Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Актрисата Елена Димитрова: Интересува ме маската, с която се представяме и неврозите, скрити зад нея

НЕЗАВИСИМ ТЕАТЪР

Актрисата Елена Димитрова: Интересува ме маската, с която се представяме и неврозите, скрити зад нея

"Силно се надявам, че независимата сцена в България е прекрачила етапа, на който трябва да се бори за своето място, а ще има необходимите условия за своето развитие" споделя актрисата

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Елена Димитрова е носителката на наградата Икар 2020 за главна женска роля, но няма да я видите да разказва за лайфстайла си по сутрешните магазинни предавания. Няма да я видите, защото не това я интересува. Едни от последните ѝ роли са в постановките "Как е" по Самюел Бекет на Театрална работилница "Сфумато", също така и в постановката на театър "Азарян" по режисурата на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта". Тя вярва, че независимият театър дава повече свобода на актьора, според думите ѝ "там той става съ-автор".

До голяма степен пътят ѝ към това "авторско" пространство в театъра е предопределен от срещата ѝ с проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев и лабораторната работа в "Сфумато". Влияние са ѝ оказали срещите ѝ с режисьорите Ани Васева, Младен Алексиев, Ида Даниел, Веселин Димов, Крис Шарков, Гергана Димитрова, Василена Радева.

С Елена Димитрова говорим за свалянето на маските, бързата слава, "как е" по Бекет настоящата изолационна ситуация и свободата за експериментиране, които дава сцената на независимото изкуство. 

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Иван Дончев)

- Елена, нека започнем нашия разговор с наградата Икар 2020 за главна женска роля, която ти получи за ролята ти в спектакъла "Как е" по Самюел Бекет. Какво означава за теб тази награда като представител на независимата театрална сцена?
За мен е голяма изненада и чест. Не съм си представяла, че мога да я получа, беше ми достатъчно вниманието към представлението, това не е малко.

Радвам се, че все повече независимата сцена е обект на тези номинации, това насочва някакво внимание, надявам се и на публиката, че независимите проекти създават качество, което не е за подминаване.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова(Снимка: Иван Дончев)

- Какво те накара да избереш този път в театъра? Не е ли прекалено голямо изкушението да си мейстрийм, поп? За една актриса не е ли твърде важно да е в светлината на прожекторите?
Може би още от НАТФИЗ имах уклон към т.н. "по-различен театър", както тогава наричаха "Сфумато".

Още тогава си дадох сметка, че силно ме привлича някаква енигма, превръщането на сцената в пространство, в което случването е на други нива, не е сюжетно или ситуационно, не е битово-реалистично. А и винаги ме е вълнувала срещата с непознатото на сцената и при срещата с публика, не съм мислила за известност. Не се смятам за толкова интересна за да съм известна сама по себе си.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Иван Дончев)

Още

Самюъл Бекет: Ти си на Земята. За това няма лек.

Самюъл Бекет: Ти си на Земята. За това няма лек.

"Обичам светлината на прожекторите, но само като атмосфера на сцената"

Може би и това ми дава повече свобода. Много ми е дала лабораторната работа в ателиетата на "Сфумато" с Маргарита Младенова и Иван Добчев. Там са ми се случвали едни от най-неочакваните неща и провокации. За избора на този път има голямо значение и работата ми с конкретни хора, представленията, които съм гледала, влиянията от световен театър, танц и пърформанс.

И също, независимите режисъори, с които съм се срещала са ми дали много, всеки по свой начин: Ани Васева, Младен Алексиев, Ида Даниел, Веселин Димов, Крис Шарков, Гергана Димитрова, и разбира се, Василена Радева, с която работим усилено в последно време.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Иван Дончев)

Още

Вижте "ИКАР"-ите в снимки

Вижте "ИКАР"-ите в снимки

- Какви са историите, които те вълнуват в театъра. Какво търсиш, кое те удовлетворява?
Може би има значение,че отдавна не съм работила по готова драматургия, по-скоро в последните години различни опити за пост-драматичен и "дивайзинг" театър по проза, стихове, документални материали, авторски текстове. Занимавам се с теми, които не ме оставят на мира, неща, които наблюдавам като процеси в обществото, но и такива, които нося със себе си. Може би всеки артист има една основна тема, която има своите различни проявления.

