РАЗПЕТИ ПЕТЪК
По кръстния път на Спасителя – Via Dolorosa
За Пътя на болката, който Иисус преминава от мястото на произнасяне на присъдата му до Голгота, където е разпънат на кръста, разказва през 1937 г. "Църковен вестник"
Редактор : / 6981 Прочита 3 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Няма съмнение, че днешните улици на Йерусалим не са същите, по които Спасителят Иисус Христос е преминал, носейки тежкия кръст от дома (претория) на Пилат до Голгота. Тоя път сега се намира няколко метра по-високо, а на някои места по-ниско в сравнение с тогавашното общо ниво.
Известно е, че в 70 г. сл. Хр. Йерусалим биде превзет и разрушен от римляните. От някогашния величествен град с великолепни постройки, като Йерусалимския храм, замъкът "Антония" и др., не останало камък върху камък, както бе предсказал и Спасителят Христос.
След римляните дошли персите, след персите пък - дивите пълчища на Исляма. И всички, едни след други, разрушавали каквото предшествениците им построявали. Така че, сегашният Йерусалим е построен върху развалини.
И днес археолозите с голям труд откриват улиците и местата, през които е минавал старият път на кръстното носене - Via Dolorosa. Досега (към 1937 г. - бел.ред.) са отбелязани 14 станции, при които са станали някои по-важни събития през времето, когато Христос носел кръста от дома на Пилат до Голгота.
Сега по тоя път всяка година в Йерусалим се извършва голяма религиозна процесия на Великия четвъртък следобед, за спомен от онова събитие, когато Иисус, придружен от маса народ и римски войници, носел тежкия кръст на разпятието.
Това шествие се устройва от католиците, но в него взимат участие и православни и всички посетители и поклонници от разни изповедания и народности. При всяка от станциите шествието се спира, произнася се кратка проповед, чете се "Отче наш" и се пеят църковни песни.
Поклонническа процесия по Via Dolorosa на Велики Четвъртък, 1897 г.
Началото на кръстния път или първа станция се намира в някогашния замък "Антония", който отпосле, към времето на Спасителя, бил превърнат в претория, т.е. в съдебна зала за римския управител Пилат и за негово жилище. В началото на 16 в., след като турците превзели Йерусалим, приспособили тоя замък за жилище на турския паша-управител и за казарма на неговите войници.
След европейската война това здание е доста занемарено и сега служи за мохамеданско училище. От някогашното величествено здание са останали жалки останки.
Тук, на това място, преди 19 века се е извършил покъртителен съдебен процес и била произнесена крайно несправедлива присъда, по силата на която Спасителят Христос бил осъден на кръстно разпятие.
Споменът за това събитие изпълва душата на всеки посетител с дълбока скръб.
Началото на кръстния път - първата станция
От казармения двор през тясна врата се излиза на улицата, която иде откъм "Портите на Св. Стефан". Тук наблизо се намира църквицата на бичуването.
На една от стените ѝ е написано с черни блажни букви на латински: II-ра станция. Тук пред нас изпъква споменът, когато палачите, след дълго изтезаване, са възложили тежкия кръст върху раменете на Божествения Спасител и Той го понесъл за Голгота.
Няколко крачки оттук е прочутата арка (свод) "Се человек" (Ecce homo - Ето човекът). Обикновено се казва, че на това място Христос бил изведен с трънен венец на главата и облечен в багреница.
Пилат показал на тълпата измъчения и изтезан Спасител, като казал: "Ето човекът" (когото вий искате да осъдя на смърт. Колко той е невинен и безпомощен), и оттук така била наречена и арката.
На това място по направление към Голгота, където е австрийският приют и улицата, която води от Дамаски порти, е отбелязана III-та станция. Както сега, така и във времето на Христа, на тоя кръстопът се е събирал множество народ. Тук Спасителят, минавайки край голямата навалица народ, под тежестта на кръста се е олюлял и паднал на земята.
Недалеч от това място при новопостроената арменска църква се намира IV-та станция, където Иисус, според преданието, срещнал Своята майка. Изпълнената с неописуема скръб Божия Майка си пробила път през тълпата, за да може да помогне с нещо на своя измъчен Син. Ала камшиците на палачите ѝ попречили да се приближи до Него. Разменили си само тъжни погледи син и майка.
V-та станция ни напомня за още по-печално събитие. Войниците най-после се убедили, че изтощеният Спасител няма сили да носи повече тежкия кръст. Затова те заставили един случайно минаващ мъж, на име Симон Киринейски, който идел от нивата си, да помогне и поноси кръста, докато Иисус си отпочине.
По-нататък пътят минава по една тясна улица с няколко свода, като тунел. Недалеч от тук се е намирала къщата на Вероника.
На това място е отбелязана VI-та станция. Със статуйни фигури в естествена големина е представено как Вероника държи кърпата, с която изтрила кървавата пот на измъчения под кръста Спасител и върху плата се отбелязал образа Му. Тук в 1895 г. е построена хубава църквица "Св. Вероника".
Шестата станция – Вероника избърсва лицето на Иисус
60 крачки оттук се намира малък площад, където се кръстосват няколко улици. В стария Йерусалим тук се е издигала тъй наречената "Съдебна врата", през която минавали всички престъпници на път за Голгота, където ги очаквало смъртно наказание.
В древно време мястото на разпятието се намирало вън от градските стени и тук се свършвал градът. Благочестивото предание казва, че Господ Иисус Христос тук втори път паднал под тежестта на кръста, затова на това място е отбелязана VII-та станция.
Следващите станции са наблизо до Божегробската църква. VIII-та станция е означена на мястото дето Иисус се обърнал към плачещите жени с думите: "Дъщери йерусалимски, не плачете за мене, а за вас и вашите деца".
Между VIII-та и IX-та станция се намира православният руски манастир "Разкопки". Тук наблизо при коптската църква е отбелязана IX-та станция. Оттук, според старото местоположение на града, е почвало изкачването към Голгота. Пътят бил много стръмен и Христос трети път паднал под тежестта на кръста.
Ний сме вече пред самата грамадна и величествена постройка на храма Гроб Господен. Той обхваща в себе си както мястото на Разпятието (Голгота), така също и гробницата, в която било положено пречистото тяло на Богочовека Иисус. Под покрива на тая най-ценна светиня за всеки християнин, се намират и останалите пет станции, които са свързани с разни събития от последните часове на земния живот на нашия Спасител.
Двата олтаря един до друг в един от коридорите на Божегробската църква означават мястото дето е станало "разделяне на ризите Му" и приковаване на кръста - това са X-та и XI-та станция.
Параклисът за разпределение на дрехите на десетата спирка
На мястото, дето е бил издигнат самият кръст, на който бил разпнат и умрял Иисус, е построен сега красиво украсен олтар - XII-та станция.
Под самия Св. Престол на тоя олтар през сребърно отверстие се вижда пукнатината в скалата, образувана от земетресението при смъртта на Иисус.
Дванадесетата станция - олтарът на разпъването
XIII-та станция означава мястото, дето Иисус бил свален от кръста в обятията на любимата Му Майка, за да бъде погребан в гроба.
Камъкът, върху който бил положен Христос след свалянето му от кръста – тринадесета станция
XIV-та, последна станция е самият Гроб Господен. Тук се завършил мъченическият земен път на Небесния Учител и Господ Иисус Христос.
Гробът Господен – последна станция от Пътя на страданието
"Църковен вестник", април 1937 г.
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}