ФИЛМИТЕ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
Гражданинът Кейн: Достатъчно голямо заглавие прави всяка новина голяма
На 1 май 1941 г. се състоява премиерата на едноименния филм на Орсън Уелс, обявен за един от "500 най-велики филма за всички времена"
Автор : / 2914 Прочита 1 Коментара
Орсън Уелс (1915-1985), Снимка: Getty Images
На 1-ви май през 1941-ва година зрителите за пръв път виждат първия режисьорски филм на знаменитият Орсън Уелс - "Гражданинът Кейн". Премиерата му се състояла на 1-ви май 1941-ва. Орсън Уелс е съсценарист, режисьор и актьор в този дълбоко драматичен филм, който звучи повече от актуално и днес. Филмът още тогава е номиниран в девет категории за "Оскар", а години по-късно е обявен за един от първите сред "500 най-велики филма за всички времена".
Самият Орсън Уелс през 1999-а година е обявен за една от най-големите мъжки звезди на класическото холивудско кино, а през 2002-ра година е наречен от Британския филмов институт "най-добрият филмов режисьор за всички времена".
През 2015 г. Би Би Си обявява "Гражданинът Кейн" за най-великия американски филм на всички времена, изпреварвайки заглавия като "Кръстникът" и "2001: Космическа Одисея". Критици от цял свят са единодушни, че лентата на Орсън Уелс, която разказва за живота на вестникарския магнат Чарлс Фостър Кейн е иновативна и впечатляваща филмова творба.
Сюжетът започва със смъртта на главния герой - медийния магнат мегаломан Чарлс Фостър Кейн (в ролята - Орсън Уелс), а животът на магната е представен като журналистическо разследване, в което отделни моменти от живота му се нареждат от спомените на другите за него.
Образът има своите реални прототипи в "реално време" - магнатите Уилям Рандолф Хърст, Самуел Инсул и Харолд Маккормък. Героят, който ги пресъздава - Чарлс Кейн започва работа в издателския бранш и първоначалните му намерения са да служи честно на обществото, но вместо това се превръща в безскрупулен, алчен и властолюбив магнат.
Работното заглавие на филма първоначално било "Американецът". Един от разпозналите се в образа на героя - американският издател Уилям Хърст, забранява дори споменаването на заглавието на филма в неговите вестници. Хърст притежавал империя от вестници, радио станции, списания и новинарски услуги. Екранният герой също като него е милионер, ексцентрик и манипулатор на общественото мнение, така че зад художествената фикция ясно прозира реалната личност на Хърст. Затова той прави всичко възможно да изпрати филма в забвение, използвайки огромното си влияние. Но не успява.
Кой е реалният Уилям Рандолф Хърст? - Той остава в историята като един от най-крупните медийни магнати, чието състояние е възлизало приблизително на 3 млрд. долара (дн. 30 млрд. долара). Уилям Хърст се ражда на 29-и април 1863-та година в Сан Франциско, Калифорния, като единственото дете на мултимилионера Джордж Хърст и значително по-младата от него Фийби Аперсън Хърст. Баща му бил собственик на златни мини и сенатор на Калифорния (1886 - 1891 г.), а майка му - учителка. Уилям бил обучаван от частни учители, още от малък пътувал с майка си из цяла Европа.
Главният прототип на Ч. Кейн - Уилям Рандолф Хърст
През 1885-а година бил приет да следва в Харвард, но бил изключен от там за лошо поведение. Последното му хулиганство било да изпрати нощни гърнета на някои от преподавателите с лика им върху тях. Това преляло чашата на търпението. Този гаменски стил по-късно Хърст пренася и в изданията, които ръководи. Мнозина го свързват и с т.нар. жълта преса в Америка.
Героят в "Гражданинът Кейн" носи много от чертите на Хърст и неслучайно той се е разпознал в него. Но личността на Кейн е много по-дълбока от своя прототип. Кейн е развит образ и това е заслуга на Орсън Уелс.
Филмът придобива голяма известност и е отличен с най-много номинации на 14-ите награди "Оскар" - в цели девет категории. Печели наградата за най-добър сценарий - дело на Орсън Уелс и съавтори: Херман Манкевич, Джон Хаусман, Моли Кент и Роджър К. Дени.
След 48 години от създаването си, т.е. след близо половин век - през 1989-а година година, филмът е вписан в листата за опазване на културното наследство от фонда към Библиотеката на Конгреса на САЩ, а сп. "Empire" го нарежда сред първите 50 в списъка "500 най-велики филма за всички времена".
Най-любопитното е, че това е първият филм на Орсън Уелс. Описват режисьора като иновативен, но и леко "циничен". Негова любима фраза била "Да не ти пука!" Всъщност, Орсън Уелс пристига в Холивуд едва 25-годишен, изпълнен с хъс да покори върховете му. Той е актьор, сценарист, режисьор и продуцент, работил е и в киното, и в телевизията, и в радиото, и в театъра. Бил е също и илюзионист.
През целия си живот има леви убеждения и остава политически активен до смъртта си. Краят му е толкова впечатляващ, колкото и животът му: На 10-и октомври 1985-а година дава интервю за "The Merv Griffin Show" и умира от инфаркт два часа след интервюто. Може би има нещо символично дори в смъртта му, съотнесено към факта, че именно той изиграва ролята на безскрупулния си герой в "Гражданинът Кейн".
Уелс се отличавал с много добри познания за диалога и звука. Експериментирал различни стилове звук, което не дръзвали да правят вече утвърдени режисьори. Наел оператора Грег Толанд, който бил известен с точния фокус на камерата си и бързите варио-ефекти.
Познавачите почнали да наричат стила му на снимане "дълбок фокус".
Орсън Уелс (1915-1985), Снимка: Getty Images
Това, че сюжетът във филма е изграден като ретроспекция, разказана от различни гледни точки, също е първо по рода си хрумване в историята на холивудското кино. Разказвачът е главният герой Кейн, но историите са като отделни парчета от пъзел, който зрителят трябва сам да подреди.
Особено силна е финалната сцена във филма: Всички репортери, които отразяват края на магната Кейн, се чудят какво би трябвало да означава за него едно име - "Роузбъд"? "Може би Роузбъд е нещо, което не е могъл да получи, или нещо такова, което е загубил?", гадаят те, а един от тях стига до заключението, че "не всяка дума може да обясни живота на човек."
Героите във филма няма да получат отговор на въпроса, какво означава Роузбъд. Привилегията да го научат, Уелс предоставя на зрителите. Камерата снима "вехтошарника" на богаташа Кейн - щайги, статуи, предмети от детството му в Колорадо. И една шейна сред тях. Икономът нарежда да я хвърлят в пещта, като непотребен боклук.
Шейната вече е обгърната от пламъците, когато камерата ни позволява да прочетем едно име - Роузбъд.
Орсън Уелс (1915-1985) - режисьор, сценарист, продуцент и актьор
Операторът Грег Толанд буквално ни "говори" с кадрите си. Някои обекти са снимани в прекомерно едър план, за да забележим детайлите в тях. След това рязко ни отдалечава, за да добием представа за местоположението на даден обект в пространството. Тази бърза смяна на разстоянията от окото също влияе силно психологически на възприятията на зрителя.
Толанд използва ефекта и на така нареченото дифузно осветление, при което обектите на преден план са ясни, а фонът е замъглен.
Според много критици, дълбокият фокус на Толанд е смислово търсен от Уелс. Някои считат, че по този начин той се е стараел да даде свобода на зрителя, каквато свобода на полезрението има зрителят в една театрална зала. Големият Андре Базен бил изумен от този експеримент на Уелс, да успее да създаде такъв "простор" на зрителя, и дори възкликнал с възхищение, че Уелс е "достоен за пантеона на киното, заедно с Реноар, Роселини и Де Сика".
Гледайки филма днес, ние се изумяваме и от дълбокото смислово съдържание на някои наглед кратки фрази, които обаче добре си кореспондират с кадрите, с които са подплатени, че паралелно и "в един глас" говорят много повече, отколкото в буквален смисъл казват.
Фразите само изглеждат буквални, но контекстът им е много дълбок. Например, Кейн казва: "Достатъчно голямо заглавие прави всяка новина голяма". Това и днес биха го казали мнозина в журналистическия бранш, перифразирано като "Заглавието прави новината", и всеки знае какво означава това.
Същият дълбок контекст имат и много от диалозите между героите. Когато Джедидая Лиланд пита Кейн "Все още ли ядеш?", той й отговаря с "Все още съм гладен", но буквалният смисъл е напълно изместен от контекста, и ние разбираме за какъв "апетит" става дума.
Днес, във времето на истинска информационна война, в която в медиите гъмжи и от фейк новини, нека си припомним един диалог, произнесен преди 60 години, защото той ни дава формулата за влиянието, което упражняват медиите: Когато съпругата на Кейн - Емили, му казва: "Наистина Чарлз, хората ще си мислят...", той й отговаря с "...каквото аз им кажа да мислят". И още: "Новините продължават 24 часа на ден", казва той. Кейн си дава сметка, че огромната власт, която има в ръцете си, е колкото мощна, толкова и нечиста.
Сам предупреждава: "Не вярвай на всичко, което чуеш по радиото".
А най-забавното актуално нещо, което откриваме в този стар филм от 1941-ва година, и което ни дава право да заключим, че той никак не е остарял, откриваме в диалога между Кейн и един репортер: Репротерът го пита "Г-н Кейн, как намирате бизнес условията в Европа?", а Кейн му отговаря: "Как намирам бизнес условията в Европа ли? Трудно".
"Гражданинът Кейн" звучи толкова актуално и днес, че Орсън Уелс сякаш е бил пророк, да ни предскаже нещо, което ако някога е било заплаха, то до днес, за жалост, се е изродило в нещо чудовищно.
Масмедиите продължават да бъдат подвластни на идеите, които правят пари, и да обслужват идеите на хората, които имат пари.
И може би името Роузбъд е не просто име на една вещ, свързана с детството на Кейн, а по-скоро символ на чистотата на самото детство, в което нещата получават имената си не от разума, а от сърцето. И в тези неща, скрито за околните, се крие истината.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}