Винаги ме е вълнувала т.н. "персона", маската, с която се представяме, неврозите, които се крият зад това, травмите, усилията да бъдеш в някаква форма и последствията от това. И си давам сметка, че в нещата които правя, винаги има някакъв опит да взривя някакъв образ, да му смъкна маската, да се изложи дори. Опит да изследвам на практика това, което ме интересува, и да се добера до някаква истина в реално време, заедно с публиката.

Актрисата Елена Димитрова получава статуетката "Икар" за главна женска роля за "Как е" по Самюел Бекет, театрална работилница "Сфумато". (Снимка: BulFoto)

Още

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

- "Как е" изолационният период на дистанция при теб, ако гледаме от гледна точка на Бекет, как ти се струва тази ситуация и лично, и като актриса в театъра?
Отначало се почувствах като в кошмар, не знаех сънувам ли или е реално. Това трая няколко дни, после изведнъж се оказах в нещо като ваканция, без преса за срокове и задачи, което донесе странно спокойствие, явно живота ми се опрости. Опитвам се да оценя и дистанцията, която наложи този период, надявам се да е в посока на ново качество. За мен е дълга пауза, но целият свят е в пауза и неяснота.

Надявам се да разберем с какво сме най-полезни на себе си и на другите в тази пандемична обстановка и да внимаваме да не усилваме и без това голямото напрежение. Хубавото е, че се случват артистични неща, въпреки всичко.

Едни от най-интересните фестивали - "Антистатик" и "АСТ фестивал за свободен театър" успяха да се състоят и това е много в тази ситуация.

Актрисата Елена Димитрова получава статуетката "Икар" за главна женска роля за "Как е" по Самюел Бекет, театрална работилница "Сфумато". (Снимка: BulFoto)

- Разкажи повече за проекта "Как е", кои са днешните очертания на въпросите, които си задава твоята героиня?
- В "Как е" много се говори за живота "тук, долу" и живота, "там горе, в светлината" и може би и моите въпроси се въртят все около това. Как е и как би могло да бъде? В какво се оглежда живота ни? Как пребиваваме в апатията, самотата,безчувствието, жестокостта, постоянната смяна на роли , в желанието си да обичаме и да бъдем обичани, без много често да разбираме какво значи това. И какво правим за да бъде друго.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Иван Дончев)

- "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" е една постановка с толкова лични истории, които директно влизат в битието ни и битките ни. Какви послания търсят тези истории?
Това са няколко истории за болестта като път към живота, колкото и парадоксално да звучи. Болестта като едно безпощадно огледало, в което да погледнеш живота си, за да откриеш ценността му.

Неизбежният въпрос "защо се случва на мен" се трансформира в "как живея всъщност и как бих искал да живея", "с какво трябва да се разделя в живота си", " за какво мечтая"...

Елена Димитрова в "Как е" по Самюел Бекет в Театрална работилница "Сфумато" (Снимка: Joro Aranjoro)

Още

Животът е НА ЖИВО: започва 13-то издание на Международния фестивал "Антистатик"

Животът е НА ЖИВО: започва 13-то издание на Международния фестивал "Антистатик"

- Четирите истории от реални истории ли са вдъхновени? Как ги подготвихте и по какъв начин влизат в днешната ситуация на милиони жени?
- Да, те са по истински случаи и са взети от книгата на Петя Накова "Годината на осемте химии". Беше много интересен и нелек процес. Имахме пълна свобода на съ-автори, предлагахме текстове от световната литература, с които асоциирахме конкретната история и с които да разширим драматургията на отделните фрагменти.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Боряна Пандова)

В един момент имахме четири отделни малки представления и сложността беше как да ги свържем, от какво да се откажем. Не искахме да е информативно представление, има достатъчно материали по тази тема, занимавахме се с вътрешните процеси и чувствата. Мисля, че в опита за споделяне на тези трудни за изговаряне теми е и смисъла на това представление.

