Преди 110 години, на 29-и октомври 1911-а година в Чарлстън, САЩ, умира американският издател, редактор и журналист Джоузеф Пулицър, чието име свързваме с най-високата награда за журналистика, с призове и за литература и музика - "Пулицър".

Тя се връчва ежегодно от 1917-а година насам. Номинациите се издигат от жури на Колумбийския университет в Ню Йорк, в който факултетът по журналистика е открит със средства, завещани от Пулицър.

Наградите се присъждат в двадесет и една категории и имат не само престижно, но и парично измерение. За "Журналистика в служба на обществото" се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват всяка година, и месец по-късно биват връчвани на наградените на специален обяд.

Носители на "Пулицър" през годините са много даровити издатели и журналисти, писатели като Ърнест Хемингуей, Маргарет Мичъл, Сол Белоу, Харпър Ли, Уилям Фокнър, Едуард Олби, Тони Морисън и др. Сред наградените е и американският президент Джон Кенеди (за биография). Най-отличаваното издание, като досега има 114 награди, е в. "Ню Йорк Таймс".

Със специална награда "Пулицър" бе отличена и една напълно непозната млада жена - 18-годишната Дарнела Фрейзиър, която засне убийството на Джордж Флойд от полицай. Журито подчерта, че наградата й се връчва като знак за ключовата роля на обикновените граждани в търсенето на справедливостта и истината. Между имената на тазгодишните наградени пък е Боб Дилън. Споменаваме го, защото за първи път в раздела за музика, журито не предпочита класическата музика и джаза, а е решило да разчупи стереотипите си и да почете рока.

Днес, когато повечето световни медии вече не могат качествено да се разграничат от т.нар. "жълта преса", в лошия смисъл на думата, нека започнем този разговор за нейния създател с уговорката, че Джоузеф Пулицър може да е предугаждал, но едва ли е предполагал, до какви деформации ще стигне съвременната медийна среда. Неговите издания "Ню Йорк уърлд" и "Сейнт Луис пост-диспатч" променят представата за журналистика по един интригуващ, но не и омаловажаващ истината начин.

Факт е, че иновациите на Пулицър, като търсене на сензация в новината, гръмко заглавие, изтъкване на подробности, използване на похвати като иронията и сарказма, изначално са заложили тази "бомба със закъснител", но до какви размери ще стигне този процес, знаменитият издател едва ли е подозирал. 

Самият Пулицър е поставял "граници" в свободата на словото, които както преди, така и днес, всеки журналист трябва да спазва по свой морален критерий. Свободата е отговорност. Именно в това се състои голямата разлика между него и някои негови съвременни колеги-репортери, редактори и издатели.

Джоузеф Пулицър, 1900 г. / Снимка: Getty Images

Да добавим към това, че Джоузеф Пулицър пръв посочва нуждата от университетско образование по журналистика. Очевидно той е осъзнавал, че добрата журналистика има нужда от обучени кадри, а не просто от пишещи хора, или "драскачи".

Джоузеф Пулицър е роден като Йозеф Пулицър, на 10-и април 1847-а година в град Мако (Унгария), в семейството на унгарски евреин и немска австрийка. Образованието си получава в Будапеща. Първо в духовна семинария - с огромно нежелание от негова страна, а после - в светско училище. Като момче си мечтаел за военна кариера. Ръстът му бил висок - цели 190 см. Опитал се да постъпи отначало в австрийската, а после във френската армия, но не го приели заради лошо зрение. Ето защо, той отрано планира да напусне Австро-Унгария.

След като баща му - търговец на зърно - фалира, Йозеф намира причина да емигрира отвъд Океана, където променя името си на Джоузеф.

За да остане в Америка, се записва като доброволец в армията. Участва на страната на Севера в Американската гражданска война. След края на войната, преследван от безпаричие, Джоузеф Пулицър тръгва на Запад, за да търси възможности за работа. Установява се в град Сейнт Луис на р. Мисисипи, където по онова време имало голям брой немски емигранти.

Пулицър владеел езика и започва работа в издание за немскоговорящи - в. "Вестлише пост". През 1867-а година се отказва от гражданството си в Австро-Унгарската империя и става американец.

Илюстрация към издание на Пулицър / Източник: Архив на Колумбийския университет

Първата му публикация била за измама, от която пострадал лично. Историята е следната: Докато си търсел работа, платил на агент, който му обещал да работи в една плантация край града, но човекът се оказал измамник. След като Джоузеф и други безработни като него отплавали с кораб за плантацията, на 50 километра от града, капитанът на кораба получил съобщение, че там вече не търсели работници. Свалил измамените пасажери и продължил нататък. Наложило се Джоузеф да се върне пеша до града. Гневен от случилото се, той седнал и описал измамата, и какво разочарование и материални щети е причинил измамникът на излъганите от него безработни хора.

Гражданската му позиция го отвежда в редиците на Републиканската партия. Активно участвал в нейни кампании, но след време останал разочарован от корупцията в ръководните й среди и се присъединил към Демократическата партия. Остава демократ до края на живота си.

Илюстрация към издание на Пулицър / Източник: Архив на Колумбийския университет

През 1872-ра година Пулицър купил акции на стойност 3 хиляди долара на вестник "Вестлише пост", в който работел като редактор, и година по-късно ги продал на по-скъпа цена. Спестявал, и през 1878-а година успява да купи фалиралия вестник "Сейнт Луис диспатч", да го обедини със "Сейнт Луис пост", и да основе "Сейнт Луис Пост диспатч", прокламиран като "вестник за народа", с логото: "Нито ден без кръстоносен поход срещу престъпните похвати на управниците".

Креативността на Пулицър е буквално чутовна. Само 4 години по-късно - през 1882-ра година, той успява да купи и вестник "Ню Йорк уърлд", който по онова време вече имал 22-годишна история. Срещу ниската цена от 2 цента, Пулицър предоставил на читателите вестник от 8 страници. За да привлече читатели, вестникът започнал да публикува сензационни новини за престъпления, бедствия, скандали и лични истории. От 15-хиляден тираж, изданието достигнало тираж от 600 хиляди броя. Вестникът реализирал печалба, с която Пулицър построява за нуждите на редакцията му сградата "Ню Йорк уърлд билдинг".

Започва да издава и неделно развлекателното издание "Сънди Уърлд", в което вкарва много рисунки и гравюри. Според някои, то се явява предшественик на по-късно излезлите на пазара илюстровани списания.

Името на Пулицър става марка в Америка. Дори бил избран за депутат в Конгреса на САЩ, но се отказал от поста с мотива, че "иска да си върши работата".

Как се ражда терминът "жълта журналистика"?

Всъщност, в дъното е една истинска вестникарска битка. През 1895-а година един друг известен издател - Уилям Хърст купил конкурентния на Пулицър вестник "Ню Йорк джърнъл". Така, между двата вестника се разгоряла такава война за читатели, че на страниците им започнали да излизат евтини сензации с гръмки заглавия и недостатъчно проверена достоверност.

Джоузеф Пулицър, 1872 г. / Снимка: Getty Images

Наред с такива публикации, обаче, Пулицър давал зелена светлина на сериозни разследвания за крупни афери на властта, както и на непознати дотогава методи в разследващата журналистика. Напр. неговата репортерка Нели Блай се престорила на психично болна, за да бъде настанена в една психиатрична клиника в Ню Йорк, с цел да стане пряк наблюдател на лошото отношение на персонала към болните.

С годините, от загубата на зрение, постоянната си преумора и нервните си сривове, Джоузеф Пулицър започнал все по-често да се чувства отпаднал. Наложило се да планира постепенно оттегляне от издателската дейност. С идеята за почивка, отплавал с яхтата си в открити води, но умира на борда й.

Наследява го съпругата му Кейт и седемте им деца.

Джоузеф Пулицър / Източник: Архив на Колумбийския университет

Наградите "Пулицър" са учредени от Колумбийския университет в Ню Йорк 6 години след смъртта му. И до днес факултетът по журналистика към Колумбийския университет се счита за един от най-престижните в САЩ.

Всъщност, идеята за наградата, самият Пулицър написва още през 1904-та година. Той предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура, като определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии.

Има един любопитен факт в биографията на Пулицър. А именно, че в началото на кариерата си той често търпял критиките на редактори. Главно заради лошия му английски, както и за това, че първоначално не обръщал сериозно внимание на достоверността на информацията, която получавал от непроверени източници.

