"Презрението" на Крис Шарков в "Сфумато" - тази седмица в онлайн афиша

ИЗКУСТВОТО ОНЛАЙН

"Презрението" на Крис Шарков в "Сфумато" - тази седмица в онлайн афиша

Видеото ще бъде активно от 19:00 часа в четвъртък (30 април) до полунощ в неделя (3 май)

Редактор : Impressio / 27 април 2020 / 12:36 1673 Прочита 0 Коментара

Театрална работилница "Сфумато" продължава виртуалните си подаръци за своите зрители. И тази седмица екипът ще "качи" едно представление от своята театрална история в канала си в YouTube. И това е:

"Презрението"

по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия

Режисьор: Крис Шарков

Сценограф: Ралица Тонева

Драматург: Стефан Иванов

Мултимедия и фотограф: Наталия Йорданова

Участват:

Пол - Васил Дуев

Камий - Дария Симеонова

Джери - Любен Кънев

Елена - Ина Добрева

Режисьорът - Юлиян Петров

Видеото ще бъде активно от 19:00 часа в четвъртък (30 април) до полунощ в неделя (3 май).

"Изкуството показва пред очите ни свят, който е съзвучен с желанията ни. "Презрението" е история за този свят."

Сцена от спектакъла "Презрението", реж. Крис Шарков (Снимка: Наталия Йорданова)

"Презрението" е за промяната в личния филм на млад драматург и жена му, когато продуцент му предлага да напише сценарий по "Одисея" на Омир. За приликите и разликите, приливите и отливите между тях и Одисей и Пенелопа. За това колко е важно да бъдеш честен, макар и наивен. За това колко лесно е да се изгубиш в превода, без значение дали става за въпрос за език, пари или любов.

Премиерата беше на 2 февруари 2013 г.

Ина Добрева получава наградата "Икар 2014" за поддържаща женска роля.

Крис Шарков е номиниран за наградата "Икар 2014" за режисура.

Сцена от спектакъла "Презрението", реж. Крис Шарков (Снимка: Наталия Йорданова)

Дария Симеонова е номинирана за наградата "Икар 2014" за водеща женска роля.

На 18.3.2014 г. е играна на Софийския театрален салон.

На 16.5.2014 г. е играна на II фестивал "Тара-ра-бумбия" (Територия за млад театър) в Благоевград.

Ето какво пишат тогава за спектакъла:

В последно време в културните среди има завръщане на интереса към творчеството на този кинорежисьор и причината за това не е просто ретроспективна, а силно обвързана с темите и естетиките на Годар, особено от 60-те години и връзката им с настоящите проблеми на глобализма. Автентичността, като че ли е най-големият въпрос на изкуството в последните години. Особено важна в днешно време се оказва темата за смисъла на изкуството, за конфликтът между свободата на творчеството и законите на пазара и продукта. В "Презрението" тази тема е пронизана от класически любовен триъгълник и архетипни човешки взаимоотношения.

Сцена от спектакъла "Презрението", реж. Крис Шарков (Снимка: Наталия Йорданова)

Романът на Алберто Моравия "Презрението" (1954г.) и филмът на Жан-Люк Годар от 60-те - по него са вдъхновили поредната интерпретация по темите за простимите и непростимите компромиси в изкуството, за принудата на комерса и свободата да си себе си като творец, за императивите на бита и полета на духа.

Очевидно този неизбежен и днес антагонизъм силно вълнува талантливия режисьор Крис Шарков, за да реши да прави театър по вече отдавна регистрирани като шедьоври литературни и кинофакти. Неговият спектакъл "Презрението" в ТР "Сфумато" иска да носи хладната дистанцираност на оригиналите - макар и баща на топлия съчувстващ неореализъм, Моравия в доста свои творби е скептичен екзистенциалист; Годар пък има славата на "Брехт в седмото изкуство".

Младите актьори в представлението обаче сякаш бягат от студенината и безразличието на едно разпадащо се съпружество и привидно професионално благоденствие, те придават друг мащаб на кризата на избора, която би имала много по-страшни измерения в средната възраст. Правят я да изглежда някак преодолима като на шега. А може би така и трябва...

