Сфумато започва онлайн с Апокриф

От този четвъртък (19 март) Театрална работилница "Сфумато" ще качва по едно представление седмично от своята театрална история в канала си в YouTube.

В момента нямат възможност да се срещат със своите зрители, но ни дават възможност да видим по какъв начин са "рисували въздуха през годините"

Началото е 19 март от 19.00 часа с...

АПОКРИФ (1997 г.) 

Авторски спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев по автентични апокрифни български текстове

Сценарий: Маргарита Младенова и Иван Добчев

Постановка: Маргарита Младенова и Иван Добчев
Музика: Асен Аврамов
Сценография: Иван Добчев
Костюми: Даниела Олег Ляхова
Хореография: Татяна Соколова
Диалектолог: Владимир Жобов
Етнограф: Ивета Тодорова
Фотограф: Симон Варсано

Участват: Цветана Манева, Невена Мандаджиева, Таня Шахова, Жорета Николова, Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова, Лидия Стефанова (Лидия Николова), Владимир Пенев, Чавдар Монов, Петър Пейков, Мариан Бозуков, Димитър Мартинов, Явор Гърдев/Валери Йорданов

Българската премиера на 12 април 1997 г. в новата тогава сграда на театъра на бул. Цар Освободител 14.

Френската премиера на постановката е на 2 април 1997 г. в Нанси, Франция, където с нея се открива театралният фестивал "Пасажи".

Дебют на професионална сцена на Явор Гърдев като актьор.

Награди "Аскеер 1997" за най-добро представление, за костюмография на Даниела Олег Ляхова и за театрална музика на Асен Аврамов.

Номинации за "Аскеер 1997" за водеща женска роля на женския ансамбъл в "Апокриф" и за режисура на Иван Добчев и Маргарита Младенова.

Играна на 19.6.1997 г. в програмата на Летния театрален университет в Сливен.

На 16 март станаха точно две години от премиерата на представлението "Съвездия" по пиесата на Ник Пейн, реж. Йордан Славейков (Снимка: Театър Сфумато)

На 10.10.1997 г. на Есенния международен театрален фестивал "Сцена на кръстопът" в Пловдив.

На 29.1.1998 г. в Плевен е 50-ото представление.

През февруари 1998 г. в БНР се осъществява радиопиеса по едноименния спектакъл. Тя печели Голямата награда на международния фестивал за радиотеатър "Prix Marulic" през1998 г.

Играна на 28.5.1998 г. на Международния театрален фестивал в Сибиу, Румъния.
На 2, 5 и 6.6.1998 г. на Международния театрален фестивал "Варненско лято".

На 9.10.1998 г. на Балканския фестивал на младия театър "Съседни гласове: Бури към Итака" в София.

На 29 и 30.6 и на 1.7.1999 г. Международния фестивал "Театър на света" (Theater der Welt) в Берлин.

На 30.6.1999 г. е 100-тното представление.

Играна на 31.8 и 1.9.1999 г. на 16 Международен летен театрален фестивал в Хамбург, Германия.

На 5, 6, 7.1.2001 г. е заснет телевизионен вариант на постановката и по-късно е нееднократно излъчван.

През март 2001 г. се играе последното представление.

Общо е представяна 106 пъти.

Маргарита Младенова (Снимка: Театър Сфумато)

"Апокриф" е повече средновековна, отколкото антична пиеса. Тя превъплъщава чрез кал, кръв и вода панически страхове, викове на ужас, обсебващи вярвания. Тя отразява дълбините на фалическото, където полът е живот и съзидание... Със своите песни и свещи, глина и изговорени с живо дихание думи, "Апокриф" е космическа пиеса, поставяща дявола и Бога на една и съща стълба. Един церемониален театър, който прави своя мед в кошера на времето, а своето масло - от забравените думи.

L"Est Republicain, 3.4.1997

"Сфумато" реализираха една вълнуваща средновековна мистерия... "Апокриф" разказва свещената история, така както тя се предава от селското население в България от поколение на поколение. Това е един етнографски спектакъл с изключително добре издържана пластичност.

Льо Монд, 8.4.1997

Представлението най-плътно концентрира театралната идея "сфумато" на Маргарита Младенова и Иван Добчев, разработвана вече девет години в програмите на тяхната работилница, а и извън нея...

"Апокриф" е резултат от силна съвременна интуиция за театър... "Апокриф" надскача регионалното българско, изразява света на балканската култура като друг (не по-добър или по-лош, по-съвременен или по-изостанал), тих - преживяване на света, изправено до не по-малко екзалтираното създаване и преживяване на съвременните обществени митове..

Виолета Дечева - Култура, бр. 19, 16.5.1997

Добрият театър се помни с душата. Не може да се опише, нито да се обясни, да се докосне невидимата струя от енергии, които потичат в театралната зала, заредени с любов и откровение. Но се помни завинаги. "Апокриф" на Театрална работилница "Сфумато" е спектакъл груб и изящен едновременно. Актьорите, в абсолютно равностойния ансамбъл, потопени във вселенския грохот, пишат Библията на българина по един ярък, неповторим и майсторски начин.

Опитват се и успяват да ни накарат да чуем "небесните звони". Разговарят с мъртвите, разтварят "седемте дипли на небето" в един наситен, устремен ритъм, който не търпи спадове и лоша импровизация. "Апокриф" е спектакъл на един дъх - изпят, изплетен от режисьорско въображение и актьорски професионализъм. В блесналите, присмехулни очи на актьорите се оглежда сякаш българинът - езичник и християнин едновременно, по детски прехласнат в магията на света.

Божидара Божинова - Континент, 23.5.1997

Спектакълът се гради именно въпреки тази тежест на тленното. И с вярата в идеята за безтегловност, в свободното реене на наивната душа между абсолютите. Тази идея е така дълбоко и естествено закодирана в спектакъла, че наистина ти се иска актьорите да полетят. Чувството за летеж присъства в конкретна сцена - когато небесната стълба полита в пространството, носена само откъм единия край.

Патосът на "Апокриф" идва от сладкодумното разказване на различните версии, от вглеждането в подмолите на българския характер, от прадисторията и неисторията на човека... В спектакъла мъжкото начало е изведено като активно-разрушително, а женското - сплотяващо и пасивно в своята доброта. Уникалното постижение на "Апокриф" е именно това на актрисите. За втори път след "Луда трева", този път чрез седем актриси (Цветана Манева, Невена Мандаджиева, Таня Шахова, Жорета Николова, Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова и Лидия Стефанова) "Сфумато" представя заслепяващата стробоскопия на женската чувствителност и душевност...

"Апокриф" е предцивилизационно представление, което работи с "отклоняващи се" от традицията похвати, за които няма свидетелства от първа ръка. В същото време то е с двойна оптика - това е представление от днешната дата, от границата между две столетия. Затова тук се борави щедро с различните диалекти (единният език отдавна се е разпаднал), хореографията и етнологията са другите "парчета" на този език, както и музикално-словесната ритмичност, работена с помощта на композитора Асен Аврамов. Ефектът е дълбок и разтърсващ.

Цветан С. Тодоров - Култура, бр. 20, 23.5.1997

Каналът на ТР "Сфумато" в YouTube може да гледате ТУК: 

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Режисьорът Йордан Славейков: Ако не творя, ставам зъл!

Още

МЕЛПОМЕНА

"Сфумато" започва новия сезон с две премиери, две участия в международни фестивали и ателие