НАШИЯТ ВЕЛИКДЕН
Червен-червен Великден, зелен-зелен Гергьовден, до година със здраве: Великден и народните обичаи
Една част от обичаите са резултат на църковно влияние, в други има остатъци от прастари погребални народни обичаи и вярвания, възприети още в първите християнски времена, а в трета - чисто пролетни обичаи от рода на лазаруванията
Редактор : / 3426 Прочита 3 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Великденските празници обемат цялата Страстна седмица и всичките три дена на Възкресение Христово. Народни обичаи около тия празници у нас почват от Великия четвъртък до Светлата сряда. Всеки ден е свързан с известни практики или вярвания, които са по-малко или повече типични за него.
Великденска картичка (Снимка: "Изгубената България")
Така за Великия четвъртък е характерно боядисването на яйцата и месенето на краваите, за Разпетия петък промушването под кръста на Разпятието и измиване главите и сплитане косите, за неделята чукане с яйца, ходене по гости, гостувания, за понеделник също, за вторник и сряда също и Мара Лишанкиния обичай. Освен това, за всички дни е характерно сравнително засиленото черкуване и привързаност у народа към по-сложния църковен церемониал около страданията и възкресяването на Исуса Христа.
Що се отнася до боядисването на яйцата, почти повсеместно е особеното значение, което се отдава на първото боядисано яйце. То понякъде трябва да бъде снесено най-напред в този ден. Това яйце не се изяжда както всички други боядисани, а се оставя пред иконостаса за през цялата година. С него майката потърква лицата на всички деца - за здраве, като казва (в Копривщица):
"Червен-червен Великден,
Зелен-зелен Гергьовден,
До година със здраве."
То притежава необикновена мощ и необикновени качества: с него предотвратяват през годината бури, гръмотевици; то носи щастие на къщата; ако неволно се счупи, беда очаква този дом. На следния Великден се облажват с трошичка от него, тъй като то не може да бъде развалено (тъй се вярва), и носи сигурно здраве. Боядисването и писането е занятие пълно с увлечение.
Писането е един от случаите, при които народната художествена стихия се проявява в хубави и твърде поучителни рисунъчни образи и концепции. Художествената непосредственост се изразява не само по отношение на майсториците-писачки, но и за ония, които не ги пишат. Не напразно изразът "гледа го като писано яйце" значи: отнася се към някого с изключително внимание и нежност.
Военни празнуват Великден, 1918г. Снимка: "Изгубената България"
Видно място във великденските обичаи заема приготвянето на краваите, също тъй доста изкусни и шарени, с просфорник или с яйца по тях. Във връзка с краваите е практикуването на много места подновяване на кваса за хляб, свързано с множество практики от твърде голяма важност за проследяване първичното светосхващане у народа.
От интерес са и много други обичаи на този ден, от които обаче не можем да не споменем този, че понякъде не позволяват на петела да кукурига, че апостол Петър като чул че петелът изкукуригал, отрекъл се от Христа.
Великият петък е голям празник, тежък и строго почитан. Жените и децата на този ден отнасят полски цветя в черквата и отрупват с тях плащаницата, след което минават под нея за здраве. Вярва се, че на този ден който мъж се обръсне или която жена си измие главата и си сплете косите, не страда от главоболие.
На Великата събота свещеникът раздава цветята от плащаницата. Тия цветя са лековити.
За тържественото посрещане на Възкресението народът отива още от вечерта на черква. Пролетното време често позволява на хората и да спят в черковния двор, само и само да не изпуснат великото бдение. Мястото пред входа на черквата се заема много рано преди започването на службата. Театралните моменти в нея повишават твърде много настроението и ангажират и духом и телом присъстващите, както рядко друг случай в църковната служба.
При изричане първото "Христос Възкресе" гърмят с пушки и вярват, че ликуването им се чува от Бога, тъй като небето се отваря както на Богоявление.
Празнуване на Великден в Добричко, 1940 г. (Снимка: "Изгубената България")
Както първото великденско яйце, така и свещта, палена на великото бдение, грижливо се скътва пред иконостаса за помощ при природни или други бедствия.
Редица обичаи съществуват през дните на Великден във връзка с облажването, с ястията и питиетата. Освен отблажването с миналогодишно яйце, понякъде се въздържат от ядене на червени яйца през целия първи ден, за да не страдат от пришки. Оставяйки настрана множество такива изключения, трябва да се отбележи, че никога другож народът не изяжда толкова много яйца, както на Великден. Почти при всяка черпявка, при всяко ядене червеното яйце държи първенство.
Великденска картичка (Снимка: "Изгубената България")
Великденска картичка (Снимка: "Изгубената България")
Твърде характерни са обичаите на Великден с обществен характер. Великденските визити са задължителни за кумци, кръщелници, синове, дъщери, снахи и внуци към своите кумове, кръстници и т.н. Това задължение е еднакво с онова на Простени заговезни. Отиващият на визита целува ръка на своя кум и т.н. и му покланя три яйца с думите: "Христос възкресе", а приемащият отвръща "Истина възкресе" и дава от своя страна едно яйце.
На първия ден завършва връбнишкото кумичкане, когато всички моми в селото гостуват на своята селска кумица. В този случай те за пръв път проиграват обикновеното хоро, непозволено през постите и замествано от лазарското "шетане" или от "боенеца". На това първо великденско хоро понякъде се пеят характерни песни със самовилско-самодивски мотиви.
Великденска картичка (Снимка: "Изгубената България")
През втория и третия ден на Великден съществуват същите обичаи, както и на първия. За някои места от Източна България обаче е характерен за третия ден или за Светлата сряда обичаят "Мара Лишанка". Той е обичай само на момите. В Мехмечкьой (Бургаско) например, момите правят една кукла, моминска глава, и я забраждат и накичват с всички необходими накити. На хорището всички моми се налавят в две полуокръжни вериги, първата от едната верига взема Мара Лишанка, момите от другата верига пеят, а тия от веригата с куклата отговарят:
"Маро ле, Лишанко,
Скоро ли ще дойдеш?
Скоро, до година,
В празната неделя.
- Ми като ще дойдеш,
Кого ще завариш
- Пенка Главеница,
Главеник Никола."
След туй едната верига пее че няма да ги даде, а другата че насилие ще употреби. След туй куклата минава последователно в ръцете на всякоя, която излиза напред. На Мара Лишанка прилича Ладиното хоро в Дупнишко и другаде.
Една част от обичаите са резултат на църковно влияние, в други има остатъци от прастари погребални народни обичаи и вярвания, възприети още в първите християнски времена, а в трета - чисто пролетни обичаи от рода на лазаруванията. Този смесен характер не е в противоречие с църковните форми и обреди, а напротив, прави последните по-достъпни и по-близки до чувствата на народа.
Великденска картичка (Снимка: "Изгубената България")
Великденска картичка (Снимка: "Изгубената България")
Великденска картичка (Снимка: "Изгубената България")
Христо Вакарелски,
в. "Мир", април 1936 г.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}