стигна до историите в самия филм?
- Не може да се каже, че сме взели едно към едно някоя от реалните истории, които получихме. Но те ни показваха дали сме на прав път, бяха за нас нещо като компас, нещо като ориентир - за сверяване на часовниците. Някои реплики сме взели от реални чатове в сайта.

С Диляна Попова по време на снимките на "Love.net" (Снимка: Мирамар филм)

- Кога се появи идеята ти за "Вездесъщият"? Дълго време след успеха на "Love.net" не тръгнахте към нов проект?
- Още по време на работата по "Love.net" вниманието ми беше привлечено от много лесния достъп, който има всеки от нас до скрити камери, до някакви джаджи за подслушване и проследяване. Оттам ми се появи идеята за мъжа, който започва да следи околния си свят. Но тази идея трябваше да узрее, искаше си своето време.

Минаха няколко години и една сутрин просто се събудих с грубата история в главата си. Описах я на няколко страници. Говорихме с хората в офиса. Те я харесаха и започнахме същинската работа.

С оператора на "Love.net" и "Вездесъщият" Емил Христов (Снимка: Мирамар филм)

-Личният периметър на човек е нещо, в което, ако се проникне "с взлом", може да бъде наранен самият "терорист"?
-Правото на личен периметър трябва да бъде уважавано. И ако няма реален проблем, който те принуждава да вземаш някакви мерки, ако нямаш категоричен повод да започнеш да следиш някого или да го подслушваш с цел превенция, не бива да го правиш. Защото се нарушава баланс, който е граден в обществата много години. Човек трябва да има своето местенце, което е неприкосновено и в което, ако щеш, може спокойно да си бръкне в носа или да проведе разговор, който иска да бъде поверителен.

Всеки от нас има своите малки или големи тайни. Някои от тях са мръсни, да. Започнеш ли да следиш някого, в това съм сигурен, при всички случаи ще излезе нещо, което ще те шокира. Нещо, което е по-добре да не си знаел. И тогава - от "терорист" се превръщаш в похитен.

На снимачната площадка на "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар филм)

- Значи казваш - по-добре да живеем в заблуда, отколкото да разбираме цялата истина, за да не бъдем шокирани и дори наранени?
- Не бих казал, че това е заблуда, а по-здравословна философия на живот. Със сигурност е по-добре да не знаем някои неща. Нашите психики, нашите умове - имат лимит. Първо - не можеш да видиш всичко, а дори и да можеш - ти наистина няма да го понесеш. Освен, ако не си психопат.

- Информацията винаги се е смятала за изключителна ценност и струва много, който я има, винаги е можел да диктува и манипулира. Спецслужби са проследявали и проследяват хората, съсипват съдбите им. Защо информацията вповече в личния ни живот може да доведе до трагични последици?
- Към финала на филма, героят на Велислав Павлов стига до един момент, когато си мисли, че е достигнал крайната точка на своето падение - разделил се е с жена си, синът му не го обича, баща му умира, а жената, в която се влюби го презира. И той започва да описва тази история с мисълта, че е стигнал дъното и оттук нататък започва изкуплението му.

Малко по-късно обаче разбира, че случилото се, което в неговата глава е кулминация на нещастието, е една невинна детска рисунка в сравнение с това, което се случва на финала на филма.

На снимачната площадка на "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар филм)

-  "Паметта е курва", казва главният герой и смята, че ще може да я надхитри...
-  В контекста на филма героят казва това, когато гледа тайните записи, които е направил на любимата си. И разсъждава върху това как в живота, въоръжени само със собствените си глави, ние всъщност не сме господари на паметта си.

Тя работи по някакви свои закони, отваря и затваря чекмеджета, когато реши. Докато, въоръжен с богатия видеоархив от тайно направени записи на своя живот и живота на околните, той се чувства победител над невярната памет. Чувства превъзходство. И казва: "Майната й на паметта! Аз имам външна памет!" После победоносно докосва своя хард диск...

- Защо човек не бива да знае някои неща от чисто морална гледна точка?
- Научавайки тайните на другите по непозволен начин, ти можеш да разрушиш приятелства, любови, съдби...и най-вече - себе си. Ако не направиш този акт на шпионско вмешателство в личния периметър на другите, някои "забранени" или трудни за преглъщане неща просто се случват и отминават, и животът си върви прекрасно. Да не шпионираш другите и да ти убягват разни неща за тях не е наивност, а въпрос на хигиена.

По-добре да не знаеш всичко, отколкото да се бъркаш по непозволен начин в мръсното бельо на другите.

Велислав Павлов и Анастасия Лютова на снимачната площадка на "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар филм)

- Във филма се твърди, че една истина в повече може дори да те убие?
- Когато започнем да товарим плещите си с непозволено знание, ние рано или късно стигаме до тези лимити. Нормалните хора имаме лимити на поносимост. Както една капка вода може да прелее съда, така и всеки от нас може да "изплиска" от една истина в повече.

