БУНТАРИ НА ЕПОХАТА
Стефан Цвайг и Томас Ман се възхищавали на неговите "романи без думи"
135 години от рождението на белгийския художник Франс Мазарел
Автор : / 7969 Прочита 0 Коментара
Портрет на Франс Мазарел / Снимка: Becker & Maass/ullstein bild via Getty Images
За него Стефан Цвайг написва: "Ако всичко загине - книги, паметници, фотографии, мемоари, и оцелеят само гравюрите от дърво, които Мазарел е създал, то само чрез тях бихме могли да възпроизведем нашия съвременен свят. Нещо повече, само тия листове биха ни дали възможност да разберем духа и опасния гений, душевните водовъртежи на нашето време".
Портрет на Франс Мазарел, худ. Жул де Брукер
Тази висока оценка се отнася за белгийския художник - живописец и график Франс Мазарел. През 1923 година Стефан Цвайг публикува първата монография за художника и творбите му, като пише, че творческата енергия на Мазарел никога няма да увехне, защото "запасът му от зрителни впечатления е неизчерпаем, също като самия свят". За благодарност Мазарел прави портрет на Цвайг, който много точно предава външния вид и характера на писателя.
За Мазарел написва книга и нашият изкуствовед, колекционер и ценител на изкуствата - покойният писател Богомил Райнов. През целия си живот белгийският художник създава своето черно-бяло изкуство като един безкраен "черно-бял филм" с непреходна стойност, защото в него сякаш е "запечатано" съвремието на художника.
Мазарел е не само своеобразен хроникьор на времето, но и негов съдник; и не просто "изобразител" на заобикалящата го действителност, а мислител и философ, който задълбочено я анализира. Съдбовните събития, които преживява, изковават от него невероятно продуктивен и талантлив творец, на когото се възхищават най-големите личности на епохата.
Мазарел е роден на 30 юли 1889 година в Бланкенберге, Белгия - преди 135 години, и умира на 3 януари 1972 година в Авиньон, Франция. Родното му място - Бланкенберг, е малко рибарско селце на брега на Северно море. Морето и "морските" хора завинаги ще останат негови любими герои.
Булон-Сюр-Мер, худ. Франс Мазарел
Когато е едва на 5 остава без баща и семейството се мести в Гент. На 18 се записва да учи в Брюкселската академия за изящни изкуства в класа на Жан Делвен, известен като "откривателя на таланти".
Именно Делвен още на първата година от обучението му казва, че най-доброто което може да направи за себе си и за другите, е не да да си "губи времето" с теория, а да пътува - да обиколи света и да намери собствен стил, с който да го отразява.
Портрет на Жан Делвен, худ. Франс Мазарел
През 1909 година Мазарел пътешества през Англия и Германия и започва да създава първите си гравюри върху дърво. През 1911 година се установява за четири години в Париж, където рисува илюстрации за парижки вестници.
Популярносттта му във Франция расте, но художникът решава да емигрира в Швейцария, където работи в различни списания като график.
През целия си живот Мазарел обикаля света, наблюдава хората, изследва до най-малките детайли ежедневието им, както и средата, в която живеят. Погледът му буквално "заснема" улици, сгради, фабрики, полета и планини, и лицата на хората, а после художествено ги "пречупва" през "рентгена на душата си", както сполучливо се изразява един изкуствовед.
Емоцията играе огромна роля в творбите на Мазарел. Те завладяват съзнанието и събуждат размисъл. Справедливо наричат циклите с творби на Мазарел "черно-бял филм върху дърво". Художникът става световноизвестен със серията си гравюри със социално-критическо съдържание, в стила на експресионизма. Самите им наименования "говорят" за съдържанието им. Ето защо много литератори се произнасят, че графиките му са "романи в образи", "романи без думи". В творбите на Мазарел винаги има разказ - някакъв ракурс от живота, напълно завършен по своя смисъл.
По време на Първата световна война Мазарел живее в Швейцария. Там работи за вестник "La Feuille", където публикуват над хиляда негови илюстрации. Всички те са насочени срещу войната, бедността и социалната несправедливост.
В Швейцария Мазарел се сприятелява с Ромен Ролан и Стефан Цвайг. Обединява ги пацифизмът и хуманизмът - моралните устои на хората, които се изправят срещу мракобесието и войната. Мазарел се опълчва смело с творбите си срещу голямата военна касапница и нейните подпалвачи. От онзи период е цикълът му, носещ емблематичното заглавие "Мъртви, станете прави!"
