Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Режисьорът на ирландското предложение за "Оскар" Колм Баред: Гордея се, че страната ми е прогресивна

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ

Режисьорът на ирландското предложение за "Оскар" Колм Баред: Гордея се, че страната ми е прогресивна

Срещаме се с Колм Баред в рамките на кино-литературния фестивал Синелибри, където той лично представи филма си "Мълчаливото момиче" пред българската публика

Колм Баред позира с книгата "Foster" на Клер Кийган, която го вдъхновява да направи филма "Мълчаливото момиче". Снимка: Юлия Владимирова

"Мълчаливото момиче" е дебютният пълнометражен филм на ирландския режисьор Колм Баред, това е и тазгодишното предложение на Ирландия в категорията за чуждоезичен филм на наградите "Оскар".

"Мълчаливото момиче" е по разказа "Foster" на Клер Кийган и разказва историята на 9-годишната Кейт, срамежливо и затворено момиче, което получава оскъдно внимание в нефункциониращото си патриархално семейство с баща пияница и майка, която всяка година ражда по едно ново бебе. Филмът е изцяло на ирландски език и поставя въпросите за бедността, Ирландия през 80-те и необходимостта от внимание, от която едно дете се нуждае, за да расте в здравословна среда.

"Мълчаливото момиче" е един от най-успешните ирландски филми през последните години и ирландското предложение за награда "Оскар" тази година (Източник: Синелибри)

Срещаме се с Колм Баред в рамките на кино-литературния фестивал Синелибри, където той лично представи филма си пред българската публика.

Можете да гледате "Мълчаливото момиче" на още две прожекции - в кино "Одеон" на 19 октомври и в кино "Влайкова" на 26 октомври.

С Колм Баред разговаряме за отношението на ирландците към собствения им език, идентичността и дискусиите, които филмът "Мълчаливото момиче" предизвиква в Ирландия, както и важните теми, които поставя - за миналото, което да ни служи за трагичен урок и никога да не го повтаряме.

Разговор за Ирландия, езика и принадлежността (Снимка: Петриела Бачева)

Още

Творчески колектив от Северна Ирландия спечели наградата "Търнър" за съвременно изкуство

Творчески колектив от Северна Ирландия спечели наградата "Търнър" за съвременно изкуство

- Колм, как стигна до разказа "Foster" и кога осъзна, че искаш да го адаптираш за твоя първи пълнометражен филм?
- Още от тийнейджър мечтаех да направя пълнометражен филм. Прочетох статия, която представяше класация на най-добрите ирландски литературни произведения, написани от жени писателки от последния век. Знаех много от тях, някои ги бял чел.

Тогава видях и разказа "Foster", за който бях чувал, но все още не бях чел. Така си казах, че трябва да го прочета. Поръчах си книгата и прочетох разказа за около половин час, той е кратък. Накрая плаках. И осъзнах, че виждам този разказ на кино.

В предишните ми късометражни филми също основните ми герои са деца, усещам перспективата към света на децата като нещо, което въздейства на собствената ми чувствителност. В същото време знаех, че в Ирландия има програма, която помага създаването на филми на ирландски език. Въпреки че разказът е на английски език, аз исках да го позиционирам на ирландски език и така средата да бъде още по-автентична.

Снимах филма в ирландските села, където все още (макар и рядко) се срещат хора, които говорят ирландски. Историята във филма се развива през 1981 г. и исках да покажа живота именно на тези хора, които живеят със своето земеделско ежедневие и неговите проблеми.

"Мълчаливото момиче" е един от най-успешните ирландски филми през последните години и ирландското предложение за награда "Оскар" тази година (Източник: Синелибри)

- Очакваше ли, че филмът ще има такъв голям успех и представял ли си си, че може твоят филм да бъде кандидатът за "Оскар" от Ирландия?
- Не знам. От една страна бях наясно, че това е страхотен разказ. Когато започнахме да снимаме и да гледам кадрите от снимките, виждах, че се случва нещо специално и аз усещах, че е така. Беше впечатляващо, че успях да уловя сърцевината от играта на Катрин Клинч (момичето).

Така, съвсем изненадващо, филмът получи много награди. Голямата награда на международното жури в конкурса Generation Kplus на Берлинале, награда на публиката от филмовия фестивал в Дъблин, награда "Откритие" за режисьора Колм Баред от филмовия фестивал в Дъблин, награда на публиката от филмовия фестивал в Тайпе, номинация за най-добър филм от фестивала в Сидни и др.

Това се оказа един от най-успешните ирландски продукции през последните години и вече осем месецът филмът е в бокс офисите на Ирландия и има прожекции из цялата страна.

Юлия Владимирова и Колм Баред (Снимка: Петриела Бачева)

Още

Димитър Коцев-Шошо: "Следеният човек" осветява жестоката дейност на ДС срещу гражданите на собствената им държава

"Следеният човек" осветява жестоката дейност на ДС срещу гражданите на собствената им държава

- Какво днес означава ирландският език за Ирландия? Какво е отношението на хората към произведения на ирландски като песни, литература и филми? Какъв разговор има за езика на вашата страна?
- Бих казал, че ирландците имат сложно отношение към ирландския език. Когато Ирландия извоюва своята независимост, ирландският език става официален език на страната ни, така че всеки трябваше да го учи в училище, но проблемът беше, че това не беше езикът, на който се работи.

