Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Карл Густав Юнг: Ние сме в основата на всяко зло

ГОЛЕМИТЕ МИСЛИТЕЛИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

Карл Густав Юнг: Ние сме в основата на всяко зло

60 години от смъртта на основателя на аналитичната психология

Карл Густав Юнг Снимка: Getty Images

На 6 юни т.г. се навършват 60 години от смъртта на един от гениалните европейци - швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг. Трудно е да се изброят неговите постижения в областта на аналитичната психология, на която е основател; приноса му за изследването на т.нареченото колективно несъзнавано и архетиповете, за революционната му теория за синхроничността; за типовете, известни като екстраверт и интроверт; за връзката на човешката душа със сънищата и тяхното тълкуване; дълбоките му интереси в митологията, антропологията и религията; задълбочените му проучвания в китайската Книга на промяната, известна като "И цзин", в тайните на Изтока, и на алхимията и магическите ритуали в различни географски ширини.

Карл Густав Юнг

Няма друг, като Юнг, чиито трудове да са в толкова широк диапазон - от медицина, през психоанализа, до история и окултизъм. Считан е за ученик на Фройд, но след години приятелство и сътрудничество, двамата се разделят във възгледите си по отношение на базисни свои становища. Юнг е повлиян от теориите и на други философи - Имануел Кант, Фридрих Ницше и Артур Шопенхауер, но има строго специфична, собствена "физиономия" в науката. Автор е на книгите: "Психологическите типове", "Психология и религия", "Човекът в търсене на душата си", "Архетиповете и колективното несъзнавано", "Тълкуване на сънищата", "Отвъд принципа на удоволствието", "Спомени, сънища, размисли" (автобиография) и мн. др.

С право Юнг е провъзгласяван за един от най-големите мислители не само на неговото време, но на цивилизацията ни, изобщо.

Преди 10 години - през 2011-а, режисьорът Дейвид Кроненбърг направи филма "Опасен метод", който хвърли нова светлина върху живота и изследванията на личността на Карл Густав Юнг, въплътена на екрана от актьора Майкъл Фасбендър.

Още

"Каузата на юношите" - фундаментален труд на последователка на Фройд (откъс)

"Каузата на юношите" - фундаментален труд на последователка на Фройд (откъс)

В голяма степен личността на Юнг изглежда сякаш предопределена за изследвания върху човешката душа, тъй като от ранно детство той се сблъсква с невидимите й "ребуси". Роден е на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в семейството на баща - беден пастор, и майка - наследница на богат род, но страдаща от душевна болест. Емили Прайсверк често изпада в периоди на безразличие и депресия, или пък на силна възбуда, в която твърди, че нощем е посещавана от духове. Мистериозната ексцентричка не успява да създаде отношения на привързаност и емоционален контакт със сина си Карл, и въпреки че като дете той се плаши от нея, по-късно започва да вярва във фантазиите й, връща се към тези тягостни спомени, и се опитва да им намери обяснение.

Майка му е хипохондрик - често я настаняват в болници за заболявания с необяснима анамнеза, а когато се връщала изглеждала толкова разсеяна, че у младия Юнг все повече започнало да се изгражда схващането, че жените са неспособни на каквато и да е отговорност, и че са "ненадеждни". На няколко пъти по време на тези болнични престои на майка му, той бил отвеждан при леля си в Базел. Меланхолията на родната му майка го изпълвала с чувство за безнадеждност по отношение на жените.

Още

"История с призраци" от авторката на "Кралицата мълчи" Лаура Фройденталер (ОТКЪС)

"История с призраци" от авторката на "Кралицата мълчи" Лаура Фройденталер (ОТКЪС)

По ирония на съдбата, обаче, Юнг открива точната жена за себе си, и тя носи името на майка му. Със съпругата му Емма имат щастлив патриархален брак, до нейната смърт през 1955-а година. Раждат им се пет деца. Междувременно имал връзки и с други жени, по-известните от които са Сабина Шпилрайн и Тони Волф. През целия си живот Юнг се лута в противоречия между схващането за женската "ненадеждност" и необходимостта от женско присъствие в живота му.

До края му в съзнанието му не се изтриват потискащите спомени от детството, свързани с майка му, които безспорно се отразяват на характера му. Още от малък Юнг живее в самота и вглъбяване, което отрано го превръща в интроверт.

Завършва медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих.

Карл Густав Юнг / Снимка: Getty Images

Още

Зигмунд Фройд: В Средните векове щяха да изгорят първо мен, а после и всичките ми книги

Зигмунд Фройд: В Средните векове щяха да изгорят първо мен, а после и всичките ми книги

Със Зигмунд Фройд се запознава през 1907 г., и може да се каже, че приятелството между тях възниква спонтанно и продължава безоблачно близо 5 години, след което окончателно прекъсва в края на 1914-а година, когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Всъщност, разривът помежду им възниква две години преди това - през 1912-а година, когато Юнг публикува статията "Символи и промени на либидото" ("Wandlungen und Symbole der Libido"), известна още под заглавието "Психология на несъзнаваното", в която се противопоставя на своя учител, като опровергава основни идеи на психоанализата. И двамата страдат от синдрома за непогрешимо Его, и са неспособни да признаят, че може и да грешат. След раздялата помежду им, Юнг поставя началото на "аналитичната психология", а през 1948 г. основава института "Юнг" в Цюрих, който ръководи до смъртта си.

Фройд също отхвърля ученика си по категоричен начин, и очевидно това наранява дълбоко Юнг, за което красноречиво говори автобиографичният му труд "Сънища, спомени, мисли". В него отново долавяме един самотен човек, дълбоко разочарован от неразбирането и неодобрението. Трудът е издаден по-късно в книга със заглавие "Символи на трансформацията" (1922 г. )

Спомените за майка му и нерадостното детство, провокират Юнг отрано да разсъждава върху "раздвоението" на личността. Той самият смятал, че се състои от две личности - едната, на съвременен човек, а другата - на мъж от миналото.

Още

Майка Тереза: Най-много сълзи са изплакани от сбъднати мечти

Майка Тереза: Най-много сълзи са изплакани от сбъднати мечти

Още в детството му се проявяват някои прояви на несъзнателното, които по-късно ще се опита да обясни по аналитичен начин. Примерно, като дете той си дялал фигурки от дърво и събирал камъни, които поставял в кутия. В това "скривалище" започнал да добавя и съобщения, до него самия, написани на измислен от него таен език. Това се превърнало в ритуал-спасение от самотната атмосфера на детството. В нещо като убежище на душата му. С други думи, още от съвсем млад Юнг практикувал нещо подобно на практиките на магьосниците от древността, и по-късните практики на "изхвърляне" на отрицателните мисли в експериментите на Фройд. Тези церемониални действия били напълно интуитивно подсказани още в най-младата му възраст, и Юнг ще се върне към тях години по-късно, за да ги осмисли, през призмата на анализата.

Още

Животът в Града на мъртвите, във фотографиите на Ашрафула Арефин

Животът в Града на мъртвите, във фотографиите на Ашрафула Арефин

Всъщност, опитите му за самолечение датират от най-ранната му възраст. Когато е на 12, става жертва на инцидент, при който пада и губи съзнание. Използва това, за да си намери оправдание да не ходи на училище, защото всеки път, когато тръгва на изпит, получава припадъци. Стига се дотам, че баща му се притеснява, дали синът му не страда от епилепсия. Дочул един такъв разговор, между баща си и един лекар, Юнг започва да налага на волята си да превъзмогне припадъците и се концентрира върху ученето. За кратко време научава латински и решава да се посвети на науката, за да се реализира чрез нея. Поставя си цел, макар и неясно ориентирана, да стане учен.

Първоначално не смятал да се занимава непременно с психиатрия, макар да чувствал остра вътрешна потребност да "си помогне" чрез нея. Вече знаел от опита с майка си, че психозите са болести на личността. Бавно и постепенно животът сам го тласва към точно тази спецалност и работата в психиатричната клиника Бюргхолци в Цюрих.

Още

Скараните психиатри Фройд и Юнг общуват приятелски в паралелна реалност

Скараните психиатри Фройд и Юнг общуват приятелски в паралелна реалност

През 1903 г. написва дисертация със заглавие "Върху психологията и патологията на тъй наречения окултен феномен". Малко по-късно публикува труда си "Проучвания на асоциациите с думи". Именно него изпраща на Фройд, и именно този труд слага началото на тяхното приятелство. Краят на сътрудничеството им съвпада с мрачния период на Първата световна война. Юнг работи като военен лекар, а по-късно е назначен за военен комендант на пленнически лагер за британски офицери и войници. Използва длъжността си за хуманно отношение към пленниците. Окуражава ги по свои методи, като сред тях са и първите му занимания с мандала рисунки.

На психоаналитичния конгрес в Мюнхен през 1913 г. държи реч за психологическите типове. Заявява, че съществуват два основополагащи потока на либидото: екстраверсия, при която интересът на субекта е насочен към външния свят, и интроверсия, при която интересът на субекта е насочен навътре. Като следствие от това, прогласява два типа хора, отличаващи се по преобладаващите в тях, описани по-горе насоки.

Още

Фаталното приятелство на Ван Гог с Пол Гоген

Фаталното приятелство на Ван Гог с Пол Гоген

Юнг е на 38, когато усеща напрежението от несъзнателна конфронтация на психиката си със самия него. Споделя, че има видения и чува гласове. Като лекар, започва да изпитва страх от съмненията, че може да страда от шизофрения. С тази цел започва да се самоизследва. Записва всичко, което чувства, или вижда в малки дневници. След това, със същото усърдие, с което като дете, е събирал съобщенията си в онази чудновата кутия, започва да преписва тези бележки в голяма книга, подвързана с червена кожа. Над тази книга, позната като "Червената книга", работи цели 16 години, почти без прекъсване.

Още

"Червената книга" на Карл Густав Юнг с представяне в Младежкия театър

"Червената книга" на Карл Густав Юнг с представяне в Младежкия театър

Преди смъртта си Юнг не оставя наставления, какво трябва да направят с неговата "Червена книга". Наследниците му решават да я съхраняват в банков трезор. Един лондонски историк се опитва да ги убеди, да я публикуват, но получава отказ. Чак през 2009-а година един от внуците на Юнг - Улрих Хорни, решава да я публикува, поради нуждата от средства за основаването на фондация "Филемон". Книгата е публикувана на 7 октомври 2009 г. на немски, с отделен английски превод. Оригиналният ръкопис се съхранява в Rubin Museum of Art в Ню Йорк, заедно с няколко от по-малките дневници на Юнг.

Корица на българското издание на "Червената книга"

Последните публикации на големия учен, говорят за широко отворения му поглед към съвремието и бъдещето на човечеството. Една от последните книги на Юнг носи заглавието "Летящи чинии: един модерен мит за неща, видени в небесата" (1959), в който анализира архетипния смисъл и възможното психологическо значение на НЛО.

Юнг умира на 6 юни 1961 г. в Кюснахт, но и днес - 60 години след смъртта му, ние се удивляваме на модерното му мислене. Именно Юнг разработва асоциативния тест в психологията, който се използва и днес в много сфери на живота. Много други тестове върху личността се базират на неговата теория за т.нар. психически комплекс. Да не говорим за близката връзка между нашето съвремие и асоциативните му сравнения, като да речем определението му за "персона" като "маската", т.е. название за прикриване на истинската личност.

Особено интересна е теорията на Юнг за синхроничността. Най-простото й обяснение е, че случките в живота ни могат да бъдат свързани по време и значение, без изобщо да са свързани като причина и следствие. Това е наистина революционна теория, чрез която намират обяснение много наглед странни съвпадения между нашата онова, което ни "говори" интуиция, и реално случващото се впоследствие. Синхроничността е проява на съвпадения, които имат "вътрешен" смисъл. Според теорията за причината и следствието, събитията произтичат едно от друго. Според "смислената случайност" на Юнг, обаче, обективните случки са взаимозависими - те са огромна мрежа от невидими и непредсказуеми отношения.

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

Юнг стига до теорията за "синхроничната случайност", или т.нар. смислена случайност, след като дълго време е любопитен към невероятните попадения в отговорите на различни въпроси чрез китайската книга "И цзин". Произходът на тази книга е обгърнат с митове, но в сегашния си вид тя е систематизирана през 1143 г. пр.н.е. от император Уън.

Оригинална страница от Книга на промяната - "И цзин"

Още

Кои са духовните избраници на мистичната Шамбала

Кои са духовните избраници на мистичната Шамбала

Тази прочута книга оказва огромно влияние върху двете основни религиозни учения в Китай - конфуцианството и даосизма. И досега е почитана в Далечния изток. Най-големият й почитател на запад е Юнг. Основно в "И цзин" е убеждението, че човекът и заобикалящият го свят са взаимосвързани. Според древните китайци, всяка случка е резултат от взаимодействието между Ин - Мрака и Янг - Светлината.

Ин-Ян символика

Така Юнг достига до прозрението, че синхроничността е основана върху изпълнени със смисъл съвпадения, възникнали от взаимовръзката между двете антиподни енергии. Неведнъж Юнг учудвал гостите си, като им демонстрирал на практика, как "И цзин" може да отговори на всеки техен труден въпрос, на всяка дилема, която тревожи мислите им в житейски кръстопът, по изключително проницателен начин.

Юнг е модерен учен и в това отношение, че за разлика от Фройд, той вярва в креативитета на личността - оптимист е, че личността може да се променя и в по-късни етапи на живота си.

Още

Измамница и плагиат ли е била Елена Блаватска?

Измамница и плагиат ли е била Елена Блаватска?

Що се отнася до т.нар. колективно несъзнавано, Юнг е убеден, че съществува нещо като фонд, или "библиотека", съхраняваща архетипни образи и символи, които ние наследяваме от миналото си. С това той обяснява и сходството в митологиите на народи от различни географски култури и времеви пояси, въпреки липсата на каквато и да било досежност между тях. Колективното несъзнавано акумулира опита на предишните поколения, и се "наследява" от следващите.

Според Юнг Съзнателното Аз е само малка част от огромния архив на несъзнаваното. Нашите потиснати спомени и преживявания, които се опитваме да отхвърлим в съзнанието си, все пак остават там - в т.нареченото лично несъзнавано. Юнг диференцира четири психологически функции - мислене, чувство, усещане и интуиция, като счита че винаги една от тях е доминираща над останалите, и по този начин характеризира отделните индивидуалности. Цялостната личност, обаче, според него е в сънищата.

Сънищата са централен елемент в терапевтичната работа на Юнг, който ги разглежда като "кралски път към несъзнаваното". Той смята също така, че сънят има "компенсираща функция" за психиката, че балансира някои едностранчиви нагласи на будуването, и по този начин уравновесява психиката на човека.

През 1959-а година, две години преди да напусне този свят, Юнг ни оставя безценни думи, които ни утешават, че е съвсем нормално да съзнаваме противоречията в себе си, и да не намираме ясните причини за тях. Той откровено изразява това "несъвършенство" на човешката личност по следния начин:

Още

Зигмунд Фройд бил пристрастен към кокаина

Зигмунд Фройд бил пристрастен към кокаина

"Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно, и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения - за нищо, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществуващо, и приемственост в моя начин на съществуване."

"Сумата" на нашите преживявания наистина не може да бъде "пресметната". През целия си живот ние сякаш отправяме молитва не към Бог, а към собствената си душа. Душата е и най-важният персонаж в учението на Юнг.

"Моя душа, къде си? Чуваш ли ме? Аз ти говоря, аз те викам, тук ли си?", пише той в дневниците си.

