ЛИТЕРАТУРНИ НАХОДКИ
Паулина Георгиева: Словото е най-добрият и красив начин да се свързваме един с друг
Разговор с авторката на романа "Симулацията"
Автор : / 1746 Прочита 1 Коментара
"Симулацията" е дебютният роман на Паулина Георгиева (Източник: Издателство "Книгомания")
Дебютният роман на Паулина Георгиева "Симулацията", издаден от издателство "Книгомания", е трилогия, която изследва преди всичко човека. Под формата на психологическа драма, Симулацията е игра, популярна във Виенския университет. В романа тя завършва фатално за един от героите - сириеца Далил Заид.
Симулацията е игра, в която участниците се упражняват да говорят за събития през техните различни разкази. Различните разкази провокират различни думи, а тези думи изваждат на дневен ред травматични, болезнени и унищожителни емоции.
Паулина Георгиева успява да създаде история, която държи читателя любопитен и в съспенс през цялото време, като го кара сам да извади на показ начина, по който управляваме отношенията си с другите.
Източник: Издателство "Книгомания"
![Ивайло [Нойзи] Цветков: Политически елит няма, има крадливо съглашение](https://static.dir.bg/uploads/images/2023/01/06/2431140/256x144.jpg?_=1673162357)
Паулина Георгиева е позната като автор на разкази, публикувани в медии и отличени в литературни конкурси. Текстовете ѝ изследват невидимите страни на човешката душа и ситуациите, които преобръщат живота. Историите, които разказва, изненадват читателя с неочакван край. Психологическата драма "Симулацията" е първият ѝ роман.
Авторката е носител на: Голямата награда на V националeн литературен конкурс "Атанас Липчев", 2019; Специалната награда на литературния конкурс "Кутия с неизпратени писма", организиран от Клуба на дейците на културата "Нов живец" - Атина, 2019; Отличие в националния конкурс за кратък разказ "Тетрадката", 2019.
Възпитаник е на НГДЕК "Константин Кирил Философ", магистър по история към Софийския университет "Св. Климент Охридски", сертифициран коуч към Института за интегрална психология. Водещ обучител е в международната програма за обучения на лидери с помощта на коне HorseDream. Завършила е курс по творческо писане на Фондация "Елизабет Костова". По професия е корпоративен ловец на глави - така тя определя сама себе си.
"Симулацията" е дебютният роман на Паулина Георгиева (Източник: Издателство "Книгомания")
- Паулина, разкажете как се роди идеята да създадете тази история и тя има ли общо с Ваши преживявания и случки?
- В самия роман - "Симулацията" се засяга тази тема - за "душата" и "тялото" в литературата.
Кое е първото при създаването - идеята или реално събитие.
В този случай романът не е провокиран от конкретни събития и герои, а от идеята за свързаността между хората; за начина, по който изграждаме или разрушаваме отношения.
Моделът на западния човек, в който ние самите живеем, е да противопоставяме. В конфликт и сравняване, ние се ориентираме по-добре и сме свикнали да функционираме така. Но този модел е деструктиван, защото пречи на свързването ни като хора.
Затова и в "Симулацията" разказвам историите на няколко души, чиито съдби претърпяват обрат от едно драматично събитие и те започват да се учат как да преразгледат отношенията си с другите, така че да могат да ги хармонизират.
Като символ на това свързване разглеждам Словото, защото то е най-добрият и красив начин да се свързваме един с друг.
Затова и драматичното събитие е една учебна игра в часовете по творческо писане, която внезапно претърпява обрат.
Източник: Издателство "Книгомания"
- Романът Ви "Симулацията" е преди всичко една история за човека и способността му да бъде съзидателен и разбиращ чувствата си. Всъщност тази игра изглежда полезна за това да не забравяме, че за всяка история може да има различен разказ. Това упражнение по творческо писане в крайна сметка се оказва терапевтично, макар да завършва фатално...
- Романът е изграден като мини трилогия, в която всяка част се разказва от различен герой, който описва своята гледна точка. Никой от тримата разказвачи не знае цялата история.
Читателят също не знае цялата истина и до края всички - и героите, и читателят събират пъзела.
Да, напълно сте права, че това упражнение се оказва терапевтично за героите. Символично и тримата разиграват отново "Симулацията" десет години след самата учебна игра като се опитват да разкажат историята през ролите на играта и на финала виждаме личности, които са различни от тези, които са били преди десет години. Всеки от тях е по-мъдър, разбиращ и свързващ се с другите.
- Психологическата драма е отличителна в романа, в крайна сметка ситуациите преобръщат живота на героите. Докъде са способни да стигнат те в това упражнение "Симулацията"?
- В психотерапията често се използва един модел на работа - психодрама.
В него участват повече хора, т.е. не е самотната двойка от терапевт и неговия клиент.
Предимството на метода психодрама е, че процесът върви по-бързо и се отключват скоростно прозрения; по -инвазивен е. Хората, които са участници в психодрамата, застават на ръба на чувствата си, излизат от обичайния си комфорт, провокирани са да се изправят пред истини за себе си.
В "Симулацията" драматичното събитие от фаталния 11 октомври в университета във Виена се превръща от учебна игра в психодрама, която променя героите. И да, самият жанр, в който е написана историята е психодрама, макар че съм ползвала и елементи на трилъровия наратив, в който да създам напрежение до финала.
- Сякаш донякъде сте си поставили за задача да изследвате границите на човешките чувства и емоции?
- Героите на "Симулацията" са сложни хора, с интересни истории и любопитни характери. Когато имаме такива персонажи, те самите подават материал за изследване на чувства и емоции.
Това са хора, които са емоционално интелигентни и те се опитват да се справят със своите чувства, да разберат себе си, да преживеят своя катарзис и да излязат от тази история по-добри версии на себе си. И това става не само с вторачване в личния Аз, но и в обръщане към другия и опит да бъде разбран и той.
Един от героите - Емил Лазар, например, има счупена връзка с баща си, който е бил Дон Жуан. Въпреки презрението към собствения си баща, Емил повтаря този модел и отношение към жените, които баща му е имал. И в късна възраст проумява, че с това свое поведение е наранявал жените около себе си. За негова радост получава шанса да поправи това през връзката с последната жена в живота му.
- Това е наистина силен дебют, дълго време ли искахте да напишете именно роман, като авторка на разкази?
- Наистина съм щастлива, че "Симулацията" се приема добре и от читателите, и от критиката. Виждам как хората се замислят.
Някои дори споделят, че първоначално са я чели, увлечени от самата интрига и после я четат отново, за да влязат отново в дълбочината й. Всеки взима това, което иска и има нужда да поеме от нея.
Колкото до решението за написването му, не отне дълго време.
Бях провокирана от един коментар, че да си истински писател трябва да напишеш роман.
А аз до този момент се заигравах със създаването на разкази. Имах вече няколко литературни награди и реших, че наистина е време да посегна към по-дългия формат. Дори си спомням как сглобих финала на историята, като я рисувах върху хартиената подложка в един софийски ресторант. Знам, че звучи като градска легенда, но е самата истина.
- Как литературата дойде в живота Ви?
- Литературата винаги е била част от живота ми. Научих се да чета на четири години. И започнах с такава страст, че родителите ми не смогваха да ми доставят детска литература.
В прогимназията вече бях "изяла" световните класици и всичко, което беше планирано в учебната програма за години напред. Сега не успявам да чета всичко, което искам. Дори понякога се натъжавам от този факт. Влизам в книжарница и виждам колко много книги няма да мога да прочета.
Затова и си измислих подход - на първо място поставям автори, които са отличени с литературни награди. Все пак е критерий за качество. Вероятно пропускам ужасно много добра литература така, но това е начинът, който съм намерила да селектирам сред цялото това изобилие от книги.
- Кои са Вашите големи вдъхновители в литературата?
- През различните периоди, докато съм се изграждала като читател, са били различни. Като малка много харесвах Вера Мутафчиева, Фани Попова Мутафова и Павел Вежинов. Автори с интерес към деликатността на човешката душа и прекрасни разказвачи.
Сега например съм голям почитател на Маргарет Атууд, Олга Токарчук, Кадзуо Ишигуро, Чарлз Фрейзър, Джилиан Флин. Много са. Не бих могла да изброя всички.
Източник: Издателство "Книгомания"
- Представяли ли сте си романа ви на кино?
- Докато пишех "Симулацията", историята се прожектираше в главата ми и това явно се е отразило в текста, защото коментарите са, че романът е кинематографичен - визуален, динамичен е, отключва сетивата.
Така че веднъж вече съм си го представила като филм. Защо да не го видим и на голям екран някой ден.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}