В спектакъла драматургът Пол (Васил Дуев), преквалифицирал се в добре печелещ сценарист, за да задоволи капризите на красивата си жена Камий (Дария Симеонова), трябва да преиначи историята на Одисей, за да угоди на безскрупулния продуцент Джери (Любен Кънев), който се интересува единствено от печалбата. За него наведеният гръб на влюбена сътрудничка (Ина Добрева) става маса за подписване на чекове.

Сцена от спектакъла "Презрението", реж. Крис Шарков (Снимка: Наталия Йорданова)

Отчуждение владее този изкуствен филмов свят, оцветен в ярки багри: героите неизменно общуват чрез преводачка и дори любовната игра на прелъстяване между продуцента и съпругата на сценариста - подаване и поемане на ягодка уста в уста, не може да мине без посредник, който пренася плода между двамата. Опосредствано, през мита за Одисей (филмът, който се снима), се коментират проблемите на семейната досада (при Одисей) и предполагаемата съпружеска изневяра (при Пенелопа). Ще разбере ли Пол самотната, независима и малко загадъчна фигура на германския режисьор (Юлиян Петров)? Ще понесе ли презрението на Камий и своето себепрезрение в името на материалното благополучие, или ще се върне към безславното си, но достойно театрално битие? Отговорът е почти предопределен.

Ирина Гигова, "Новинар"

Една история за любовта в изкуството и изкуството в любовта. Как да опазиш себе си в света на материалното? Как да съхраниш свободата си? Как да задържиш музата си, без да я заключваш в клетката на ревността? И какво губиш, когато изгубиш всичко? Всеотдаден млад екип. Изчистена и великолепно решена сценография. Милиони въпроси, които не ти дават мира дълго време след като напуснеш романтиката на "черната кутия".

Станислава Коцева, "Go Guide"

Представлението на режисьора Крис Шарков "Презрението" е спектакъл-хибрид. Своеобразна, оригинална, едновременно претенциозна и искрена, но и съвременно рефлектираща смесица между няколко изкуства, спектакълът "стъпва" на три крака - литературната първооснова е романът на Алберто Моравия "Презрението", визуалната и сценарната база е филмът на Жан-Люк Годар със същото заглавие, театралната канава е драматизацията на поета Стефан Иванов. Всички тези разнородни по същността си съставки, към които са прибавени още и цитати от други автори и откъси от други филми, поставят пред режисьора и пред актьорите Васил Дуев, Дария Симеонова, Любен Кънев, Ина Добрева, Юлиян Петров сложната задача да ги смесят и омесят така, че да се получи автентично театрално представление.

Със сигурност еклектизмът, колажът, а в най-добрите случаи и синтеза, са стиловите белези на постмодерното изкуство, а в театъра те се случват и използват все по-често. Такава е стилистиката на това представление, което се играе в Театрална работилница "Сфумато".

А тази стилистика предполага както добро познаване на оригиналните форми, от които се слепва новото, самостоятелно по форма и значение произведение, така и ясна, и категорична в крайните си цели визия. В "Презрението" Крис Шарков безспорно доказва способността си да мисли и да визуализира синкопирания ритъм на вътрешния живот на съвременния човек, а също и да му придава интересна театрална форма.

Автентичността като че ли е най-големият въпрос на изкуството в последните години. Особено важна в днешно време се оказва темата за смисъла на изкуството, за конфликта между свободата на творчеството и законите на пазара и продукта. В "Презрението" тази тема е пронизана от класически любовен триъгълник и архетипни човешки взаимоотношения, убеден е режисьорът.

И точно заради това предизвиква Васил Дуев в ролята на невротичния драматург Пол, Дария Симеонова като чувствената му съпруга Камий, Любен Кънев като истеричния и безмилостен продуцент Джери Прокош, Ина Добрева като всеотдайната и страдаща Секретарка и Юлиян Петров като интелектуалния и интелектуалстващ Фриц Ланг да представят усложнените от комплекси и противоречиви емоции образи и взаимоотношения.

Сцена от спектакъла "Презрението", реж. Крис Шарков (Снимка: Наталия Йорданова)

В сценичната среда, изградена от една яркочервена и една яркосиня стена, балансирани от безличното бяло на пода и на задния план (сценография и костюми Ралица Тонева) всъщност се изиграва ироничният коментар на случващото се или на неслучващото се между героите в този фантасмагоричен свят, ограден и допълнен от постоянното и натрапчиво присъствие на изображения, сред които героите се чувстват като удавници в дълбоките води на презрението.

Светлана Панчева, вестник "Дума"

Още