Образование в САЩ, опит зад граница и специфично стечение на обстоятелствата довеждат главния герой в тази история до това да върне към живот едно селско читалище. Не, няма да си говорим отново за министъра на културата, нито главният ни герой го иска. 

Още

TimeHeroes раздаде Петите си годишни награди за доброволчество ГЕРОИТЕ

"Не искам да коментирам нито бивши, нито настоящи, но в последно време - всъщност от доста, виждаме на какво ниво е културата в България", казва Анна Илийчева, обяснявайки защо избира село Негован след дългогодишна работа в авиацията и след като е обиколила целия свят.

Анна, като много други, остава без работа в пандемията. Вместо като край обаче тя приема това като ново начало. Записва магистратура по "Библиотечен, информационен и културен мениджмънт". Преди това е завършила Държавното хореографско училище в София със специалност "Народни танци", а бакалавърската ѝ степен е по "Връзки с обществеността" от университета Олд Доминиън в американския щат Вирджиния. Използва целия този опит и знания, за да ги приложи в спасяването на читалището, което заварва да тъне в прах и разруха. Заради инициативата си Анна Илийчева беше отличена на годишните награди за доброволчество на TimeHeroes.

Днес освен сградата, за нов живот са възродени и традициите в село Негован - след като организира деца да бъдат коледари, сега Анна се е заела да пресъздаде и обичая Лазаруване. 

Как се подготвиха децата за празника, докъде стигна възстановяването на читалището и иска ли тя да се върне към авиацията, питаме самата Анна Илийчева: 

Снимка: Читалище "Култура", село Негован

- Докъде стигнахте с каузата "възстановяване на читалище "Култура" в Негован"? 
- Освен сградата, вече възстановяваме и доста традиции, като започнахме с коледарчетата. Започна плахо и бяха десетина коледарчета, но получиха голямо приветствие от селото. Изглежда, хората отдавна бяха зажаднели да се спазват традициите отново, да се случват културни мероприятия в нашето село. И така нашите прекрасни коледарчета разчистиха пътя за Лазарките.

Желаещите сега са повече - 26 момичета на възраст от 4 до 16 години. Ще отразим празника с песни и танци, като сме подготвили и лесна хореография, за да могат да се включат всички. Ще обикалят селото, ще пеят песни и ще благославят къщите за берекет, плодородие, здраве и щастие и ще веселят хората.

Освен самия празник, с лазарките имаме покана да участваме и в благотворителен концерт. На Цветница, ще възобновим празника по инициатива на Община Нови Искър и кметството, тогава отново лазарките ще представят нашето читалище. Така че, нещата вървят доста добре и се развиват. 

Снимка: Читалище "Култура", село Негован

- В какво състояние е читалището в момента? Предстоеше възстановяване на една от залите, в които да се организират мероприятия. 
- Все още е в това състояние, за съжаление. Нещата се случват доста бавно, а беше и зима. Направихме ел. инсталация в стаята, която възнамеряваме да превърнем в зала, това е помещението на бившата библиотека. Покривът го направихме, но таванът се разпада. Надявам се, като се затопли, да се случат нещата.

За съжаление, много бавно и мудно се случва всичко. Но не позволяваме това да ни пречи. Намираме начини да се организираме с репетиции, да правим работилници. Аз виждам желание в децата и хората и намирам всякакви начини да могат да се осъществят. 

Снимка: Читалище "Култура", село Негован

- Кое Ви дава сили, търпение и вдъхновение в целия този процес, за който казвате, че се случва бавно - това, което виждате като отговор от местните, от доброволците, които намерихте чрез TimeHeroes или.... ?
- Във всичко, което споменахте, а също и в децата. Просто те имат огромна нужда от такова местенце, на което да дойдат, да си поговорят, да почетем. Очакват да бъдат организирани, за да се случват интересни и полезни неща, от които могат да учат, вместо да се шляят по улиците и да седят пред компютрите. Те самите имат нужда. 

Давам пример с последната ни работилница - тя беше през март и правихме мартенички. Децата изработиха много и после ги продадохме заедно. Това до такава степен ги вдъхнови и се почувстваха полезни, че сами се организираха една събота, взеха масичка за пикник и сами продаваха мартеничките.

След всички дни, в които продавахме, бяхме събрали малко пари. Попитах ги как да ги разделим, но те бяха единодушни, че трябва да ги използваме за материали, да се купят носии и да организираме нови дейности. Това ме крепи в нещото, което правя, дава ми сили и виждам смисъл. 