Кадър от постановката на Василена Радева "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" с участието на Елена Димитрова (Снимка: Боряна Пандова)

Защото след това се излиза на светло.

Независимите представления са процеси, в които имам свободата да съм съ-автор, да експериментирам, да изисквам като артист, да изразявам позиция. Разбира се, на този вид сцена й се налага все още да се бори с клишета и предубеждения, но мога със сигурност да кажа, че това е театър на съмишленици и хора, които са готови да работят неуморно, защото вярват в това, което правят и го правят с професионализъм и невероятна отдаденост.

Елена Димитрова в "Как е" по Самюел Бекет в Театрална работилница "Сфумато" (Снимка: Joro Aranjoro)

Това, преди всичко, е избор, а не компромис или стечение на обстоятелства. Избор на тема, екип, текстове, пространство и естетика.

Има цял брой на списание "Гестус", съставен от Силвия Петрова и Гергана Димитрова, за взаимодействието между независимият и институционалният театър в Германия и ползите от това взаимодействие.

Силно се надявам, че независимата сцена в България е прекрачила етапа, на който трябва да се бори за своето място, а ще има необходимите условия за своето развитие.

Интервю на Юлия Владимирова

Още

"Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" в Театър Азарян

"Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" в Театър Азарян

Още

Награди "Икар" 2020: режисура - Стайко Мурджев за "Слава", най-добър спектакъл - "Празникът" на Явор Гърдев

Награди "Икар" 2020: режисура - Стайко Мурджев за "Слава", най-добър спектакъл - "Празникът" на Явор Гърдев

Още

Пърформънс с номинация за ИКАР превръща Бузлуджа в театрална сцена

Пърформънс с номинация за ИКАР превръща Бузлуджа в театрална сцена

Още

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Още

"Презрението" на Крис Шарков в "Сфумато" - тази седмица в онлайн афиша

"Презрението" на Крис Шарков в "Сфумато" - тази седмица в онлайн афиша

Още

Сфумато представя оnline "Между празниците" на Маргарита Младенова

Сфумато представя оnline "Между празниците" на Маргарита Младенова

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът на "Голата истина за група "Жигули" Виктор Божинов: Музиката стана беззъба

"Ние нямаме група, която да бъде "против". Само един Ицо Хазарта се опитва да бъде адекватен на ситуацията. Другите сякаш някой ги е стиснал за гърлото и не им дава, или те не искат, или не могат", споделя той

Инж. Добромир Чочов: "Ханът и империята" трябва да бъде изучаван като филмова класика

Днес няма продуцент, който да може да обезпечи и застрахова подобна продукция

Маестра Адрия Чепайте: Музиката е свързана с издигане на душата. Това е най-голямата отговорност на диригента

На 8 април литовската диригентка ще дирижира Софийска филхармония, в един изцяло Менделсон концерт, с участието на френския виртуоз на цигулката Огюстен Дюме

Колко е важно да бъдем (не)сериозни?

"Изкуството и театърът помагат да не губим чувството за смисъл" споделя режисьорът Антон Угринов

Страшното, облечено в розово

Смисълът в картина, текст и глас на приятел – Анна Шопова разказва истории в изложбата "Розово скривалище за спомени"

Жестомимичната преводачка Таня Димитрова: Виждаш малка светлинка и я сграбчваш, не се колебаеш

Филмът за жестовата преводачка и семейството ѝ "Тихо наследство" вече е в HBO GO