"Снимахме на едно малко водопадче. И сцената е как младият герой, син на чорбаджи Юрдан, завежда конете на водопой. И сме се разположили на едно по-високо място, откъдето започва водопадчето. Там се получи много красив кадър, снимахме 3 дубъла.

На следващия ден като преглеждах кадрите, в третия дубъл в единия ъгъл виждам, че се движи огромен смок - метър и половина. По моя преценка - на 2 метра от камерата.

Този смок може да се види и във филма, защото аз оставих този дубъл. Ако се загледате в долния десен край на екрана се вижда как змията се прокрадва леко. Смешното е, че там сме били сигурно 40-50 човека и никой не видял змията, която се движи покрай нашата камера. Толкова сме били съсредоточени...

Ако някой се загледа внимателно може да види как се движи, огъва се. Аз самият бях много близо до камерата и не съм видял змията. Изглежда притеснена от нашето присъствие. (смее се), разказва режисьорът.

Иван Владимиров в едно специално интервю за Impressio за магията по време на снимките на "Чума", за това стават ли хората по-добри след преживени масови трагедии, за силата на духа да се променяш без да изневериш на себе си.

Евелина Бибова и Матей Мичев (Снимка: Петър Драганов)

- Как стигнахте до този филм? Какъв беше пътят Ви към "Чума"?
- В повечето случаи аз работя по собствени сценарии и цялата история си е моя, вдъхновена е от собствения ми живот. В случая поканата дойде от Мирамар филм, които имаха вече готов сценарий. Аз нямам никаква роля в зачеването на този проект. Работил съм при тях, познаваме се от много години, бил съм асистент режисьор във "Вездесъщият", в"Порталът" и те ми гласуваха доверие като режисьор да направя този филм заедно с тях.

Това е един проект, който има дълга история, вдъхновена от разказа на Йордан Йовков "През чумавото". Първите му варианти са били написани преди много години, докато в един момент художникът Владо Шишков, който е приятел на професор Боян Биолчев, е успял да го убеди да работи по този проект. Казаха ми с усмивка как една година го е навивал да се включи в проекта. Накрая той е написал сценария. 

Кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Miramar Film)

Те ме поканиха още преди пандемията, тоест този проект е вдъхновен от разказа на Йовков, не е вдъхновен от това, което ни се случи по време на разпространението на Ковид. По някакъв много странен начин е предусещане за това, което ще живеем в следващите години.

Разказът на Йовков е изходна точка, и е вдъхновение, но сюжетът е доста променен. Чорбаджията в разказа на Йовков се казва Хаджи Драган, а нашият главен герой се казва хаджи Юрдан.

Свежен Младенов на снимачната площадка (Снимка: БТА)

Тези разлики произтичат от работата на Боян Биолчев, от неговия светоглед и подход към разказването на истории. Хората, които са чели книгите на Биолчев, и които четат сценария, ще видят колко много разказът е зареден с писателската енергия на Боян Биолчев. Така че всичко в диалога, в начина, по който се разказва историята, произлиза от Боян Биолчев, не е в посоката, в която пише Йордан Йовков.

- Боян Биолчев участва ли плътно по време на снимачния процес?
- Имахме един период, в който си говорихме за сценария, преди да започнем снимките, довършвахме някакви козметични промени, променяхме някоя реплика, определяхме някой епизод да стане малко по-къс или по-дълъг. Мисля, че трябва да го попитате него, аз мисля че той харесва филма и го харесва още от първия вариант, който показахме като груб монтаж. Още преди постпродукцията той каза: "Да, мисля че филмът се е получил".

Боян Биолчев по време на снимките на филма (Мирамар филм)

- Значи Биолчев пише сценария преди Ковид, а когато започвате работа по филма, вече сме в пандемията. Как го коментирахте?
- Удивлявахме се на това странно съвпадение, освен това се чудехме как ще се отрази опитът, който хората натрупват по време на пандемията върху възприемането на филма. Дали всички ще започнат да правят директни препратки между историята в нашия филм, който се случва в първата половина на 19 век и тази болест, която сега се появи в 21 век.

Разбира се, сме си говорили за това, че филмът, разказвайки за нещо, което се е случило в първата половина на 19 век, всъщност разказва и за това как ние реагираме на подобен тип епидемия, която засяга нашия свят, нашия живот, и постоянно си мислихме затова какви са връзките между онези хора едно време и нашите собствени реакции днес в сходна ситуация.

