Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Денят на независимостта - памет за "второто" ни Освобождение

ПАМЕТ БЪЛГАРСКА

Денят на независимостта - памет за "второто" ни Освобождение

40 години от изграждането на сегашния паметник на Незнайния воин (архивни снимки)

22 септември 1981 г. Първият държавен и партиен ръководител Тодор Живков запалва вечния огън с пламък от легендарния връх Шипка / Снимка: Иван Григоров

Ако днес попитате някой случайно избран сънародник, какво знае за Деня на независимостта на България, той едва ли ще може да ви каже много за историческия факт. А 22-ри септември е знаменателна дата в новата история на родината ни. Историческа дата за държавата ни, за нашия народ.

Освобождението ни през 1878-а е извоювано от достойни българи, чиито знайни и незнайни гробове трябва да почитаме в сърцата си и с "Шапки, долу!" да полагаме цветя пред паметниците, издигнати в тяхна чест, но Денят на Независимостта, 30 години след Освобождението, е именно този знаменателен ден, след който държавата ни е призната за равноправна държава.

Денят на независимостта "връща" България като суверенна държава на картата на света.

Още

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно, чисто българско действие

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно, чисто българско действие

Този ден е своеобразна реабилитация на саможертвата на героите, проляли кръвта си за Освобождението на България от турско робство. Техният подвиг, в името на свободата на България, бива увенчан с акта на независимостта - той, така да се каже, надгражда извоюваната свобода.

Защо: След Освобождението през 1878-а, България продължава да е във васално положение. Ето защо, след Съединението българският политически елит насочва усилията си в посока за категорично отхвърляне на всяка зависимост от Османската империя. На 22-ри септември 1908-а година стар стил, България скъсва веригите на тежката зависимост, в която унизително я поставя Берлинският договор от 1878-а. Независимостта на Княжество България е провъзгласено в търновската църква "Свети Четиридесет мъченици".

Още

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Защо актът по обявяването на Независимостта на България е исторически? - Много българи и до днес не могат да осмислят значението му, а то е просто: След Освобождението, в продължение на 30 години след него, България е продължила да бъде васално княжество на Османската империя, а българският княз - васал на султана. Цели 30 години България не е била признавана за международноправен субект, а последствията от това са водели до редица други ограничения, които я държат в зависимост от Високата порта, въпреки Освобождението.

Още

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

Именно провъзгласяването на Независимостта на България е историческият акт, който превръща държавата ни в истински свободна държава. През пролетта на 1909-а година, независимото Царство България е признато от Великите сили. Войната е избегната по дипломатически път, а българо-османските отношения са уредени с помощта на Русия. България отново се появява на картата на Европа. След 5-вековно робство, една от най-старите държави в света, отново заема върху атласа своето достойно място! В това е смисълът на Деня на независимостта!

Как е бил честван назад през годините този велик ден: В архива на цар Фердинанд в Централния държавен архив се съхраняват снимки от първата годишнина на Деня на независимостта. След Първата световна война празникът е честван на 5 октомври - по нов стил, като съвместява по смисъл и възшествието на цар Борис III на трона. По тази причина след 1944-та година празникът бива забранен като "царски".

И едва през 1998-а година отново е обявен за официален национален празник.

Още

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

Според някои историци нашата независимост, извоювана в онзи ден Първи през септември 1908-а година, довежда държавата ни до нови зависимости от международен характер. Какво имат предвид? - Според тях България става зависима от Русия, защото тя поема плащанията към Турция. Десет години след обявената независимост, България отново става зависима - този път, от заеми и репарации.

Следват войни, нови катастрофи и участието ни в Тристранния пакт. Можем да продължим тази линия от зависимости и с други факти - както от времето на соца, така и днес, от времето на т.наречената демокрация. Но като отчитаме заобикалящите ни реалии, трябва да отчетем и факта, че целият свят днес се движи в посока на все по-дълбоки взаимни обвързаности.

Живеем в такова време, в което абсолютната независимост сякаш е невъзможна. Въпросът е, докъде бихме допуснали да ни бъдат наложени чужди интереси, противоречащи на суверенитета ни, както политически, така и духовно.

На тържествения ден тази година, освен тържествата в Търново, ние, българите, ще отбележим и още една памет - 40-годишнината от изграждането на Паметника на Незнайния воин до църквата "Света София" в столицата ни. Това е паметникът, който познаваме и на който от десетилетия се провеждат най-важните за държавата ни официални чествания.

Още

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Но паметникът има дълга история. Първоначално е съществувал друг проект, на арх. Никола Николов.

В него са били съчетани много символи: вечният огън, пръст от местата на най-главните битки от Руско-турската война, лъвът - българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис от стиховете на дядо Вазов:

 "Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха!"

Скулптурният комплекс е бил завършен на 14 септември 1936 г., но не е бил открит официално, чак до 1941 г. При бомбардировките над София, паметникът е сериозно увреден, а с идването на Девети септември е буквално "разкостен" на части, които са били използвани за "други" мемориални цели.

22 септември 1981 г. Откриване на паметника от Тодор Живков, военния министър ген. Добри Джуров и членовете на Политбюро на БКП: Огнян Дойнов, Гриша Филипов, Цола Драгойчева, Тодор Божинов, Александър Лилов, Митко Григоров, Георги Йорданов и Андрей Луканов / Снимка: Иван Григоров

"Лъвът", например, пътува до Панчарево, преместен е в Горубляне, после в Пловдив, "изгубва" се по време на строежа на магистрала "Тракия", и когато отново го намират край един къмпинг, е преместен в двора на Военноисторическия музей в София на съхранение.

