СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
Свети петък с вдъхновение за самопожертвувание в нашите помишления и действия
"Нека се надяваме, че скоро ще имат възможност народните водачи да проявят свободно своите грижи за окончателното излекуване на нашия народ от недъзите на партизанството и че ще проявят оная любов едни към други, каквато Исус е проявил дори към своите палачи в днешния ден, когато са го разпнали между двама разбойника."
Редактор : / 2301 Прочита 1 Коментара
Брюксел, Белгия. "Разпятие" (1886) от Жан-Франсоа Портаелс в църквата "Сен Жак" (Снимка: iStock by Getty Images)
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
На Разпети петък ви връщаме в далечната 1936 г. с разсъжденията на Иван Пеев-Плачков за самопожертвуванието и разкаянието:
Днешният ден всяка година ни напомня как Исус се е жертвувал за човечеството. Него го разпъват, за да възкръсне и се възроди цялото човечество.
Най-големият ден на християнството, което е въплъщение на живото учение, е днешният ден като въплъщение на саможертва. И на днешния ден всички християни трябва да си спомнят тая саможертва за човечеството.
Как хладнокръвно той отива на Голгота, за да го разпнат! Въплъщение на една идея, той става жертва за нея.
Ние го обожаваме като Богочовек, а не като обикновен човек. Това ни кара да мислим, че наистина човек трябва да бъде нещо особено, приблизително до боговете, за да може да се пожертвува за своите идеи.
В днешния век на груб материализъм ние не можем да си представим, как хора обикновени могат да се жертвуват за своите идеи. Ала при все това такива хора съществуват и човечеството може да се радва, че примерът на Богочовека не е останал без влияние в човечеството и до ден днешен.
Трябва да го смятаме като закон, че една идея, за да възтържествува, нейният носител и възвестител трябва да стане мъченик за нея, да пострада за нея. Човечеството вярва в идеите и ги усвоява, само когато види, че ония, които ги проповядват, са готови да се жертвуват заради тях.
Ако един Ботев, революционерът, ни е тъй свиден и тъй мил, ако всички ние се възхищаваме от него и не можем да го разделим, ако в него се кълнат и крайни националисти и крайни интернационалисти - това се дължи именно на неговото самопожертвувание за свободата на своя народ.
Нищо не заразява тъй много, както готовността за жертвуване в името на една или друга идея.
И днес, когато се говори тъй много за обнова, едно ще спаси положението: ако ония, които проповядват тая обнова, са готови да се пожертвуват за своята идея, ако те не са кариеристи, користни егоисти, които искат да използуват за себе си създаденото течение против омръзналия на народа стар партизански режим. Днес и държавниците от старите партийни режими се отричат велегласно от партизанството.
Това разкаяние ние посрещаме с чувство на утеха и надежда за по-добро бъдеще на нашия народ, днес, на Разпети петък, денят в който Исус се е самопожертвувал, и с това е станал спасител на човечеството, и очакваме, че при усилията, които предстоят да се направят за обновяването на нашия държавен и обществен живот, всички дейци за тая обнова, включително и старите наши държавници, ще бъдат въодушевени от примера, който Исус, спасителят на човечеството, е дал на днешния ден преди две хиляди години.
Нека се надяваме, че скоро ще имат възможност народните водачи да проявят свободно своите грижи за окончателното излекуване на нашия народ от недъзите на партизанството и че ще проявят оная любов едни към други, каквато Исус е проявил дори към своите палачи в днешния ден, когато са го разпнали между двама разбойника.
По тоя начин те ще могат да приготвят едно истинско възкресение на нашия народ за нов живот, защото Възкресението Исусово не е било нищо друго, освен възкресение на народите за нов живот.
Саможертвата на Исус е била тъй заразителна, че между първите християни са се явили хиляди мъченици, които със своето презрение на смъртта успяха да наложат учението Христово, което съставя днес вярата на толкова милиони в света.
Разпети петък е Свети петък. Нека той ни ръководи с вдъхновение за самопожертвувание в нашите помишления и действия, когато полагаме грижи за избавянето на нашия народ от всички недъзи на миналото и възкресяването му за нов обновен живот.
Иван Пеев-Плачков,
в. "Мир", април 1936 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}