СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Оги Цолов: Музиката е велик дар от Бога
"Концертът ни в "Joy station" ще включва песни от цялото ни творчество", казва фронтменът на група "Фактор"
Автор : / 4150 Прочита 2 Коментара
Оги Цолов (Снимка: Стоян Гребенаров)
От всички артисти ухае на нещо вълшебно. Това не са случайни хора и носят печат на Божествената искра. И бегъл поглед в залата за репетиции на група "Фактор" дава усещането, че си попаднал в светая светих на музиканти от висока класа. Не само изглеждат така на външен вид, те го предават с очите си, с всяка дума, жест и полунота. Затова и ги наричат класици.
Стягат рок доспехи за концерта си в "Joy Station" на 18 септември. Това е една от малкото до момента изяви на музикантите на столична сцена след завръщането на фронтмена на групата Оги Цолов от САЩ.
След загубата на дългогодишният китарист на групата Тони Андонов от близо 3 години мястото му е заето от друга рок легенда - Петър Георгиев-Пешето.
Зад барабаните е Йордан Стаменков, чиито постоянен адрес все още е отвъд Океана. За клавирите по традиция отговаря Румен Лозанов. И най-важният човек в бандата - основателят на групата и автор на повечето песни, басистът, душа и двигател на творчеството им - Веселин Тодоров.
Фронтменът Огнян Цолов разказа за събирането им и концерта пред Dir.bg:
- Какъв цвят са мечтите ви с днешна дата, г-н Цолов, какво стана с розово-сините?
- За розово-сините мечти по-добре знае поетът Александър Петров, който е автор на текста на "Приятели", а иначе човек цял живот има своите мечти и стремежи. Мога да кажа, че нашите мечти в някаква степен са се сбъднали.
Хубаво е човек никога да не приключва с процеса на мечтаене, но не бива и да се превръщат в самоцел. Понякога, когато искаш нещо много силно, не знаеш дали е за добро да се случи, или не. Но всички ние винаги имаме необходимост от вътрешни стремежи.
- Както казахте, не бива да са самоцел, да не се оставяме на егото?
- Да, егото пречи много, особено когато се работи в екип.
- Как се осмелихте на концерт във време на пандемия?
- Концертът в "Joy station" е планиран още пролетта. Така беше и с останалите концерти за септември в Пловдив, Green fest в Русе и в Бургас. За съжаление Русе и Бургас отпаднаха заради отново наложените мерки.
Така че за всички, които се занимават с изкуство, отново идват трудни времена.
Правят се опити да се компенсират нещата, но е крайно недостатъчно и неясно. Би било добре когато ограничаваш някой бранш, работещите в него да бъдат по някакъв начин компенсирани. В някаква степен обаче, такъв период е добър за хората, които творят.
Снимка: Личен архив на "Фактор"
- Колегите ви по света са на полюсите относно ваксинирана - неваксинирана публика. Ерик Клептън не държи на това, Стинг и Брус Спрингстийн - да. А вие?
- Тече една голяма световна каша, това рефлектира върху целия живот на хората. И не е случайна. Всеки има право да заяви мнението си. В близко бъдеще ще се случват още неща.
Моля се хората да имат разум и очи, за да видят какво се случва и защо се случва. Аз не мисля, че трябва по този признак да се разделя публикта. Така или иначе концерт в Joy Station ще има, но на 50% от местата.
- Разкажете как се случи този reunion, как се чувствате отново на сцена и какво да очакват почитателите от концерта в "Joy station".
- Очаквам хората да дойдат и да си изкарат страхотно с нашите песни.
От много време не живеех в България, както и барабанистът ни Данчо, и затова появявянето ни пред публика през целия този период беше сведено до минимум. Сега обаче нещата се промениха, аз съм тук и се надявам пак да завъртим колелото. През 2017 издадохме нещо като антология плюс новите ни песни. Флашка, във формата на китара, с аудио и видео. Мисля, че се получи много добре.
Житейският опит оказва влияние върху музицирането, поведението, всичко. Не сме първа младост. Бих се радвал да продължим да правим музика и да успеем да предадем на хората посланието и емоцията в нашите песните.
