Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Виртуална разходка на Големия празник в Рилския манастир (ВИДЕО)

БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТИ МЕСТА

Виртуална разходка на Големия празник в Рилския манастир (ВИДЕО)

Eдна възможност да почетем светинята в трудните времена, в които нямаме физически досег до нея

Посрещнахме Възкресение Христово извън храмовете. Молехме се само в душите си и убеждавахме сами себе си, че и така може, че Господ, всъщност, е в сърцата ни. Заради пандемията.

Въпреки голямата радост от празника, изглеждаха сиротно и тъжно и свиваха гърлото и душата празните площади с групички "социално изолирани" хора с маски, държащи свещички с благодатен огън в ръка. Но трябваше да се опазим взаимно.

Дано Възкръсналият Бог ни помогне да се спасим от трагедията! Да спасим живота, но и душите си.

Затова на Великден решихме да ви предложим да влезем, макар и виртуално, в Рилския манастир като малка утеха на празника. Колкото е възможно...

Рилският ставропигиален манастир е най-големия манастир в България. Основан е средата на 30-те години на 10 в. от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е един от първите известни български монаси-отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква.

Икона на св. Иван Рилски (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Рилският манастир е разположен в западната част на Рила на 1,150 м. н.в., близо до с. Пастра (13 км.). Манастирът отстои на 47 км. от гр. Дупница, на 84 км. от гр. Кюстендил и на 111 км. от София.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Той живее по времето на българските царе - Борис I, Симеон и Петър I, като с последния дори се среща. След смъртта на Иван Рилски мощите му били погребани в манастира, но скоро били преместени в град Средец. Чак през 1469 г. от Търново те били върнати на първоначалното им място, където сe намират и до днес в манастирската църква ''Рождество Богородично''. Връщането на мощите се празнува всяка година на 1 юли.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

През Византийското робство Рилският манастир се превръща в опора на българското народностно съзнание. През 1334-1335 г. манастирът е обновен по инициатива на местния феодал севастократор Хрельо. Тогава са построени каменна църква, отбранителна кула и някои сгради, от които днес е оцеляла само кулата.

По време на царете на Второто българско царство, той е духовен и културен център на държавата. Щедри дарители на манастира са българските владетели Иван Александър и Иван Шишман, като дарителската грамота на Шишман от 1378 г. се пази и до днес в манастирския архив. От това време датира и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. През 13 и 14 в. в Рилския манастир се създават интересни ръкописи, великолепни произведения на дърворезбата, високохудожествени стенописи, икони и други произведения на духовната и материална култура.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

В средата на 15 в. Рилският манастир е плячкосан от османците и временно преустановява духовната си дейност, но малко по-късно благодарение на братята Йоасаф, Давид и Теофан се връща към живот. През 1466 г. е подписан договор за взаимопомощ с руския манастир "Св. Пантелеймон'' от Атон, а договорът се съхранява и до днес в оригиналния си вид.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Три години по-късно през 1469 г. рилските монаси получават разрешение от Мурад II, да пренесат мощите на св. Иван Рилски от Търново в манастира.

През 16 и 17 в. Рилският манастир е обложен с тежки данъци, преживява няколко пожара и често е ограбван. Независимо от това духовната дейност не спира и продължават да се събират и преписват книги и реликви. Установени са контакти с манастири от Русия, Румъния, Сърбия и особено с тези от Света Гора (Атон). Рилската обител получава редица дарения и грамоти от руските царе, молдавските воеводи и чуждестранни духовници.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

В Рилския манастир са работили книжовници и просветители, като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски, който открива тук килийно училище и редица други.

Най-плодотворен за Рилския манастир е периодът на Българското Възраждане (18-19 в.), когато се оформил и сегашния облик на манастира. През 1778 г. манастирът става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 г. построява източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Между 1833 и 1837 г. е построена и главната църква в Рилския манастир "Рождество Богородично'' дело на майстор Павел Иванович. През 1847 г. майстор Миленко издигнал южното крило на манастира.

Рилският манастир е един от 9-те обекта в България и вторият манастир след скалната обител при с. Иваново, които са под егидата на ЮНЕСКО.

Сегашния облик Рилският манастир се оформя през първата половина на 19 век. Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Вътрешният двор е обграден с 24-метровите каменни стени, образуващи неправилен петоъгълник.

Тук са разположени отбранителната кула и главната църква "Рождество Богородично''. Целият комплекс е нa 4 етажа с около 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, музей, библиотека и стая за дарители. Рилският манастир е построен като крепост и е свързан с външния свят чрез две порти - Дупнишката и Самоковската.

Комплексът на Рилският манастир се състои и от много странични съоръжения, разположени в околността, като метоси, параклиси, стопански сгради и др.

Най-ранен от тях е метохът "Орлица", строен от 15 до 19 в. и намиращ се на 15 км. от централния комплекс. От края на 18 и началото на 19 в. датират костницата "Въведение Богородично" (1795 г.), Постницата с църквите "Св. Лука" (1799 г.) и "Покров Богородичен" (1811 г.), параклисът "Пчелино", църквата "Успение на Иван Рилски" (1820 г.), намираща се при гроба на светеца и други. Костницата е изписана през 1795 г., а църквата "Евангелист Лука" при Постницата през 1798/99 г. Стенописите в църквата "Покров Богородичен" при Постницата са дело на Тома Вишанов от Банско и датират от 1811 г. През 1820 г. самоковски майстори изписват църквата "Успение на св. Иван Рилски" при гроба му.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Хрельовата кула, датираща от 1334 - 1335 г., е най-старата запазена сграда в Рилския манастир. Според надписа на входа й е изградена от местния феодал Хрельо и е посветена на св. Йоан Рилски и Богородица Осеновица.

Пететажната каменна кула е висока 23 м., като най-интересен голям в нея е параклисът "Преображение Господне" намиращ се на последния етаж. Стенописите му датират от 14 в. и са изключително ценен паметник на българското средновековно изкуство.

Жилищните крила в Рилския манастир са строени през първата половина на 19 в. Манастирът разполага с повече от 300 помещения с богати дърворезби, многоцветно изписване и обзавеждане. От тях близо сто и десет са монашеските килии, всяка, от които се състои от малко предверие, кухня с огнище и стая за спане и работа. Стаите за гости са над тридесет, като повечето са богато обзаведени и декорирани с дърворезбовани тавани, таблени долапи, някои дори и със стенописи. Други помещения са голяма трапезария, игуменарница, болница, клисарница с библиотека, съдохранилница и просфорна, четири етажни параклиса, многобройни складови и домакински помещения и дори арест.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Най-впечатляваща от всички помещения в жилищните крила е магерницата (манастирска кухня), разположена в приземието на северната им част. Над квадратната й основа се издига 22-метров комин, който нагоре постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи. Отворът на комина е оформен като кръгла куличка, покрита с купол подобен на църковните. Днес магерницата е отворена за посетители и всеки може да влезе вътре и разгледа тази уникална по архитектура манастирска кухня.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Главната църква "Рождество Богородично" е построена от майстор Павел Иванович в периода 1834 - 1837г. Тя е трикорабна, 5-куполна постройка без предверие, с два странични параклиса, посветени на св. Николай Мирликийски и на св. Йоан Рилски и открита галерия. Украсата на храма е завършена през 1846 г. като в изпълнението й участие взимат такива изтъкнати майстори на възрожденското изкуство като Димитър Зограф, Захари Зограф, Коста Вельов и Станислав Доспевски от Самоков, Димитър Молеров и Симеон Молеров от Банско и други. Наред с евангелските сцени и ликовете на славянски светци, тук има и голяма галерия на възрожденски портрети на многобройните ктитори на манастира.

Иконостасът в главната църква е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. Той е работен от 1837 до 1843 г. и е най-големият в България - единствен позлатен.

Икона на св. Архангел Михаил (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)

В Рилският манастир се намира една от най-богатите колекции на икони от 14 до 19 в. Най-стара е иконата с изображението на Иван Рилски, датираща от 14 в. Други запазени икони са тези на "Св. Арсений" (14-15 в.), Успение Богородично" (15-16 в.), "Св. Георги на трон" (15 в.), "Богородица Умиление" (15 в.), "Йоан Предтеча" (17в.), "Христос на трон" (17 в.) и други.

В иконостаса на главната църква се намира иконата "Одигитрия" (Пътеводителка) с 32 четириъгълни прегради с мощи на светци. Според преданието иконата е подарена на манастира от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената "Мара бяла българка" - жена на султан Мурад І (1319-1389). Тя се държи заключена и само на големи празници се изнася за поклонение. Местното население почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии. В такива случаи свещеникът обхожда засегнатите места, прави се водосвет и се поръсва за здраве.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

В библиотеката на Рилския манастир се съхраняват около 250 ръкописни книги от периода между 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски щампи и др. Сред тях е Рилският сборник от 14-15 в., който съдържа преписи от най-старите жития на св. Иван Рилски, глаголическите листове от 10-11 в., две евангелия от 13 в., сборник със служби и жития на св. Иван Рилски, Псалтир и два сборника "Адрианти" от 1473 г., големият Панагерик от 1479 г. писани от Владислав Граматик, Панагерик от 1483 година и Минеи от 1487г., Сучавското евангелие от 1529 г., Крупнишкото евангелие от 1577 година с обков от софийския златар Матей и многобройни дамаскини, триоди, требници и други. Особено ценни са съчиненията на Неофит Рилски, основната част от които се съхраняват в манастирската библиотека.

Друга важна част от художествените богатства на Рилският манастир е дърворезбата. Тук се намира един от най-ранните образци на това изкуство в България - дърворезбената врата на старата църква от 14 в. От същото време е резбата на митрополитския трон от същата църква. От края на 18 в. са позлатеният резбен трон в Главната църква и иконостасът в параклиса "Св. Иван Рилски".

Най-пищен и тържествен от 13-те дърворезбени иконостаса в Рилския манастир е този в манастирската църква "Рождество Богородично". Той е изработен в периода 1837 - 1843г. от самоковски резбари, ръководени от майстор Атанас Теладур. Иконостасът е направен от орехово дърво, позлатен и разделен на три части според корабите на храма. В колекцията на манастира се пазят няколко интересни напрестолни кръста с миниатюрна резба и метални обкови от 17 - 18 в. и няколко хоругвени кръстове. Връх на миниатюрната резба обаче е напрестолният кръст, дело на монах Рафаил. Изработен е от липово дърво за 12 г. (от 1790 до 1802 г.) и съдържа 36 сцени с няколкостотин фигури.

В Рилския манастир е открита и първата печатница за щампи (гравюри върху метал и дърво) през 18 в. Тук се намира и най-голямата колекция от клишета от това време. Най-често сюжетите на щампите представят образа на Иван Рилски с моменти от житието му и изгледи от манастира.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

В Рилският манастир са се създавали и съхранявали множество произведения на приложното изкуство: златотъкани църковни одежди, покрови, колани и антиминси, от които има запазени екземпляри от 15 до19 в. Много са произведенията на златарството и металната пластика: чаши, потири, дискоси, мощехранилници, кадилници, кръстове и други.

Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

В Рилския манастир се намира и гробът на цар Борис III.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

На 22 юли 1961 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение Министерството на просветата и културата и Министерство на вътрешните работи да внесат предложение в Министерския съвет "Рилският манастир да се използва като държавен музей и се прекрати всякаква църковна дейност в него". С Указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей. Манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир" и тържествено открит през 1965 г. Междувременно рилските монаси са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. През 1968 г. е разрешено на монасите да се завърнат в манастира и на 1 октомври 1968 г. те се прибират.

Рилският манастир през зимата (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)

През 1976 г. манастирът става национален исторически резерват, а от 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. С Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 г. се възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Великото Народно събрание със закон отменя указа от 1961 г.

Ето имената на някои от монасите, дарили част от живота си за Рилския манастир - Йосиф Брадати, Йосиф Строителя, Неофит Рилски, Авксентий Велешки, Аверкий Попстоянов, Арсений, Галактион.

Още

Великденски яйца с български шевици

Великденски яйца с български шевици

Още

Андреа Бочели счупи рекорди с великденския си концерт в празната Миланска катедрала

Андреа Бочели счупи рекорди с великденския си концерт в празната Миланска катедрала

Още

Безплатни ателиета за писане на великденски яйца в НИМ

Безплатни ателиета за писане на великденски яйца в НИМ

Още

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

 

 

 

Коментирай 0

1/1

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Рилският манастир през зимата (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Икона на св. Архангел Михаил (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Икона на св. Иван Рилски (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Икона на св. Иван Рилски (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Още ВИДЕО

Смях, веселие и истинска наслада с "Италианката в Алжир" от Росини

Гледайте онлайн рядко поставяното загалвие днес от 14.30 заедно със Старозагорската опера

Какво бе в началото, а какво стана? Вижте онлайн в "Харлем Шейк" с Ованес Торосян

Културата ли окарикатуряра карикатуриста или народът окарикатурява културата? Гледайте на живо авторския моноспектакъл на Торосян в продължение на 6 часа от днес в 19.00 часа

Изложбата на Рафаело в Рим ще отвори отново врати

Изложбата в "Скудерие дел Куиринале" е по случай 500-годишнината от смъртта на ренесансовия гений и ще бъде отворена от 2 юни

Шопеновите концерти на открито във Варшава ще бъдат онлайн тази година

За пръв път от повече от шест десетилетия в парка около статуята на Шопен звучат негови творби на запис от големи тонколони

В Сеул ще бъде открита изложбата "Буквите на България - Азбука на Европа"

Експозицията, която се състои от 30 плаката, е мащабна визуализация на идеята за създаване на положителен образ на страната ни у нас и по света

Високобюджетният сериал "Подводницата" се завърна по Epic Drama с втори сезон

Премиерата на нов епизод е всяка неделя от 22:00 с повторение във вторник от 22:45 и в събота след 23:30

Виж всички

Календар