СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Камий Тома: Oбичам музиканти, които горят на сцената и почти умират за всяка нота
Френската виолончелистка Камий Тома подхожда с почти религиозна отдаденост към концертите си, ето какво сподели тя пред Impressio
Автор: / 1985 Прочита 2 Коментара
Снимка: Софийска филхармония
Френската виолончелистка Камий Тома подхожда с почти религиозна отдаденост към концертите си.
За нея концертите са сакрално изживяване, а концертните зали - храмове. Шеметната кариера, която прави в последните години включва изяви в най-престижните зали по света с най-големите диригенти на нашето време и награди като Les Victoires de la Musique (френският еквивалент на наградите "Грами" в САЩ) и "Echo Klassik". Нейни идоли са Жаклин Dю Пре и Мсистлав Ростропович, които обожава заради страстта и отдадеността на сцената.
А концертът за виолончело на Елгар, който ще изпълни в зала "България" на 22 септември е сред най-любимите ѝ концерти на всички времена.
В София Камий Тома ще си партнира за първи път с легендарния диригент Шарл Дютоа. Ето какво сподели тя за читателите на Импресио.
- Как се запали страстта ви към класическата музика?
- Музиката винаги е присъствала в семейството ми, защото майка ми беше пианистка. Днес тя е художник, защото има проблеми със слуха. Но по времето преди да се родя, тя е давала уроци по пиано на баща ми. Музиката винаги е била около мен и тя е свирила на пиано, когато съм бил още в корема ѝ.
Когато бях на четири години, съвсем естествено поисках и аз да свиря на някакъв инструмент.
Слушахме някакви плочи вкъщи и това е първият ми спомен - звукът на виолончелото. Чух го и то докосна директно душата ми. Спомням си, че си казах: О, това е, което искам да правя. От онзи ден съм виолончелист и класическата музика винаги е била част от живота ми, от мен самата.
- С какво се различава виолончелото от другите инструменти? Има ли емоция, която само то може да изрази?
- Мисля, че виолончелото е като глас, като човешки глас. То има същия диапазон като гласа, така че може да звучи като дядо, като малко дете, като влюбена жена, като плачещ мъж. То може да изрази всички човешки чувства. И това е много специално, защото наистина може да се асоциира с вашия човешки опит, с всичките ви чувства.
Когато чуете виолончело, мисля, че дори повече, отколкото при пиано или цигулка, защото то наистина говори и този диапазон на виолончелото, доста нисък, прави звука на виолончелото да докосва директно сърцето и болката ни.
- Какви емоции изразява Вашето чело? Колко време трябваше да свикнете един с друг?
- Класическата музика може да изрази всички човешки емоции. Магията ѝ се състои в това, че може да говори на всеки, защото не е необходимо да бъде разбирана от мозъка. Тя стига директно до душата ни, без да има взаимодействие с интелектуалността или мозъка, или разбиране.
Тя може да говори на всички езици, на всяка култура, на всяка религия. Това е наистина вълшебното в нея. С моето виолончело, най-красивата емоция, която чувствам, че мога да изразя с виолончело, е, разбира се, любовта. Всичко е свързано с любовта.
Любовта, животът и всичко, което можеш да дадеш чрез музиката, чрез всичките си действия, всичко, което правиш в живота, е свързано с това да се обичаме. Това е нещо, което музиката наистина може да покаже, а също и да направи. Музиката може да носи любов, а също и надежда.
Имам големия късмет да свиря на виолончело Страдивариус, Фойерман. Това е легендарно виолончело Страдивариус, на което свиря от пет години. Вече съм свирила два пъти в София с него. Отне ми известно време, може би една година, за да опозная наистина инструмента.
Това е доста дълго време, защото това е толкова великолепен инструмент, толкова величествен звук, че всъщност да го накараш да звучи възможно най-красиво е едно безкрайно изследване.
Чувствам се много скромна с този инструмент. Чувствам се така, сякаш съм инструментът на инструмента, просто съм тук, за да го накарам да звучи толкова величествено, колкото му е възможно, защото той има способността да докосне небето, да докосне рая.
- Кои личности ви вдъхновяват? Кои са вашите любими учители по пътя ви?
- Винаги съм се вдъхновявал от хора, които са изцяло щедри и искрени във всичко, което правят. Разбира се, вдъхновяват ме много творци, бих казала от миналото - Мария Калас, защото нейният глас и емоцията, която влагаше в гласа си, бяха изпълнени с това, с щедрост и емоция.
Вдъхновява ме Ленард Бърнстейн, истински гений, и споделянето на любовта му към класическата музика по убедителен начин, който беше толкова силен. Днес се вдъхновявам и от артисти като Алиша Кийс, например. Не е класически музикант, но тази жена ме вдъхновява, защото се развива винаги по начин, по който иска да стане повече себе си.
Тя иска да бъде истинската себе си пред своята публика, защото това е нещото, което наистина може да трогне публиката, която е дошла да те слуша. Тя е в търсене на искреността и аз се чувствам много вдъхновена от това.