- Ти лично изпадал ли си в ситуация, когато ти се искало да надникнеш тайно в живота на свой близък човек?
- Да, искало ми се е в определени ситуации... Но не съм го правил.
Има набор от базови ситуации, в които човек най-често си помисля да направи нещо подобно. Те са свързани най-често с работата, с човека до теб, с детето ти.

- Има ли сред твоите спомени такъв, който искаш да изживееш отново?
- Когато започнах да мисля по идеята за "Вездесъщият", едно от нещата, което много ме занимаваше, беше именно това, че според мен е напълно възможно в скоро време всеки от нас, така както носим в джоба си мобилен телефон, по същия начин да има по една камера, която да е част от теб и целият ти живот да бъде записван. И тези, които сега се раждат, да имат в бъдеще целия си живот на файлове.

Дълбаех в тази посока и си мислех: "Ако можех сега да видя детството си, след това първите любовни тръпки, израстването си, родителите си като млади, със сигурност бих поискал да отворя тези файлове..."

Убеден съм, че това, за което говоря, ще се случи и целите ни животи ще бъдат на файлове в облаците. И когато сме с близките си и си спорим как са се случили различни събития, просто ще отваряме определения файл и ще си го пускаме.

Снимка: Мирамар филм

Лошото е, че тези камери ще записват и не толкова приятните неща и пак опираме до големия въпрос дали не е най-добре да разчитаме само на главите си, на спомените си.

- Как избра Велислав Павлов за главната роля?
- Когато започнахме да работим по сценария, Матей Константинов и Александра Фучанска, която е кастинг режисьора на филма, започнаха да ми говорят за Слави, но не защото са се наговорили, а независимо един от друг. Започнахме да го проучваме, ходихме по театри, гледахме, търсихме да видим филми с него и накрая се стигна до срещата ни. Говорихме близо 1 час и през това време усетих по някакъв начин, че това е човекът.

За най-основните роли работехме с предварително проучване и фокусиране върху определени актьори. На мен това много ми хареса като подход.

С Велислав Павлов (Снимка: Мирамар филм)

- За кои роли правихте кастинг?
- За ролята на Джими Канев правихме по-широк кастинг, но Тони Минасян се представи блестящо. Неговият персонаж трябваше да бъде с различни лица - едновременно много обаятелен и отблъскващ. А това не е никак лесна актьорска задача.

- Коя сцена ти беше най-трудна режисьорски?
- Има такава сцена и тя е между Теодора (Духовникова) и Ирмена (Чичикова) , когато Ирмена отива в нейния офис и се разделят. Беше ми трудно, защото нещо се бях заинатил и исках да я направя в един кадър, а тя е около 3 минути. Трябваше да видя първо смислово, логически как се случват нещата, какъв да бъде мизансценът, да се убедя, че не е самоцелно цялата сцена да е в един кадър...

Чисто смислово имаше неясноти и в нашите глави, и в главите на самите актриси - как да се случи актьорски тази раздяла. Напипахме го на терен, но не се получи никак лесно. Справихме се и съм изключително доволен от резултата.

Теодора Духовникова и Ирмена Чичикова на снимачната площадка на "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар филм)

А при интимната сцена между жените, в началото - по обясними причини, репетиции не можеше да има. Аз имах в главата си горе долу начина, по който това ще се случи, и се разбрахме с Теодора и Ирмена, че ще го доизмислим и направим на терен. Така и стана. Изскочиха въпросителни и неизяснени неща, но се справихме. Това е процес. Справихме се заедно.

С оператора Емил Христов и актрисите Теодора Духовникова и Ирмена Чичикова по време на снимките на любовната сцена между героините им във филма "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар филм)

Операторът Емил Христов с Теодора Духовникова и Ирмена Чичикова на снимачната площадка на "Вездесъщият" (Снимка: Мирамар филм)

- Финалът на филма е отворен - героят тича, камерата се отдръпва и се вижда, че го наблюдават на множество монитори... 
- Това е смисълът на отворения финал - всеки да си донапише историята. Но това, което е сигурно и се вижда и във филма е, че помислилият се за Вездесъщ се оказва едно малко човече, което е следено от много много камери. Че има много по-вездесъщи от него... (смее се)

- Защо с Матей Константинов и Георги Димитров нарекохте фирмата си "Мирамар филм"?
- "Мирамар" на испански означава "Виж морето". Преди доста години се влюбихме в Куба - ходихме там с Матей (Константинов) и Георги (Димитров), с които сме съдружници. Спяхме в квартал "Мирамар". Фирмата ни се казваше по друг начин, но след това пътуване я преименувахме на "Мирамар". Вече 17 години работим под шапката на "Мирамар филм".

Имаме проект за сериал и няколко идеи за игрални филми. Надявам се, че ще им дойде времето, живот и здраве. Сега все още трябва да подкрепяме "Вездесъщият", за да го видят колкото може повече зрители.

"Мирамар филм" - С Матей Константинов ( вдясно) и Георги Димитров

Премиерата на "Вездесъщият" в зала 1 на НДК

Премиерата на "Вездесъщият" в зала 1 на НДК

Премиерата на "Вездесъщият" в зала 1 на НДК

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА