СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Милена Славова: Рок семейството e навсякъде, без граница, без език, без територия
"Музиката не е клише. Музиката е душа! Нека все един музикант да залага на авторството и на индивидуалността си", казва рок дамата на България
Автор : / 4225 Прочита 0 Коментара
Милена Славова (Снимка: BulFoto)
"Публиката винаги си е готина. Хората, които ходят по концерти не са различни. Те винаги идват с душа, със сърце, с любов. Рок фамилията, са хора с еднаква кръвна група, с еднаква чувствена система. Хора, които вибрират и съществуват благодарение на тази музика", споделя рок дамата на България.
Тази вечер ще бъде празник за феновете на Милена Славова, която избра Joy Station, за да представи за пръв път на живо новия си албум "Милена акустик".
Joy Station e клуб, посветен на рок музиката, създаден е за това. В момента работи в унисон с противоепидемичените мерки с ограничен капацитет места, което ще позволи на всички гости да се насладят на концерта на здравословно отстояние един от друг и с пълноценно усещане за комфорт.
На сцената тя ще бъде подкрепена от вярната си банда в състав Явор Деспотов (китара), Станислав Георгиев (бас), Добромир Вълков (барабани).
Милена Славова болезнено искрена, както винаги, пред Impressio:
- Как се чувстваш в тази особена ситуация покрай пандемията?
- Може би ние сме най-ощетените от всички сектори, защото в заведенията влизат хора, докато при нас е по-различно.
Когато правим концерти, първото, което трябва да направим е да си избием разходите, но при тези ограничения е малко трудно. Не е добре.
- Нещо пропускаме ли според теб, достатъчно адекватно ли реагираме спрямо случващото се?
- Досега никой не е спекулирал по този начин, това ни се случва за първи път и затова сме неподготвени.
Някой хитрец така намери слабото място на хората в страха, че направо ни смачка.
- Предстои ти представяне на изцяло акустичен албум, защо избра сложното акустично звучене?
- По принцип при акустичната музика трябва с минимални инструменти да намериш абсолютно правилния път да звукнат нещата.
Да не създадеш само един шум, а да направиш хубав аранжимент, който да впечатли и някак си да бръкнеш на хората в душата точно с няколко акустични инструменти.
Без компютри, без преправени, изкуствени бленди. Просто всичко е супер натурално и е много трудно човек да създаде песен, която да звукне с една китара, или с един инструмент, която да те впечатли и разбуди душата.
Хората ще чуят различно звучене, всички песни имат съвсем нов прочит и по този начин отново те докосват, но по-друг начин. Хората, които наистина ценят този вид музика са ми се обаждали многократно да кажат, че албумът е страхотен и се е получил перфектно.
Аз се радвам, че сме успeли. Имаме един хубав, успешен проект.
- Имаш ли очаквания за предстоящия концерт?
- Ние имаме толкова много ограничения покрай тези ковид рестрикции, които тотално пречат на изкуството. Пречат не само на мен, но и на всички хора, които се занимават с концертна дейност. Но нямаме избор. Натиснати сме отгоре, това е положението и трябва да се съобразяваме за съжаление с всички тези мерки.
Аз съм против тях и ще кажа защо. Примерно децата ги тероризират да стоят с маски в училище, до момента, в който излязат от там, махнат парцалите от устата и вече са един върху друг. Смеят се, радват се, играят си.
Ако беше толкова страшно всичко, няма как от 1 до 6 да има вирус, а от 6 нататък да няма. Вирус има, но мерките, които са предприети са абсолютна глупост.
- Много критики се чуха около невъзможностите за компенсация за всички в сферата на изкуството, които не могат да провеждат нормално събитията си.
- Много ясно.
Примерно, на залата наемът си е същият, апаратурата си е същата, на техническия персонал хонорарите са същите и в следващия момент отиваш, правиш концерт, спазваш всички рестрикции, плащаш на всички, обаче за теб пари няма.
Това е в момента ситуацията.
Снимка: Личен архив на Милена Славова
- Публиката различна ли ще бъде?
- Публиката винаги си е готина. Хората, които ходят по концерти не са различни. Те винаги идват с душа, със сърце, с любов.