Когато сме искрени в това, което правим, хората ще го усетят, оценят и ще ни го върнат обратно. Колкото до предстоящия концерт, феновете ще могат да чуят повечето от старите хитове, като " Приятели", "Главната улица", "До последен час", "Съседката" и много други.
Менюто включва и новите ни песни "Срещу времето", "Не ме събуждай" и т.н. Предполагам няма да има разминаване с очакванията.
По повод новия ни китарист - Пешето, мисля че се включи много добре и по начин, който се чувстваме комфортно всички. Т.е. влезе в стила на свирене на Тони Андонов, който за съжаление си замина от този свят преди 4 години.
Снимка: Личен архив на Огнян Цолов
- Разкажете за момента, когато вие се присъединихте към "Фактор"?
- Това беше през 1985 г. Аз свирех с Денис Ризов и Божко Главев, от "Ахат", в профсъюзния дом на културата. Бях се уволнил и учех първа година в Консерваторията и си направихме група. Имаше супер оборудване там, правехме и кавъри, и оригинални парчета.
Веднъж на една репетиция решихме да запишем две песни - на Майкъл Шенкер и Гери Мур. Станаха много яко. Денис се познаваше с Михаил Табаков, тогавашния пианист на "Фактор" и му е пуснал записите. Той явно ги е харесал и ги е пуснал на Весо. Така един ден получих обаждане и късмета да започне моята професионална кариера с "Фактор".
Мисля, че от този момент нещата и за мен, и за групата тръгнаха нагоре. Появиха се всички големи хитове, които Весо написа... и така до днес!
- Колко години бяхте заедно, разкажете любопитна история от онова време.
- От 1985 до 1991 година бяхме постоянно на турне. Понякога наистина не знаехме в кой град се събуждаме. Беше интензивно време, истинско. Интересни истории от онова време има много.
Сигурно трябва да си напишем книга. А за история се сещам, когато бяхме на прослушване пред "Концертна дирекция" в един младежки дом в "Надежда". Настаниха се на столовете журито, почнахме с инструментално парче, което ще свирим и в "Joy station", и аз имах партия на клавира освен пианиста ни.
Свършихме парчето и трябваше да се върна отпред на сцената, но започнаха да пускат блицове и в тази светлинна каша, минавайки пред колоните не виждах и стъпих в нищото. Издумках се от сцената долу, панталоните ми, специално ушити, тесни, от нещо приличащо на мушама, се разпраха отдолу. И застанах пред микрофона с чупка встрани, да не се забележи и колегите се чудеха защо стоя така странно.
- Суетата не ви застигна?
- Винаги съм се пазил от това, не се взимам насериозно.
Но и не крия, че винаги ми е било приятно да чуя, че хората ме харесват и уважават за това, което правя. Когато живеех в Америка, съм срещал известни актьори и музиканти и колкото са по-нагоре, толкова са по-земни и нормални.
- Властта притеснявала ли ви е?
- Директно не, но със сигурност ни е следяла какви ги вършим. Все пак рок група, западно вляние и т.н.
Имаше си служби за тази работа. Когато отивахме за снимки за телевизията, винаги се чуваше: "Облечете нещо друго, махни това, махни онова" и т.н. Музиката и текстовете винаги се прецеждаха, кое може да мине и кое не.
Снимка: Личен архив на Огнян Цолов
- Следваха ли ви групита?
- О, да, идваха фенки след концерти, автографи, ходехме насам-натам имаше забавни моменти, не можем да се оплачем.
- Какъв беше вашият път в музиката, отначало?
- След като завърших Френската гимназия, мислех да кандидатствам с ударни инструменти. Даже почнах уроци, но в движение смених схемата и кандидатствах с пеене.
Преди казармата имахме група, бяхме на по 15-16 години, аз бях на барабаните и пеех поради липса на друг.
