ЕНЦИКЛОПЕДИЧНИ ЛИЧНОСТИ
Е.Е. Къмингс: Да не си мъртъв не означава, че си жив
60 години от смъртта на един от най-големите бунтари на 20-и век
Автор : / 4343 Прочита 0 Коментара
Е.Е. Къмингс (1894-1962) - автопорртрет (Снимка: Getty Images)
Той умира преди 60 години на 3-ти септември 1962-ра година, на 67-годишна възраст, но ни е оставил над 3000 стихотворения, в които завинаги ще диша чувствената му душа.
Един от бунтарите на 20-и век, Едуард Е. Къмингс никога не се е ползвал с някаква стабилност - не е имал нито сигурна работа, нито стабилни финанси. Прекарва живота си в малък и бедно обзаведен апартамент под наем в Гринуич Вилидж.
Парите често не му достигали дори за наема. "Затова пък въображението му е цялата вселена", сполучливо казва веднъж един литературен критик.
Едуард Къмингс (1894-1962) / Снимка: Getty Images
По време на Първата световна война работи като шофьор на линейка във Франция. Арестуват го по фалшиви обвинения и прекарва три месеца в лагер. По-късно описва този период от живота си в автобиографичната си книга "Огромната стая", която излиза през 1922-ра.
Завършва Харвард, а след края на войната учи изкуство в Париж.
Къмингс черпи сила от любовта. Най-голямата му любов е Марион Морхаус, легендарен британски модел. Когато се запознават, той току-що се е развел с втората си съпруга и е тъжен. Марион му връща радостта от живота. И като птица той полита на крилете й и написва най-добрите си стихотворения.
Марион е като създание от паралелен свят. Красотата си дължи на индийския си произход. Изглежда екзотично и пали въображението. Ликът й често се появява на кориците на "Vogue" и "Vanity Fair". След края на кариерата си се посвещава на фотографията и двамата с Къмингс дори издават съвместна книга. Къмингс е завладян изцяло от нея, но двамата никога не сключват брак, макар да остават заедно до края на дните му.
На Марион е посветено най-известното му стихотворение:
Сърцето ти нося със себе си (нося го
където отида отиваш и ти, моя скъпа; и сътвореното
само от мен е твое дело, любима)... (прев. Манол Пейков)
Едуард Къмингс (Edward Estlin Cummings) е роден на 14-и октомври 1894-та година в Кеймбридж, САЩ. Творческият му период обхваща четири десетилетия - от 1922-ра до края на живота му. Авангарден е във всичко - в начина, по който мисли и живее, в начина по който пише.
Ексцентризмът му се проявява дори в начина, по който изписва името си - с "е.е. къмингс" - без главни букви. Творбите му са в жанра поезия, проза и драма. Публикувани са над 900 негови стихотворения, два романа и множество рисунки и скици.
И във всичко, с което се е занимавал, водещата тема е Любовта.
Първата му стихосбирка е "Лалета и комини". През 20-те и 30-те години на миналия век живее във Франция и САЩ, като в последствие се установява в Ню Йорк.
През 1925-а година издава "XVI Поеми" (1925), а две години по-късно пиеса, написана в рима. После издава книга с графики и картини. Всъщност двете неща - поезията и рисуването вървят при него ръка за ръка. Стихотворенията му са като картини - изпълнени с образи и сцени, които раждат асоциации.
Една от известните му книги - "Ейми", излиза през 1933-та година.
Пет години по-късно излиза неговият дневник за пътуването му до СССР. Многостранните му интереси - към словото, изобразителното изкуство, географията, фотографията и прочее, го правят толкова многолика и интригуваща фигура, че човек не може да определи, в какво всъщност е бил най-добър.
Словото му е истинска игра със синтаксиса. И до днес дори опитни преводачи се затрудняват с необикновената му пунктуация, както и с авторските му неологизми.
Сборникът му "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)", е красноречив пример за казаното по-горе:
краката ти са сънни дървеса
а плодовете им кърмило на забравата
велможи алени са твойте устни
и в тяхната целувка съчетават се Царе
свещени
твойте китки са -
пазители на ключовете на кръвта ти
под глезените ти нозете са цветя във вази
от сребро
дилемата на флейтите е скрита в красотата ти
очите твои са предателството
на камбаните, разкрито чрез благоухания
сърцето ти нося със себе си(нося го
в сърцето си)и миг не оставам без него(където
отида отиваш и ти,моя скъпа; и сътвореното
само от мен е твое дело,любима)
В едно от стихотворенията си Е.Е.Къмингс казва, че за да си поет, трябва да можеш да чувстваш. Вероятно за много хора тази мисъл звучи чудновато, защото всеки човек има чувства. Очевидно Къмингс казва повече от това, което схващаме на първо четене - че да чувстваш означава не просто да изпитваш някакви чувства, а да можеш да извадиш от тях дълбочината на онова, което се случва в целия ти свят отвътре - във всяка фибра на тялото и ума ти.
Къмингс не само гледа, той вижда и постоянно поставя под въпрос всяка спонтанност, която провокира душата му. Ако препрочетете два-три пъти неговите стихове, вие несъмнено ще усетите, че всеки прочит ви носи нещо ново - някакво различно усещане.
Думите му са като малките "птички", които пеят в сърцето му.
Дано в сърцето ми вечно да има място за малки
птички - в тях тайната на живота е скрита
да слушаш как пеят е по-добре от да знаеш
И ако мъжете не чуват то значи мъжете са стари
дано изгладнял моят мозък да скита
неустрашим жаден и еластичен
и даже в неделя дано аз да греша
че когато мъжете са прави те млади не са
и дано нищо полезно аз да не правя
и теб все по-истински дано да обичам тогава
не съм виждал глупак такъв - да изгуби всичко
като срути небето връз себе си с усмивка едничка
Едуард Къмингс е непредвидим и винаги любопитен. Отново и отново - всеки път, когато човек чете стиховете му, преоткрива нещо ново за себе си.
И изпитва възхищение от начина, по който нещата от живота са изказани от поета така картинно, че сякаш тук и сега, или някога преди, ние сме изпитали точно същото, за което ни говори той. В това се състои невероятната сила на неговия творчески гений.
"Sound" (1919), Автопортрет (1958), "Noise Number 13" (1925)
Е.Е. Къмингс - избрани цитати
"Изисква се кураж да пораснеш и да бъдеш себе си."
"Да не си мъртъв не означава, че си жив."
"Освен ако не обичаш някого, нищо друго няма смисъл."
"Едно не е половината на две. Две са половините на едно."
"Повечето хора се ужасяват от тишината."
"Живея толкова отвъд доходите си, че може да се каже, че с тях живеем разделени."
"Познанието е учтив термин за мъртво, но непогребано въображение."
"Запомни едно: ти решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг."
"Първата стъпка за разширяването на реалността е допускането, че всичко е възможно."
"Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти."
"Ние не вярваме в себе си докато някой друг не ни покаже, вътре в нас има нещо, което има стойност, което си заслужава."
"Не обичам спомените, защото от тях лесно се просълзявам. Всеки ден водя битка между запомняне и забравяне."
"Най-голямото предизвикателство е да бъдеш себе си в свят, в който всички искат от теб да бъдеш някой друг."
"Най-пропиляният от всички дни е денят без смях."
"Америка прави изумителни грешки. Постоянно греши, но едно нещо не може да се отрече: тя винаги е в движение. Може да отива към Ада, разбира се, но поне не стои на едно място."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}