Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Джоузеф Пулицър: Циничната и наемна преса постепенно ще научи хората на същото

НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ЛИЧНОСТИ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК

Джоузеф Пулицър: Циничната и наемна преса постепенно ще научи хората на същото

110 години от смъртта на издателя, който вдъхна кураж на журналистиката

Джоузеф Пулицър, 1909 г. / Снимка: Getty Images

Преди 110 години, на 29-и октомври 1911-а година в Чарлстън, САЩ, умира американският издател, редактор и журналист Джоузеф Пулицър, чието име свързваме с най-високата награда за журналистика, с призове и за литература и музика - "Пулицър".

Тя се връчва ежегодно от 1917-а година насам. Номинациите се издигат от жури на Колумбийския университет в Ню Йорк, в който факултетът по журналистика е открит със средства, завещани от Пулицър.

Наградите се присъждат в двадесет и една категории и имат не само престижно, но и парично измерение. За "Журналистика в служба на обществото" се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват всяка година, и месец по-късно биват връчвани на наградените на специален обяд.

Embed from Getty Images

Носители на "Пулицър" през годините са много даровити издатели и журналисти, писатели като Ърнест Хемингуей, Маргарет Мичъл, Сол Белоу, Харпър Ли, Уилям Фокнър, Едуард Олби, Тони Морисън и др. Сред наградените е и американският президент Джон Кенеди (за биография). Най-отличаваното издание, като досега има 114 награди, е в. "Ню Йорк Таймс".

Още

Жената, заснела убийството на Джордж Флойд, получи "Пулицър"

Жената, заснела убийството на Джордж Флойд, получи "Пулицър"

Със специална награда "Пулицър" бе отличена и една напълно непозната млада жена - 18-годишната Дарнела Фрейзиър, която засне убийството на Джордж Флойд от полицай. Журито подчерта, че наградата й се връчва като знак за ключовата роля на обикновените граждани в търсенето на справедливостта и истината. Между имената на тазгодишните наградени пък е Боб Дилън. Споменаваме го, защото за първи път в раздела за музика, журито не предпочита класическата музика и джаза, а е решило да разчупи стереотипите си и да почете рока.

Още

 "Ню Йорк таймс" е големият  победител на  журналистическите награди "Пулицър"

"Ню Йорк таймс" е големият победител на журналистическите награди "Пулицър"

Днес, когато повечето световни медии вече не могат качествено да се разграничат от т.нар. "жълта преса", в лошия смисъл на думата, нека започнем този разговор за нейния създател с уговорката, че Джоузеф Пулицър може да е предугаждал, но едва ли е предполагал, до какви деформации ще стигне съвременната медийна среда. Неговите издания "Ню Йорк уърлд" и "Сейнт Луис пост-диспатч" променят представата за журналистика по един интригуващ, но не и омаловажаващ истината начин.

Факт е, че иновациите на Пулицър, като търсене на сензация в новината, гръмко заглавие, изтъкване на подробности, използване на похвати като иронията и сарказма, изначално са заложили тази "бомба със закъснител", но до какви размери ще стигне този процес, знаменитият издател едва ли е подозирал. 

Embed from Getty Images

Самият Пулицър е поставял "граници" в свободата на словото, които както преди, така и днес, всеки журналист трябва да спазва по свой морален критерий. Свободата е отговорност. Именно в това се състои голямата разлика между него и някои негови съвременни колеги-репортери, редактори и издатели.

Джоузеф Пулицър, 1900 г. / Снимка: Getty Images

Да добавим към това, че Джоузеф Пулицър пръв посочва нуждата от университетско образование по журналистика. Очевидно той е осъзнавал, че добрата журналистика има нужда от обучени кадри, а не просто от пишещи хора, или "драскачи".

Още

Българска журналистка взе "Пулицър" с материал за отравянето на Емилиян Гебрев

Българска журналистка взе "Пулицър" с материал за отравянето на Емилиян Гебрев

Джоузеф Пулицър е роден като Йозеф Пулицър, на 10-и април 1847-а година в град Мако (Унгария), в семейството на унгарски евреин и немска австрийка. Образованието си получава в Будапеща. Първо в духовна семинария - с огромно нежелание от негова страна, а после - в светско училище. Като момче си мечтаел за военна кариера. Ръстът му бил висок - цели 190 см. Опитал се да постъпи отначало в австрийската, а после във френската армия, но не го приели заради лошо зрение. Ето защо, той отрано планира да напусне Австро-Унгария.

След като баща му - търговец на зърно - фалира, Йозеф намира причина да емигрира отвъд Океана, където променя името си на Джоузеф.

Още

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

За да остане в Америка, се записва като доброволец в армията. Участва на страната на Севера в Американската гражданска война. След края на войната, преследван от безпаричие, Джоузеф Пулицър тръгва на Запад, за да търси възможности за работа. Установява се в град Сейнт Луис на р. Мисисипи, където по онова време имало голям брой немски емигранти.

Пулицър владеел езика и започва работа в издание за немскоговорящи - в. "Вестлише пост". През 1867-а година се отказва от гражданството си в Австро-Унгарската империя и става американец.

Илюстрация към издание на Пулицър / Източник: Архив на Колумбийския университет

Още

Арета Франклин получи почетен Пулицър посмъртно

Арета Франклин получи почетен Пулицър посмъртно

Първата му публикация била за измама, от която пострадал лично. Историята е следната: Докато си търсел работа, платил на агент, който му обещал да работи в една плантация край града, но човекът се оказал измамник. След като Джоузеф и други безработни като него отплавали с кораб за плантацията, на 50 километра от града, капитанът на кораба получил съобщение, че там вече не търсели работници. Свалил измамените пасажери и продължил нататък. Наложило се Джоузеф да се върне пеша до града. Гневен от случилото се, той седнал и описал измамата, и какво разочарование и материални щети е причинил измамникът на излъганите от него безработни хора.

Гражданската му позиция го отвежда в редиците на Републиканската партия. Активно участвал в нейни кампании, но след време останал разочарован от корупцията в ръководните й среди и се присъединил към Демократическата партия. Остава демократ до края на живота си.

Илюстрация към издание на Пулицър / Източник: Архив на Колумбийския университет

През 1872-ра година Пулицър купил акции на стойност 3 хиляди долара на вестник "Вестлише пост", в който работел като редактор, и година по-късно ги продал на по-скъпа цена. Спестявал, и през 1878-а година успява да купи фалиралия вестник "Сейнт Луис диспатч", да го обедини със "Сейнт Луис пост", и да основе "Сейнт Луис Пост диспатч", прокламиран като "вестник за народа", с логото: "Нито ден без кръстоносен поход срещу престъпните похвати на управниците".

Още

За първи път рапър бе отличен с награда Пулицър

За първи път рапър бе отличен с награда Пулицър

Креативността на Пулицър е буквално чутовна. Само 4 години по-късно - през 1882-ра година, той успява да купи и вестник "Ню Йорк уърлд", който по онова време вече имал 22-годишна история. Срещу ниската цена от 2 цента, Пулицър предоставил на читателите вестник от 8 страници. За да привлече читатели, вестникът започнал да публикува сензационни новини за престъпления, бедствия, скандали и лични истории. От 15-хиляден тираж, изданието достигнало тираж от 600 хиляди броя. Вестникът реализирал печалба, с която Пулицър построява за нуждите на редакцията му сградата "Ню Йорк уърлд билдинг".

Embed from Getty Images

Започва да издава и неделно развлекателното издание "Сънди Уърлд", в което вкарва много рисунки и гравюри. Според някои, то се явява предшественик на по-късно излезлите на пазара илюстровани списания.

Името на Пулицър става марка в Америка. Дори бил избран за депутат в Конгреса на САЩ, но се отказал от поста с мотива, че "иска да си върши работата".

Как се ражда терминът "жълта журналистика"?

Всъщност, в дъното е една истинска вестникарска битка. През 1895-а година един друг известен издател - Уилям Хърст купил конкурентния на Пулицър вестник "Ню Йорк джърнъл". Така, между двата вестника се разгоряла такава война за читатели, че на страниците им започнали да излизат евтини сензации с гръмки заглавия и недостатъчно проверена достоверност.

Джоузеф Пулицър, 1872 г. / Снимка: Getty Images

Още

Носителят на "Пулицър" Джон Ъпдайк: Най-живи сме, когато сме влюбени

Носителят на "Пулицър" Джон Ъпдайк: Най-живи сме, когато сме влюбени

Наред с такива публикации, обаче, Пулицър давал зелена светлина на сериозни разследвания за крупни афери на властта, както и на непознати дотогава методи в разследващата журналистика. Напр. неговата репортерка Нели Блай се престорила на психично болна, за да бъде настанена в една психиатрична клиника в Ню Йорк, с цел да стане пряк наблюдател на лошото отношение на персонала към болните.

С годините, от загубата на зрение, постоянната си преумора и нервните си сривове, Джоузеф Пулицър започнал все по-често да се чувства отпаднал. Наложило се да планира постепенно оттегляне от издателската дейност. С идеята за почивка, отплавал с яхтата си в открити води, но умира на борда й.

Наследява го съпругата му Кейт и седемте им деца.

Джоузеф Пулицър / Източник: Архив на Колумбийския университет

Наградите "Пулицър" са учредени от Колумбийския университет в Ню Йорк 6 години след смъртта му. И до днес факултетът по журналистика към Колумбийския университет се счита за един от най-престижните в САЩ.

Всъщност, идеята за наградата, самият Пулицър написва още през 1904-та година. Той предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура, като определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии.

Още

"Пулицър" за "Никелови момчета" на Колсън Уайтхед

"Пулицър" за "Никелови момчета" на Колсън Уайтхед

Има един любопитен факт в биографията на Пулицър. А именно, че в началото на кариерата си той често търпял критиките на редактори. Главно заради лошия му английски, както и за това, че първоначално не обръщал сериозно внимание на достоверността на информацията, която получавал от непроверени източници.

Сигурно тези моменти са му послужили за "обеца на ухото", както казва един негов биограф, защото по-късно, вече като издател, изключително много държал на това, репортерите му да бъдат прецизни към истината, дори когато тя касае някаква пикантна история.

Илюстрация към издание на Пулицър / Източник: Архив на Колумбийския университет

Още

Почина двукратният лауреат на "Пулицър" Уилям Мервин

Почина двукратният лауреат на "Пулицър" Уилям Мервин

Джоузеф Пулицър е пример за това, как един човек, който съзнава своите несъвършенства, може да промени себе си, ако е достатъчно самокритичен. В течение на годините Пулицър усъвършенствал не само английския си и словото си, но и външния си вид. Той се превърнал в представителен мъж в елегантен костюм, с брада и аристократично пенсне. Във Вашингтон положил успешно изпит по право и известно време работел едновременно и като адвокат, и като кореспондент на "The New York Times". Юридическите му познания се оказват много полезни и за издателската му дейност по-късно. Направил вестниците си агресивни към политиците, които опознал отблизо, но в същото време знаел докъде могат да се прострат границите на критиката.

Пулицър изисквал от своите репортери не само сензации, но и да умеят да ги поднасят едновременно интригуващо и интелигентно. Той е родоначалник на т.нар. "лийд" и на гръмките заглавия с едри букви. Вестниците му били изцяло адресирани към масовия среден читател - най-голямата аудитория с вкус към сензационните новини.

"Всяко престъпление съществува единствено благодарение на тайната, казвал Пулицър. - Извадете го на бял свят, опишете го, осмейте го в пресата, и рано или късно общественото мнение ще извърши очистващото си действие".

Още

Статуята на Свободата приветства бежанците с ”Добре дошли”

Статуята на Свободата приветства бежанците с ”Добре дошли”

А знаете ли, че благодарение на влиянието на Пулицър е издигната Статуята на свободата? Мнозина били против строежа й, докато не се намесил самият той. След двумесечна кампания и романтичния ореол, който именно Пулицър успял да внуши на читателите си, Фондът за Статуята на свободата събрал достатъчно средства за завършване на строителството й. За жалост, той не могъл да й се порадва, защото през 1887-а година почти напълно ослепял и започнал да получава чести сривове на нервната система. Всичко, което искал да каже публично, диктувал на личния си секретар.

