СЪВРЕМЕННА СЦЕНА
Писателят Александър Мануилов: Новата ни драматургия е изтикана в кьошето и не се подкрепя от театрите
"Театралният живот, завещан ни от няколко предишни поколения, така е поставил нещата - ти можеш да "влезеш" в "храма", само ако си победител", споделя младият автор
Автор : / 1464 Прочита 7 Коментара
Александър Мануилов в работен момент по представление на "Драма пакт" (Източник: Александър Мануилов)
Между 12 и 16 май София постепенно се завръща към културните изживявания с пърформанс-четения, театрални инсталации, семинари, дискусии и др., организирани от Гьоте-институт България. В програмата на Фестивала за нова драматургия New Stages Southeast има освен пърформанс-четения, привличащи публиката към алтернативните съвременни театрални форми, също така и възможност за срещи и обмен между млади драматурзи, известни немскоезични сценични автори и местната публика.
С драматурга, сценарист и писател Александър Мануилов разговаряме за платформата "Драма пакт", съвременните форми на драматургия и предстоящото пърформанс-представление на 15 май в Гьоте-институт "Разговор след представлението".
Кадри от представления на "Драма пакт" (Източник: Александър Мануилов)
- Г-н Мануилов, разкажете повече за платформата "Драма пакт", на която сте един от създателите?
- "Драма пакт" е неформална група от хора, които се занимават професионално с театър и имат отношение към новата драматургия, в частност българската, занимаваме се с нови перформативни формати, нов начин на поднасяне на съдържание, но и ново съдържание също така. Веднъж смятахме езиците, на които са се превеждали текстове на авторите в "Драма пакт" и ги докарахме до двадесетина.
Драматургични наши работи са били показвани на едни от най-значимите фестивали по света.
В "Драма пакт" правим ателиета, сценични четения, изграждаме представления, организираме обща лятна резиденция на морето, опитваме се да създадем пространство за критическа рефлексия върху случващото се в театралния живот у нас, а и по света, успяваме да намерим финансиране за млади автори и реално да "поръчаме" написването на нови текстове, както и да преведем нещо на чужди езици, правим партньорства с чуждестранни творци и платформи, подобни на нашата.
Не се страхуваме да навлизаме в територии, които още не са добре отъпкани. Ето сега на 2 юни на сцена "Дерида" хората ще могат да видят първия съвместен българо-сирийски театрален проект в областта на драматургията. Ще имате шанс да го видите заради партньорството на "Драма Пакт" с Mraya Theater Project от Дамаск.
Кадри от представления на "Драма пакт" (Източник: Александър Мануилов)
През април направихме открито ателие, включващо специално компоненти по структурираща, драматургична работа в съвременния танц и то беше посетено от 40 практици и професионалисти. Не се случва често ателие по драматургия в съвременния танц да получи подобен отклик. Пърформансът-резултат от този процес показваме на 20-ти и 21-ви май в ДНК. "Нутрикула. Невъзможни действия".
Още 2019-та година "докарахме" в София "Златен лъв" от Венецианското биенале от същата 2019 г. и направихме съвместен пърформанс с нея - Вайва Грайните е това, драматуржката на "The sun and the sea". Тази година ще "докараме" и "Сребърен лъв" от Венецианското театрално биенале от 201 5 г., Феран Дордал от Sennor Serranos и ще покажем съвместен българо-испански пърформанс ("Телепатичният бар").
Освен пърформанса, човекът вероятно ще се съгласи да предложи ателие за професионалисти, въпреки че не успяхме да измолим финансиране за това от български институции.
Само след един месец автори от "Драма пакт" пък ще имат четене на свои текстове в Русия, прясно-прясно преведени на руски, като този проект се ръководи от младия български драматург Иван Димитров.
Всъщност - идеи за проекти и случвания имаме за години напред.
И така, знаете ли - като ме питате какво е "Драма пакт" - спокойно мога да кажа, че "Драма пакт" вече е фактор в алтернативния театрален живот у нас и който не е запознат с дейността ни, не може да твърди че има цялостен поглед нито върху театралното у нас, нито върху новата наша драматургия.
Работен процес на "Драма пакт" (Източник: Александър Мануилов)
- Какво обединява участниците в платформата "Драма пакт" за работа с нова драматургия?
- Трябва наистина да се уточни, че "Драма пакт" е платформа, съставена от много различни творци, чиито естетически концепции и търсения понякога изобщо не се припокриват. Така че въпросът е много хубав - какво ги обединява тези хора? И още едно уточнение - не е моя работа да говоря от името на други творци, изразявам единствено своето мнение тук, ако пък някой от "Драма пакт" не е съгласен с мен - ще излезе и ще ме поправи.
