МУЗИКА
"Обичайните заподозрени" за чешитите в музиката, интуицията без маркетинг и киното
"В тази група няма никакъв маркетинг, всичко е от сърце" споделя групата
Автор : / 4741 Прочита 0 Коментара
"Обичайните заподозрени" подготвят нов албум и лятно турне (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)
Запътила съм се към бившите звукозаписни студиа на култовата "Балкантон", за да се срещна с Обичайните заподозрени - невероятна енергия на хора, които освен, че умеят да се забавляват във всеки един момент, вече свободно да свирят пред публика, също така да правят музика заради емоциите и смисъла в нея.
Предварително разговорът ни има своята рамка. Да говорим за дълго отлаганото събитие в Зала 1 на НДК "Моята страст към киното" със Стефан Вълдобрев, част от програмата на Киномания.
Влизайки в сградата обаче и приближавайки се до студиото, разпознавайки мощния рокенрол звук, усилващ се повече с всяка стъпка, започваме да говорим за отношенията на живо "отново", завръщането към приятелите, колегите и публиката. Изобщо за връщането на идеята за музика и като едно социално изживяване. Тук са Стефан, Стунджи, Еко и Миро, а Иван Лечев тръгва, за да вземе сина си от училище.
Разговор, в който започваме с музика и смях, за да се запътим към киното, любимите филмови роли на Стефан Вълдобрев и една предстояща лятна вечер на 5 юни. Вечер в голяма зала, но в приглушена интимна атмосфера с истории за ленти, ноти и сцени, плюс голяма доза актьорска импровизация.
Всичко това ще се случи заедно със Стефан, Обичайните, Мая Бежанска, Камен Донев, Стефка Янорова, Койна Русева, Яна Титова и Алек Алексиев.
- Здравейте, срещам ви в звукозаписното студио, вече си работите на живо, не онлайн от разстояние. Как ви се струва наново това преживяване?
- Веселин Веселинов-Еко: Хора идват, навират ти се в лицето, не слагат маски, да се дръпнеш не е учтиво...
Разговорът на моменти наистина е доста забавен (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)
- Няма ли чувство на удоволствие, че вече може да работите по този начин?
- Стефан Вълдобрев: И двете заедно. Аз мога да работя само ако изпитвам удоволствие. А сега, заради големия стрес, чувството на удоволствие почти изчезва
- Веселин Веселинов-Еко: Удоволствието е частично. Така, както е намален капацитетът - на 50%. Математически и удоволствието е на 50%.
Веселин Веселинов-Еко (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)
- В момента работите по новия албум, който очакваме да излезе съвсем скоро, как започнахте цялата тази идея?
- Стефан Вълдобрев: Ако трябва да говорим за началото, през декември месец аз им се обадих и им предложих да обявим национално турне и дати с нови песни и с нов албум. Всички казаха да разбира се, пуснахме съобщението, но нямахме нито една измислена нота.
Стоян Янкулов-Стунджи (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)
Веселин Веселинов-Еко (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)
- Стоян Янкулов-Стунджи: Интересното е, че след като се съгласихме на това, което Стефан предложи, се усетихме, че още нищо не е измислено.
- Стефан Вълдобрев: Само ти си притеснен, Стунджи! Ние много смело обявявихме на видеата във фейсбук турнето и албума, а в ъгъла само Стунджи стоеше и ни гледаше подозрително.
- Веселин Веселинов-Еко: Значи без основание, защото виж, сега нещата...
- Стефан Вълдобрев: Не, с основание е, аз го разбирам Стунджи, но пък аз вътрешно имам толкова вяра в групата, че никога няма да ме подведат нито мен, нито публиката. И бях сигурен. По-скоро в мене си нямах толкова доверие.
- Мирослав Иванов: Аз пък точно в теб нямах никаква сигурност!
- Стефан Вълдобрев: Е това казвам и аз де!
- Стунджи: Миро, вниквай в разговора, моля те!
- Стефан Вълдобрев: Различното е, че тъй като досега само аз съм писал текстовете и музиката, реших, че ще е много интересно, всеки от групата да даде собствени мелодии, а аз да напиша текстовете за всички тях. И всеки започна да праща композиции, съответно да ме провокира, да ме вдъхновява. Аз живеех в Созопол цяла година един отшелнически живот. Когато започвах да слушам мелодиите, текстовете много бързо пристигаха.
- Стоян Янкулов-Стунджи: Ние се надявахме той всичко сам да направи, ние да не се занимаваме, ама ... (смее се).
Стоян Янкулов-Стунджи (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)
- Стефане, на теб какво ти направи впечатление от парчетата, които те ти изпратиха?
- Стефан Вълдобрев: Направи ми впечатление как всеки е гледал нещата, които праща да бъдат в посоката на стила на групата. Примерно песните на Еко, които композира за Лили Иванова са съвсем други, песните на Миро за неговата група са съвсем други. Това, което днес репетираме тук е песента на Стунджи, в 7/8.
- Веселин Веселинов-Еко: Най-трудното парче от албума! (Смее се)
- Стоян Янкулов-Стунджи: Виж, всеки направи по три песни, аз направих една, която е за трийсет. (Смеят се всички).
- Мирослав Иванов: То в нея самата има 4-5 песни!
- Интересно е всеки от вас да разкаже повече за песните, които е композирал за албума. Жанрово групата си е рок, но не само. Тоест трудно е да бъде определена, винаги има различни посоки.
- Мирослав Иванов: Много ни вдъхнови идеята на Стефчо ние да създаваме песни. Чакай, че си загубих мисълта...
- Веселин Веселинов-Еко: Тогава, когато Стефчо сподели с мен тази идея на мен ми хрумна, че в диктофона имам едни песни, за които никога не ми беше хрумвало да излязат в публично пространство. Викам си това трябва да е някаква специална група, някакви специални хора. И от тези диктофонни идейки, събирани през годините, цели купове, си избрах моите три песни. Това са такива идеи, които на музиканта му хрумват, тананика си ги, после нещо с китарката... И евентуално си прави някакво демо. Те седят по разни телефони, по лаптопи...
- Стефан Вълдобрев: Аз имам....1000....такива.
- Стоян Янкулов-Стунджи: Затова не трябва да се изхвърля нищо.
- Веселин Веселинов-Еко: Всеки музикант има такива. Това са идеи за песни. Теоретично всяка една от тях би могла да стане нова песен, това на практика обаче е невъзможно.
- Стефан Вълдобрев: От тях остават винаги 4-5, които мислиш, че стават.
Веселин Веселинов-Еко (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)
- Кога трябва да е готов албумът?
- Стефан Вълдобрев: Вече сме почти готови с инструменталната част. Трябва да запишем вокалите и да се смеси.
- Веселин Веселинов-Еко: Той много ни кара да пеем.
- Стоян Янкулов-Стунджи: Така е, единствената група, в която пея е тази. Ние всички пеем на пет гласа, но на един тон.
- Стефан Вълдобрев: Не, всеки самичък пее на пет гласа!
Стоян Янкулов-Стунджи в обичайна ситуация (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)
- Аз чух малко от песена, която репетирахте. Забелязах, че сте взели фолклорни мотиви от приказката "Дядо вади ряпа".
- Стефан Вълдобрев: Не, използвам само темата, но преобръщам фабулата. Казах си: добре, какъв трябва да е текста, който да се сложи. Единият беше по-съвременен, но не отиваше на този размер, стоеше изкуствено. И после като реших да сложа народния мотив, то си потече. И така реших с чувство за хумор да обърна историята на тази приказка. А иначе първата песен, на която написах текст, още в началото на февруари, беше на Еко. Бях в такава голяма дупка в Созопол и ми беше толкова хубаво да си пишем в общия чат. Тогава той изпрати една мелодия. Усетих, че темата в нея може да е за приятелството. Така я и кръстих: Приятелю. Това, че когато на приятел раната му кърви, ти кървиш с нея и сте заедно. Само така можем да преминем през този шантав период.
- Веселин Веселинов-Еко: Само искам да кажа, че според мен Александър Дюма и Стефан Вълдобрев са най-добрите възпевачи на приятелството в литературата. "Тримата мускетари" е роман за приятелството. Той е редом до него! По-голям комплимент от това!
- Стефан Вълдобрев: Уиски!
- Мирослав Иванов: Там е уискито, да. (Посочва бутилката.)
- Стефан Вълдобрев: Следващата песен. Понеже с Еко сме фенове на футбола по принцип, в частност на Ливърпул и отдавна имаме закачка да направим песен "Играча на мача" - "аз съм играча на мача, аз съм царя на пиара" и ... текста си потече в музиката. След това идва един хип-хоп текст, аз обожавам социални теми и много пъти ги използвам в песните си. После пък идват на Миро парчетата. Едната е мега як британски рок и ме провокира да пиша за една любовна история, но не на Земята, а на Венера. Един венерианец, който се оплаква, че там не е ок, защото няма атмосфера, няма вода и не може да си намери момиче. И иска да емигрира на Земята, където все пак хората се целуват, държат се за ръка. И той пристига и емигрира на Земята. Кръстих я "Венерианецът", защото много ми хареса. И после си дадох сметка, че Миро има група, която се казва Little Aliens. Някъде много дълбоко това е седяло като връзка, макар да не е било съзнателно.
Песните на Иван Лечев също - една вечер си говорим какво да правим. И той в един момент каза: хайде, че трябва да затварям, ще чета приказки на Косьо. И точно същата вечер стана много хубав текст, но не можеш да разбереш дали е любов към жена или любов въобще. Защото вътре вкарах "като ябълкова семчица си ти", "стръкче лук", едни умалителни думи. Накрая всъщност си дадох сметка, че ми е повлияло това, че той е казал, че отива да чете приказки на Косьо. Такива невидими връзки има през цялото време и те обясняват много неща.
Мирослав Иванов (Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg)
- Интересно ми е как усещате публиката си - имам предвид всички фенове от 90-те години, които сега са колкото вас, но и новите ви фенове, млади хора, които също възприемат посланията и музиката на групата.
- Стефан Вълдобрев: Обикновено това, което казват след концерти е, че в публиката има четири поколения хора. И аз почнах да го забелязвам и страшно се радвам.
- Това означава, че те се припознават с музиката ви.
- Стефан Вълдобрев: Ако тръгнем да обясняваме, това значи, че го правим с някакъв разум. Все едно си казваме: сега ще хванем тия, пък после онези... А ние нищо не правим по този начин, през такъв разум. Не трябва да има никакъв фалш.
- Мирослав Иванов: В тази група няма никакъв маркетинг, всичко е от сърце.
- Веселин Веселинов-Еко: Следваме интуицията си и нищо друго. Няма таргети, няма модерни понятия.
- 80-те години музиката има определени послания и енергия, свързани с бунтарство, опити за антисистемност, 90-те години също - тя е част от освобождението, символизира новата надежда и копнежи. Днес ми се струва, че и на музиката ѝ липсват интересни "вълнения". Не мислите ли?
- Стефан Вълдобрев: Това не е задължително да е нещо лошо. Това е белег на времето. Всяко десетилетие си има белег, ние не можем да го променим. Ако така се чувства това поколение, следващото няма да е така.
- Веселин Веселинов-Еко: Защото музиката, която ние правим е повече на емоционална основа, на чувства, не толкова на прецизност, на добра продукция, на суперпродукция. Днес всичко звучи жестоко хубаво, всичко е лъскаво, всичко е прекрасно, видеата, мастеринга, а при нас е малко по-така. Има баланс между емоциите и уменията.
- Стефан Вълдобрев: Днес има свръхпродуциране. Главните герои станаха продуцентите, те са звездите, а не изпълнителите. В тези години, за които ти говориш продуцентите са работили сериозно за пътя на сериозните артисти, били са с тях по 30-40 години, следвали са ги и в паденията, и във върховете им. В момента продуцентите създават убийствени договори, всяко едно от децата, които започва в тази сфера го знае. Заробващи договори, в които музикантите са като крепостни селяни. Реалити формати - ако не си ти, ще дойде другия след теб. И това променя мисленето на хората. Пълно е с талантливи деца, но не ги оставят те сами да вземат нещо в ръцете си и просто да им помагат, а не да им слагат ограждения.
- Веселин Веселинов-Еко: Ще вземат да отслабнат тези оядени чичковци и ще стане нещо! (Смее се)
- Стоян Янкулов-Стунджи: От нашето време всичко беше много по-емоционално и по-преживявано. Аз се съгласявам с Еко, защото го знам. Може би Миро е наясно повече със сегашните разсъждения.
- Мирослав Иванов: Аз лично мисля, че и сега има много яка музика. Има и препродуцирани неща, също така има и много добри. Сегашната епоха според мен е много по-шарена заради многото неща, които има. Докато 90-те, Еко е прав, бяха като Уудстока от 60-те. Бяха наистина много хубави години и всички им се възхищаваме и ни липсват, но и сега има яки неща. Оригиналите, чешитите в музиката са по-малко.
- А как толкова много години сте заедно в "Обичайните заподозрени"? Много малко групи в историята успяват да се задържат?
- Веселин Веселинов-Еко: Rolling Stones не са се разпаднали, защото са чешити.
- Стефан Вълдобрев: Хм, ха сега да видим. Може би, защото хем е група, хем не е типична група. Всеки си има свободно пространство. Аз го отдавам на свободата и на това, че нищо не е на всяка цена. Това го повтарям години наред. С такова отношение, мисля че нещата са по-добре. То е като в семейните отношения.
- Стоян Янкулов-Стунджи: Всеки от нас в тази група свири и в много други групи и формации и нямаме ограничения и ревности. Например Стефан освен, че свири с групата, има и спектакли като актьор, пише. Всеки прави различни неща.
- Мирослав Иванов: Много е важно, когато на една група ѝ потръгнат нещата, да има нещо, което да я закрепи. А при нас започнаха да вървят точно тогава, когато трябваше. Това също е много важно. Не мислите ли?
- Стефан Вълдобрев: Да, съгласен съм, но то по някакъв начин вървяха и в края на 90-те. Имаше пик тогава.
- Веселин Веселинов-Еко: И в началото на 90-те! Където е текло, пак ще тече!
- Стефан Вълдобрев: Така е, но тогава моето отношение беше по-различно и аз не можех да гледам по този същия начин.
- Как се различаваше отношението ти тогава от това сега?
- Стефан Вълдобрев: Тогава имаше повече суета, повече показност. Като си млад това винаги има значение, важно е как се обличаш, как изглеждаш във видеата. Следиш чартовете.
- А сега?
- Мирослав Иванов: Е няма за кога да ни пука!
- Веселин Веселинов-Еко: Отидохме към златната среда просто!
- Стефан Вълдобрев: Не е като да не ни пука, но не го слагаме като нещо много важно и на първо място, защото просто има по-важни неща. Да се събереш с приятели, да се смееш, да прекараш хубаво вечерта. Хората го усещат това и в музиката. Виждат това отношение на сцената, защото то се усеща. След концерта ни в Ловеч такива хубави коментари четох. Имаше толкова много активност от различни общности в социалните мрежи и всички пишеха страхотни думи за изживяването. И това е адски зареждащо. То няма начин да е друго - това ни беше първото излизане на сцена след 8 месеца. Как да не изглеждаш щастлив!?
- Веселин Веселинов-Еко: Само да вметна нещо. Освен всичко, ние сме много добра компания. Много весела и бодра. Нашите пътувания по турнета са си направо купон! Подкаст! Много смешки, много артистизъм, много актьорска игра. Ако се случи да пътуваме заедно в един автобус, тогава вече не се усеща пътя!
- На човек да му се допътува с вас! Ще се променят ли музикантите и публиката след новите реалности според вас?
- Стоян Янкулов-Стунджи: Изкуството като цяло, а и конкретно музиката, е най-силното изкуство, което въздейства на хората - тя им създава настроение, повдига ги. Неслучайно и музиката беше най-блокирана. Но колкото и да е заключен творецът, той пак ще сътвори нещо. Творчеството не може да се спре.То е като тревата - пробива камъка и пак израства.
- Стефан, ти си завършил НАТФИЗ, работиш и в театъра, и в киното. Чувствал ли си се понякога разделен между трите изкуства и че едва ли не не даваш на едното от тях достатъчно?
- Стефан Вълдобрев: Постоянно чувствам такава вина. Например в момента усещам страхотен потенциал актьорски - и за кино, и за театър. Но дълго време не оставаше възможност. Макар че играех в 5 представления, снимах се, но пак... усещаш, че не е достатъчно, че трябва повече.
- Завършил си в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Кое е най-важното, което носиш от тях днес?
- Стефан Вълдобрев: То е страшно много, аз съм го описал и в моята книга, но бих могъл да кажа няколко кратки изречения. Наскоро се замислих за легендарния двоен албум на Тодор Колев. В едната плоча бяха песните в образа - с шапката, малкия човек. В другата плоча бяха най-гениалните поети на България до този момент - сериозните песни. И от тогава знам, че пътят на един артист трябва да има и комедийни песни, и драматични. Това го вкарвам и в моя жанр - рокенрола. Нещо, което съм научил и съм взел. Добрите учители не те учат с думи, не ти го казват. Ти само следиш и наблюдаваш. После след години осъзнаваш, че евентуално е било така.
- На 5 юни също ще бъдете заедно в Зала 1, за да разкаже Стефан за своята страст към киното.