Сигурно тези моменти са му послужили за "обеца на ухото", както казва един негов биограф, защото по-късно, вече като издател, изключително много държал на това, репортерите му да бъдат прецизни към истината, дори когато тя касае някаква пикантна история.

Илюстрация към издание на Пулицър / Източник: Архив на Колумбийския университет

Джоузеф Пулицър е пример за това, как един човек, който съзнава своите несъвършенства, може да промени себе си, ако е достатъчно самокритичен. В течение на годините Пулицър усъвършенствал не само английския си и словото си, но и външния си вид. Той се превърнал в представителен мъж в елегантен костюм, с брада и аристократично пенсне. Във Вашингтон положил успешно изпит по право и известно време работел едновременно и като адвокат, и като кореспондент на "The New York Times". Юридическите му познания се оказват много полезни и за издателската му дейност по-късно. Направил вестниците си агресивни към политиците, които опознал отблизо, но в същото време знаел докъде могат да се прострат границите на критиката.

Пулицър изисквал от своите репортери не само сензации, но и да умеят да ги поднасят едновременно интригуващо и интелигентно. Той е родоначалник на т.нар. "лийд" и на гръмките заглавия с едри букви. Вестниците му били изцяло адресирани към масовия среден читател - най-голямата аудитория с вкус към сензационните новини.

"Всяко престъпление съществува единствено благодарение на тайната, казвал Пулицър. - Извадете го на бял свят, опишете го, осмейте го в пресата, и рано или късно общественото мнение ще извърши очистващото си действие".

А знаете ли, че благодарение на влиянието на Пулицър е издигната Статуята на свободата? Мнозина били против строежа й, докато не се намесил самият той. След двумесечна кампания и романтичния ореол, който именно Пулицър успял да внуши на читателите си, Фондът за Статуята на свободата събрал достатъчно средства за завършване на строителството й. За жалост, той не могъл да й се порадва, защото през 1887-а година почти напълно ослепял и започнал да получава чести сривове на нервната система. Всичко, което искал да каже публично, диктувал на личния си секретар.

По такъв начин е написано и завещанието му към бъдещите поколения журналисти, което гласи:

"Само искреното чувство за отговорност спасява журналистиката от раболепието пред класата на имащите, които преследват егоистични цели и противодействат на общественото благоденствие".

ДЖОУЗЕФ ПУЛИЦЪР - МИСЛИ

"Моята цел е да помогна на бедните. Богатите могат сами да си помогнат."

"Един вестник трябва да прави повече от това да се отпечатва всеки ден и да публикува първокласни статии. Трябва да има хобита, да прави реформи, да повежда походи и така да бъде в услуга на обществото."

"Аз съм силно заинтересован от прогреса и възхода на журналистиката, защото съм посветил целия си живот на тази професия. Считам я за благородна професия, която е важна и влияе върху умовете и морала на хората."

"Честността за вестника е като добродетелта за жената."

"Не отпечатвай нищо във вестника, което и слугата ти няма да разбере."

"Постави го пред тях кратко, за да го прочетат; ясно, за да го оценят; живописно, за да го запомнят."

"Циничната и наемна преса постепенно ще научи хората на същото."

"Силата да оформят бъдещето на републиката ще бъде в ръцете на журналистите и идните поколения."

"Публичност, публичност, публичност - това е най-великият морален фактор и сила в нашия публичен живот."

"10-20 реда могат да означават цял ден здрава работа, дълбоко мислене, поправки и мерене на думите."

"Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката."

Любопитни факти около наградата "Пулицър"

4 юни 1917 г. - обявени са първите носители на наградата "Пулицър" - четири за журналистика, ч за писма, 1 за образование и 4 стипендии.

1922 г. - За пръв път е присъдена награда за поезия.

1943 г. - За пръв път е присъдена награда за музика.

1950 г. - Гуендолин Брукс става първата афроамериканка, спечелила "Пулицър". Тя печели в категорията "Поезия" за "Annie Allen".

1962 г. - За пръв път е присъдена награда за нехудожествена литература.

1999 г. - Вестниците получават възможност за онлайн презентация на кандидатурите си.

Еми МАРИЯНСКА