НА ФОКУС
Паулина Георгиева: Моделът за успех днес изисква много жертви
Разговор с писателката по повод най-новия ѝ роман "Малки грехове", издаден от издателство "Книгомания"
Автор : / 1174 Прочита 0 Коментара
Журналистката Юлия Владимирова и писателката Паулина Георгиева по време на представянето на книгата в "Перото" (Снимка: Личен архив/ Книгомания)
Романът "Малки грехове" на Паулина Георгиева ни отвежда едновременно на познато и непознато място. Познато преди всичко, защото нейните герои и героини са съвременни хора с днешни болки. Непознати, защото отиваме много по-далеч и ще си зададем вероятно въпроси, които досега не сме си задавали. Преди всичко въпроси, свързани с нашата душа.
От ритуалността и благата на древните минойци в Кносос до днешните човеци, борещи се преди всичко за мира със себе си, е минало много време. Но Паулина Георгиева ги свързва по начин, който ни отвежда към въпроса: Ние същите хора ли сме и защо, как така сме се променили чак толкова?
Парадоксите на съвременните хора са свързани с паралелно растящите материални облаги, успех, кариера и в същото време - нарастващото чувство на неудовлетвореност и тревожност, че не сме достатъчно пълноценни. Казват ни, че всичкото, което можем да имаме е успехи, пари, погалване от корпорацията. И макар това да изглежда върхово обещание за благополучие и щастие, накрая отново сме потиснати, самотни и търсим формулата на щастието при психотерапевтите.
Паулина ни среща с шестима приятели, които отиват на уикенд ваканция на остров Крит, където отсядат в луксозен ритрийт център, известен с това, че лекува "малките" грехове на съвременните хора - злоупотреба с алкохол, антидепресанти, изневери, кариерни амбиции, отчуждение, загуба на призвание и житейски смисъл. Отношенията между шестимата вече са усложнени от любовни афери и семейни тайни.
Една невинна на пръв поглед групова терапия в ритрийт центъра, известен като "Дворец на Невинността", предизвиква признания, които ще променят живота им.
Романът е избран да представя българската литературна сцена за 2024 г. на Софийския международен литературен фестивал заедно с "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов. Фестивалът ще се проведе между 10 и 15 декември в НДК.
"Малки грехове" е вторият роман на авторката след дебютния ѝ "Симулацията", издаден от същото издателство.
Паулина Георгиева е автор още на разкази, публикувани в различни печатни и електронни медии, и отличени в литературни конкурси. Носител е на Голямата награда на V национален литературен конкурс "Атанас Липчев" (2019), Специалната награда на литературния конкурс "Кутия с неизпратени писма", организиран от Клуба на дейците на културата "Нов живец" - Атина (2019), Отличие в националния конкурс за кратък разказ "Тетрадката" (2019).
По професия тя е корпоративен "ловец на глави". Завършила е НГДЕК "Константин Кирил Философ", магистър по история от СУ "Св. Климент Охридски", сертифициран коуч към Института за интегрална психология. Водещ обучител е в международната програма за обучения на лидери с помощта на коне HorseDream. Завършила е курс по творческо писане на Фондация "Елизабет Костова".
С Паулина разговаряме за локалните и универсалните теми в литературата, съвременните битки на външното и вътрешното поле, резултатите от тях и "Малки грехове" като психологически роман с напрежение, който ни дава посоки на осмисляне на самите нас и тези около нас.
Източник: Издателство "Книгомания"
- Поли, книгата ти задава много въпроси за начина, по който живее съвременният човек. Кое беше онова, което те накара да създадеш този роман? Как разви историята и откъде се вдъхнови?
- Може би личното ми наблюдение върху парадигмата за "успешност" на съвременните хора е провокацията да напиша "Малки грехове". И шестимата герои са хора с интересни професии - терапевт, предприемач, корпоративна лъвица, художничка, фотограф и поп дива.
Паулина Георгиева (Снимка: Личен архив/ Книгомания)
Всички те получават това, към което видимо се стремят - външният успех - признание, пътувания, материален просперитет.
Но дълбоко в себе си остават самотни и нещастни. Чрез историята на шестимата ми се искаше да поставя въпроса - Нима не грешим в парадигмата за щастие и успех? Нима действително можем да влезем в Рая с тази парадигма?
Моите герои са достатъчно самонадеяни, което също е характерно за модерния човек, за да се настанят в един символичен рай - в ритрийт център на остров Крит. Отиват там със своите "малки грехове", които крепят успешността им. И тук е следващият въпрос - можеш ли да се настаниш в един символичен рай със своите реални малки грехове. От катаклизма, който се следва в романа, става ясно, че не можеш.
- Имаш интересна история от твоя собствен живот с Крит - част от действието ти се развива там. Може ли да кажеш с какво това място е било и е притегателно за теб?
- Когато бях на шестнадесет години посетих за първи път двореца Кносос на остров Крит. Завършила съм Класическата гимназия и ни заведоха на учебна практика по антична история. Не мигнахме цяла нощ, която прекарахме на палубата на ферибота и на сутринта се изсипахме недоспали на пристанището в Ираклион.
Беше началото на април и си бях докарала настинка от студения морския вятър.
Спомням си как всичко ми просветна щом се озовахме в двореца Кносос. Той е бил административен център на минойската цивилизация, която е била мирна и високо развита. Има още една друга мирна цивилизация в световната история изобщо - харапската.
На Крит хората преди четири хилядолетия са водели щастлив, мирен и хармоничен живот. Истински Рай. Всичко това обаче е приключило в един ден, след изригването на вулкана на съседния остров Тера.
В този ден Раят е бил пометен от огромни цунами вълни и от земетресение. Нещо подобно символично се случва и с моите герои. Материалният рай на успеха се оказва също толкова неустойчив. Техният вулкан обаче са малките им грехове.
Паулина Георгиева подписва книги след представянето (Снимка: Личен архив/ Книгомания)
- Историята ти е много универсална, макар да има и българска героиня и да се появява град София. Отвъд националната територия, която обитаваш в литературата, това по-мощен начин ли е да се говори за общочовешки проблеми?
- Аз наистина вярвам, че универсалният език, на който хората реагират е езикът на културата. Не умея друго изкуство и говоря през езика на литературата. Искам да водя разговор не само с хора от София или Сандански. Честно казано не се чувствам комфортно в тясно националните теми.
Историк съм по образование и знам, че ничия история не е завършила добре, тясно вкопана в собствените си национални интереси.
Колкото повече се превръщаме в наднационална общност, толкова повече знаем, можем и имаме подкрепа. Затова и в романите си говоря за теми, които са общочовешки и актуални.
Кадър от представянето на книгата :Малки грехове" в "Перото" (Снимка: Личен архив/ Книгомания)
- Самотата и вечното неудовлетворение - това ли е съвременният бич на хората? От какво са породени те?
- Породени са за съжаление от точно тази парадигма за успешния модерен човек. Има критерии как той или тя изглеждат, какъв клас автомобил карат, къде ходят на ски или на море. Проблемът идва от това, че моделът за успех изисква много усилия и жертви.
Изисква извънредно работно време, ощетен личен живот, манипулации, понякога дори се пристъпват моралните граници... В крайна сметка успешният човек се оказва на някой плаж на Малдивите през януари, дори е довел и семейството си, но след като си е направил снимките за Instagram, се чувства вътрешно празен и самотен.
- Кои са малките ни грехове днес, в общество, което отдавна не е подчинено на религиозни норми и канони?
- Всички компромиси, които правим със себе си и близките, за да се наместим в модела за модерния успешен човек. Няма вече религиозни норми и канони, защото те са пренаписани в култ към този нов човек, който Ювал Харари нарича Homo deus. Новият Бог е Човекът - вечно млад, красив, здрав и успешен.
- В книгата ти присъстват много митове, легенди, ритуалност от древността, които ти пренасяш в света на собствените ти герои. Всъщност опита да се връщаме към ритуалности, които отдавна ги няма, опит за какво е?
- Ритуалите са били начин за легитимиране и създаване на устойчивост на вярване или убеждение, което обединява група хора.
Около действието има обикновено някаква мистичност, което му придава свръхестествен характер.
Наблюдаваме напоследък възраждане на ритуали или дори измисляне на нови.
За мен това е опит за подмяна на историята или за затвърждаване на нова измислица. Вид фалшификация. В "Малки грехове" се използва един такъв древен ритуал с бик - който някога е пресъздавал Божия съд. Сакрално действие, извадено от един исторически контекст преди 4 хил години, и забодено днес в ритрийт център, за да предизвика катарзис в гостите.
Първият форум на киноадаптациите BOB посреща големи имена от индустрията и е отворен за посетители
- "Малки грехове" участва на форума BOB, който се проведе за първи път в България и е форум за обмен на опит в сферата на адаптациите. Как виждаш романа си на кино?
- Based on book форумът на международния фестивал Синелибри е чудесна инициатива и дава шанс на литературни творби към големия или малкия екран.
Много бях щастлива, че романът беше селектиран като подходящ за филмова адаптация.
Аз лично го виждам като минисериал заради шестимата герои и техните лични истории. Но това е дълъг и сложен път с много неизвестни.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}