ПИСАТЕЛИ-ФИЛОСОФИ
Голямата й любов - британски офицер, загива в България
25 години от смъртта на писателката Айрис Мърдок
Автор : / 11989 Прочита 23 Коментара
22 август 1939 г.: Британската писателка и философ Айрис Мърдок по време на репетиция с Magpie Players - аматьорска драматична компания в Котсуолдс / Снимка: Getty Images
Знаете ли, че гара Томпсън в Искърското дефиле, както и селото с това име, са кръстени на голямата й любов - 23-годишния офицер от британския армейски щаб - майор Франк Томпсън? Той служил като свръзка със сръбските и българските партизани по време на Втората световна война и загива в България през юни 1944-та.
Франк Уилям Томпсън завършва университета в Оксфорд. Като студент се влюбва в бъдещата голяма британска писателка Айрис Мърдок и под нейно влияние става член на Английската комунистическа партия. След заминаването му на фронта между двамата започва красива епистоларна любов. Част от написаното в писмата, които си разменят, бе показано в наш филм на режисьора Жезко Давидов и с участието на младите актьори Калоян Минев като Франк и Михаела Гончева в ролята на Айрис.
Франк Томпсън / Източник: Архив на НИМ
Историческите факти: На фронта Франк Томпсън влиза в състава на Управлението за специални операции и е изпратен да ръководи Втората английска мисия за снабдяване с оръжие и боеприпаси на партизаните и антифашистката съпротива в България. Убит е при село Литаково.
Айрис Мърдок надживява загубата на голямата си любов и постига изключителни постижения като писател. Има 6 номинации Букър, като за романа си "Морето, морето" получава наградата, а през 1987 година е удостоена от английската кралица със званието Дама-командор на Ордена на Британската империя (б.а. еквивалент на Рицар).
През 2001 година излезе биографична книга за писателката от Питър Дж. Конради, озаглавена "Животът на Айрис Мърдок", а през 2002-ра се състоя премиерата на филма "Айрис", който донесе множество награди, включително и номинации за "Оскар" на актрисите, превъплътили се в образа на писателката - Кейт Уинслет и Джуди Денч.
Джийн Айрис Мърдок е британска романистка и философка от ирландски произход. Автор е на 26 романа, на няколко пиеси и на много философски произведения. Темите й засягат екзистенциални, етични и сексуални въпроси с особена острота и смелост.
Ето защо Мърдок е приобщена от литературоведите към групата на т.нар. "сърдити млади хора" в британската литература. Освен като писател, Айрис Мърдок е известна и като философ, последовател на екзистенциализма на Жан-Пол Сартър, Албер Камю и Симон дьо Бовоар, и през по-голямата част от живота си работи като преподавател по философия в Оксфордския университет.
Неин съпруг става проф. Джон Бейли, също университетски преподавател, писател и литературен критик.
Айрис Мърдок (1919 - 1999), Снимка: Getty Images
По-известните литературни творби на Айрис Мърдок са издавани у нас. Сред тях са "Под мрежата" (Under the Net, 1954), "Пясъчният замък" (The Sandcastle, 1957), "Камбаната" (The Bell, 1958), "Отделената глава" (A Severed Head, 1961), "Еднорогът" (The Unicorn, 1963), "Италианското момиче" (The Italian Girl, 1964), "Червеното и зеленото" (The Red and the Green, 1965), "Святата и скверната машина на любовта" (The Sacred and Profane Love Machine, 1974), "Морето, морето" (The Sea, the Sea, 1978), "Зеления рицар" (The Green Knight, 1993), "Дилемата на Джаксън" (Jackson's Dilemma, 1995) и др.
Айрис е родена в Дъблин на 15 юли 1919 година. Майка ѝ Ирен Алис Ричърдсън била даровита оперна певица, а баща й Уилс Джон Нюс Мърдок - държавен чиновник на високи постове.
Малката Айрис имала всички условия да се развива в елитна среда. Особено когато семейството й се премества да живее в Лондон. Тя обаче, от малка била "сърдита ирландка", която като че нарочно дразнела съучениците си с ирландски диалект, за да демонстрира произхода си. Продължава да говори с акцент през целия си живот.
Младата Айрис също като баща си е имала чиновнически период - четири години работи в Министерството на финансите, а след края на Втората световна война се посвещава на хуманитарна дейност към организацията UNNRA към ООН.
Интересът й към философията я отвел към лекциите на философа Лудвиг Витгенщайн.
Айрис чете произведенията на Сартр и Албер Камю и декларира схващания на убеден екзистенциалист.
През 1948 година е поканена да преподава в Оксфордския колеж Сент Ан, а 20 години по-късно - да води курсове в Кралския колеж по изкуствата.
Междувременно Айрис постоянно била заобиколена от интересни хора, включително мъже интелектуалци, които я ухажват. Тя преживява няколко страстни връзки с известни мъже. Сред тях са поетът Франц Щайнер и писателят Елиас Канети.
Омъжва се за писателя и професор по английски език в Оксфорд Джон Бейли пре1956 година и двамата се установяват да живеят в Оксфордшир, в красива къща с басейн.
Бракът им бил хармоничен съюз между двама, отдадени на работата си хора. Дали е имало страст? - Това изглежда не е имало особено значение за тях, защото връзката им била повече от това - не само брачен съюз, но и партньорство.
Джон често вършел нейната работа - да отговаря на писма и да пише резенции, а Айрис макар и много известна, обичала да се представя в обществото с неговата фамилия - като г-жа Бейли. Бракът им оцелява до смъртта й. Именно такъв брак й подсигурявал стабилност и свободата да твори. Продуктивността й била толкова голяма, че приятел на семейството наричал писането й "индустрия".
И въпреки хармоничния си брак, отношението на Айрис към брака като институция е повече от красноречиво от следния неин цитат: "В почти всеки брак има партньор, който е егоист и такъв, който не е. В един момент се вижда, че единият поставя условията, а другият винаги прави компромис."
Първата публикувана работа на Айрис Мърдок не е роман, а есе върху философията на Жан-Пол Сартр. Дебютният ѝ роман "Под мрежата" излиза през 1954 година.
Стилът й на писане направил силно впечатление на критиците.
Осмелена от положителните отзиви, Айрис зарежда роман след роман: "Пясъчният замък" (1957), "Камбаната" (1958), "Отделената глава" (1961), "Еднорогът" (1963) и "Червено и зелено" (1965) се отличават с безупречен стил. Както става ясно, всяка нейна нова книга е написана в рамките на една-две години.
Главният герой в романите й почти винаги е мъж. Вероятно така по-лесно е изразявала част от своята ексцентричност, твърде нетипична за голяма част от жените от миналия век. Битието на героите й е драматично и напрегнато. Същевременно те са способни на анализ на случащото се и осъзнаване на ролята си в него.
В развоя на действието често има сензационни обрати, които пораждат вълнуващ съспенс. А друг път Мърдок като че ли съвсем нарочно забавя действието, за да провокира размисъл у самите читатели.
Това е доста театрален похват, който тя владее до съвършенство. От друга страна позволявал на писателката да се ползва от всички атрибути на театъра, като играта, маските и преобразяването на героите. "Всяко изкуство е безкрайна борба по определен начин да бъдеш виртуоз", казва Мърдок.
В по-късните си романи Мърдок вече започва да смесва митологии и религии с философски идеи, и изобщо философията като че ли взима връх в повествованието на късните й творби, като "Дете на думите" (1975), "Морето, морето" (1978), "Ученикът на философа" (1983), "Книгата и братството" (1987),
Последната си книга - "Дилемата на Джексън" Айрис Мърдок пише, засегната от болеста на Алцхаймер. Умира на 8 февруари 1999 година.
Айрис Мърдок е ярък индивидуалист - творец и мислител от голям мащаб. Тя оставя траен отпечатък върху духовността и литературата на ХХ век. Когато започва да пише книга за живота й английският критик Питър Дж. Конради, личен приятел на Мърдок, използва нейни непубликувани дневници, кореспонденция и интервюта.
Тази биография на писателката е интересна с това, че допълва образа й с нови ракурси - лутанията й между различни идейни и философски течения, приятелствата й с известни хора. Така, през призмата на отдаденост и огорчения, Конради ни представя уникалната Айрис като жива - изпълнена с енергия и емоции еманципирана жена, изпреварила времето си.
Айрис Мърдок - цитати
"Да спреш да обичаш, означава главно да забравиш колко чаровен е някой."
"Всеки мъж се нуждае от две жени - тиха домакиня и вълнуваща нимфа."
"Можем да се научим на любов само като обичаме."
"Плачът за равенство дърпа назад всички."
"Ще бъдем по-добре подготвени за бъдещето, ако видим колко ужасно, колко обречено е настоящето."
"Живеем във фантастичен свят, свят на илюзия. Главната ни задача в живота е да намерим реалността."
"Всичко, което утешава, е фалшиво."
"Да разлюбиш - това е във висша степен поучително. Известно време виждаш света със съвършено други очи."
"Всички човешки дела са несериозни, но трябва да се отнасяме към тях сериозно."
"Бракът е дълго плаване в тясна каюта."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}