Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Воинът на киното: Вернер Херцог на 80

ЛЕГЕНДИТЕ В КИНОТО

Воинът на киното: Вернер Херцог на 80

По случай оседемдесетият си рожден ден, Вернер Херцог написа собствените си мемоари „Всеки за себе си и Бог срещу всички“

Вернер Херцог е едно от най-забележителните имена на Новата германска вълна в киното (Снимка: Getty Images)

Вернер Херцог често е наричан човек на крайностите. Роден в Мюнхен на 5 септември 1942 г., Херцог е попадал в много и изключително необичайни ситуации. През 1980 г. той сам сготвя обувката си и след това я изяжда пред публика. Причината е загубен облог, за да насърчи режисьора Ерол Морис да завърши първия си филм "Вратите на рая".

Херцог получава голямата награда за принос в кино изкуството на Европейските филмови награди в Берлин през 2019 г. (Снимка: Getty Images)

Когато бил на 13, въпросът "Какво е Бог?" внезапно пронизва Вернер Херцог. Тогава той живеел в Мюнхен. В баварските Алпи, където е израснал преди тринадесетата си година, този въпрос не го е сполетявал. Майка му била атеистка, а отчужденият му, почти отсъстващ баща, също.

Веднъж пасторът в църквата ударил шамар на брат му и го нарекъл "безбожник".

Така в Мюнхен подрастващия Херцог започнал "да чувства някаква празнота вътре в себе си".

"Беше като копнеж за нещо трансцедентално. Като някаква необходимост да се разтревожа, като нещо възвишено над мен" споделя режисьорът.

На 14 той решава да се покръсти, нещо, което семейството му намира за доста "странно".

Специален фото портрет на германския кинорежисьор Вернер Херцог, направен му по време на 66-ия кинофестивал в Локарно през 2013 г. (Снимка: Getty Images)

"Бях един отговорен сам за себе си католик" казва той.

За Херцог пътят към вярата е път, който преминава през собствената воля, която в неговия живот и работа, играе доста важна роля.

И както знаем, тази собствена воля, има своите последствия, за които всеки един, гледал поне един филм на Херцог, знае.

"Във всеки мой филм може да се усети далечното ехо на Бог" казва Херцог.

Точно на връх своя осемдесети рожден ден, Вернер Херцог публикува своите мемоари.

Те могат да бъдат описани като една пищна и цветна ориенталска приказва, изпълнена с приключения, точно такива, каквито само той може да опише.

Никол Кидман и Вернер Херцог на кинофестивала Берлинале през 2015 г., където представят филма "Queen of the desert" (Снимка: Getty Images)

Още

Клаус Кински: Предпочитаният психопат

Клаус Кински: Предпочитаният психопат

Вернер Херцог е всъщност един от най-важните в международен план германски режисьори.

Не само с разнообразието от роли, в които влиза, правейки не само филми, но и режисирайки опери (при това с голям успех), гостувайки в американски сериали, превеждайки литературни текстове, продуцент на различни проекти, както и създател на едно различно и неконвенционално училище за кино режисьори, наречено "rouge Film School.

Херцог е и автор на един роман, публикуван през 2021 г. - "Здрачаването на света" ("Das Dämmern der Welt").

Франсоа Трюфо нарича Херцог "най-великия жив режисьор", но суперлативите за Херцог не са само от Трюфо.

Не е чудно, че всички обичат Вернер Херцог. Той е направил над 70 филма, получил е Ордена за заслуги на Федерална република Германия и има от най-значимите филмови награди в света.

Вернер Херцог на кинофестивала в Кан през 2019 г. (Снимка: Getty Images)

През 2009 г. списание "Тайм" го класира като една от най-влиятелните личности в света.

Вернер Херцог освен това е феноменален читател и литературен познавач. В мемоарите си разказва преди всичко за прехода от вътрешния му свят към външния и странния сблъсък между тези две особени движещи енергии.

Вернер Херцог ще остане завинаги в историята на киното с култови филми като "Агире, гневът Божи" (1972), "Сърце от стъкло" (1976), "Носферату Вампирът" (1979), "Войцек" (1979), "Фицкаралдо" (1982) и др.

Кадър от филма "Фицкаралдо" на Вернер Херцог с култовия и скандален германски актьор Клаус Кински

Още

Настася Кински: Невинната прелъстителка

Настася Кински: Невинната прелъстителка

Легендарните снимки на "Фицкаралдо"

Трудното заснемане на филма "Фицкаралдо" е легендарно само по себе си: Херцог успява да довлачи цял кораб през перуанската джунгла, където снима с фалшифицирано разрешение, което пък може да му донесе нападение от индианци в този район.

Той вече бил заснел части от филма с Мик Джагър и Марио Адорф, след което всичко се променя. За ролята е взет Клаус Кински. Това е ролята на обсебения любител на операта, който иска да построи опера в джунглата.

По-късно Вернер Херцог ще се сблъска с нелекия характер на Кински на снимачната площадка и изблиците на гняв и спорове във филма "Моят най-скъп враг".