По такъв начин е написано и завещанието му към бъдещите поколения журналисти, което гласи:

"Само искреното чувство за отговорност спасява журналистиката от раболепието пред класата на имащите, които преследват егоистични цели и противодействат на общественото благоденствие".

Embed from Getty Images

ДЖОУЗЕФ ПУЛИЦЪР - МИСЛИ

"Моята цел е да помогна на бедните. Богатите могат сами да си помогнат."

"Един вестник трябва да прави повече от това да се отпечатва всеки ден и да публикува първокласни статии. Трябва да има хобита, да прави реформи, да повежда походи и така да бъде в услуга на обществото."

"Аз съм силно заинтересован от прогреса и възхода на журналистиката, защото съм посветил целия си живот на тази професия. Считам я за благородна професия, която е важна и влияе върху умовете и морала на хората."

"Честността за вестника е като добродетелта за жената."

"Не отпечатвай нищо във вестника, което и слугата ти няма да разбере."

Embed from Getty Images

"Постави го пред тях кратко, за да го прочетат; ясно, за да го оценят; живописно, за да го запомнят."

"Циничната и наемна преса постепенно ще научи хората на същото."

"Силата да оформят бъдещето на републиката ще бъде в ръцете на журналистите и идните поколения."

"Публичност, публичност, публичност - това е най-великият морален фактор и сила в нашия публичен живот."

"10-20 реда могат да означават цял ден здрава работа, дълбоко мислене, поправки и мерене на думите."

"Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката."

Embed from Getty Images

Любопитни факти около наградата "Пулицър"

4 юни 1917 г. - обявени са първите носители на наградата "Пулицър" - четири за журналистика, ч за писма, 1 за образование и 4 стипендии.

1922 г. - За пръв път е присъдена награда за поезия.

1943 г. - За пръв път е присъдена награда за музика.

1950 г. - Гуендолин Брукс става първата афроамериканка, спечелила "Пулицър". Тя печели в категорията "Поезия" за "Annie Allen".

1962 г. - За пръв път е присъдена награда за нехудожествена литература.

1999 г. - Вестниците получават възможност за онлайн презентация на кандидатурите си.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Луиз Ърдрич спечели награда "Пулицър" за роман

Луиз Ърдрич спечели награда "Пулицър" за роман

Още

Пандемична литература: Лауреати на награда "Пулицър" издават нови книги през есента

Пандемична литература: Лауреати на награда "Пулицър" издават нови книги през есента

Още

Почина носителката на "Пулицър" Алисън Лури

Почина носителката на "Пулицър" Алисън Лури

Още

Панамски книжа и връзки на Тръмп с Русия донесоха ”Пулицър”

Панамски книжа и връзки на Тръмп с Русия донесоха ”Пулицър”

Още

Нобелов лауреат и носител на "Пулицър" се състезават за награда "Букър"

Нобелов лауреат и носител на "Пулицър" се състезават за награда "Букър"

Още

Романът "Подземната железница" спечели наградата "Пулицър" за литература

Романът "Подземната железница" спечели наградата "Пулицър" за литература

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Неугасващата блондинка: Пет от най-великите превъплъщения на Мерилин Монро

Преди 60 години на 4 август най-съблазнителната платинено руса жена в историята на поп културата напуска трагично този свят

Майсторът на театрално гурме, който готвеше със сметана, кръв и подправки

Едва на седем години, Питър Брук изиграва четиричасова версия на Хамлет сам пред родителите си

Боб Фос: Вероятно съм си въобразявал, че съм безсмъртен

"За мен е щастие, когато съм просто отчаян, но не планирам самоубийство", признава, като тегли чертата, хореографът

Фред Астер считал Майкъл Джексън за свой наследник

35 години от смъртта на най-великия танцьор на ХХ век