Работен момент по изграждането на Паметника на незнайния воин / Снимка: Иван Григоров

През 70-те години на миналия век отново се заговаря за необходимостта от изграждането на паметник на Незнайния воин. Тази тема става особено актуална покрай честванията за 1300-годишнината на българската държава. През 1980-а година се възлага на колектив, начело с арх. Никола Николов и скулптора проф. Г. Димитров да изработят нов проект.

Паметникът е открит с военни почести на 22 септември 1981 година. Точно преди 40 години.

22 септември 1981 г. Тържествен парад за откриването на паметника /Снимка: Иван Григоров

В паметника, наподобяващ саркофаг, са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места. Както и лъвът от стария паметник!

22 септември 1981 г. Тодор Живков държи реч за откриването на Паметника на незнайния воин / Снимка: Иван Григоров

През 2014-а, по инициатива на столичани, скулптурата е преместена от тревната площ встрани на паметника, на автентичното му място - там, където е стоял в оригиналния вид на паметника отпреди войната.

22 септември 1981 г. Граждани, на откриването на паметника /Снимка: Иван Григоров

Мемориалът е символ на саможертвата и честта, както и израз на нашата почит към всички български воини, паднали в защита на Отечеството. Вечният огън гори с пламък, запален на историческия връх Шипка.

22 септември 1981 г. Караул на откриването на Паметника на незнайния воин /Снимка: Иван Григоров

Днес Паметникът на Незнайния воин е място за държавни церемонии. Всъщност, вече 40 години той е бивал свидетел на най-важните събития в по-новата история на България!

22 септември 1981 г. Слово на Чудомир Александров на откриването на паметника. На тържествената трибуна са Тодор Живков, ген. Добри Джуров, Огнян Дойнов, Гриша Филипов, Цола Драгойчева, Тодор Божинов, Александър Лилов, Георги Йорданов, Митко Григоров, Георги Джагаров и Петър Дюлгеров / Снимка: Иван Григоров

Той е там, за да ни напомня за онези, на които дължим свободата и независимостта си, и да ни държи будни и безкомпромисни към всеки опит да бъде погазена извоюваната ни с кръв, свобода!

22 септември 1981 г. Първият държавен и партиен ръководител Тодор Живков на откриването на Паметника на незнайния воин /Снимка: Иван Григоров

22 септември 1981 г. Хиляди граждани приветстват по улиците на София тържествения парад, по повод откриването на Паметника на незнайния воин /Снимка: Иван Григоров

Нека вечният огън на славата на героите, гори в сърцата на всички българи. И нека идните поколения на нашето отечество вовеки да живеят в свободна и независима България!

Българи, да ни е честит Денят на независимостта!

Автор: Еми Мариянска
Снимки: Иван Григоров

Още

На Великден в Тетевен преди Освобождението

На Великден в Тетевен преди Освобождението

Още

Варненци могат да видят подписа на Вазов в изложба, посветена на Освобождението

Варненци могат да видят подписа на Вазов в изложба, посветена на Освобождението

Още

"Истинската история на Освобождението 1860-1878"  - седмо издание

"Истинската история на Освобождението 1860-1878" - седмо издание

Още

Открива се изложба за независимостта на България "Дипломация и доблест“ в НИМ

Открива се изложба за независимостта на България "Дипломация и доблест“ в НИМ

 

Коментирай 14

Календар

Препоръчваме ви

Спомените на един разстрелян мавзолей

Разрушиха го за толкова дни, за колкото е бил построен

В Стокхолм ще бъде открит нов национален музей на Холокоста

"Убийствата, преследването и ужасните страдания на евреи, роми и милиони други жертви на нацистите оставиха незаличима следа в цяла Европа" казаха днес шведските държавници

Голямото местене: Софийският зоопарк

Днес се навършват 138 години от откриването на зоологическата градина в София - едно от най-старите и любими места за забавление на малки и големи. В новия епизод на "Втори поглед" ще станем свидетели на събитие, за което столицата говори дълги години - преместването на зоопарка от центъра на града в полите на Витоша, където и до днес живеят близо две хиляди животни от 281 вида. Иван Григоров запечатва на лента комичното, но и доста рисковано общуване между хора и животни. В главната роля е свирепият африкански бик Джони.

Етиопия: Топла като слънцето, горчива като глътка кафе

Неповторими кадри, запечатали магията на Африка и интересното съжителство между човек и природа в една от най-бедните страни в света

Срещи с Ванга в новия епизод на Втори поглед

В новия епизод на "Втори поглед" ще влезем в къщата на пророчицата Ванга, пред която години наред, понякога дълги часове и дни, са чакали хиляди - обикновени хора, знаменитости, световни политически лидери от най-високите етажи на властта. Иван Григоров получава редкия шанс да снима баба Ванга и построяването на храма "Св. Петка Българска" в местността Рупите две поредни години - през 1993-та и 1994-та

Англия: Вечната революция

Във втори епизод на поредицата на Dir.bg "Втори поглед" ще ви разходим по улиците на Лондон, Оксфорд, Ковънтри и Бирмингам през далечната 1976 г. Кадрите, които ще видите са от първото пътуване на Иван Григоров извън България, което той превръща в своеобразен фотоалбум на модерния Западен свят тогава.