ПАМЕТ БЪЛГАРСКА
Денят на независимостта - памет за "второто" ни Освобождение
40 години от изграждането на сегашния паметник на Незнайния воин (архивни снимки)
Автор : / 3751 Прочита 14 Коментара
22 септември 1981 г. Първият държавен и партиен ръководител Тодор Живков запалва вечния огън с пламък от легендарния връх Шипка / Снимка: Иван ГригоровАко днес попитате някой случайно избран сънародник, какво знае за Деня на независимостта на България, той едва ли ще може да ви каже много за историческия факт. А 22-ри септември е знаменателна дата в новата история на родината ни. Историческа дата за държавата ни, за нашия народ.
Освобождението ни през 1878-а е извоювано от достойни българи, чиито знайни и незнайни гробове трябва да почитаме в сърцата си и с "Шапки, долу!" да полагаме цветя пред паметниците, издигнати в тяхна чест, но Денят на Независимостта, 30 години след Освобождението, е именно този знаменателен ден, след който държавата ни е призната за равноправна държава.
Денят на независимостта "връща" България като суверенна държава на картата на света.
Този ден е своеобразна реабилитация на саможертвата на героите, проляли кръвта си за Освобождението на България от турско робство. Техният подвиг, в името на свободата на България, бива увенчан с акта на независимостта - той, така да се каже, надгражда извоюваната свобода.
Защо: След Освобождението през 1878-а, България продължава да е във васално положение. Ето защо, след Съединението българският политически елит насочва усилията си в посока за категорично отхвърляне на всяка зависимост от Османската империя. На 22-ри септември 1908-а година стар стил, България скъсва веригите на тежката зависимост, в която унизително я поставя Берлинският договор от 1878-а. Независимостта на Княжество България е провъзгласено в търновската църква "Свети Четиридесет мъченици".
Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта
Защо актът по обявяването на Независимостта на България е исторически? - Много българи и до днес не могат да осмислят значението му, а то е просто: След Освобождението, в продължение на 30 години след него, България е продължила да бъде васално княжество на Османската империя, а българският княз - васал на султана. Цели 30 години България не е била признавана за международноправен субект, а последствията от това са водели до редица други ограничения, които я държат в зависимост от Високата порта, въпреки Освобождението.
Именно провъзгласяването на Независимостта на България е историческият акт, който превръща държавата ни в истински свободна държава. През пролетта на 1909-а година, независимото Царство България е признато от Великите сили. Войната е избегната по дипломатически път, а българо-османските отношения са уредени с помощта на Русия. България отново се появява на картата на Европа. След 5-вековно робство, една от най-старите държави в света, отново заема върху атласа своето достойно място! В това е смисълът на Деня на независимостта!
Как е бил честван назад през годините този велик ден: В архива на цар Фердинанд в Централния държавен архив се съхраняват снимки от първата годишнина на Деня на независимостта. След Първата световна война празникът е честван на 5 октомври - по нов стил, като съвместява по смисъл и възшествието на цар Борис III на трона. По тази причина след 1944-та година празникът бива забранен като "царски".
И едва през 1998-а година отново е обявен за официален национален празник.
Според някои историци нашата независимост, извоювана в онзи ден Първи през септември 1908-а година, довежда държавата ни до нови зависимости от международен характер. Какво имат предвид? - Според тях България става зависима от Русия, защото тя поема плащанията към Турция. Десет години след обявената независимост, България отново става зависима - този път, от заеми и репарации.
Следват войни, нови катастрофи и участието ни в Тристранния пакт. Можем да продължим тази линия от зависимости и с други факти - както от времето на соца, така и днес, от времето на т.наречената демокрация. Но като отчитаме заобикалящите ни реалии, трябва да отчетем и факта, че целият свят днес се движи в посока на все по-дълбоки взаимни обвързаности.
Живеем в такова време, в което абсолютната независимост сякаш е невъзможна. Въпросът е, докъде бихме допуснали да ни бъдат наложени чужди интереси, противоречащи на суверенитета ни, както политически, така и духовно.
На тържествения ден тази година, освен тържествата в Търново, ние, българите, ще отбележим и още една памет - 40-годишнината от изграждането на Паметника на Незнайния воин до църквата "Света София" в столицата ни. Това е паметникът, който познаваме и на който от десетилетия се провеждат най-важните за държавата ни официални чествания.
Но паметникът има дълга история. Първоначално е съществувал друг проект, на арх. Никола Николов.
В него са били съчетани много символи: вечният огън, пръст от местата на най-главните битки от Руско-турската война, лъвът - българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис от стиховете на дядо Вазов:
"Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха!"
Скулптурният комплекс е бил завършен на 14 септември 1936 г., но не е бил открит официално, чак до 1941 г. При бомбардировките над София, паметникът е сериозно увреден, а с идването на Девети септември е буквално "разкостен" на части, които са били използвани за "други" мемориални цели.
"Лъвът", например, пътува до Панчарево, преместен е в Горубляне, после в Пловдив, "изгубва" се по време на строежа на магистрала "Тракия", и когато отново го намират край един къмпинг, е преместен в двора на Военноисторическия музей в София на съхранение.
Работен момент по изграждането на Паметника на незнайния воин / Снимка: Иван Григоров
През 70-те години на миналия век отново се заговаря за необходимостта от изграждането на паметник на Незнайния воин. Тази тема става особено актуална покрай честванията за 1300-годишнината на българската държава. През 1980-а година се възлага на колектив, начело с арх. Никола Николов и скулптора проф. Г. Димитров да изработят нов проект.
Паметникът е открит с военни почести на 22 септември 1981 година. Точно преди 40 години.
22 септември 1981 г. Тържествен парад за откриването на паметника /Снимка: Иван Григоров
В паметника, наподобяващ саркофаг, са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места. Както и лъвът от стария паметник!
През 2014-а, по инициатива на столичани, скулптурата е преместена от тревната площ встрани на паметника, на автентичното му място - там, където е стоял в оригиналния вид на паметника отпреди войната.
22 септември 1981 г. Граждани, на откриването на паметника /Снимка: Иван Григоров
Мемориалът е символ на саможертвата и честта, както и израз на нашата почит към всички български воини, паднали в защита на Отечеството. Вечният огън гори с пламък, запален на историческия връх Шипка.
22 септември 1981 г. Караул на откриването на Паметника на незнайния воин /Снимка: Иван Григоров
Днес Паметникът на Незнайния воин е място за държавни церемонии. Всъщност, вече 40 години той е бивал свидетел на най-важните събития в по-новата история на България!
Той е там, за да ни напомня за онези, на които дължим свободата и независимостта си, и да ни държи будни и безкомпромисни към всеки опит да бъде погазена извоюваната ни с кръв, свобода!
Нека вечният огън на славата на героите, гори в сърцата на всички българи. И нека идните поколения на нашето отечество вовеки да живеят в свободна и независима България!
Българи, да ни е честит Денят на независимостта!
Автор: Еми Мариянска
Снимки: Иван Григоров