- Стефан Вълдобрев: Да, това е много различно събитие. Първо, защото то ще се случи само веднъж. Концерти, участия - това ще го има през цялото лято, а "Моята страст към киното" е еднократно. Събитието е част от Киномания.
Преди малко ме пита за ролите. Дали ми липсват. Да, липсват ми. И точно в това искам да фокусирам вниманието на уважаемата публика върху ролите и филмите ми. Представям си го да се случи така - една интимна вечер, топъл разговор с приятели, с които имаме общ език. Любими актьори и музиканти, свързани с мен лично, свързани и с киното. Свикнали сме да възприемаме и експлоатираме Зала 1 в нейния блясък и мащаб, но в случая, ми се иска да постигнем нещо друго - да и предадем камерност.
Да приобщим публиката към нашата атмосфера, да сме близко до нея, да я направим част от личните ни истории и от нашата артистична общност, с идеята за някакво гнездо, някакъв духовен хъб, от който да запълним следващите два часа с настроение и усмивки. Зад нас ще има екран, на който да се прожектират филмовите секвенции с откъси от мои роли или любими филми от дестството. Аз ще бъда през цялото време с акустичната си китара в ръка.
Ще чета от "Книга за песните" с нея, ще свиря и пея с нея, ще водя разговорите си с гостите с нея, ще ги включвам в някои песни, ще импровизираме, ще разказваме забавни истории, ще си спомняме. Нещо като вечерно ток-шоу, но с една константна тема - киното и нашият общ път в него. Ще бъдат Камен Донев и Мая Бежанса, после Койна Русева и Стефка Янорова, след това Алек Алексиев и Яна Титова, а също и дъщеря ми Мария Вълдобрева, която завърши филмова специалност и отскоро се занимава серионо с кино. И накрая - моите бойни другари от Обичайните заподорени, за които съм приготвил специална сценична провокация.
- Веселин Веселинов-Еко: Актьорски роли ли ще имаме? Ще ни раздадеш реплики?
- Стефан Вълдобрев: Пазя го като изненада, но много ще ви хареса и много ще се забавляваме. Ще ви представи като холивудски звезди.
- Доколкото разбирам от това, което разказваш - ще има по-малко сценарий, повече импровизация.
- Стефан Вълдобрев: Повече импровизация, абсолютно. Всеки знае кога му е момента, кога се появяваме, по какъв начин се случва. Ще има опорни точки, но ще се отпуснем, ще разчитаме много на взаимоотношение с публиката, помежду ни. Една вечер посветена на киното и музиката. И добрите разговори.
- Имаш ли любима своя роля в български филм? Някоя, която определено ти е много сантиментална.
- Стефан Вълдобрев: Може ли да ти кажа няколко. "Изпепеляване" е много важен филм за мен, защото това беше първата ми главна роля и най-значимата ми награда: "Златна роза" за най-добър актьор. Следващият такъв знаков филм за мен беше "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", успешен на много фестивали и в късия списък за Оскарите. Друг такъв беше "Миграцията на паламуда" - една брилянтна съвременна българска комедия според мен. И в последно време, по-новият голям филм е "Далеч от брега", за който пък получих първите си международни актьорски награди. Иначе моя документален филм "Манчестър Юнайтед от Свищов" също бих го сложил в този ред.
- Каза, че киното заема много важна част от живота ти. Как се разви тази връзка и какви филми гледаше като дете?
- Стефан Вълдобрев: Основно с каубойци и индианци, както ги наричахме. Филмите с Гойко Митич, Жан-Пол Белмондо, "Индиана Джоунс". Такъв тип.
- А коя школа в киното ти е най-любима, вече като човек, който е гледал много филми.
- Стефан Вълдобрев: Харесвам много италианското кино. И неореализмите, и след това. Британското кино също много ми харесва. Там актьорската игра е модел за мен. Без никаква показност. С вътрешна сила, но без показност. Много харесвам този тип игра. И може би чешкото кино - Милош Форман.
Това събитие на 5 юни в НДК е моя вътрешен отговор на въпроса дали ми липсва актьорската игра. В "Моята страст към киното" ще се обърна към нея.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Ара Маликян пред Dir.bg: Беше ми писнало да обяснявам, че в калъфа си нося цигулка, а не картечница
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fobichaynite-zapodozreni-za-cheshitite-v-muzikata-intuitsiyata-bez-marketing-i-kinoto&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2021%2F05%2F26%2F2203589%2F768x432.jpg%3F_%3D1622018482&description="Обичайните заподозрени" за чешитите в музиката, интуицията без маркетинг и киното', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}