СВЕТОВНА СЦЕНА
Софийската филхармония открива сезона тази вечер с Моцарт и Сен-Санс
На диригентския пулт в зала "България" застава 28-годишният Еманюел Чекнаворян, който преди месец дирижира Радиосимфониците на Виена
Редактор : / 481 Прочита 0 Коментара

Софийската филхармония открива новия сезон тази вечер с 40-ата симфония от Волфганг Амадеус Моцарт и Симфония №3 "Органова" от Камий Сен-Санс, съобщават от Филхармонията.
На диригентския пулт в зала "България" застава 28-годишният Еманюел Чекнаворян, който преди месец дирижира Радиосимфониците на Виена. Сред останалите оркестри, с които работи, са Виенер Симфоникер, Филхармонията на Грац, Виенският камерен оркестър, Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио, Оркестра Симфоника ди Милано, Симфоничният оркестър на Кьолн, Берлинският радио оркестър.
Лорис Чекнаворян ще празнува рождения си ден в зала "България"
Симфония №40 от Моцарт е може би най-известната симфония на композитора и една от най-обичаните творби в цялата музикална история. Определят я като симфоничен връх в творчеството на композитора и е първата, написана в минорна тоналност. Наречена е "малката сол минорна" симфония и прави изключение с това, че има и менует.
Моцарт създава музика, останала обаче неразбрана и неоценена в своето време. Съвременниците му възприемат "така наречената симфония" като приятно, но незначително по отношение на инвенция и техника произведение. Симфонията дава израз не само на завладялото композитора обезсърчение, но и освобождава натрупания дълги години песимизъм. Днес тя е сред най-разпознаваемите класически творби.
Третата симфония на Камий Сен-Санс е посветена на Ференц Лист, починал около два месеца след премиерата. Неведнъж Сен-Санс е имал повод да изрази почитта си към Лист, на чиято професионална подкрепа винаги е можел да разчита. Например, премиерата на операта си "Самсон и Далила" във Ваймар Сен-Санс дължи единствено на безрезервното съдействие на Лист. Очевидно е сходството на композиционата му техника, на строежа на цикъла и тематизма с тези на Лист.
Симфонията е построена върху два мотива, показани в самото начало - от соло обой и от струнните в пианисимо, които в хода на музиката получават изключително много трансформации. Включвайки орган в края на всяка от двете части, Сен-Санс изгражда различна образност - от внушаване на религиозно смирение (в края на първата част) до триумф и прослава (във финала). Самият композитор описва симфонията в първите програмни бележки към нея "като продължаваща стила и двучастната структура на Четвъртия му клавирен концерт и Сонатата за цигулка и пиано, но въпреки това съдържаща традиционните четири части".
Според него Симфонията събира плодовете на прогреса на съвременната оркестрация. След нея композиторът никога не се връща към този жанр, смятайки че е изчерпал "словото" си в него: "Дадох всичко, което можах. Това, което направих, не бих могъл да повторя", казва той. Продължава в оперния жанр и в концертно-инструменталната музика.
Еманюел Чекнаворян посвещава концерт в зала "България" на баща си