Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Пианистът на "Тангра" Дани Ганчев: Сбогом, Косьо! Благодаря за приятелството и рокендрола!

IN MEMORIAM

Пианистът на "Тангра" Дани Ганчев: Сбогом, Косьо! Благодаря за приятелството и рокендрола!

"Той ме покани в групата, след като югославските комунистически тайни служби УДБА ме екстрадираха от страната, заради отказа ми да шпионирам за тях", разкрива музикантът

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/ Снимки: Личен архив, BulFoto

Дани Ганчев е душата на втория, new wave, период на известната група "Тангра". 100-процентов Водолей, роден през 1948 г. в центъра на София, на Перловската река, той е най-младият потомък на аристократичен род. Баща му Стефан Ганчев е индустриалец, основател на фабрика за каучукови изделия, отнета му насилствено от комунистите. А по майчина линия Дани е правнук на Якоб Райншмид, пристигнал от Виена със свитата на княз Фердинанд като ландшафт архитект.

Дани и Косьо (Снимка: Личен архив)

Останалите му дядовци са юристи и банкери, дипломирани във Виена, наследници на боляри, преселили се от бившата столица Велико Търново. В семейството всички са полиглоти - освен основните европейски езици, се говорят и екзотични, като есперанто и унгарски. Може би затова Дани се чувства уютно навсякъде по света и бързо се превръща във всеобщ любимец - тук, в Словения, във Финландия, в Норвегия, в Холандия или в Белгия, чийто поданик е в момента. Гражданин на света, космополит, музикантът навсякъде се налага с таланта и артистичността си.

Със създателя и басист на група "Тангра" Константин Марков се познават от деца. По-късно той съдбовно се появява в живота му, когато след като Дани става мега звезда в Словения с група "Хазард" и други от най-изявените им групи, е екстрадиран от комунистическите тайни служби УДБА, защото не се съгласява да подслушва колегите си, за да получи постоянна виза... В София Косьо го кани да свири в група "Тангра".

Разговаряме с пианиста на групата за последните му срещи с Косьо, за мечтите, за неосъществените проекти и за прекършените надежди, за група "Тангра", която обаче остава завинаги.

- Дани, шокът за вас е голям, но все пак, разкажи за последните дни на Косьо Марков, преди да си отиде от този свят завинаги?

- В условията на изолация групата контактуваше онлайн - имаме си чат и се чувахме на конферентни разговори. Въпреки спънките, не спирахме да работим и мечтаем за нови срещи с феновете, чакахме само пролука и възможност да свирим на живо.

Най-продуктивен беше Косьо, който твореше активно и успя да напише и запише няколко нови парчета за "Тангра" - "На прага", "Когато си до мен" - феновете ги знаят от радиата и класациите, а двамата с Боби Косатката записаха и песента "Денят", отразяваща усещанията на всички по време на кризата и надеждата да излезем от нея по-добри.

В тази песен Косьо дори пее наред с Боби като основен вокал. Знам, че той работеше по албума на "Тангра", и че е оставил още песни на различна степен на завършеност.

"И жалко е, че често сме безсилни срещу превратностите на съдбата. А мислим, че сме зрели и стабилни. Така стоят нещата.". Така пеем с "Тангра" в една от нашите най-велики песни - "Така стоят нещата".

- Кога се чухте за последен път?
- Чухме се последно на 8-ми март - групата имаше онлайн среща да обсъждаме конкретни неща за нови репетиции и бъдещите ни планове. Щяхме да снимаме тези репетиции и да събираме материал за визии.

Началото на срещата се бавеше... Знаехме, че Косьо е болен, но до момента той се справяше добре. Включи се само за две-три минути, за да каже, че не се чувства добре и да отложим разговора... Оставихме всичко за времето, когато ще бъде във форма... После е постъпил на лечение в болница, тъй като явно положението му се бе влошило. Научих ужасната новина от медиите.

Останаха много ненаправени и незавършени идеи и проекти. За нас е шок и още не можем да повярваме, макар че в петък изпращаме Косьо по небесния му път.

Както знаеш преди около три години, в групата се появи Боби Косатката - настоящият вокалист на "Тангра". От Белгия заради групата се завърна и Емо - старият ни барабанист.

Косьо Марков, създателят на "Тангра" (Снимка: BulFoto)

Още

Почина Косьо Марков - легендарният основател и басист на Тангра

Почина Косьо Марков - легендарният основател и басист на Тангра

Така в първоначален състав Косьо, Боби, Емо и аз започнахме много интензивна работа да стегнем репертоара на групата и с идея за нови парчета и нов албум. Имахме многобройни успешни концерти и участия, на които получихме подкрепата на феновете.

Преди две години аз окончателно се установих в България с планове да се посветя на групата. По същото време към "Тангра" отново се присъедини и китаристът Иво Чалъков от Гравити Ко. - много талантлив, стилен и иновативен музикант и съмишленик. Окончателният ни състав се заформи с Косьо, Емо, Косатката, Иво и аз - доста сполучлива комбинация.

Така в групата станаха две китари, тъй като и Боби е китарист и звукът стана двойно подплътен, "забетониран" от китари.

- Как преживявахте затварянето?
- Имахме покани за много концерти през миналата година, които за съжаление заради този "мръсен, гаден вирус", както пее Иги Поп в новото си парче, не успяха да се случат. И ние като всички наши колеги и приятели музиканти, не успяхме да се срещнем със своята публика и фенове.

За късмет на няколко пъти се промъкнахме между забраните у нас и успяхме да направим нашите, както се оказва за огромно съжаление, последни концерти в този състав. И сега е пред очите ми морето от светлини от телефоните на феновете на концерта ни в Несебър миналата година - сцената беше на входа на Стария град и мостът, който свързва Стария и Новия Несебър беше препълнен от хора ...

Когато засвирихме своите най-големи хитове, се създаде невероятна атмосфера - всички пееха с цяло гърло, грееха светлинките, ние бяхме щастливи - вълшебно и завладяващо...

Плакат на Група "Тангра"

- Дани, всъщност с Константин Марков се познавате от малки, ти репетираш на домашния му роял, когато си едва на 9 години...
- На пианото съм от 5-годишен. Сестра ми и брат ми бяха записани на уроци и вкъщи идваше педагожката г-жа Велка Вакъвчиева. Тя забеляза моя абсолютен слух и музикалност и започна да се занимава с мен сериозно. Самата тя беше ученичка на виртуозния пианист Емил фон Зауер, който е бил последният ученик на Ференц Лист. У мен останаха партитурите с тайните кодове на изпълнителското изкуство, предавани от първоучителя Лист през Зауер, на г-жа Вакъвчиева, та до мен.

Преди генералните репетиции г-жа Вакъвчиева ме водеше да се упражнявам на рояла на Косьо Марков, чиято майка беше колежка на моята учителка. Той живееше на Попа.

Когато след концерт получавах бурни ръкопляскания и големи букети, осъзнах, че тези овации всъщност са за прекрасните творби на композиторите - Бах, Шопен, Шуберт, Брамс, а аз съм само интерпретатор. Така се породи желанието ми да получа аплодисменти за моя авторска музика, освен за изпълнението.

Група "Тангра" по време на репетиция (Снимка: Личен архив)

- След това с Косьо се срещате в светилището на рокендрола - при легендарните Бъндараци?
- По това време бях повлиян от хипи движението. Започнахме да се събираме с групари от квартала в близкото читалище "Алеко Константинов" и да правим рокендрол парчета в стил "Бийтълс", "Ролинг Стоунс" и др.

Група "Тангра" (Снимка: Личен архив)

В паузите аз наблюдавах през ключалката на отсрещната врата, където репетираха самите легендарни Бъндараците. Един ден, в края на репетицията ни, през разтворената врата Бънди влезе и уважително ми каза: Изсвири нещо на пианото! Забих рокендрол, дадох всичко от себе си. Той се прибра при групата, но след малко дойде барабанистът му и ми каза: "Довечера си поканен на купон при Бънди! Не можех да повярвам - това беше светилището, въздухът на свободата!" Отидох и повече не излязох от там.

Засвирих с тях, на баса беше Косьо, а Кирил Маричков и Пепи Цанков тъкмо се бяха отцепили, за да направят "Щурците". Там идваха и две русоляви близначета Коко и Сашо Петрови, които гордо носеха китарите на батковците от Бъндараците. Единият от тях, Александър Петров, впоследствие стана най-добрият поет в рокендрола у нас.

- Но скоро напускаш България, нещо много трудно по времето на соца. Как се случи?
- Мой приятел доведе вкъщи Данчо Капитанов с няколко музиканти, които искаха да ме прослушат. Трябваше им пианист за турне в Югославия, защото досегашният бил възпрепятстван. Одобриха ме веднага. Но съпругът на певицата, работещ в Паспортен отдел за чужбина, ми каза, че ми е забранено излизам в чужбина - явно съм бил нарочен като враг на народа заради произхода си. Той все пак успя да ми уреди паспорта, за да не им се провали турнето.

Три дни преди заминаването, обаче, основният им пианист и приятел се върна и аз веднага отстъпих - оставих него да замине. Преспах при гаджето и на другата сутрин се прибрах вкъщи. Баща ми веднага скочи да ме кори, как съм могъл да остана, и че това е бил единственият ми шанс да видя свят.

Дани, Косьо и Валери (Снимка: Личен архив)

Накара ме да замина още на следващия ден. Беше лято и прекарах приказно пътуване. Първо отидох да навестя групата, после роднини и стари приятели на баща ми.

Когато се върнах в България, веднага ме ангажираха да свиря на Щастливеца на Витоша. От там ме привлякоха за ансамбъла на Маргарита Димитрова. Предстоеше й турне в Югославия, а моят задграничен паспорт беше валиден за още една година и така отново попаднах зад граница.

Репертоарът съдържаше 50% руска музика, 30% - българска и 20% преводни песни. Не след дълго на певицата й се наложи да се прибере в България, а ние останахме да свирим по нощните клубове. Така попаднахме на езерото Блед - едно от най-възхитителните курортни места на света, с природни, исторически и културни забележителности. На нашия етаж в хотела бяха всички артисти, илюзионисти, стрийптизетки, както и словенските музиканти от група "Транс Его Експрес".

Започна безкраен купон, сприятелихме се. Те ме извикаха да се присъединя към тях. Бях се приготвил да емигрирам в Америка - страната на джаза и свободата. Исках да се спася завинаги от соца. Но по това време се загаджих с момичето, което впоследствие стана майка на моя син - Милена.

Тя забременя и реши да запази бебето ни и така след четири месеца аз научих, че ще имам наследник. Тогава работех с други групи и вече не се срещахме с нея. Скоро изтече договорът ми в кабарето и групата ни трябваше да се връща в България, а аз се готвех за емиграция. Единствените ми опасения бяха да не навредя на брат ми и на сестра ми, ако ме обявят за невъзвращенец

- След като ставаш звезда в Словения с Група "Хазард" и други известни техни групи, си екстрадиран от УДБА, югославските комунистически тайни служби, заради отказа ти да шпионираш в тяхна полза, ти се прибираш в София. И следва съдбовната ти среща с Константин Марков...
- Като се върнах в София, заварих тук скука и сивота. Разхождах се из града в жегата и не знаех какво да правя. Оставих бележка на вратата на Косьо Марков, че съм се завърнал завинаги в България...

Словенската група "Хазард" (Снимка: Личен архив)

Като се прибира от някакъв фестивал с група "Тангра", се свързахме. След толкова много години се видяхме в зала Универсиада, седнахме във фоайето и аз му разказах за 14-те си години в Словения и как накрая югославските тайни служби са ме изгонили от страната.

Косьо ми предложи да се включа в тяхната група "Тангра". И така, тръгнахме по турнета, изнесохме над 20 концерта из България.