А в света на класическата музика бих казал Фазил Сае и Янин Янсен. И, разбира се, като виолончелист от миналото, Жаклин Дю Пре и Ростропович, защото обичам музиканти, които горят на сцената и почти умират за всяка нота. Те искат да дадат всичко от себе си на всяка нота, а това е смисълът на музиката на сцената.
- Имате ли си любима концертна зала? Разкажете за най-вдъхновяващите зали или места, на които сте свирили?
- Трябва да кажа, че винаги съм обичал да свиря в София в зала " България".
Двата пъти, когато свирих там, бяха толкова специални. Всъщност не става въпрос толкова за цялото, а за публиката, която е в залата, и за музикантите, с когото свиря. Имам спомени за невероятна връзка с публиката в София с оркестъра.
Това е сред акцентите на красивите ми спомени. Обичам също така например Филхармонията на Елба, която по отношение на архитектурата е невероятно красива, много поетична като лодка на Елба. Какво още? И Берлинската филхармония, разбира се, защото тя е толкова изпълнена с легенди и мечти.
- На 22 септември ще свирите за трети път на сцената на зала "България" и пред българска публика под палката на Шарл Дютоа. Този път сте се спрели на Концерт за виолончело от Едуард Елгар. И какви предизвикателства откривате в неговото изпълняване?
- Изпълнението на Концерта за виолончело на Елгар винаги е неповторимо пътешествие. Свирил съм го вече много пъти в различни страни. За първи път свиря в България. Всъщност всеки път, когато свиря този концерт, го очаквам с голямо нетърпение, защото той започва с този невероятен акорд на виолончелото, директно с виолончелото.
Той е изпълнен с човечност и чест, сякаш някой говори. Елгар го е написал непосредствено след Първата световна война и мисля, че е искал да изрази някакво достойнство и човешка чест, защото е бил изпълнен с тъга и с ужасното отчаяние, което хората са изпитвали след тази ужасна война.
След това, в първата му част, имате това дълго пеене, Елегията, което, според мен, е за ужасната тъга след тази война. Втората част е малко като среднощен летен сън, нещо много британско. От третата част се случва нещо много специално. Тя е за смъртта и е за най-трогателните страници, които някога са били писани, според мен, за виолончело и дори в класическата музика.
Съпругата на Елгар умира и аз винаги усещам в главата си, че именно в тази трета част той й говори. Това е дълга песенна линия на отчаяние, но и на нежност, на спомени за съвместния им живот.
След това последната част е малко за битката, според мен, за битката на човека срещу собственото му състояние. Искам да кажа, да, по един много интелектуален начин, но е много енергична и изпълнена с гордост. Последните страници са наистина за сбогуването със съпругата му.
Има една много, много дълбоко вълнуваща последна страница, на която, струва ми се, той се сбогува и след това можеш да усетиш как душата на любимата му жена отива на небето. Накрая се връщате към този акорд от началото и това е един саркофаг, който е завършен, един кръг на живота.
Той е изпълнен с дълбок смисъл. Ето защо казвам също, че това е пътуване. Започваш и завършваш с една и съща музика, но междувременно се е случил целият живот и това е нещо съвсем прекрасно.
- Как мислите в наши дни има повече или по-малко възможности за младите артисти да свирят?
- В известен смисъл никога не е имало толкова много възможности за младите артисти да създават музика, да изпълняват и да бъдат чути благодарение на технологиите, записите, социалните медии, които за мен са най-голямата концертна зала в света.
Това е много положителна страна на това да си млад музикант днес. Но, разбира се, е и много трудно. Винаги е било така, защото класическата музика е много високо изкуство, подобно на класическите танци, където трябва да се търси съвършенство и конкуренцията е много голяма.
Бих казала, че моят съвет към младите артисти е просто да се опитат да бъдат себе си, да обичат класическата музика и да са толкова убедени в нейната необходимост в нашия свят, в необходимостта от красота, както Ленард Бърнстейн беше убеден в това, никога да не се отказват и винаги да продължават да искат да споделят тази невероятна музика в концертна зала, в интернет, чрез записи, радио или на различни места, да отварят врати и да отиват да свирят класическа музика там, където не се очаква.
- В началото на новия сезон, какви са следващите ви планове след София?
- Много се радвам, че ще започна сезона си в София. След това ще отида в Германия, за да представя програмата на новия си албум - проекта Шопен. Това е пиеса на Шопен за две, четири виолончела, а също и за виолончело и пиано на фестивала в Кронберг.
След това ще летя за Корея, за да свиря за първи път в Сеймур. Много се вълнувам за това. През следващия сезон ще свиря много в Европа, Азия и Съединените щати, така че ще бъде предизвикателство, но невероятно, защото всеки път съм много щастлива да свиря.
- Модерна ли е класиката?
- Да, 100% класическа музика е модерна. Тя не само е на мода, тя е от съществено значение. Мисля, че имаме нужда от класическа музика като храна за душата ни. Мисля, че тя е най-чистата форма на красота и може да донесе толкова много радост.
Тя може да донесе толкова много надежда в живота на всеки човек.
Тя е повече от всякога на мода и ние се нуждаем от нея повече от всякога. Ето защо съм щастлива да свиря на виолончелото си и да споделям тази невероятна музика, която наистина трябва да чуем.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}