"Аз наричам външната нагласа, външния характер - персона, а вътрешната нагласа - анима, душа" - уточнява Юнг в "Психологически типове". А в "Архетипове и колективното несъзнавано", разгръща идеята за душата, едновременно в човешки и във вселенски измерения:

"Ако не беше движението и блещукането на душата, човекът щеше да се разложи в своята най-голяма страст, мързела. Разумността е неговата защита, а моралността - негова благословия.

Карл Густав Юнг

Малко преди да почине, през 1961-ва, Юнг казва в едно интервю:

"Ние се нуждаем от повече психология, от повече разбиране на човешката природа, защото единствената голяма опасност, която съществува, е самият човек, той е голямата опасност, а за съжаление ние не сме наясно с това. Ние не знаем нищо за човека, или знаем твърде малко. Неговата душа трябва да бъде изследвана, защото ние сме в основата на всяко зло."

Светът, в който сме родени, е груб и жесток и същевременно - божествено красив.

Въпрос на темперамент е да приемеш кое натежава: безсмислието или смисълът...Аз храня плахата надежда, че смисълът ще натежи и ще спечели битката.

Когато Лао Дзъ казва: "Всички са ясни, само аз съм облачен", това е същото, което аз чувствам в моята напреднала възраст...Това е старостта - едно ограничение. И все пак - колко много неща ме изпълват: растенията, животните, облаците, денят и нощта, както и вечното в човека.

И колкото по-неуверен в себе си се чувствах, толкова повече нарастваше чувството ми за родство с всички неща.

Да, имам усещането, че цялата тази отчужденост, отделяла ме от света тъй дълго, се е пренесла в моя вътрешен свят, и ми е разкрила, до каква неподозирана степен съм чужд на самия себе си.

Всеки човешки живот има потенциал, но ако този потенциал не се реализира, тогава този живот е загубен напразно.

Привилегията на живота е в това да станеш това, което наистина си.

Най-големите и най-важните проблеми в живота, като цяло, са неразрешими. Те не могат да бъдат решени, те трябва да бъдат надживени.

Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което съм решил да бъда.

Дори и най-щастливият живот не може да съществува без тъмни моменти, и думата "щастие" губи смисъл, ако не се оглежда в тъгата.

За да се появи прекрасното, доброто трябва да се отдръпне.

Вярата, надеждата, любовта и проницателността са висшите постижения на човешките усилия.

Няма рецепта за това как да живеем, която да е подходяща за всички случаи.

Единствената цел на човешкото съществуване е да осветява светлината в тъмнината на ежедневието.

Не можете да живеете цял ден по сутрешната си програма.

Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената, и всичко случващо се в Космоса, се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.

Всички най-висши добродетели, както и най-огромните злодеяния, са индивидуални. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.

Индианците ми разказаха, че всички американци са луди, и разбира се, ги попитах защо? "Защото те говорят, сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето."

Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.

Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз знам.

Обратното на любовта не е омразата, а властта.

Поклон пред паметта на Карл Густав Юнг - един от най-големите мислители на човечеството и един от най-проникновените и откровени прорицатели на несъвършенството на човешката природа; безпощаден изразител на мъчителните и тревожни съмнения на човешката душа.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Приказният Тибет оживява в акварелите на Лю Йуншън

Приказният Тибет оживява в акварелите на Лю Йуншън

Още

"Блатните хора" - една от големите находки на археологията

"Блатните хора" - една от големите находки на археологията

Още

Древният жесток обичай на кастрацията

Древният жесток обичай на кастрацията

Още

Джоан Роулинг публикува безплатна приказка за деца в изолация

Джоан Роулинг публикува безплатна приказка за деца в изолация

Още

Най-зловещите "трофеи" на археологията

Най-зловещите "трофеи" на археологията

Още

"Как работи психологията" - как мислим, чувстваме и действаме в реалния свят

"Как работи психологията" - как мислим, чувстваме и действаме в реалния свят

Коментирай 9

Календар

Препоръчваме ви

Славка Славова: Предпочитам да гледам филми, а да играя - в театъра

Днес се навършват 100 години от рождението на голямата българска актриса

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите