Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Актрисата Елена Димитрова: Интересува ме маската, с която се представяме и неврозите, скрити зад нея

НЕЗАВИСИМ ТЕАТЪР

Актрисата Елена Димитрова: Интересува ме маската, с която се представяме и неврозите, скрити зад нея

"Силно се надявам, че независимата сцена в България е прекрачила етапа, на който трябва да се бори за своето място, а ще има необходимите условия за своето развитие" споделя актрисата

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Елена Димитрова е носителката на наградата Икар 2020 за главна женска роля, но няма да я видите да разказва за лайфстайла си по сутрешните магазинни предавания. Няма да я видите, защото не това я интересува. Едни от последните ѝ роли са в постановките "Как е" по Самюел Бекет на Театрална работилница "Сфумато", също така и в постановката на театър "Азарян" по режисурата на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта". Тя вярва, че независимият театър дава повече свобода на актьора, според думите ѝ "там той става съ-автор".

До голяма степен пътят ѝ към това "авторско" пространство в театъра е предопределен от срещата ѝ с проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев и лабораторната работа в "Сфумато". Влияние са ѝ оказали срещите ѝ с режисьорите Ани Васева, Младен Алексиев, Ида Даниел, Веселин Димов, Крис Шарков, Гергана Димитрова, Василена Радева.

С Елена Димитрова говорим за свалянето на маските, бързата слава, "как е" по Бекет настоящата изолационна ситуация и свободата за експериментиране, които дава сцената на независимото изкуство. 

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Иван Дончев)

- Елена, нека започнем нашия разговор с наградата Икар 2020 за главна женска роля, която ти получи за ролята ти в спектакъла "Как е" по Самюел Бекет. Какво означава за теб тази награда като представител на независимата театрална сцена?
За мен е голяма изненада и чест. Не съм си представяла, че мога да я получа, беше ми достатъчно вниманието към представлението, това не е малко.

Радвам се, че все повече независимата сцена е обект на тези номинации, това насочва някакво внимание, надявам се и на публиката, че независимите проекти създават качество, което не е за подминаване.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова(Снимка: Иван Дончев)

- Какво те накара да избереш този път в театъра? Не е ли прекалено голямо изкушението да си мейстрийм, поп? За една актриса не е ли твърде важно да е в светлината на прожекторите?
Може би още от НАТФИЗ имах уклон към т.н. "по-различен театър", както тогава наричаха "Сфумато".

Още тогава си дадох сметка, че силно ме привлича някаква енигма, превръщането на сцената в пространство, в което случването е на други нива, не е сюжетно или ситуационно, не е битово-реалистично. А и винаги ме е вълнувала срещата с непознатото на сцената и при срещата с публика, не съм мислила за известност. Не се смятам за толкова интересна за да съм известна сама по себе си.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Иван Дончев)

Още

Самюъл Бекет: Ти си на Земята. За това няма лек.

Самюъл Бекет: Ти си на Земята. За това няма лек.

"Обичам светлината на прожекторите, но само като атмосфера на сцената"

Може би и това ми дава повече свобода. Много ми е дала лабораторната работа в ателиетата на "Сфумато" с Маргарита Младенова и Иван Добчев. Там са ми се случвали едни от най-неочакваните неща и провокации. За избора на този път има голямо значение и работата ми с конкретни хора, представленията, които съм гледала, влиянията от световен театър, танц и пърформанс.

И също, независимите режисъори, с които съм се срещала са ми дали много, всеки по свой начин: Ани Васева, Младен Алексиев, Ида Даниел, Веселин Димов, Крис Шарков, Гергана Димитрова, и разбира се, Василена Радева, с която работим усилено в последно време.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Иван Дончев)

Още

Вижте "ИКАР"-ите в снимки

Вижте "ИКАР"-ите в снимки

- Какви са историите, които те вълнуват в театъра. Какво търсиш, кое те удовлетворява?
Може би има значение,че отдавна не съм работила по готова драматургия, по-скоро в последните години различни опити за пост-драматичен и "дивайзинг" театър по проза, стихове, документални материали, авторски текстове. Занимавам се с теми, които не ме оставят на мира, неща, които наблюдавам като процеси в обществото, но и такива, които нося със себе си. Може би всеки артист има една основна тема, която има своите различни проявления.

Винаги ме е вълнувала т.н. "персона", маската, с която се представяме, неврозите, които се крият зад това, травмите, усилията да бъдеш в някаква форма и последствията от това. И си давам сметка, че в нещата които правя, винаги има някакъв опит да взривя някакъв образ, да му смъкна маската, да се изложи дори. Опит да изследвам на практика това, което ме интересува, и да се добера до някаква истина в реално време, заедно с публиката.

Актрисата Елена Димитрова получава статуетката "Икар" за главна женска роля за "Как е" по Самюел Бекет, театрална работилница "Сфумато". (Снимка: BulFoto)

Още

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

- "Как е" изолационният период на дистанция при теб, ако гледаме от гледна точка на Бекет, как ти се струва тази ситуация и лично, и като актриса в театъра?
Отначало се почувствах като в кошмар, не знаех сънувам ли или е реално. Това трая няколко дни, после изведнъж се оказах в нещо като ваканция, без преса за срокове и задачи, което донесе странно спокойствие, явно живота ми се опрости. Опитвам се да оценя и дистанцията, която наложи този период, надявам се да е в посока на ново качество. За мен е дълга пауза, но целият свят е в пауза и неяснота.

Надявам се да разберем с какво сме най-полезни на себе си и на другите в тази пандемична обстановка и да внимаваме да не усилваме и без това голямото напрежение. Хубавото е, че се случват артистични неща, въпреки всичко.

