ПРЕДТЕЧИТЕ НА РЕНЕСАНСА
Джото е първият художник, очовечил Христос
Триизмерните му библейски образи стават разбираеми за хората
Автор : / 7997 Прочита 6 Коментара
Разпятие-кръст. Около 1290 – 1300. Църква "Санта Мария Новела", Флоренция /Източник: Wikimedia/
Джото ди Бондоне (ок.1267 - 1337) е признат за гений на изкуството и родоначалник на италианския Ренесанс.
Основни теми в творчеството му са традиционните религиозни сюжети, но той успява да им придаде земен и пълноценен образ и сила.
Джото се ражда като селско момче. Баща му бил дребен земеделец.
Биографът на художника - Джорджо Вазари разказва как известният флорентински художник Чимабуе пръв забелязва таланта на Джото, когато той е още 12 годишен. Той видял рисунка на Джото на... овца, която малкият художник нахвърлял, докато наглежда стадото на баща си.
Първите творби на начеващия занаята Джото са няколко стенописа върху мокра мазилка, изобразяващи живота на св. Франциск в църквата в Асизи. Около 1305 и 1306 г. Джото рисува забележителна серия от 38 фрески в параклиса на т.нар. Арена в Падуа - Cappella degli Scrovegni.
Стенописите илюстрират живота на Исус Христос и на Дева Мария.
Композициите са прости, но лицата на библейските герои имат емоционално изражение - нещо нетипично за строгите канонични стенописи по онова време, в какъвто стил рисувал учителят на Джото - Чимабуе.
"Поклонението на влъхвите" на Джото ди Бондоне /Източник: Wikimedia/
Вазари разказва как папа Бонифаций VIII изпратил пратеник на Джото с молба за мостри от неговата работа. Джото натопил четката си в червена боя и нарисувал с един замах един идеален кръг.
Пратеникът се притеснил, да не би папата да възприеме тази "мостра" като подигравка, но Бонифаций реагирал по коренно различен начин - казал на глас, че според него Джото е надминал всички художници на своето време?!?
Очевидно папата съзрял в дръзката "мостра" на художника неговия нетривиален почерк на рисуване и смелото му мислене, което не се води от клишета и не се страхува свободно да се изрази.
Висок ранг свещеници започват да канят Джото в Рим, Неапол и Флоренция.
През 1334 г. именно град Флоренция удостоява Джото с титлата Магнус Магистър (Велик майстор) и го назначава за градски архитект и началник на обществените работи. В това си качество Джото проектира известната камбанария, с която се слави Флоренция.
"Целувката на Юда“. Падуа, "Капела дела Арена", южна стена /Източник: Wikimedia/
Самият Джото, за жалост умира преди да завърши работата си по нея - през 1337 г., но славата му като неин автор остава вечна.
От биографиите на този нестандартен художник можем да си съставим мнение за него.
Джото бил човек с много развит ум и в същото време голям шегаджия. Може би това проличава още в онази история с мострата за папата, която той изпраща по папския куриер.
Художникът имал шест деца, на които оставил добро състояние.
Приживе дори минавал за богат човек, за разлика от повечето велики художници. Имал влиятелни приятели, между които бил дори кралят на Неапол.
"Проповед на птиците" на Джото ди Бондоне /Източник: Wikimedia/
Каква е истината за този пръв ренесансов художник: Джото нямал познания по анатомия и перспектива, които далеч след него получават своето теоретично обяснение. Но независимо, че не притежавал някакви технически умения, художникът притежавал нещо много по ценно от тях - способността да предава човешките емоции по изключително въздействащ начин.
"Джото очовечи Христос, направи го по-близък до човеците, и разбираем за тях!", написва биографът му Вазари.
Именно хуманистичният подход на художника към библейските герои го прави отличителен сред останалите художници на неговото време и критиците са единодушни, че именно Джото е първият изявен художник на Ренесанса.
И в останалите му герои се съзира невероятния психологизъм на художника - той буквално "фотографира" човешката душа в състояния, в които тя е подложена на изпитания, стрес и на прага на съдбовни решения.
Един критик нарича тази негова способност "пряк подход към човешкия опит за развитие, от който черпят вдъхновение всички по-късни модерни художници".
Джото се счита за основател на централната традиция на западната живопис, защото освобождава живописта от стилизациите на византийското изкуство, като въвежда идеалите на натурализма и свободата на живописното пространство.
"Джото преведе изкуството на живописта от гръцки на латински", пише през 1400 г. Cennino Cennini.
Постиженията на художника са признати и от съвременника му Данте, който хвали Джото в един от пасажите на своята "Божествена комедия".
"Въведение в храма" на Джото ди Бондоне /Източник: Wikimedia/
Джото и Данте са някакси съдбовно свързани и в житейски план. Параклисът на Арена (името произлиза от факта, че заема мястото на римска арена) е построен от Енрико Скровени, като изкупление за греховете на неговия баща - известен лихвар, споменат от Данте.
Фреските на Джото в Параклиса "Скровени" в Падуа, Италия (1303 - 1306)
Строежът начева през 1303 г., а фреските на Джото са датирани около 1305-1306 година.
Западната стена на параклиса е покрита с "Последният съд", а "Благовещение" е над арката на олтара.
Върху главните стени има картини, представящи сцени от живота на Дева Мария и нейните родители - Св. Анна и Йоаким, както и събития от Христовите страсти. Под тези сцени са изобразени фигури, олицетворяващи добродетелите и пороците, представени като каменни релефи /т.нар. гризаили/.
Фигурите на Джото са триизмерни и създават усещането за физическо присъствие на героите му. Събитията , свързани с тях, се възприемат като реални и създават чувството за морална отговорност, а не за божествено великолепие, каквито са предишните канонични стенописи. Именно в това различие от тях се състои голямата заслуга на художника.
"Благовещение" на Джото ди Бондоне /Източник: Wikimedia/
По този белег и познавачите са напълно уверени, че въпреки че не е документирано, че "Огнисанти Мадона" (Уфици, Флоренция, ок. 1305-10) е работа на Джото, тъй като не е подписана от него, със сигурност е негова. Те твърдят, че такова величие и човечност на образа по онова време може да бъде работа единствено на Джото.
Сред другите творби, които му се приписват, без да са подписани от Джото, най-доброто е "Разпятието" в "Мария Новела", Флоренция.
След смъртта на Джото много живописци са повлияни от неговия маниер на рисуване. Сред тях е самият Микеланджело.
Джото поставя основите на модерната Западна живопис и с право е признат за първия художник на новото европейско изкуство.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}