Заради колонизирането на Ирландия от Великобритания, английският се е бил наложил много повече, а ирландският съответно е бил маргинализиран. Донякъде даже ирландският език се превърна в символ на бедност, сякаш връщане на Ирландия назад в миналото, когато е имало голяма бедност.

Английският винаги е бил езикът на образованието, на прогреса, езикът на големия град. За много поколения, които са учили ирландски в училище и които не могат да го ползват в ежедневния живот въпросът за езика е "как да се свържа с този език?".

През 70-те в училищата в Ирландия е създадена мрежа за изучаване на ирландски език. Не просто като предмет, а изучаване на всички предмети на ирландски език - от математика до биология и география. Този образователен подход е доста популярен, аз самият съм негов продукт.

Разговор за Ирландия, езика и принадлежността (Снимка: Петриела Бачева)

Още

5 италиански филма, които да гледате тази есен

5 италиански филма, които да гледате тази есен

- Ти самият си израснал в билингвистична среда, нали така?
- Да, баща ми никога не ми е говорил на английски, той винаги ми е говорил на ирландски, майка ми говореше на английски. Това е странно за Дъблин, защото там никой не говори ирландски, а когато си млад, искаш да си като всички останали. Така, когато баща ни говореше на ирландски на мен, на брат ми, на сестра ми на публични места, ние се чувствахме малко неудобно. По-късно разбира се осъзнахме, че това всъщност е огромен подарък.

Със сигурност мога да кажа, че в момента има културна приемственост на произведения на ирландски език и това е видимо. Всички тези програми за мотививане на артисти да правят филми на ирландски например са стъпка напред именно в даването на отговор на въпроса: какво можем да правим със собствения си ирландски език и как да го валидираме?

"Мълчаливото момиче" е един от най-успешните ирландски филми през последните години и ирландското предложение за награда "Оскар" тази година (Източник: Синелибри)

- Филмът създава много топъл, поетичен образ на ирландската провинция, в същото време това е една драматична и тъжна история, за бедност и безнадеждност. Той се развива през 80-те, но реферираш ли по някакъв начин с него и към днешна Ирландия?
- Голямото послание на филма, към което се стремях беше това, че младите хора заслужават внимание, грижа и любов. Не мисля, че тези неща някога ще остареят или няма да са важни за света ни.

Това, което е специфично и конкретно за ирландската гледна точка към този филм е, че хората са склонни да се прегърнат по-силно, когато виждат тази автентична версия на нашето минало. Във филма има много малки детайли, с които ирландците биха могли да се идентифицират, ако щете дрехите на момичетo или одеялото, с което е покрито леглото в детската ѝ стая.

Още

Кинофестивалът в Рим започна с премиера на италианския филм "Колибри"

Кинофестивалът в Рим започна с премиера на италианския филм "Колибри"

Това са малки знаци от ирландския живот, които хората от моето поколение и по-възрастните от мен могат да видят себе си, могат да направят емоционална връзка с тях. За повечето ирландци този филм може да бъде като семеен албум, в който всички да се огледат. Но на по-обективно ниво това е една версия на Ирландия, която вече не съществува.

Това е Ирландия на миналото, което е вече зад нас. Това е филм, който показва един тъжен родителски опит в една Ирландия, която сме имали преди и че сега всички сме далеч по-съзнателни към това какво означава да отглеждаш деца. Това за мен е едно важно послание, което виждам, че работи при ирландската публика: да видим колко сме напреднали по отношение на семейните отношения и че никога не трябва да се връщаме там, където е филма.

Още

Образцов подбор от документални филми на Синелибри 2022

Образцов подбор от документални филми на Синелибри 2022

- Посланието, че все пак има места в света, където този живот и социални условия съществуват, също е много силно. Това, че ние живеем в нашата собствена реалност и виждаме това, което искаме, но тя не е универсална за всички.
- Да, за жалост общностите, в които има големи неравенства създават повече такива хора: които са склонни към алкохолизъм, към насилие. И това е драматичен цикъл, който се повтаря отново и отново... Затова сянката на бащата във филма на пръв поглед изглежда като тази на "лошият", но всъщност той е продукт на този цикъл. Той няма как да бъде различен в тези условия.

- Като гледах филма си мислех за майката и бащата, които създават деца, за които не могат да се грижат. Но бих застъпила позицията, че те не са виновни за начина, по който съществуват и не бива да ги съдим, тъй като социалната реалност ги е произвела такива.
- Разбира се, това, че майката не обръща внимание на детето си не е заради това, че е лош човек, а защото няма време, защото ежедневието й е запълнено с домашна работа и с гледане на още много деца. Мисля, че твоето наблюдение е като това на голяма част от зрителите, които чувстват емпатия към тези герои. Те са съпричастни на тяхната съдба и могат да видят защо това общество ги е създало.