Едни от най-интересните фестивали - "Антистатик" и "АСТ фестивал за свободен театър" успяха да се състоят и това е много в тази ситуация.

Актрисата Елена Димитрова получава статуетката "Икар" за главна женска роля за "Как е" по Самюел Бекет, театрална работилница "Сфумато". (Снимка: BulFoto)

- Разкажи повече за проекта "Как е", кои са днешните очертания на въпросите, които си задава твоята героиня?
- В "Как е" много се говори за живота "тук, долу" и живота, "там горе, в светлината" и може би и моите въпроси се въртят все около това. Как е и как би могло да бъде? В какво се оглежда живота ни? Как пребиваваме в апатията, самотата,безчувствието, жестокостта, постоянната смяна на роли , в желанието си да обичаме и да бъдем обичани, без много често да разбираме какво значи това. И какво правим за да бъде друго.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Иван Дончев)

- "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" е една постановка с толкова лични истории, които директно влизат в битието ни и битките ни. Какви послания търсят тези истории?
Това са няколко истории за болестта като път към живота, колкото и парадоксално да звучи. Болестта като едно безпощадно огледало, в което да погледнеш живота си, за да откриеш ценността му.

Неизбежният въпрос "защо се случва на мен" се трансформира в "как живея всъщност и как бих искал да живея", "с какво трябва да се разделя в живота си", " за какво мечтая"...

Елена Димитрова в "Как е" по Самюел Бекет в Театрална работилница "Сфумато" (Снимка: Joro Aranjoro)

Още

Животът е НА ЖИВО: започва 13-то издание на Международния фестивал "Антистатик"

Животът е НА ЖИВО: започва 13-то издание на Международния фестивал "Антистатик"

- Четирите истории от реални истории ли са вдъхновени? Как ги подготвихте и по какъв начин влизат в днешната ситуация на милиони жени?
- Да, те са по истински случаи и са взети от книгата на Петя Накова "Годината на осемте химии". Беше много интересен и нелек процес. Имахме пълна свобода на съ-автори, предлагахме текстове от световната литература, с които асоциирахме конкретната история и с които да разширим драматургията на отделните фрагменти.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Боряна Пандова)

В един момент имахме четири отделни малки представления и сложността беше как да ги свържем, от какво да се откажем. Не искахме да е информативно представление, има достатъчно материали по тази тема, занимавахме се с вътрешните процеси и чувствата. Мисля, че в опита за споделяне на тези трудни за изговаряне теми е и смисъла на това представление.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Боряна Пандова)

Защото след това се излиза на светло.

Независимите представления са процеси, в които имам свободата да съм съ-автор, да експериментирам, да изисквам като артист, да изразявам позиция. Разбира се, на този вид сцена й се налага все още да се бори с клишета и предубеждения, но мога със сигурност да кажа, че това е театър на съмишленици и хора, които са готови да работят неуморно, защото вярват в това, което правят и го правят с професионализъм и невероятна отдаденост.

Елена Димитрова в "Как е" по Самюел Бекет в Театрална работилница "Сфумато" (Снимка: Joro Aranjoro)

Това, преди всичко, е избор, а не компромис или стечение на обстоятелства. Избор на тема, екип, текстове, пространство и естетика.

Има цял брой на списание "Гестус", съставен от Силвия Петрова и Гергана Димитрова, за взаимодействието между независимият и институционалният театър в Германия и ползите от това взаимодействие.

Силно се надявам, че независимата сцена в България е прекрачила етапа, на който трябва да се бори за своето място, а ще има необходимите условия за своето развитие.

Интервю на Юлия Владимирова

Още

"Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" в Театър Азарян

"Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" в Театър Азарян

Още

Награди "Икар" 2020: режисура - Стайко Мурджев за "Слава", най-добър спектакъл - "Празникът" на Явор Гърдев

Награди "Икар" 2020: режисура - Стайко Мурджев за "Слава", най-добър спектакъл - "Празникът" на Явор Гърдев

Още

Пърформънс с номинация за ИКАР превръща Бузлуджа в театрална сцена

Пърформънс с номинация за ИКАР превръща Бузлуджа в театрална сцена

Още

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Още

"Презрението" на Крис Шарков в "Сфумато" - тази седмица в онлайн афиша

"Презрението" на Крис Шарков в "Сфумато" - тази седмица в онлайн афиша

Още

Сфумато представя оnline "Между празниците" на Маргарита Младенова

Сфумато представя оnline "Между празниците" на Маргарита Младенова

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Акварелистът Атанас Мацурев спечели златна награда от международен конкурс в Канада

"Художниците в България са в дълбоките сенки", смята художникът

Оперната прима Красимира Стоянова: Да имаш нужда от красотата

Виолета Тончева разговаря с българските певци от световния оперен елит Красимира Стоянова, Владимир Стоянов, Милен Божков и с диригента маестро Павел Балев, които в ММФ "Варненско лято" 2022 ще поднесат на 17 август концертно изпълнение на "Отело" от Джузепе Верди.

Творческият процес като едно дихание

Хореографката Анна Пумпалова пред Виолета Тончева за подхода си към първата българска постановка за професионална сцена на мюзикъла "Красавицата и Звяра"

Побеждава този, който победи себе си

Режисьорът Петко Бонев за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла "Красавицата и Звяра"

Сънуващите камъни на Огняна Серафимова

"Камъните сънуват морета, сънуват души, сънуват състояния; страх, който е скрит в смелостта", споделя визуалният артист и сценограф за проекта си