На преден план и в двете епохи излизат суеверията, т. нар. фалшиви новини. Във филма е пълно с хора, които разказват за чумата - нещо са дочули, нещо са си доизмислили... Има реплика на един от героите, който казва: "Ако я гледаш чумата отдалече, няма да те хване, защото тя скача толкова, колкото човек може да скочи." Сега комуникационните канали са много повече, докато през 19 век просто мълвата е владеела хората. Това, което са дочули, това, което са мислили. Но във всички случаи страхът е доминиращ - някъде там нещо се случва, то е много страшно и може би идва към нас.

Има и такива хора, които казват и тогава: "Това не съществува, това са измишльотини..." И до ден днешен се говори и пише от някои, че Ковид е пълна измислица и пропаганден номер, който са ни скроили, за да ни контролират още повече.

Евелина Бибова и Матей Мичев (Снимка: Петър Драганов)

Ние снимахме филма след като всички мерки бяха премахнати, тоест вече живеехме доста по-свободно по време на снимките. Засегна ни по някакъв начин, защото в някои дни трябваше да дойде втори операторски екип, който да работи с втора камера, и те на други снимки се бяха разболели и не можеха да дойдат.

- Нещо променихте ли в сценария, да бъде по-актуален към днешния ден?
- Не, не сме променяли, защото нещата, които бяха валидни за съвременната пандемия, ги имаше в сценария. Те бяха написани предварително по някакъв пророчески начин от автора на сценария. Не сме правили нещо специално, което да е дошло от съвременната ситуация.

Иван Владимиров и Боян Биолчев по време на снимките на филма (Снимка: Никола Ончев)

- Знаете, че по време на пандемията много се коментираше, че след нея хората ще се променят, ще станат по-добри, ще погледнат по друг начин на човешкия живот, на любовта, на света. А ето тук виждаме ситуация в началото на по-миналия век, когато хората са преживели това и очевидно не са се променили...
- Имаме къса памет. Особено, ако човек е оцелял без да бъде пряко засегнат, тоест някой от близката му среда не е заболял, много бързо забравяме. Може би така човек просто е устроен.

Имало е периоди, в които чумата е поразила огромна част от населението на Европа. Но отминава и след 50 години вече е забравена, докато не дойде следващата... Така сме устроени, тия неща да ги хвърляме зад гърба си и да продължаваме да живеем. И да ни налягат всички ежедневни дребни проблеми и злобата, и любовта да се връщат, и всичко останало. Любовта, за което си говорим във филма, че ни помага да преодолеем всички тези изпитания, започва лека-полека да избледнява.

Всеки реагира на кризата по свой специфичен начин, в зависимост от характера, от душата му, от начина, по който гледа на света... От това, дали е силен, дали е слаб. Дали разбира кое е важното в живота. Това, което и със Свежен Младенов, който играе главната роля във филма, си говорихме, че всеки човек е различен и той много настоява на това, че не е вярно разпространеното твърдение -"Ние българите сме такива". Имаме общи черти, разбира се, но всеки един човек реагира по различен начин.

Но колкото и да си говорим как не реагираме правилно в кризисни ситуации, винаги се намират добри, силни хора. Хора, които са готови на саможертва, готови на това да си останат човеци, дори и в най-тежките условия и в най-страшните ситуации.

Свежен Младенов и Евелина Бибова в кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Miramar Film)

- Как избрахте локацията за снимките, как работихте по епохата?
- Търсенето на места за снимки не беше лесно, защото ние не можехме заради бюджетни ограничения да отидем до Варна, до Родопите. Всичко трябваше да е близо до София, за да можем да пътуваме, и един от хората, които се занимават с организация намери това място. Прати ми снимки, на мен много ми хареса, след това отидохме с оператора, с продуцентите, с художниците. Имаше разговори за това какво ние можем да добавим към тези вече съществуващи къщи, така че да стане по-живописно, по-убедително, по като в онази епоха.

Кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Miramar Film)

Процесът не е лесен и не винаги е особено забавен, защото всеки автор, сценарист и художник има идеална картина в главата си. Представя си го страхотно... Например, керван, който е от 50 камили, чорбаджийско имение, което е огромно с много високи зидове, големи постройки, с 10 ратаи вътре и т. н. Прекрасна картина, но неизпълнима. Човек трябва да намери баланса между това, което си представя и това, с което разполага. Така че този процес понякога е доста сложен.

Кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Miramar Film)

Художниците Георги Димитров и Владимир Шишков положиха много усилия, за да направят тези терени достатъчно убедителни и достатъчно експресивни. Да речем в къщата на чорбаджи Юрдан има няколко ограждения, в които са овцете. И те са направени така, че да изглеждат истински, от едната страна бяха натрупани бодливи храсти. Като доведоха овцете една от тях се оказа толкова ловка, че успя да направи дупка под оградата, през която да минат и останалите. И трябваше да ги гонят, за да ги приберат и да укрепват оградата. Овчицата, която е едно толкова мирно животно, успя да направи дупка в огражденията и да избяга, а и да повлече цялото малко стадо след себе си... (смее се)

Имаше едно месо, което трябваше да остане на едно и също място в продължение на много снимачни дни. И накрая започва да мирише толкова силно, че един от художниците трябва да тича да го носи в кадър, а после да тича да го отнесе далеч...

- Говорите за района на село Каменица...
- Да, за село Каменица, като действието се развива в едни махали около селото, след село Байлово. Понеже филмът започва с един керван сарай, оглеждахме двора на къщата музей на Елин Пелин в с. Байлово и се чудехме дали там да не снимаме този керван сарай. Отказахме се, защото трябваше много да го развалим - да вкараме там много животни и слама. А и в крайна сметка нямаше да се получи това, което искаме.

- Но все пак снимахте по Йовков близо до Елинпелиновото родно място...
- Да, по чиста случайност...

- Какво още ви създаде проблеми?
- Във филма има животни, коне, които са почти винаги в кадър. Което означава че нашите актьори трябваше да се научат да яздят за по-малко от два месеца. И то така, че да са в безопасност, да не паднат по време на снимки, екипът да е в безопасност.

Най-важното е те да изглеждат убедително, сякаш не слизат от тези коне. Което за актьорите изобщо не беше лесно. Те трябваше всеки ден да ходят в конната база в София да се упражняват заедно с координатора на каскадьорите, който да ги научи да се качват и да слизат бързо и да яздят в галоп. А когато се снимат сцени, в които има бързо препускане се използват дубльори...

Кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Никола Ончев)

Матей Мичев в кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Никола Ончев)

Свежен (чорбаджи Юрдан) беше яздил в детските си години, но сега започна от нулата. А Матей (синът му във филма) никога не се беше качвал на кон преди това, но се научи много бързо и каскадьорите много го хвалеха.

Свежен Младенов в кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Miramar Film)

- А как се сработиха актьорите с камилите?
- Камилите са умни животни. Нещо се обърка със седлото на едната, заболя я за кратко и тя запомни, че Матей е причинител за тази болка. Започна да го дърпа за ботуша, да го сваля от седлото и за него това беше сериозно изпитание. Имаше моменти, в които дресьорът на камилата го качваше на седлото, камилата се сърдеше, обикаляха в кръг, за да се успокои. А Матей отгоре ми вика: "Ванка, Ванка, нали само щях да се возя на тази камила!" А тя хриптеше, плюеше, сърдеше се, дресьорът трябваше да я държи през цялото време...

- Дресирана циркова камила, нали?
- И двете бяха циркови, но просто се случват такива неща във филмовите продукции. Затова е толкова трудно, затова трябва да се повтаря, затова човек трябва да е подготвен. Но Матей се справи страхотно, защото преодоля цялата тази трудност и освен това си направи ролята по най-добрия начин.

- Кога използвахте каскадьори?
- В един от епизодите, в който кон прескача един висок каменен зид. И нямаше как това да го направи актьорът. То и основният кон, който трябваше да направи това, беше дублиран от друг, по-силен кон.

Кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Miramar Film)

- Значи и конят звезда е с дубльор?
- Там имаше и кон дубльор и каскадьор дубльор. Когато галопът е много силен, пак се използва каскадьор, защото актьорите още не са натрупали умения и опит, за да се справят с подобен тип кадри.

- Разкажете още някоя интересна случка по време на снимките?
- Снимахме на едно малко водопадче. И сцената е как младия герой, син на чорбаджи Юрдан, завежда конете на водопой. И сме се разположили на едно по-високо място, откъдето започва водопадчето, Там се получи много красив кадър, снимаме 3 дубъла. На следващия ден като преглеждах кадрите, в третия дубъл в единия ъгъл виждам, че се движи един огромен смок - метър и половина. Това е по моя преценка - на 2 метра от камерата. Този смок може да се види и във филма, защото аз оставих този дубъл.

Ако се загледате в долния десен край на екрана в края се вижда как змията се прокрадва леко. Смешното е, че там сме били сигурно 40-50 човека и никой не видял змията, която се движи покрай нашата камера. Толкова сме били съсредоточени... Ако някой се загледа внимателно може да види как се движи, огъва се. Аз самият бях много близо до камерата и не съм видял змията. Изглежда притеснена от нашето присъствие. (Смее се)

Евелина Бибова в кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Miramar Film)

- Как избрахте актьорите?
- Александра Фучанска, кастинг-режисьорът, направи много обширен кастинг за всички роли. Блестящ е изборът на актьора за главната роля на чорбаджи Юрдан - Свежен Младенов.

Евелина Бибова в кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Miramar Film)

Много е интересен случаят с младата Евелина Бибова, която тогава беше в 11 клас. Тя не е актриса, била е в школата на Башар Рахал и Зафир Раджаб в продължение на три години. Просто беше попаднала в някаква база данни. И още първият й кастинг, в който сама се беше заснела беше страхотен, на мен толкова много ми хареса, че нямах никакви съмнения и колебания в нейните качества.

Евелина Бибова в кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Никола Ончев)

Матей Мичев по време на кастингите и по време на снимките завършваше в първи курс. Когато снимахме му беше сесията и той прескачаше от снимачната площадка към НАТФИЗ. Нямаме никакви съмнения към хората, които сме избрали.

Евелина Бибова и Матей Мичев по време на снимките на филма (Снимка: БТА)

Всички са прекрасни - Велислав Павлов, Добрин Досев, Людмила Сланева, не бих искал да пропусна актьорско присъствие.

Ако филмът се е получил, това се дължи в голяма степен на актьорите, на тяхната всеотдайност на техните качества. Защото те се превърнаха в душата и лицето на този филм.

- Сега на фестивала "Синелибри" филмът ще се срещне с публиката?
- На 14 октомври ще бъде показан на фестивала. Предполагам, че и голяма част от екипа ще присъства на прожекцията.

- Вие сте професионалист, но отрази ли Ви се този филм? Промени ли Ви по някакъв начин?
- Всеки филм, в който участвам, ме променя. Да речем филмът "Кецове", на който съм режисьор заедно с Валери Йорданов, страшно много промени цялото ми отношение към живеенето и към професията, заради общуването с всички хора, които участваха. След това "Сцени от живота на една актриса" също много ме промени... Всеки проект, включително и "Чума" страшно много ми въздействат, научават ме на нови неща, свиквам с някои ситуации, които са трудни за възприемане. Такъв тип големи проекти се отразяват на начина, по който гледаш на света, на начина по който мислиш и възприемаш другите хора...

- А какво е спасението от "чумата"? Има ли такова, какво казвате на зрителя?
- Според мен спасението са другите хора: те могат да бъдат зла участ, напаст, но също така могат и да бъдат спасение, в което някой да ти подаде ръка, да те погледне, да ти се усмихне, да те прегърне и да ти каже: "Спокойно, всичко е наред!" За нас хората както могат бъдат абсолютно зло, така другите могат да бъдат и спасение...

Свежен Младенов и Матей Мичев в кадър от филма "Чума", реж. Иван Владимиров (Снимка: Miramar Film)

- Какво ви предстои?
- В следващите месеци ще работя като асистент режисьор в един сериал на Мирамар филм за БНТ. Работното заглавие на сериала е "Тревожност", а режисьор е Илиян Джевелеков. Аз много обичам да работя с него. Вече съм бил негов асистент във "Вездесъщият" и в телевизионния сериал "Портал".

Разказва се за семейство от двама психотерапевти и техните пациенти. В този сериал ще видим интересни човешки съдби.

- Благодаря Ви, желая успех!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Miramar Film

Режисьор на "Чума" е Иван Владимиров, завършил кино и телевизионна режисура в класа на проф. Георги Дюлгеров в НАТФИЗ.

Първият му късометражен филм "Валсове и танга от село Бела вода" е селектиран на престижния кинофестивал в Локарно.

Заедно с Валери Йорданов е сърежисьор на "Кецове", който през 2011 г. печели Специалната награда на руските киноклубове от Московския кинофестивал и специалната награда на журито "Златна роза".

Филмът му "Сцени от живота на една актриса" получи наградата за режисура и сценарий на фестивала на българския игрален филм "Златна роза", Варна 2020, както и Специалната награда на журито за "оригиналния и иновативен филмов разказ".

Преподава драматургия и филмова режисура в ЮЗУ Благоевград.

Последният му филм е "Чума" на Мирамар филм, сценарий Боян Биолчев, вдъхновен от разказа на Йордан Йовков "През чумавото", който на 14 октомври ще бъде показан на фестивала "Синелибри".