Страници от книгата за Мазарел на Богомил Райнов
През 1919 година, когато Ромен Ролан (1866-1944) става инициатор на "Декларацията за независимостта на духа", Мазарел я подписва заедно с други велики личности на епохата като Анри Барбюс, Рабиндранат Тагор, Максим Горки, Кете Колвиц, Ъптон Синклер, Стефан Цвайг, Август Форел и др.
През 20-те години на миналия век Мазарел създава творбите си "Слънце", "Моят часовник", "Идея", "История без думи" и др. Междувременно рисува илюстрации към творби на Томас Ман, Емил Зола, Стефан Цвайг, Уолт Уитман и други писатели. През 1921 година художникът се завръща в Париж, където създава много картини със сцени от улиците на Монмартр.
Портрет на Полин, 1923 г., худ. Франс Мазарел
Оставил ни е и много пристанищни пейзажи, както и портрети на моряци и рибари по крайбрежието на Булон-сюр-Мер. Поетичният му подход към морето и хората, свързани с морето, както се изразява Цвайг, буквално "оцветява" спомените на душата".
През 40-те години на миналия век художникът напуска Париж и се мести на различни места в Южна Франция. Всъщност, имал предложение от Стефан Цвайг да замине при него в Латинска Америка, но Мазарел не искал да напусне Европа. Премества се да живее отново в Швейцария, където продължава да се бори срещу войната - втората голяма и унищожителна война в живота му.
Франс Мазарел / Източник: Архив на Masereelfonds
След края на Втората световна художникът се завръща във Франция и не я напуска до края на живота си. В онзи период отново се връща към гравюрите върху дърво и се препитава като учител по изобразително изкуство в държавно училище.
През 1949 година заминава за Ница и живее там до 1968-а, през който период създава поредици от гравюри, окачествени от изкуствоведите като по-различни от ранните му творби. Работи и за театъра, като проектира декори и костюми.
Мазарел получава голямо признание приживе. Избран е за член на няколко академии по изкуствата в света. На негово име е учредена културната организация Masereelfonds.
Франс Мазерел наистина е забележителен и космополитен творец, който успява да обгърне в творчеството си цяла една епоха - от всекидневието на обикновените хора, до историческите конфликти на века.
За него ще срещнете на много места да пише, че "създава първия роман без думи", а също и че е "автор на "любимия филм на Томас Ман" и на "най-добрия портрет на Стефан Цвайг". Защо тези квалификации имат своите основания: През 1918 година Мазарел публикува цикъла си "25 образа на страстите човешки", с изображения на библейска тематика, без никакъв текст. Една година по-късно излиза вторият му "роман без думи" - "Книгата ми за часовете", съдържащ 167 рисунки, отразяващи живота на хората в големия град. През 1920 година книгата е издадена в Германия, а 6 години по-късно е преиздадена с възторжено предисловие от Томас Ман.
Илюстрация на корицата от Франс Мазарел
Разпродаденият голям тираж превръща Мазарел в знаменитост. В "книгата" художникът отново е активен участник, в ролята на негодуващия съдник на човешката бездуховност в съвременния свят. Някои оприличават този и други цикли на Мазарел на комикси, но те са нещо съвсем различно от това, което търси масовият вкус - те са високоинтелектуален размисъл за човека и Духа, за хората и Времето.
Т.нар. "романи" на Мазарел са високо оценени не само от споменатите по-горе известни писатели, на и от много кинематографисти. Така че неслучайно Томас Ман нарича "Книгата ми за часовете" на Мазарел, своя "любим филм".
Ман дори в прав текст сравнява таланта на Мазарел с гения на немия филм.
Рисунките на Франс Мазарел са разкази за хората, зад чието всекидневие прозира размисъл за човечеството и времето; за човешките чувства, мисли и заблуди; за героизма на духа и конфликтите на историята. Ето защо те са толкова актуални и днес.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fstefan-tsvayg-i-tomas-man-se-vazhishtavali-na-negovite-romani-bez-dumi&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F08%2F11%2F2796083%2F768x432.jpg%3F_%3D1723364696&description=Стефан Цвайг и Томас Ман се възхищавали на неговите "романи без думи"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}