Национална премиера на дългоочаквания документален филм "Следеният човек" на реж. Димитър Коцев-Шошо, адаптация на мемоарния роман на Веселин Бранев.

"Следеният човек" е историята на един мъж, който прочита своето досие в архивите на комунистическата Държавна сигурност.

Това е неговият опит да се застане очи в очи със своето минало, както и с миналото на цяла една нация, която е преживяла 45 години под похлупака на тотален комунистически контрол и всекидневно нарушаване на правото на личен живот.

Той вижда свидетелства за един живот под постоянно наблюдение, живот, толкова различен от онова, което си спомня. Този човек е преживял следенето. Но може ли да преживее срещата си с изкривения образ на собствената му личност?

Събитието включва дискусия с участието на екипа на филма в присъствието на Владислав Бранев, син на изтъкнатия български киносценарист, режисьор и писател.

Национална премиера на дългоочаквания документален филм "Следеният човек" на реж. Димитър Коцев-Шошо, адаптация на мемоарния роман на Веселин Бранев (Снимка: Синелибри)

Още

ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

Димитър Коцев-Шошо в "Шамар и един особен крадец"

- От кога книгата "Следеният човек" и историята на Веселин Бранев представлява интерес за Вас и защо?
- Прочетох книгата, защото Веселин Бранев беше мой преподавател по драматургия в НАТФИЗ. Нямах никакви очаквания, не знаех за какво става дума дори, не знаех, че ще попадна на най-добрата литература писана на български език.

Знам, че това може да звучи фрапиращо на фона на толкова признати български класици, но аз смятам, че е така и съм чувал подобно мнение и от други.

От там нататък просто пожелах някак да преразкажа тази история, да я превърна в документален филм, който да бъде изграден около гласа, мислите, личността на Веселин Бранев.

Дългоочакваната премиера на документалния филм на Димитър Коцев-Шошо по книгата на Веселин Бранев "Следеният човек" ще бъде на 13 октомври в кино Люмиер в рамките на фестивала "Синелибри" (Снимка: Личен архив)

- Кое беше най-сложното за Вас в процеса на работата, имайки предвид, че правите документален филм за мемоарна книга.
- Най-трудно беше да осъзная, че няма да успея да претворя във филма цялата дълбочина и разнообразие на образите, събитията и вижданията, които изпълваха книгата. Точно затова монтажът ми отне дълги години, защото до последно опитвах да вместя всичко, но това се оказа невъзможно.

Ето защо накрая се концентрирах върху една основна нишка, а именно поголовното следене от страна на Държавна сигурност. Така филмът придоби консистентност и посока.

Още

СВОБОДА И ИЗКУСТВО

Затворници поставят Чехов с режисьора Димитър Коцев-Шошо

- Книгата "Следеният човек" открехва завесата към онези "хора от сумрака", всички ченгета и офицери, които се грижат за това да следят и да докладват, но и да разполагат със съдбите на хората. Върху какво се стреми да хвърли светлина Вашият филм?
- Това е основната тема и във филма, както и в книгата, и както подсказва самото заглавие на книгата, което запазих като заглавие на филма. Насилието над личността и над персоналното пространство на гражданите на социалистическата република са наистина фрапиращи от днешна гледна точка.

По-младите най-вероятно няма и да повярват на много от нещата, които средният гражданин на комунистическа България преживяваше в ежедневието си. Никаква неприкосновеност на собствеността, никакъв шанс да изказваш или да съхраняваш мнения алтернативни от държавната политика. Най-важната цел на този филм е да опише това отминало време, за да помним и да не го повтаряме никога отново.

Национална премиера на дългоочаквания документален филм "Следеният човек" на реж. Димитър Коцев-Шошо, адаптация на мемоарния роман на Веселин Бранев (Снимка: Синелибри)

Още

ТЕАТРАЛНА ИЗПОВЕД

Александра Сърчаджиева представя "На живо" на 11 май в зала 1 на НДК

- Какви бяха архивите, с които работихте, какво откривахте в процеса на работа, къде отивахте, откъде се връщахте и какво ново Ви беше интересно да откриете?
- Основни визуални архиви, които съм ползвал, са инструкционни филми на самата Държавна Сигурност към нейните служители за това как да следят хората, как да нахлуват в личния им живот, как да действат в ежедневието си на агенти.

Вербуване на хора от близкото обкръжение, контрол над живота на нищо неподозиращи хора - това са само част от уникалните кадри, които ще видят зрителите.

Тези ленти са запазени благодарение на Комисията по досиетата и аз съм особено благодарен за това, че те ми предоставиха тези материали, за да ги ползвам във филма.

Национална премиера на дългоочаквания документален филм "Следеният човек" на реж. Димитър Коцев-Шошо, адаптация на мемоарния роман на Веселин Бранев (Снимка: Синелибри)

Още

НАПИСАНОТО ОСТАВА

"Задочните репортажи" на Георги Марков сякаш са писани днес

- Доколко един документален прочит на "Следеният човек" може и цели да ревизира разговора за комунистическата власт и би ли могъл този филм да постави по-различни въпроси в този разговор?
- Разговорът за комунистическата власт не бива да спира никога. Така както в Германия не спира равносметката за ерата на нацизма.

Както виждаме от случващото се в момента в Русия, този, който си затваря очите за тоталитарното минало е осъден да го повтори.

Днес в Русия има практическа диктатура, а институции на паметта като "Мемориал" са забранени. Тази чудовищна реалност ме прави още по-убеден, че за комунистическото минало трябва да се говори още дълго и безкомпромисно.

- Държавна сигурност ли създава най-много мистериозност и загадка от миналото ни? Заради това, че нещата, хората и ситуациите могат да изглеждат едни, а в крайна сметка се оказват съвсем други...
- Държавна сигурност е била основна репресираща брънка от цялостната верига на управление на тоталитарната държава. Тя носи вина за национални предателства, престъпления срещу личността, убийства по идеологически причини.

Никога няма да е късно да се търси отговорност на онези, които са обслужвали тази машина.

"Следеният човек" е само един от начините да осветим жестоката и страхлива дейност на тези хора срещу гражданите на собствената им държава.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още

ПРЕМИЕРИ

"Задочни репортажи за България" на Георги Марков за първи път на българска сцена

Още

КИНОФЕСТИВАЛИ

С "Чувство за непоносимост" отбелязваме 90-годишнината от рождението на Георги Марков

Още

НА ФОКУС

Руският режисьор Виталий Мански: Горбачов не ми подари друго освен надежда

Още

ИСТОРИЯ И ЖЕНИ

Американската етнографка Кристен Годси: За социализма, женските движения и секса