Снимка: Тихомира Крумова

Още

Най-доброто от европейското кино на Синелибри 2022

Най-доброто от европейското кино на Синелибри 2022

- Филмът "Мълчаливото момиче" поставя въпросът и за това как небиологично свързани с едно дете хора могат да му дадат по-нежна грижа от тази на собствените му биологични родители. По какъв начин този въпрос стои в Ирландия, все пак страна с католически възгледи.
- Сега Ирландия е секуларна държава, но времето, в което се развива филма, да, католическият морал е залегнал дълбоко в хората. Младите хора в Ирландия днес реално не са вярващи и религиозни, но бих казал, че все пак Ирландия е католическа нация по някои особени свои характеристики.

Това е нещо несъзнавано, заложено в хората. Но по отношение на въпроса с осиновяването, за който питаш, мисля, че днес и никога това не е било нещо, което обществото да смята за нередно. Винаги са ни гледали роднини или близки хора.

Но основни закони по отношение на осиновяването и възможността да дадеш някой да се грижи за детето ти, не са проблем в Ирландия днес. Това, което виждаме във филма е общество, което в Ирландия е съществувало в миналото.

Снимка: Тихомира Крумова

- Задавам този въпрос, защото до 2018 г. в Ирландия абортите бяха забранени.
- Така е, затова мисля, че точно в последните няколко години Ирландия се промени много и има голямо движение напред в много отношения.

Това са големите ни постижения: че направихме легален абортът за всички жени, също така че бяхме и сред първите, които легализираха гей браковете.

- Кои са трите неща, които искаш света да знае за Ирландия?
- Първото нещо, с което се гордея е, че Ирландия е много прогресивна страна, която в последните няколко години отбеляза изключителни ходове напред. Също така, че сме толерантна страна, която включва хората, а не ги изключва (легализирани са гей браковете) и разбира се за мен е важен фактът, че Ирландия няма крайно десни политически партии и движения.

Снимка: Тихомира Крумова

Още

Синелибри 2022: Международен конкурс за пълнометражен игрален филм

Синелибри 2022: Международен конкурс за пълнометражен игрален филм

- Защо според теб крайно-десните възгледи не вълнуват ирландците?
- Разбира се, както във всяка държава, ирландците са недоволни от властта и я критикуват, но мисля, че по някакъв начин ирландците не ги привличат екстремностите. Ирландците винаги са подозрителни към авторитарността заради колониалното минало и проблемите, които сме имали с него.

Дори с опитите на властта да наложи ирландския език, това също донякъде среща отпор в хората, защото им се струва някак екстремно. Ирландците бягат от такива неща.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още

 „φ1.618“ на Теодор Ушев открива фестивала Синелибри на 8 октомври

„φ1.618“ на Теодор Ушев открива фестивала Синелибри на 8 октомври

Още

Антиутопично начало на осмото издание на фестивала Синелибри (снимки)

Антиутопично начало на осмото издание на фестивала Синелибри (снимки)

Още

"Ирландският Ремарк" e първият двукратен носител на "Коста"

"Ирландският Ремарк" e първият двукратен носител на "Коста"

Още

Ирландският виртуоз на клавишите Михол O’Рурк – солист на Софийската филхармония

Ирландският виртуоз на клавишите Михол O’Рурк – солист на Софийската филхармония

 

Коментирай 17

Календар

Препоръчваме ви

Георги Господинов: Разказването на истории прогонва страховете

"Писането е самотно занимание, писателят стои сам, ден след ден, намираш се в убежището на една книга. Когато излезеш от това убежище след това, чувството е много особено, то е странно приятно, защото ти е липсвало през дните, в които си писал"

Маестро Емил Табаков на 75: Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал

Виолета Тончева разговаря с големия музикант за варненската премиера на неговия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1, за виртуозността на солиста и оркестъра, за формулата за добър оркестър и за творческите му намерения

Маестро Найден Тодоров: Необходима ни е здравословна глухота

"Това, което човек вижда, това го спохожда. Свикнал съм да виждам хубавото по света, в повечето случаи и в хората. Понякога ми се натрапват и другите неща. Онова, нехубавото, е много по-малко, но е много по-шумно...", сподели пред гостите на He's the Man директорът на Софийската филхармония

Владимир Зарев: Свободата е форма на различие

Владимир Зарев за романа "Объркани в свободата" пред БТА

Ариел Брингес: Липсва ми най вече спонтанността на кубинския живот

Кубинският саксофонист ще представи своя проект Nostalgia Cubana на 1 декември в София Лайв Клуб

"Нашата професия не се работи, а се живее": Той е Човекът - Малин Кръстев

"Защо бедуините правят чести почивки в пустинята? Не само, за да си починат камилите , а и за да позволят на душата им да ги настигне... От време на време искам да седна в себе си и да изчакам моята душица да ме настигне...", разкри актьорът