ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Магьосникът на нощите и светлината на свещта
370 години от смъртта на знаменития художник Жорж дьо Ла Тур
Автор : / 4253 Прочита 1 Коментара
Картината "The Musicians' Brawl" ("Hurdy-gurdy group"), рисувана от Жорж дьо Ла Тур около 1625-1630 година
Неговото име не е така популярно, като имената на други знаменитости на четката, но той е признат за един от най-големите майстори на светлосенките в световната живопис. Наричат го "гигант на френската живопис". Неговото име е Жорж дьо Ла Тур - художник, известен на своето време, и забравен за столетия, чак до началото на 20-и век.
Роден е на 19 март 1593-та година в Лотарингия, Франция и е починал на 30 януари 1652-ра година. Живее и твори по време на управлението на двама френски крале - Луи XIII и Луи Велики - Краля Слънце.
Навършиха се 370 години от смъртта на знаменития майстор на четката Жорж дьо Ла Тур.
"Обучението на Девата", худ. Жорж дьо Ла Тур
Ла Тур става майстор-художник и се установява в Луневил. Сред неговите почитатели били знатни персони - френският крал Луи XIII и херцогът на Лотарингия и Бар - Хайнрих II. Те колекционирали творби на художника.
Първоначално художникът бил ценен като подражател и последовател на големия майстор на бароковата живопис Микеланджело да Караваджо, но в зрелия си период картините на Ла Тур придобиват собствен характер и са оценени от критиците като "съвършено геометрични", с един характерен за художника похват, наречен "магизъм на светлината".
"Рождество", 1644, Лувър, худ. Жорж дьо Ла Тур
Ла Тур изчиства формите. Не само по отношение на човешките фигури, но и на интериора. Религиозните му картини изглеждат като "застинали във вечността", а в същото време образите в тях са като "живи". Подобен психологически ефект са постигали малко майстори на четката, дори и сред най-великите й представители. Монументалното съдържание на платната на Ла Тур изпълва с чувство за хармония и съзерцание. "Те са тишина и чудо!", възкликва един критик.
"Новороденият Христос", c. 1645 – 1648, Музей за изящни изкуства в Рен, худ. Жорж дьо Ла Тур
Творчеството на Жорж дьо Ла Тур е било използвано от много кописти и поради това - недостатъчно идентифицирано назад във времето. С тази тежка задача - да отдели оригиналите от ерзаците, се заел германският историк на изкуството Херман Фос, а след 1915-а година - и други учени изкуствоведи.
"Отричането на свети Петър", 1651, худ. Жорж дьо Ла Тур
Техни основни ориентири били спецификите на майсторството на Ла Тур по отношение на цвета и композицията; характерното опростяване на формите и разбира се - неговото умело предаване на светлините и сенките.
"Сънят на свети Йосиф", c. 1628 – 1645, Музей за изящни изкуства в Нант, худ. Жорж дьо Ла Тур
В картините на художника основен източник на светлина са свещите. Но причината за това не е само тази, че друг източник на светлина по онова време, не е известен. Свещта има доста по-дълбоко значение в платната на Ла Тур. Художникът превръща светлината на свещта в свой "съавтор" - тя буквално "рисува" лицата на героите, интериора, и загатва една дълбока своя тайна във всички тези изображения, несъмнено трудни за пресъздаване с бои.
Светлосенките на Ла Тур са така изкусно предадени в неговата живопис, че предизвикват едно магическо въздействие, което и днес се възприема не само като завладяващо сетивата, но и като много модерно.
"Ловецът на бълхи", худ. Жорж дьо Ла Тур
Жорж дьо Ла Тур бил вторият син от седемте деца на пекар. Не се знае почти нищо за детството му, но се предполага, че поради нисшия си произход, той едва ли е разполагал с пари за обучение по рисуване, и според мнозина е бил самоук.
Любопитно е, че през 1618-а година, когато е на 25, художникът се жени за Диане Ле Нерф - дъщеря на финансов съветник на херцога на Лотарингия. Дали това е спомогнало да бъде оценен таланта му и да пробие в благородническите кръгове, но в един по-късен документ името на Ла Тур е споменато като на художник в кралския двор на Луи VIII. Рисува картини с религиозни и светски сюжети.
"Свети Андрей", худ. Жорж дьо Ла Тур
Прави впечатление, че библейските му персонажи са представени като хора от нисшите съсловия - облечени са в дрехи на бедняци. Вероятно това е някаква алюзия, че и светците са били обикновени хора, или пък - препратка към произхода на художника?
"Света Ирина, грижеща се за свети Себастиан", 1649, Parish Broglie France, худ. Жорж дьо Ла Тур
В интериора на платната обикновено има една-единствена свещ. "Нощните" сцени на Ла Тур са буквално мистични. Едно изследване върху картината му "Покаяната Магдалена" доказва колко много мисъл и философия има в сюжетите на творбите му. Всъщност, Магдалена е образ, който присъства в три картини на художника, и във всяка от тях, той ни внушава поучителни мисли за греха и покаянието; за човешката суета и простотата на значителното в живота; за преображението чрез вярата.
"Магдалена с пушещия пламък", c. 1640, Музей на изкуството в Лос Анджелис, худ. Жорж дьо Ла Тур
В "Покаяната Магдалена" героинята е изобразена в състояние на покой и смирение. Много интересен е моментът с огледалото. То е израз на женската суета. Но когато в него се отрази свещта, то сякаш започва да отразява нещо съвършено друго - по-смислено и по-значимо. Светлинен лъч осветява лицето на Магдалена и плавно "оглежда" обема на стаята, в която се намира.
Светлина и сянка сякаш са застинали в един миг на любовна прегръдка между мрака и светлината, и създават усещането за мистична тишина и меланхолия.
"Каещата се Магдалена", худ. Жорж дьо Ла Тур
Според един изкуствовед "нощите" в картините на Ла Тур изразяват пустотата и самотата на човешката душа. Може би има право, но до известна степен. Защото в платната на художника се усеща нещо много по-дълбоко от това - нещо, което ни кара погледът ни да следва светлината, да се вглежда в сенките и да търси смисъл в психологическото състояние на героите.
"Покаяната Магдалена", худ. Жорж дьо Ла Тур
Свещта обикновено се свързва с преходността на живота, по пътя към смъртта. Тя се стапя бавно, също като дните на човека в краткия му земен живот. Но Ла Тур очевидно иска да ни внуши един съвсем друг и по-оптимистичен поглед - че свещта е източник на светлина. Тя понякога е съвсем слаба и мъждукаща, но достатъчно силна да освети мрака около нас; достатъчно силна, да прогони мрака в душите ни. Художникът не гледа на светлината в буквален смисъл, като на източник на светлина. Той по-скоро иска да ни внуши, че тази светлина в голяма степен зависи от нас самите, от нашата склонност да я създаваме в душата си, без да се боим от мрака.
„Йов, осмиван от жена си“, c. 1625 – 1650, худ. Жорж дьо Ла Тур
В този смисъл категорично може да се каже, че свещта на Жорж дьо Ла Тур е алегория на "проглеждането" чрез вътрешната светлина. Тя именно прониква в душите на човеците. Художникът, като човек на своето време, открива тази светлина във вярата.
"Пушачът", худ. Жорж дьо Ла Тур
Жорж дьо Ла Тур, като истински вълшебник, ни е оставил още много картини за размисъл върху "нощите" на живота и светлината на душевния покой. Съзерцанието, което цари в платната му, буквално магически ни повлиява така, че ние се оставяме то да ни води през сюжетите на автора. На днешен език това означава да изчистим съзнанието си от ненужното и да се отпуснем, да релаксираме. Такова усещане ще изпита всеки непредубеден зрител на картините на Ла Тур.
"Свирачът на Hurdy-Gurdy", c. 1610 – 1630, Прадо, худ. Жорж дьо Ла Тур
Човек си казва, колко несправедливо е било отношението на човечеството към този майстор на четката, забравен за повече от три столетия, който тъй отдавна ни е посочвал пътя, подобно на мъдрец. Ла Тур е християнин, но идеите, които откриваме в картините му, са общочовешка философия. Откриваме я още в древните уроци на Изтока, където адептите са учели своите ученици да "виждат" в мрака, за да не разчитат само на сетивата си, а на вътрешното си "зрение" - на познанието и мъдростта.
Има притчи, в които адептите нарочно са духвали свещите в шатрите си, а после питали учениците си, дали им се струва "тъмно"? Просветлени са онези, които могат да "виждат" в тъмното.
Днес, разглеждайки платната на Жорж дьо Ла Тур ние ще открием в библейските му сюжети, почерпани от християнската религия, много от извечните мъдрости на Източната философия, които сближават двете култури - Източната и Западната. А причината е проста - и двете култури са стъпили върху религии, които залагат на едно и също нещо - на човешката духовност.
"Йероним Блажени", c. 1630 – 1632, Национален музей на Швеция, Стокхолм, худ. Жорж дьо Ла Тур
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}