Това са хора, които са жадни за музика, които енергийно се захранват от нея и винаги са били едни и същи. Аз съм сигурна, че няма да има такива, които са дошли на концерта и ще стоят като на събрание някъде по кьошетата. Това е абсурд. Те ще дойдат и ще пеят и скачат, както едно време.
Това се доказа от всички концерти, които правихме по времето на ковид. В момента, в който се засвири, хората наистина забравят за него.
- Всички познаваме добре песните от албума, но сега те са с нов аранжимент. Имаш ли слабост към някоя?
- Не, нямам такава. Всички са мой плод. Това може да го каже само страничен човек, тази ми харесва, тази не.
Фактът, че са минали през моята душевна цензура, означава, че си ги харесвам.
- Текстовете са все така актуални.
- Дали за добро или за лошо е така.
Хубаво е, че съм прозряла някои неща като автор, но от друга гледна точка, минаха толкова години, а нищо не се е променило. Това е малко е жалко!
- Рок дамата на България или бунтарката в българския рок - чувствала ли си се някога в клише от тези определения?
- Не. Това е като име и няма как да е клише. Решили са и така са ме кръстили. Това е уважително и аз го ценя.
Дадено ми е от хората, за което им благодаря!
- Промени ли се според теб рок сцената след толкова години на нея?
- Рок сцената, рок семейството e навсякъде, без граница, без език, без територия.
Рок фамилията, както я наричат, са хора с еднаква кръвна група, с еднаква чувствена система. Хора, които вибрират и съществуват благодарение на тази музика.
Това са наистина едни вибрации, на които реагираме. Цялата земя е изградена от вибрации и едни реагират на едно, други на друго. Ние реагираме на този тип вибрация и сме еднакви. Дали си в Австралия, дали си в Щатите или Европа, дори и в най-скритото село, имаш ли душа с такъв усет, просто това е душевната ти хармония.
Фактът, че всички рок концерти пълнят стадионите до горе, говори ясно. В световен мащаб рок фестивалите са най-посещаваното събитие.
- Беше ли изместен българският рок от чалгата?
- Чалгата е съвсем друг тип манталитет. Тя е стил и начин на живот.
Дали е музика чалга, или е мода чалга, все си е чалга. Начин на усещане, чувственост и манталитет.
- Рок музиката винаги е била своеобразен бунт срещу стереотипите и статуквото, но като че ли в момента младите музиканти влизат повече в еднаквостта и модата да си просто популярен?
- Днес има едно клише.
За съжаление много от хората следват клишетата, които са се доказали по някакъв начин. Не се стремят към индивидуалност, авторство, да покажат себе си, идеите си в музикалната среда.
Това е като тв форматите - едни клишета, с нова и нова серия. Нищо ново не се показва, просто се следва, след като е видяно, че има интерес. Няма стремеж да се измисли нещо ново, просто си карат по един изграден формат, доказал че е печеливш. И това се вижда и при музикантите.
Той трябва да е творец и създател. Този, който създава произведението, което да пълни душите на хората. Но когато не правиш нещо ново, а просто копираш, копираш, копираш... ставаш абсолютно излишен. Безсмислен си на пазара.
Малко по-различна визия, но музиката еднаква, много от хората на това залагат.
Музиката не е клише. Музиката е душа!
- Думите ти към младите музиканти, които сега си пробиват път на музикалното поприще?
- Ако ще бъде творец, да бъде творец. Клишетата са прекалено много, губиш си времето и е тотално безсмислено да правиш непрекъснато копипейст.
Ако някой ще се занимава с музика, нека направи нещо ново, да си отстои идеите, да си изкара вътрешната енергия под формата на продукция. Тогава ще бъде интересно. Иначе няма абсолютно никакъв смисъл.
Все едно гледаш фабрика за тухли, нови и нови, но всички еднакви. Нищо не се случва.
А музиката е цвят, музиката е душа, музиката е изкуство. Нека все един музикант да залага на авторството и на индивидуалността си.
- Какво мислиш за музикалните риалитита?
- Тези формати показват, че има много талантливи хора, без значение кой на каква възраст е. Но не може от всички таланти, всички да станат сто процента звезди.