Преди последния ни концерт в София в зала "Универсиада", аз заявих на групата, че съм им много благодарен за възможността да свиря с тях. Но исках да свиря друг стил музика. Споделих им, че моето намерение е да сформирам група, за която аз да събера музикантите, които да са съмишленици на моята естетика, ню уейв философия и естетика.

Косьо Марков ми даде да разбера, че ще ми бъде трудно да наложа ново име толкова бързо. Затова той предложи името "Тангра" да остане, понеже вече беше популярно, но да сменим членове на групата...

- Как намерихте точните хора за новия стил на групата?
- С Косьо вървяхме по "Витошка" и срещнахме Богдан Томов. Казахме му, че търсим китарист. Той ме изгледа и каза, че познава такъв човек, който е ню уейв като мен и се казва Валери Миловански. Даде ми телефона му. Като се прибрах, веднага му се обадих. Опитах се да му обясня на словенско-български за какво става дума. Той ми каза: "Копеле, не те разбирам какво говориш... Ела вкъщи." Живееше близо до нас, на ул. "Марин Дринов" и аз отидох незабавно.

Заварих го сред партитури на The Рolice и джаз да лъска грижовно струните на китарата си... Интуицията ми подсказа, че това е човекът, който търсим. Веднага му казах: Идваш с китарата на репетиция в читалище "Петър Берон", утре в 1 часа!

Плакат на Група "Тангра"

Валери остана страшно учуден на моето бързо решение. Той надмина очакванията ми, а освен това между нас започна голямо приятелство. Днес той носи името Джон Валери и е в Щатите. След като се раздели с "Тангра", направи световна музикална кариера. Ден не минава без да се чуем с него или да си пишем по интернет. Дори свирим заедно в скайп. Невероятно е макар и по този начин да сме заедно.

- Как избрахте певец на групата?
- Пробвахме доста кандидати за слава. Имаше и абсурдни, и смешни ситуации. Един ден Косьо ми каза: "Поредният човек е у нас в кухнята!" Отидох у тях и видях Стенли. Похвалих прическата му, ню уейв, много приличаше на страхотния британски басист на групата "Каджагугу".

Но се оказа, че той всъщност бил принуден да си подстриже "хубавата дълга коса", както се изрази, защото пеел в Ансамбъла на народната армия... Като печен групар, веднага разбрах, че ще привлича жените - хубавичък, гледа леко мръснишки надолу, с тези вежди... Помислих си: "Сега, ако и пропее!" Той пусна касетка със свое изпълнение на парче на Дейвид Ковърдейл - видях му диапазона, пееше динамично и правилно.

Дадох на Косьо дискретен знак под масата, че момчето става... Стенли наистина оправда очакванията ни и стана любимец на публиката. Не виждам с кой друг певец бихме работили така успешно.

- Много важно е за вас да изградите ню уейв - визията на група "Тангра"... Трудно ли го постигнахте?
- Комунистическият отдел "Култура" не беше и чувал за пънк и ню уейв... Според тях най-опасен беше стилът хеви метъл. Но аз бях с друго мислене и те не знаеха колко всъщност бяхме опасен за тях с косата си, право нагоре. Режисьорката Ласка Минчева идваше с една кофичка и ми мокреше главата, за да ми я сплеска надолу. Измъкнах костюма на баща ми, който беше огромен, сложих широка бяла риза, червена вратовръзка. А тя се чудеше: "Защо така си се облякъл? Сложи дънки, нещо по така." Отговорих: "Чакай, това са американски панталони, защо трябва да се правим на американци?"

Дани Ганчев (Снимка: Личен архив)

На един абитуриентски бал във фоайетата на НДК до нас се беше присламчило едно цивилно ченге. Държеше ни под око и подслушваше. По едно време каза: "Хайде, като се обличате за сцената, да няма метал - прически и черни кожени дрехи с кабъри!.." Отговорих: "Спокойно, няма да има метал атрибути!" И нахлузих огромния сив костюм на баща ми, найлоновата риза с тънко райе и яркочервената вратовръзка! Крещях от подиума долу на ченгето "Родил съм се, изглежда, много надарен!" Ченгето беше изиграно! Но бях извикан при шефа на Концертна дирекция Тончо Русев, за да бъда смъмрен в присъствието на Косьо Марков, който беше отговорник на групата.

Не трябвало да ходим с дълги упадъчни ризи, пуснати извън панталона. По време на един концерт се изхитрих и казах: "Жега ми е!!!" и си извадих ризата извън панталона... Бях обвинен от Тончо Русев, че тази дума е нецензурна и че следва да ме забранят за период от три месеца...

При следващите концерти вместо нецензурната дума, казвах: "Топличко ми е!" И пак си вадех ризата над панталона...

"Тангра" и приятели на турне (Снимка: Личен архив)

Визията на групата е много важна - артистично държание, отличното професионално изпълнение, а свиренето да изглежда между другото и с лекота. Сцената и осветлението пък трябва да са направо в минималистичен стил - да е изчистено, а не натруфено без вкус.

Мразя да анализирам шоуто като музика и сценично поведение - предпочитам да го върша. То е като да казваш поантата на вица предварително! За да носиш с кеф небрежно готина дреха, не е нужно да я разпориш, за да обясняваш как и от какво е ушита.

- Предчувствахте ли още в началото, че групата и в новия вариант ще имате такъв голям успех?
- Усещахме с всичките си сетива, че сме на прав път... Много хора се опитваха да ни разколебаят. Много мразя, когато някой ми каже: "Няма да стане!..." Това още повече ме настървява. За пръв път се появихме на стадион "Васил Левски", на някакъв празник, имаше и мажоретки. Някои от публиката си помислили, че слушат "Дюран Дюран", докато не пропяхме на български...

Група "Тангра" (Снимка: Личен архив)

Още

Ники Кънчев: В петък се прощаваме с Косьо Марков

Ники Кънчев: В петък се прощаваме с Косьо Марков

След няколко дни момичета от тези мажоретки ни забелязали с Вальо Миловански в трамвая, на път за репетиция. Проследили ни и след това идваха всеки ден... Бяха ни много верни, стояха безмълвно на репетициите, за да не ни пречат. Идваше и Милена Славова, красиво момиче с восъчно бяла кожа и черна коса. Държеше се безцеремонно и нахакано, имаше и дарба. Съветвах я да не се оставя да я променят, да бъде горда и уверена в себе си. Скоро нашите фенове станаха хиляди... Постигахме успех след успех напук на невярващите! В "Тангра" съм излял цялата си душа, когато бях отритнат, изгонен от югославските служби УДБА. Бях откъснат от социалната си среда и дадох всичко. Доволен съм, че стана една прекрасна група, която и сега, след 25 години, вълнува феновете.

- Ти си и един от създателите на кафенето "Кравай", което се превръща за музикантите в София в нещо като "Бистро" в Любляна...
- Когато се върнах, всички се събираха на Магурата. След репетиция, каталясали, ходехме там - гъзарехме се, пиехме кафенце. Но там започнаха да идват чейнчаджии и какви ли не, на нас ни стана неприятно. Казах на Валери Миловански един път да се видим на кафето по надолу. И така започнахме да се виждаме на Кравай. Лека полека 20-30-50-100, а в един момент там стана гора от облечени в черно хора с черни очила!

Дани Ганчев пред "Кравай" (Снимка: Личен архив)

- През 1990 година група "Тангра" се разделя, ти решаваш отново да емигрираш...
- Свирeх в Холандия, когато разбрах, че българският народ отново е избрал комунистите на първите свободни избори през 1990 г. Реших да не се връщам и да пусна котва в Белгия. С мен тръгнаха Светльо Славев, певецът, и Емил Герасимов барабанистът на Тангра, Тони Хадад от Ахат, който също свиреше с нас в този етап, не пожела да емигрира.