Снимка: Читалище "Култура", село Негован

- Вие сте се занимавала и с народни танци, можете ли да се приложите и в читалището? 
- Абсолютно! Стига да направим залата. Дори има два състава, които преди са танцували тук. Единият е от Шоплук, те предлагат танци в различни читалища в околността за малки и големи, по-леки танци и хора.

Имало е също и самодеен колектив, преди са се събирали и също са танцували тук. Държа връзка и с двете групи. Когато се случат нещата и направим ремонта на залата, мисля, че ще се върнат обратно. Та, в идните месеци с приоритет върху това ще работя - възстановяването на залата. 

Снимка: Читалище "Култура", село Негован

- Събуждате немалък медиен интерес със своята инициатива. Как си го обяснявате?
- Аз много се учудвам на медийния интерес. Обяснявам си го единствено с това, че когато идваха и доброволци, те самите виждаха ентусиазма, виждаха, че наистина го правя с желание, от сърце, давам всичките си сили.

Може би помага това - че не е нещо, което да направя набързо, да седя си да си гледам библиотеката. Непрекъснато има някакво развитие.

Но и в последно време, всъщност от доста време се вижда на какво ниво е културата в България. Не искам да коментирай никой, нито отпреди, нито от сега, но просто мисля, че хората имат нужда да се възвърнат обратно традициите, да има културни мероприятия, които да са като едно време, най-малкото за да учат децата, да им помагат в някакъв етап от живота си да научат неща, които не могат да усвоят вкъщи и в училище, например. 

Снимка: Читалище "Култура", село Негован

Спомням си от моите младини, че освен читалище, нямаше други институции, които предлагаха разнообразие от курсове - английски, пиано, цигулка, народни танци, театър. И различни самодейни състави бяха в основата на това. В днешно време виждаме, че има много различни опции, но всичко е свързано с време и финанси.

Например на село, за да заведеш детето си в София на някакъв курс, отнема време, часовете винаги са след работно време в час пик. Докато в читалищата, които ги има във всяко населено място, такива мероприятия могат да се случват, стига да се разберем с общността. Това е и идеята. Едно време читалищата са строени от общността за общността, за да има място, където хората да провеждат различен тип мероприятия от онова, което се случва в кръчмата или в местния "хоремаг".

Лазарки в село Негован (Снимка: Читалище "Култура", село Негован)

Хубаво е именно общността да се включи, да каже от какво има нужда, за да може аз като човека, който съм там в момента, да потърся, да намеря и организирам това, от което общността има нужда, доколкото е възможно. Съответно и таксите биха били в пъти по-ниски от това, което се плаща в частни школи. 

Имам една позната дама, която е бивш педагог по руски език. Виждайки, че има инициатива и децата се радват, тя предложи лятото да направи курс по разговорен руски за деца и възрастни и то абсолютно безплатно. Каза, че може да отдели две седмици, по час на ден. Това е прост пример как всеки, който има някакъв талант или възможност да допринесе с нещо, можем да го направим тук в нашето читалище, без да се обикаля цяла София. 

Снимка: Читалище "Култура", село Негован

- В дългосрочен план какво мислите да правите? Ще продължите да развивате читалищната дейност в Негован или се надявате да се завърнете към авиацията? 
- Авиацията беше много хубав етап от живота ми, но може би продължи малко по-дълго, отколкото трябваше. Отдадох се на комфорта и на това, че познавах мястото, хората, работата, а по принцип съм доста динамичен човек и обичам да се уча и израствам. Та, тя ми даде много, благодарение на авиацията аз обиколих доста голяма част от света, пътувала съм къде ли не и беше страхотно, но вече не е моето. 

Снимка: Читалище "Култура", село Негован

В процеса на работа с деца в читалището осъзнавам, учудвайки и себе си, че имам голямо търпение.

Научих и че децата намират общ език с мен, харесва им да комуникираме, харесват нещата, които се организират и начина, по който се провеждат. Скоро имам защита и на магистратурата си и мисля за вид преквалификация като учител, например. Това ми се върти в главата в дългосрочен план.

Виждам, че децата сами идват и споделят с мен, аз гледам и да ги предразположа да разговарят, да споделят, ако има нещо, което ги притеснява в училище или вкъщи да им дам приятелска насока или заедно да измислим решение и виждам, че комуникацията се получава добре. 

Интервю на Елза ТОДОРОВА

Още

Великденски яйца с български шевици

Още

Изгубената България: Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!

Още

Цветен празник! Цветница е

Още

9-метрова българска шевица грейна на стара сграда в Горно Изворово