Та аз някак си вярвам, че в "Драма пакт" сме хора, които са убедени в необходимостта от разнообразие в културния живот. Не от един доминантен начин и модел, който задушава всички останали, а от пъстра палитра от подходи и парадигми, каквато е действително ситуацията в един отворен и богат културен контекст. Където има равнопоставено място за всякакви идеи относно това какво може да бъде театралното.
С много от авторите в "Драма пакт" сме си говорили, че новата ни драматургия е изтикана в кьошето и не се подкрепя от театрите. Рядко поставят нещо българско, още по-рядко нещо българско на жив автор и почти никога - нещо експериментално и изследователско. Така че, това е обща цел - да върнем престижа на родния драматург, да създадем повече възможности наши автори да поставят в нашите си театри.
Споделена цел е и в бъдеще да имаме един театър, който да програмира само нова българска драматургия, който да е отворен и достатъчно щур, че да подкрепя нови форми и съдържание.
Правили сме и продължаваме да правим много международни партньорства, така че мисля всички от нас вярват в необходимостта да си информиран, да можеш да се съпоставиш с другите, а защо не - и другите да се съпоставят с теб, да имаме възможности да пътуваме и да продължим да си партнираме със значими световни театрали. Никой от нас, мисля, не иска да си стои затворен в собствен сос и да претопля вчерашни и онзиденшни манджи, когато стане на 50. Гледали сме по-широки хоризонти и искаме да ги запазим като възможност и занапред.
И още нещо - може би с него трябваше да почна - това е системна разлика между нас и света извън "Драма пакт".
"Драма пакт" моменти (Източник: Александър Мануилов)
Ние не искаме да влизаме в модус конкуренция. Искаме да формираме общност на споделяне и подкрепа, а не на непрестанно състезание и изолационизъм. Театралният живот, завещан ни от няколко предишни поколения, така е поставил нещата - ти можеш да "влезеш" в "храма", само ако си победител. Тоест ще те поставят - евентуално - ако спечелиш конкурс за драматургия. Иначе си аут. Ще можеш да работиш в театъра - евентуално - ако спечелиш "Икар" или "Аскеер".
Иначе чакаш. Така се опитват да ни кажат, че стоят нещата, често наистина те все още са си така. И по този начин настройват авторите да влизат в конкурентна нагласа един спрямо друг, затвърждавайки властта на едно невидимо жури, чиито компетенции и възгледи за театър самите творци може отдавна всъщност да имат нужда да поставят под въпрос.
Отказвайки да влизаме в конкуренция помежду си, а работейки заедно, ние вече сме сменили парадигмата, завещана отпреди.
Вие може още да не сте го забелязали, но с напредването на времето едно е ясно - няма кой да спре дърветата да се разлистят напролет.
Кадри от представления на "Драма пакт" (Източник: Александър Мануилов)
- На фестивала за Нова драматургия предстои "Разговор след представлението" с актрисите Елена Димитрова, Мартина Апостолова, Милена Станойевич, което ползва един много интересен формат на импровизация и спонтанни реакции. Разкажете повече за него и целта му - и спрямо публиката и спрямо актьорите.
- Това е един формат, който представлява разговор за несъществуващо представление, което всички се правят, че току-що са гледали. Мартина, Елена и Милена са божествени сами по себе си, а в комбинация - нямат равни. Аз се надявам да не загрозявам пейзажа прекалено много. А защо - защото по един забавен за всички начин публика и пърформъри започват да творят заедно и всъщност обменят доста съществени образи и информация за това това какъв театър искат да гледат и какво изобщо е театралното за тях.
Импровизация в чиста, дестилирана форма. Не може да се каже повече, трябва да го видите.
Работа по представления на "Драма пакт" (Източник: Александър Мануилов)
- Освен с драматургия, Вие се занимавате и с поезия, с проза - имате роман, книги с разкази. По какъв начин интересите Ви в литературата се допълват с работата по съвременна драматургия?
- Останалите два литературни рода - поезията и прозата - могат да бъдат доста самотно занимание. Драматургията отваря път към работа с други творци. И това е едно от нещата, което ме привлича в нея.
- Имате значителни успехи зад граница - като сценарист, като писател и като драматург. Коя е срещата по света, която по някакъв начин е променила възгледите Ви или начина на мислене по отношение на театъра, киното или литературата?
- Начинът и мисленето се оформят от много срещи и съм благодарен, че имах възможност да пообиколя и да гледам театър на четири континента, да си сверя часовника с най-интересното по света. Не знам това кога и дали ще е възможно пак.
Има много неща, които не можеш да разбереш онлайн, а и много такива, които изобщо ги няма нито онлайн, нито в учебниците. Така че: нищо не може да се сравни с действителното пътуване. Някои от колегите в "Драма Пакт" са пътували достатъчно и са видели твърде много, та да не може да ги метне лесно някой, че нещо е добро или важно, или високо, когато всъщност не е. Все повече се радвам на срещите помежду ни.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}