МЛАДИ ТВОРЦИ
Стоян Руменин: Изхвърляйте си редовно мозъчните боклуци, за да не се задръстите
Няколко дни преди дебюта му на независимата сцена като режисьор, той споделя специално за Impressio повече за професията, уроците и работата по спектакъла "Мозъчен боклук". Представлението ще се изиграе за първи път пред публика на 5 март от 19.30 ч. в Yalta Art Room
Автор: / 4161 Прочита 5 Коментара
Стоян Руменин (Снимка: Драгомир Димчев)
- Учили сте за художник, после се насочвате към актьорското майсторство, също така записвате музика за спектакли, играете на сцената на Габровския театър. Защо сега се насочихте към режисурата?
- Защото мисля, че режисурата обединява всичко, което съм правил и правя.
Всички отделни компоненти в едно театрално представление са отделни изкуства и съчетаването им в една хомогенна смес всъщност е доста трудно. Намирам това за изключително интересен и полезен процес. Вдъхновяващо е.
- Кои са най-важните уроци, които ви остави общуването с вашия преподавател Иван Налбантов?
- Когато ме прие в класа си, той се изправи пред нас и каза: "Деца, аз не създавам актьори, аз създавам гладиатори". С годините осъзнах, че той е направил именно това. Освен, че ме научи да съм дисциплиниран, да подържам актьорска хигиена и стерилност на работа, той ме направи издръжлив, за да мога години след като завърших, да изградя себе си като актьор.
Сцена от репетиция на "Мозъчен боклук", реж. Стоян Руменин (Източник: Архив Yalta Art Room)
- Защо Бекет? Кои текстове от него сте използвали в "Мозъчен боклук"?
- Мисля, че защото Бекет е сложен и труден. Гледам на целия процес като на експеримент, това ми помага да се отдалеча от предварителните решения, които често са ограничаващи. Така гледам на изкуството, като цяло, а като се замисля, май че и на живота.
Мисля, че подхождайки интуитивно към тази драматургия, задно с актьорите успяхме да достигнем до вярна, смислена и интересна интерпретация. Надявам се да е такава и за зрителите.
"Мозъчен боклук" е представление създадено по текстовете "Театрален фрагмент 1", "Театрален фрагмент 2", "Действие без думи 1" и "Действие без думи 2".
- Какво искате да кажете на младите хора с това представление?
- Изхвърляйте си редовно мозъчните боклуци, за да не се задръстите. Но то не е само към младите, към всички е. Всички нас.
- Какво мислите за развитието на независимия сектор в България? Липсва ли държавна политика в тази сфера и какъв съвет бихте дали, за да се говори повече за него?
- Независимият сектор разчита най-вече на съмишленици и когато те се намерят, нещата се получават. Радвам се, че има пространства като "Yalta Art Room", които дават тази възможност.
От политика не разбирам, но мисля, че всеки творец трябва да има възможност да живее нормално от това, което обича да прави/работи. Естествено, звучи като клише, но това е истината. Това е истината за много хора в тази сфера. Вероятно разликата между творците и другите работници (защото ние всички сме работници) е в това, че ние вероятно обичаме малко повече професията си.
Съвет... хм... "да разгледаме сега положителните явления" (Бертран, "Театрален фрагмент 2").
- Разкаже малко повече за процеса на работа по представлението. Как премина той? Какво научихте вие от екипа и той от вас?
- Работата по "Мозъчен боклук" започна още в края на втори семестър 2022г., когато аз, Марио, Боян и Йордан направихме "Театрален фрагмент 2", като това беше за изпита ми по режисура за семестъра.
Получи се доста интересно, странно и различно. Стана ми любопитно какво ще се роди, ако по някакъв начин се доразвие. Искаше ми се да се поразровим повече в главата на главния герой Крокър (Марио), който по текст във "Театрален фрагмент 2" няма реплики. И така бяха добавени другите текстове, а към екипа се присъединиха актьорите Даниел и Борче (все още студенти в Натфиз). Написахме проект, кандидатствахме по програма "Дебюти" и НФК прие и одобри идеята ни, за което сме безрайно благодарни!
Откриването на "правилния" път за интерпретация на тази драматургия беше сложното в този процес. Откриването на смисъла или по-точно прокарването на смисъла, който ние искаме да вложим, откриването на изразните средства, механизма ...
Актьорите - Боян Петров, Йордан Върбанов, Марио Василев, Даниел Кукушев и Борче Манев, на които съм благодарен за себеотдаването в този експеримент, се впуснаха, предлагайки какви ли не идеи. Изключителни актьори! От тях научих много за взаимоотношенията актьор/режисьор и тепърва ще има да уча. Мисля, че се получи добър екип, което за мен е най-важното.
- Кой е следващият текст, който бихте поставили и защо?
- Следващият текст, който бих и се очаква да поставя все още се пише, така че не мога да кажа много за него. Определено е вдъхновяваща и любопитна история, която ако се материализира на сцена, ще бъде голям празник за мен.
Стоян Руменин (1985) е роден в Пловдив. Завършва Актьорско майсторство в ПУ "Паисий Хилендарски" в класа на доц. Иван Налбантов. От 2018 работи като щатен актьор в трупата на ДТ "Рачо Стоянов", Габрово. Участва в представления на режисьорите Ана Батева, Васил Дуев - Тайг, Петринел Гочев и др. В момента учи магистратура в класа на проф. Пламен Марков, специалност "Режисура в сценичните изкуства" в НАТФИЗ. Представлението "Мозъчен Боклук" е неговият дипломен спектакъл.
Стоян Руменин (Снимка: Драгомир Димчев)
Бил е част от трупата и на Драматичния театър в Казанлък. Завършва и курс по класическа анимация (2D) и компютърна анимация (3D) в студио R-Production. Хобито му е да пише музика, което е и негова професия. Композирал е музиката за над 20 спектакъла. През октомври 2012 пиесата му "Пустиня" (Desert) печели второ място в конкурса за оригинално музикално произведение, организиран от Sonic B.A.N.G. (музикална социална мрежа). Година по-късно друга негова пиеса "Човешки свят" (Human"s world) печели трето място в същата надпревара.
"Мозъчен боклук" е театрален експеримент по текстове на Самюъл Бекет. Темата му разказва за съвременната болест на човека - премислянето и смисъла на съществуването. Участват актьорите Боян Петров, Йордан Върбанов, Марио Василев, Даниел Кукушев и Борче Манев. Режисьор е Стоян Руменин. Музиката е дело на Явор Намлиев, костюмите на Лиляна Петрова, сценографията на Павел Илиев, а пластиката на Йордан Върбанов. Преводът е на Мария Коева. Плакат - Цветелина Атанасова. Представлението ще се състои на 5 март от 19.30 ч. в Yalta Art Room.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален Фонд "Култура" по програма "Дебюти".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}