Наско от Б.Т.Р.: Когато ме поканиха за първи път за солов певец, щях да припадна от кеф! Славчо: Луд съм! Добре, че още ме търпят!

Б.Т.Р. празнува 25 години на сцената в този състав. Но бандата е създадена близо 15 г. по-рано в Националната гимназия за древни езици и култури от Валентин Гуевски и Милен Марчев, китари, и Ясен Петров - вокал. За първия си албум са в състав Христо Ангов, Валентин Гуевски, Кирил Божков, Иван Калфов, Георги Милев.

Кадър от клипа на "Моята сила" (Снимка: Александър Нишков)

От август 1993 вокалист е Атанас Пенев. Малко след това се присъединява и китаристът Славчо Николов. Първият албум с новият вокалист носи заглавието Feel the life и е англоезичен. Групата набира популярност във Франция, където е продуцирана от Марк Босулон и Стефан Баре и промотира албума си в клубове и зали. За да се отличават от предишната формация, поставят и "точките" в името на групата.

През 1994 година участват на фестивала F.R.A.C.A, а на следващата са подгряваща група на Iron Maiden в София. През 1996 година бандата записва нов албум, но никоя компания не се решава да го издаде. Все пак през 1997 Terum го пуска под името Б.Т.Р'97. В хитове се превръщат "Елмаз и стъкло, "Хей, момиче", "Дюн". В този период Б.Т.Р. участват на фестивала във Франция Cosmopoliten, а барабанист става Илиан Диков.

През 1998 записват един от най-големите си хитове - "Спасение", използван за саундтрак във филмите "Омагьосаният кръг" и "Аз обвинявам".

Б.Т.Р (Снимка: Александър Нишков)

През 2000 г. печелят първа награда на фестивала "Рок експлозия", а декември същата година изнасят концерт в Лондон в зала Astoria Hall. През 2001-ва Б.Т.Р. отново са в Лондон, този път с Кирил Маричков и Милена Славова. Участват и на фестивала Golden stag в Румъния, а към края на годината свирят в Китай. На 11 юни 2002 промотират новия си албум "Играта" в зала 1 на НДК, а специален гост е Глен Хюз.

Дванайсетият им поред студиен албум на Б.Т.Р. "Невидими стени" излиза на музикалния пазар този месец и ще бъде представен от групата с концерт-спектакъл в зала 1 на НДК на 29 март.

Шоуто ще бъде първата мащабна изява на голяма сцена за групата от 2013 година насам и с тях любимата група ще отбележи 25-годишния си юбилей.

Снимка: Личен архив

Наско Пенев и Славчо Николов дадоха специално интервю прeд камерата на Impressio.dir.bg по този повод и разкриха какво ги вълнува преди големия концерт, имат ли още сценична треска преди излизане на сцената, какво са научили от световните групи, с които са свирили заедно.

Снимка: Павлин Даскалов/Колаж: Юлиян Илиев

- Така се получава, че на един "бронетранспортьор" (Б.Т.Р.) култовата песен, която залите пеят дори на китайски е "Спасение", баладите като цяло... Няма ли малко разминаване с тежката машина?..
- Наско: Зависи как се погледне...Защото бронетранспортьорът може да бъде с вериги, може да бъде с гуми, може да отива на война, и в същото време той е най-ползваното средство да се помага на хора в бедствия.

- Не сменихте ли много стилове през годините - траш, хеви метъл, мелъди рок?
- Наско: Всяка песен трябва да носи своята душевност и своето послание, за да може всяка песен да изживее своя си живот и да пренесе това послание. Ако се наложи да е траш, ще е траш, ако се наложи да е класика, ще е класика, и всичко помежду тях.

- Славчо: Песента ни, посветана на актьора Христо Мутафчиев, се казва "Равносметка". Преди да се случи този инцидент с Христо, по един проект ние пътувахме доста заедно с него и изнасяхме акустични концерти, които бяха страхотни. Ние сме много близки приятели с Христо. Когато той се оправи, в болницата решихме да направим песен. Нашият приятел, поетът Александър Петров, написа страхотен текст за живота на Христов два куплета. Когато вече започнахме да работим по песента, той каза, че не иска да засяга повече тази тема. Но се разбрахме, когато снимаме видеото, Христо да се снима в него."

- Какво е Наско за теб и за групата?
- Славчо: Наско, Иван и Илиян се превърнаха в едни от най-близките ми хора след семейството. С тях споделям всичко месеци наред, когато сме на турне. През годините се изпитахме един друг. Събрахме се като колеги, пък станахме приятели. Може би това е тайната, че се задържахме толкова дълго време заедно.

- А какво е Славчо за теб и за групата?
- Наско: Всичко, което той каза - ние сме един за друг много важна опора в живота. Славчо е може би движещият механизъм в глупата, защото винаги е нервен, винаги трябва да се движи нанякъде, винаги ни посръчква, ако ние се поотпуснем. При него няма такива периоди. Да, луд е...

Снимка: Александър Нишков

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Видео и снимки: Павлин ДАСКАЛОВ