Отидохме в туристическото селище Зон Ен Зее, Остенде, белгийската перла на Северно море, където започнах да се занимавам с анимация - вид атракциони, забавлявах гостите с музика. Емил пък стана ди джей. С него свирехме и като дуо Тангра. Така имахме постоянна работа. Светльо остана в Брюксел.

- Не ви ли липсваше вашата публика?
- Ние, когато бяхме на върха на славата, се пръснахме по света. Само Косьо и Стенли останаха тук. През всичките тези години тъгувах, че в кулминацията оставихме нашите фенове с празни ръце, запалихме нашите почитатели и изчезнахме. Можехме да се развием и да ги дарим с още музика.

- Близък си с легендарния поет на рокендрола Александър Петров, и с него се запознавате като деца при Бъндараците...
- Още от 1967 г., когато бяха момченца и заедно с брат му Коко гордо носеха китарите на Бъндараците, Сашо Петров се е заквасил и с този дух и стана един от най-успешните текстописци в българската поп и рок музика. Освен, че притежава невероятен поетичен талант, е удоволствие и щастие да се работи с него. Най-великите ни ню уейв хитове са по негови стихове: "Жулиета", "Циркът", "Неделя в края на април", "Бъди, какъвто си!", "Оловният войник", както и песните на първата "Тангра" с Чочо Владовски - "Нашият град", "Богатство", "Любовта, без която не можем", "Безсъние" - ненадминат е!

- Дани, преди да загубите Косьо, групата планираше голям концерт в Зала 1 на НДК, сега какво смятате да правите...
- Обмисляме да направим концерт, посветен на него, когато това ще бъде възможно.

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/ Снимки: Личен архив, BulFoto

А на оня концерт искахме да представим всичките си най-ценни парчета от двата периода на "Тангра", и в който трябваше да участват и близки до групата хора, с които сме работили през годините. Косьо обмисляше как да изглежда сцената, как да са подредени парчетата, кой гост какво да прави заедно с нас... За съжаление заради корона кризата този концерт беше преместван неколкократно и така и не успяхме да го направим.

Но ще видим, наистина, още не можем да повярваме, че Косьо го няма...

Сбогом, Косьо! Благодаря за споделената музика, приятелството и рокендрола!

Още

Дани Ганчев от Тангра II - оловният войник на българския ню уейв

Дани Ганчев от Тангра II - оловният войник на българския ню уейв

Още

Александър Петров: Парите са като секса. Без тях не може, но само с тях няма щастие

Александър Петров: Парите са като секса. Без тях не може, но само с тях няма щастие

Още

Стенли и Митко Кърнев казват "Сбогом" на Косьо Марков

Стенли и Митко Кърнев казват "Сбогом" на Косьо Марков

Още

Новият вокалист на "Тангра" - Боби Косатката: Никога не съм си представял, че ще стана част от групата

Новият вокалист на "Тангра" - Боби Косатката: Не съм си и представял, че ще бъда в групата

 

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Александър Донев: Новаторското кино е винаги опозиционно

"Вярвам, че независимостта е най-ценна, защото тя гарантира, че филмът не следва определена формула, а предава естествено емоцията, възгледа, стила на човека, който го е създал", категоричен е кинокритикът

Кнут Вебер: Избрах виолончелото, когато бях на 5 години

"Да бъдеш член на Берлинската филхармония е истинска привилегия. Получаваш музикално вдъхновение всеки ден, когато свириш в оркестъра", споделя музикантът преди първото си гостуване в София

Маестро Саша Гьотцел: Нищо не може да спре изкуството

То е човешка необходимост, тъй като е езикът на душата на човечеството, казва главният гост-диригент на Софийската филхармония

Оги Цолов: Музиката е велик дар от Бога

"Концертът ни в "Joy station" ще включва песни от цялото ни творчество", казва фронтменът на група "Фактор"

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора

Блаж Кемперле от квартет "Сигнум": Саксофонът е хамелеон и излъчва много музикални цветове

Световна премиера с новия проект на виртуозните саксофонисти от квартет „Сигнум” в България