Кински и Херцог правят четири филма заедно, а Херцог казва за връзката между двамата: "Той се нуждаеше от мен толкова, колкото и аз от него".

Вернер Херцог на фестивала Берлинале през 2015 г. (Снимка: Getty Images)

Още

Вим Вендерс прави филм за стъклените обществени тоалетни в Япония

Вим Вендерс прави филм за стъклените обществени тоалетни в Япония

Кински спира да си партнира с Херцог след филма "Cobra Verde" от 1987 г.. Те са имали забележителни разногласия от времето на "Агире".

Филмът с участието на Кински е епична историческа драма, която е разтърсващо изследване на амбицията и заблудата на човека. Въпреки, че филмът е категоричен шедьовър на Новото немско кино, историите около заснемането на продукцията са свързани с ужасни скандали, заплахи и разногласия между Херцог и Кински. 

Клаус Кински в "Агире, гневът Божи" на Вернер Херцог

От баварските Алпи до Холивуд

През последните 20 години Херцог повлиява на безброй режисьори и се превърна в икона на поп културата в "осиновената" от него страна САЩ.

Той е гостувал във всяко голямо токшоу, от Дейвид Летърман през Конан О'Брайън до Стивън Колбърт. Цитиран е там постоянно и дори се е превърнал в интернет меме.

Въпреки това, режисьорът отказва да се сдобие с американско гражданство, въпреки цялото обожание, което получава в тази страна. Той не може да стане гражданин на страна, в която съществува смъртно наказание, споделя в подкаст с водещата Сандра Майшбергер.

Embed from Getty Images

Въпреки, че за огромното влияние на Вернер Херцог върху филмовия свят е писано и говорено в множество публикации, той никога не чете нито една от тях и тези текстове никога не са го интересували.

В своята нова, автобиографична книга "Всеки за себе си и Бог срещу всички" Херцог разказва как пристига като бедно и гладно момче във ферма в Баварските Алпи и как от там се превръща в приключенската личност, която познаваме днес.

Той е привлечен от "ръбовете" на света и обществото. Там, където другите вече не смеят да отидат, там започва пътят на Вернер Херцог.

Вернер Херцог на кинофестивала в Кан през 2019 г. (Снимка: Getty Images)

През целия си живот Херцог сам се възприема като войн на киното, който влиза в битка с всичко, което има. За себе си казва, че за филм би се пуснал дори в дълбините на ада, за да може да го изтръгне от дявола. И ние му вярваме, защото Херцог наистина е безстрашен.

Привличат го най-вече смелостта и красотата на безсмисленото.

Параходът, който Фицкаралдо тегли в планината в джунглата е важна метафора - той просто не знае за какво, казва Херцог.

Embed from Getty Images

Екстатичната истина

"Не движиш планини с пари, а с вяра" споделя Херцог. За него киното винаги е било предефиниране на истината.

През 60-те години на миналия век правенето на документални филми в стил "cinéma vérité" се опитва да изобрази истината с възможно най-голяма автентичност.

Според Херцог обаче фактите във филма никога не създават знание, а само норми. За Херцог cinéma vérité винаги е било "истината на счетоводителите".

Embed from Getty Images

Неговият отговор на това е "екстатичнатa истина", която той измерва с постановъчни и документални методи.

Жанровите ограничения не го интересувaт.

Дълбокото му възхищение от природата и любовта към човека, неговият безусловен хуманизъм придават на творчеството на Вернер Херцог специфичен характер и правят филмите му популярни по цял свят.

Той все още смята, че фалшифицирането на разрешителни за снимане са най-важните неща, които амбициозните режисьори трябва да се научат да правят.

"Останалите инструменти, необходими за правенето на филми, могат да се научат за две седмици" казва той.

Още

Ирм Херман - разомагьосаната муза на Фасбиндер

Ирм Херман - разомагьосаната муза на Фасбиндер

Още

Франсоа Озон пред Dir.bg: Не се страхувам от сянката на Фасбиндер

Франсоа Озон пред Dir.bg: Не се страхувам от сянката на Фасбиндер

Още

Вим Вендерс пред софийски ученици: Мислете критично!

Вим Вендерс пред софийски ученици: Мислете критично!

Още

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

Още

Любимката на Фасбиндер  - Хана Шигула: Райнер беше съдбоносен за мен!

Любимката на Фасбиндер - Хана Шигула: Райнер беше съдбоносен за мен!

Още

Фасбиндер си отиде едва на 37, но остави 44 шедьовъра на световното кино

Фасбиндер си отиде едва на 37, но остави 44 шедьовъра на световното кино

 

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Светът празнува 135 години от рождението на Чарли Чаплин

София, Пловдив и Варна се включват в честванията с концерта - спектакъл CHAPLIN Pianissimo

Рок симфонията Simply The Best празнува Тина Търнър на 3 юни в зала 1 на НДК

Ексклузивният концерт, обиколил почти целия свят, най-накрая гостува в България

Дечко Узунов: Изкуството се създава в тишина, а пък и в тишината трябва да се гледа

Днес отбелязваме 125 години от рождението на именития ни художник и интелектуалец

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите