КРЕАТИВНИ ИДЕИ НА КРЕАТИВНИ ХОРА
Атанас Михайлов-Майкъла: Работя "мъдрец"!
Как 4-годишен труд "заличи" името му, но промени живота му
Автор : / 4119 Прочита 0 Коментара
Еко бар "При Майкъл" /Снимки: Еми Мариянска/Колаж: Павлин Даскалов
Поредицата DIRectons е в Стария Несебър, където в закътана малка уличка се намира един истински оазис за сетивата. Наш партньор в това изживяване е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.
Ако попитате местните хора, има ли някое заведение, което да не е типичната морска кръчма, а нещо по-различно, едва ли ще има човек, който да не ви посочи Еко бар "При Майкъл".
Отиваме там по обяд.
Отпред се е събрала цяла група хора, които чакат да отворят заведението.
Истинска случайност и абсолютен шанс от съдбата е, че самият Майкъл се оказва вътре и можем да се запознаем с него.
Истинското му име е Атанас, но вече и местните хора не го помнят с него, защото от години всички му викат Майкъла.
С две ръце е създал един неповторим оазис от скали, вода и зеленина, в един обикновен заден двор на къща.
В горещите летни дни там се чувстваш като откъснат от времето и пространството - просто попадаш в един друг свят. Създаден от... Атанас.
Атанас Михайлов-Майкъл /Снимка: Еми Мариянска/
Няма турист, който попаднал вътре в приказката, да не иска да се снима там, във всяко кътче.
- А как се "ражда" Еко бар "При Майкъл"?
- Създадох "При Майкъл" през 1986-а, а "сталактитите" и "сталагмитите" - т.е. пещерата вътре, се "роди" през 1996-а.
"Пещерата" в Еко бара на Майкъла /Снимка: Еми Мариянска/
През 90-те всички бяхме с големи планове и надежди за бъдещето, а нямаше нищо оригинално тука. За да създам този оазис, както го наричате, ми костваше 4 зими денонощен труд с ей-тия две ръце. Съвсем сам съм направил всичко от цимент и пясък.
Заплатих жестоко за това безразсъдство, но пък то промени живота ми.
Сега "При Майкъл" има и в Пловдив. Нямаме сайт, никога и никъде не сме се рекламирали, но всички ни намират от уста на уста.
- Успехът на бара е забележителен. Аз самата попаднах в него по този начин. Но разбирам, че ви е коствало доста това - не само труд, ами и болести.
- В началото нищо ми нямаше - само качих килограмите от застоялата работа. После, обаче, почнаха да ме болят костите и ставите. Стигнах до операция на гръбнака. И други болести прекарах, но ги преживях. Дали си е струвало? - Ами, сигурно. Създадох нещо, което създава хубави усещания, радва хората и ги изпълва с хармония.
- А как ви хрумна да кръстите така заведението?
- На майтап. Като отварях, ей-там горе, до фенера, имаше един стар аквариум, над който светеше лампа за рибите, а вътре в аксвариума нямаше риби. /смях - б.а. / Обаче, меракът да отворим беше голям и седнахме една вечер на лаф мохабет с братовчедка ми - художничка, да мислим какво ще пише на табелата. Разсъждаваме си ние с братовчедката, че ни очакват големи промени "като дойдат американците".
Атанас Михайлов-Майкъл /Снимка: Еми Мариянска/
Какви промени? - Ами, Иван вече ще се казва Джон. Обаче Атанас как ще се казва? - Ами, вика братовчедката, то твоето име не може да се американизира. Айде, викам, пак изядох десет камшика на голо. Нищо няма да излезе от мен в новите времена! Майтапим се така, и братовчедка ми вика: "Абе, бате, то и фамилията става за име - нали си Михайлов? - Ставаш Майкъл, и толкоз!" На шега, на истина, писахме заведението "При Майкъл". Почнаха да идват хора, и да си предават от уста на уста това име. И ето вече 30 години - така. Станах "Майкъла".
Атанас Михайлов-Майкъл /Снимка: Еми Мариянска/
- А преди да забъркате цимента и пясъка, с какво се занимавахте?
- Ами, винаги съм работел едно - "мъдрец". Работя мъдрец. Ей-сега скоро отиваме в Китай на екскурзия и там се надявам да се срещна с още мъдреци - да почерпя малко мъдрост от Изтока.
По-добре на Изток, отколкото на оня свят.
- Имате страхотно чувство за хумор...
- Имам и най-голямата колекция у нас от редки растения. Като напишете "Най-редките растения в България", ще видите какви редки видове съм захванал и отгледал. Има снимки на над 300 вида растения, които съм събрал.
Така цъфти Комбретума, който идва от Зимбабве... /Личен архив на Антанас Михайлов/
- От 15 години, разбрах, живеете в Пловдив. Защо така сте обърнал "сезоните" - в Несебър през зимата, а в Пловдив през лятото?
- Ами, защото на моята възраст човек вече трябва да е по-близо до болници, отколкото до заведения.
Тука, ако ми стане нещо, докато стигна в Бургас, в Поморие вече ще съм умрял. А в Пловдив живеем до поликлиника и миналия ноември, като ме щракна един як инфаркт, ме спасиха. Ако бях тука, едва ли!...
Атанас Михайлов-Майкъл /Снимка: Еми Мариянска/
- Казаха ми ваши фенове, че публикувате разкази и пътеписи в дискусионния форум на Offroad Bulgaria. Като влязо вътре се учудих колко много фенове имате, и как очакват с нетърпение разказите ви...
- Е, да. Изчезвам понякога и после се изненадвам, че толкова им липсвам. Имам много пътеписи. Сега сигурно ще се върна от Китай с нов. Отсега съм му измислил заглавието - "Патица по пекински".
- И пътеписите си публикувате с "второто" си име - Майкъл?...
- Ами, то вече ми се затри самоличността. Важното е какво пиша - името не е толкова важно. Тука например, нещо много интересно бях написал за Хубавата Елена, и че според моите логически заключения тя е умряла в Несебър. Намерен е папирус, в който внучка й разказва за Троянската война и че тя не е отишла в Крит, както пишат гърците, ами е тръгнала насам, като научава, че в Крит върлува чума.
Атанас Михайлов-Майкъл /Снимка: Еми Мариянска/
- Ама къде е открит тоя папирус?
- Ами, откъде да знам?!?! То къде е и папирусът, в който пише, че тя действително е съществувала?! - В медиите пише, значи е вярно. /смях - б.а./ Без майтап - направих логическо разсъждение: в "Илиада" единственият човек, който е от нашите земи, тракийските, е цар Рес от Емине.
Всъщност, той бил роден в Несебър, а на Емине му била фермата. Той участва в Троянската война и е победен. И се връща през Босфора в родния град. С него била и Хубавата Елена. Като чула за чумата, не тръгнала към Крит. А и кой се интересува от 30-40-годишна жена - ами тя, за онова време вече е баба. Те по онова време на 25 са оставали без зъби. /смях - б.а./
Атанас Михайлов-Майкъл /Снимка: Еми Мариянска/
- С вас е много приятно да се разговаря - хуморът ви е заразителен, но сега сериозно: Как се управлява бизнес от разстояние. Ето сега барът ви в Стария Несебър е пълен, а вие тръгвате за Пловдив...
- Нямам никакви притеснения. От 15 години не съм сменял екипа, който върти бара. Намерил съм хората и те се справят отлично. Зимата си идваме тука. Заради родителите ни - да не са сами, имат нужда от грижи.
Иначе нямам никакви притеснения относно работата. "Колелото" е задвижено, и си работи.
- Щастлив човек ли сте?
- През много патила съм преминал, така че вече е време да съм щастлив.
Редките растения добре се вписват в живописния ландшафт на "При майкъл"
Интервю на Еми Мариянска
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fatanas-mihaylov-maykala-rabotya-madrets&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2019%2F09%2F04%2F1848807%2F768x432.jpg%3F_%3D1567611303&description=Атанас Михайлов-Майкъла: Работя "мъдрец"!', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}