За да станеш звезда не е достатъчно само да пееш вярно и да си добър. То е съвкупност от много неща, като манталитет, мислене, светоусещане.
Не само да намериш продуцент и понеже пееш хубаво и изглеждаш добре, да станеш звезда. Това е основата, от която тепърва трябва да се гради нагоре и пак я стане, я не.
В крайна сметка публиката е тази, която казва кой харесва и кой не. И колкото и да ни налагат звезди, и да ги въртят с платени ротации по радиата, за да ти се набива в главата някакво парче, те са дотам. Хората не го възприемат, защото не е тяхното. Изсмукано от пръстите и примерите са хиляди.
Откакто тръгнаха тези формати, ни заляха със "звезди", имена, имена... Но какво се случва с тези изпълнители и колко са любимите песни, които се харесват на хората?
Снимка: Личен архив на Милена Славова
- Социалните мрежи се превърнаха във втори наш живот. Какво мислиш за тях?
- Не го разбирам така. На мен животът не ми е във фейсбук. Аз съм друг тип човек и не живея там. Живея собствения си живот и влизам там, когато няма какво да правя, скучно ми е и искам да видя какво се случва там.
Но от сутрин до вечер да минава животът там - не е просто жалко, трагично е!
- А как спасяваш дъщеря си, тя е вече на 13?
- Говоря й. Въпреки че и с говорене не става, това си е досадна работа. Опитвам да й отворя очите за някой неща, но от нея си зависи. Тя е плод на облъченото от телефоните и компютрите поколение и е трудно. Признавам си! Не можеш да имаш пълен контрол, защото те имат бърз и лесен достъп до антивъзпитателни, антиморални, без никаква ценностна система информации.
Възпитават се безмозъчни консуматори и аз съм против това. Това е глобална тенденция, която е голям проблем за бъдещите поколения, за да не се превърнат в едни бройлери. Освен да им вземем телефоните и интернета, друг начин не виждам.
Снимка: Личен архив на Милена Славова
- Остана ли някаква мечта на Милена, която все още предстои?
- Навремето мечтата ми беше да отида на Запад и да си направя група. Тази мечта си я сбъднах. Но там видях, че шоубизнесът не е това, което съм си мислила.
Ние в България имаме някакъв шоубизнес, който няма нищо общо с истинския. Разочаровах се, ако трябва да съм откровена. Видях, че нещата не са такива, каквито си ги представяхме. Ние в България, сме малко или много идеалисти, фантазьори.
Гледаш само резултата, но не знаеш как стои в кухнята, как се е сготвило и е стигнало до манджата, готова и сервирана в чиния. И когато надзърнах в кухнята, аз такива неща видях, че направо се отказах.
Не ми харесаха, защото тотално не отговаряха на моите усещания, култура и възпитание.
- Какво е следващото музикално предизвикателство след представянето на "Милена акустик"?
- Като мине този концерт, с бенда ще продължим да репетираме. Имам идеи за парчета, искам да ги направим едно по едно и догодина да издадем нов албум. Аз съм човек, който не бърза с тези работи, защото си мисля, че нещата трябва от само себе си да се случат.
Искам като издавам албум да е качествен, да е съдържателен, всичко да е изпипано, да няма нещо слабо, да няма пълнежи. Да ти е кеф да го слушаш пак и пак.
Не просто да ти присъства някъде в шкафчетата, че еди-кой си е издал албум и даже да не се сещаш вътре за какво се пее.
- Творците, винаги са онзи чувствителен сензор, през който политиката и социалните явления придобиват различен облик. Какво мислиш за участието им в нея?
- Има хора, артисти, музиканти, които имат глави на раменете си, но има и такива, които накъдето ги люшне вълната натам отиват. Нагаждачи някакви, които и в кариерата си са такива.
Това, че си завършил музика или актьорско майсторство, не те прави звезда, не те прави този, за който хората да си умират да те гледат и слушат. Просто тепърва трябва да се доказваш.
Когато ходиш и се подлизуркваш напред-назад, за да си създаваш контакти и да си удобен на всеки, това не е сериозно. Показва ти и характера, и отношението към нещата, показва, че си безсилен.
Нагаждач и подлизурко - това вече е десертът!
- Ти би ли се занимавала с политика?
- Бих се занимавала, но аз съм много голям идеалист. И ако се занимавам с политика, първо, ще гледам да не съм удобна на политиците, защото повечето хора стават такива, за да са вътре в схемата. Да зависят от тях нещата, те да режат баницата и те да я раздават.
А, аз не съм такъв тип. Ако примерно съм кмет на едно село, то ще бъде най-красивото, с най-хубавите улици, зеленина, боядисани тротоари, вода, канализация, ток...
Ще искам хората да са щастливи и доволни. Ако съм политик, аз ще пледирам точно за един такъв живот, не на село, а за всички хора.
Но това в реалния свят явно няма как да се случи, защото в него е битка на повечето да влязат в схема, за да режат и раздават баницата те и то на свои хора.
Аз не съм угодна за политика!
- Какво e мнението ти за политкоректността, която навлезе абсолютно навсякъде и като че ли се превърна в основен дебат на съвременното общество?
- В момента нещата в цял свят толкова са наболели като проблеми, като започнем от ковида, заради който много хора фалираха, на милиарди им паднаха доходите, други пък забогатяха неимоверно.
В момента за мен най-важното нещо е да се мисли, как да се излезе от тази криза и как да си върнем предния живот, а не да се занимаваме с навирането на пола в лицето на другия и да се върти живота ни около гениталиите. За мен това е психическо и хормонално заболяване. Абсолютен дисбаланс в телата на хората, за да си мислиш, че всичко се върти около твоите гениталии.
Тези хора винаги ги е имало и винаги са живели съвместно с други, стига да има взаимоуважение и търпимост. Когато някой започва да ти се натрапва по някакъв начин, да ти пищи за някакви права, питам аз: Ти как си оцелял толкова години? Живял си си с единия и с другия в мир и спокойствие.
Сега изведнъж претендират за някакви права. Ама вие си имате правата. Живеете, с който си искате, лягате си с който си искате, какво още искате? Искате да ни вземете децата и да ги направите като вас. Някой ми беше писал, ама то гей не се става. Напротив, когато постоянно повтаряш, че е модерно и това е бъдещето, децата, които нямат мозък стават такива.
Половината, които обикалят улиците ходят като такива, защото им е шарено и защото е модерно, без да знаят на кой свят са и за какво става въпрос.
И накрая вижте колко сме много, ние ще налагаме правилата, а вие смотаняците ще ни търпите. Не, няма да ви търпим! Обвиняват ни, че сме хомофоби и ставаме виновни, че сме нормални. Виновен си, че не споделяш тяхното мнение, неудобен си и стават като чакали, оформят се групи, блокират те. Защо ние нормалните хора не го правим това спрямо тях?
Каква е тази мания за власт и да ти се натрисат безумни закони? Ние имаме съвсем друга култура, други виждания за живота и сега изведнъж от някъде ти се налагат. Вместо да взимаме най-хубавото от Европа, ние започнахме да взимаме най-гнусното и помията.
От малкото хубави неща останали в България, накрая искат да ти вземат морала и вярата. Не го разбирам!
- Имаш ли си място, в което намираш хармония и спокойствие?
- Тук на двора в къщата ми е вълшебно! От сутринта гледам най-различни пилета, на които съм сложила различни къщи със семенца и ги съзерцавам от най-малките, до всякакви свракоподобни. Идват, скачат, къпят се в шадраванчето, кълват си зрънца, щъкат по тревата, по храстите...
Много ми е любимо и се радвам, че имам някакъв синхрон с природата.
- Да завършим с нещо като покана към всички, които искат да те чуят в Joy Station тази събота?
- Каня всички, които ми харесват музиката, всички, с които през годините сме отраснали заедно, слушайки и усещайки едни и съща неща. Да заповядат!
Иначе аз съм сигурна, че няма да се дадем да ни претопят, защото това е много сериозен проблем и знам, че повечето хора са на моето мнение.
Интервю на Тина ФИЛОСОФОВА
Милена Славова: Website | Facebook | YouTube
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}