Едно лято, след като се върнах от бригада, се събрахме групата и те ми казваха: "Гледай сега, по-добре ти само да пееш, хем и всички мацки ще са твои, а ние тук намерихме страшен пич, свири страхотно". Не ми трябваха много уговорки. И така взехме Юрий Коцев, който всички познават от "Ахат". В музикалната академия ме приеха заедно със Звезди от "Ахат" и Вили Джуров, в Естрадния отдел.
Това си беше прецедент - за първи път в естрадния отдел приеха изявени рок певци. Мони Венков обаче правеше всяка година продукции на басистите и беше голям купон, защото тези продукции си бяха направо рок концерти.
- Как си обяснявате това че в вашата младост хората искаха да бъдат различни, а сега се стремят да изглеждат еднакво, да са в мейнстрийма?
- Когато има забрани, нормално е хората да се бунутват, да търсят начин да изразят себе си. Днешните наши изпълнители на визия и дизайн-отличници. Клипове-страхотни.
Но чисто в музикално отношение им липсва идентичност и разпознаваемост. Колкото до новите групи има много добри, но нямат достатъчно поле за изява, било сценична или медийна. И така с времето губят мотивация и се разпадат.
- Какъв трябва да е съвременният изпълнител, за да е фактор в музиката?
- На първо място разпознаваемост.
Ако могат да те разпознаят и от един тон, които си изпял, това е вече нещо. В днешно време виждам много добри певци и певици, но когато се наложи да изпеят нещо тяхно, със собствен почерк и стил, се изгубват. Добре е да се учат от световните имена, но и да намерят себе си.
Снимка: Личен архив на Огнян Цолов
- Какъв беше животът ви отвъд океана?
- Когато кажеш там, че се занимаваш с музика, усещаш респект. Хората много добре знаят за каква борба и лишения става въпрос и какъв път трябва да минеш, затова се отнасят уважително.
Там конкуренцията е голяма, трябва да си на правилното място в правилното време.
Заминахме с "Елит" и в началото свирихме по клубове в Чикаго. За тези 3-4 години успяхме и да запишем много нов материал, който си финансирахме сами в различни студиа. За мен това беше много интересен и донякъде труден период. Трябваше да работим и да се издържаме и да правим музика, в един нов и непознат свят.
После се преместих в Лос Анжелис, а Насо остана в Чикаго, но винаги сме поддържали връзка и сме правили нови парчета.
И така 18 години! Питат ме дали ми липсва - да, липсва ми, но човек влиза от един етап в живота в друг. А и аз често си ходя там. И на двете места съм ОК.
Снимка: Личен архив на Огнян Цолов
- Защо се върнахте?
- Имаше нещо в живота ми, което не бях направил, и това е да имам дете. И то се случи! Решихме с жена ми да го отгледаме за начало, тук в България, пък после ще видим.
Да бъдеш родител е наистина невероятно пътуване! Чувствам се безкрайно щастлив и благодарен. Сега, на тази възраст, по съвсем друг начин гледам на всичко. Опитвам се да му дам колкото може повече. Преди това се шегувах, когато ме попитат дали има деца, отвръщах: "Не знам". Сега гордо казвам: "ДА".
- Бил сте шофьор на лимузина, срещнахте ли интересни хора?
- Тази работа ти дава точно срещи с интересни хора. И с всички сме си говорили нормално, питали са ме за България, за мен. Имам много интересни познанства и приятелства.
Една незабравима среща беше с Рони Джеймс Дио. Успях да му пусна наши записи, и за моя изненада той слушаше с голямо внимание. После ми каза да му занеса диск с парчетата. Ходих до тях и оставих. Те вече репетираха с Heavеn and Hell за световния им тур. За огромно съжаление той си замина, но остави след себе си голяма следа.
- Какъв е пулсът на рок музиката днес, по света и у нас?
- Говорят, че има отлив в рок музиката, но в повечето случаи залите са продадени. Хората ходят на концерти. Поне в Щатите.
Всяко време има своята музика. Не обичам обаче, когато чуя бездушна, еднообразна и промиваща мозъка такава. Музиката е велик дар от Бога за хората и аз съм безкрайно благодарен, че тя е основна част от моя живот.
Интервю на Боряна КОЛЧАГОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}