СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Миранда Фернандес и фламенкото като начин на живот
Пианистката Миранда Фернандес ще гостува в София със своето трио със специалното участие на танцьорката Марина Валперсин в София Лайв Клуб на 15 септември от 20:00 ч. и ще представят новия й проект "88-М", посветен на жените във фламенкото
Автор : / 1422 Прочита 0 Коментара
Миранда Фернандес (Източник: Личен архив)
Пианистката Миранда Фернандес ще гостува в София със своето трио със специалното участие на танцьорката Марина Валперсин в София Лайв Клуб на 15 септември от 20:00 ч. и ще представят новия й проект "88-М", посветен на жените във фламенкото.
Стилът на пианистката от Каталуния е съчетание на няколко жанра - фламенко, джаз, латино и електронна музика.
В настоящия си проект "88-М" Миранда Фернандес проследява историята на жените във фламенкото и се стреми да подчертае женската роля в света на фламенко музиката. Тя е тук по покана на организаторите от Jazz-Plus Concerts.
Разговаряме за следите, които фламенкото оставя в живота ѝ, феминисткия прочит на това изкуство и фюжън музиката като личен остров на свобода за Миранда Фернандес.
- Миранда, първият ми въпрос е как се чувстваш като жена пианистка в свят на повече мъже пианисти? Въпреки че живеем в модерни времена, все пак по-трудно ли е да бъдеш жена пианистка отколкото мъж пианист?
- Със сигурност мога да кажа, че ролята на жените в света на фламенкото е водеща.
Макар че нещата са се променили от преди 100 години, мисля че има още много дълъг път да извървим, за да може всичко да бъде така, както трябва.
Не мисля, че мъжете пианисти успяват по-лесно, защото в моя опит аз наистина нямам проблеми с дискриминацията, но имам приятели, които са имали.
Говорила съм с много фламенко музиканти по тази тема, нуждаем се от още повече добри практики.
За жените наистина е по-трудно отколкото за мъжете, но ако искаш нещо, отиваш и си го взимаш, независимо какво се появява на пътя ти. Всички трябва да се борим за това.
Миранда Фернандес (Източник: Личен архив)
- Кажи ми повече за това как започна да свириш на пиано и как реши да се занимаваш с музика?
- Когато бях на 6 години, започнах да ходя в училище, което беше по-скоро с артистична насоченост.
Това се случи тук в Барселона. Освен, че учих математика, испански и английски, започнах да свиря на пиано. Като бях на 6 започнах с пианото, по-късно започнах с джаз и класика, после дойде и фламенкото.
Аз съм много фюжън музикантка, защото използвам моите всички т.нар. "музикални опити". Проектът, с който идвам в България е също такъв проект, той комбинира електроннатата музика, фламенкото, класическата музика.
- Каква музика обичаше да слушаш като дете?
- Фламенко. Това е музиката, с която израстнах. Родителите ми са от Андалусия и са фламенко танцьори.
Вкъщи всичко беше фламенко.
- Каква е идеята на проекта ти 88-М? Как се вдъхнови за него?
- 8 е числото, с което отбелязваме Международния ден на жените, 88 са и клавишите на пианото. Това са двете централни неща в идеята ми - жените и пианото.
- Посвещаваш този проект на всички жени в историята на фламенко музиката. Разкажи повече за историята на тези жени. Разбира се, че това е история с много енергия, страст, музика, огън, любов. Историята обаче е и много драматична.
- Историята на фламенкото показва много тежки съдби на жени.
Тази история е виждала самоубийства, страдание и потисничество. Историята на жените във фламенкото е и мрачна. Това не е щастлива история.
Почти никоя от тези жени не е била подкрепяна от семейството си, били са осъждани и карани да се чувстват виновни, че правят фламенко на сцената.
Да бъдат на сцената за тях е било нещо като на живот и смърт. Всички тези жени са били абсолютно сами. Но мисля че има happy end, поне така се надявам.
- Мислиш ли, че днес отношението е много по-различно?
- Днес е различно, жените във фламенкото са много по свободни и осъзнават, че не се нуждаят от нечие одобрение, както е било преди.
- Koя е най-характерната черта на всички тези жени от историята на фламенко?
- Това, което те успяват да постигнат, чрез изкуството. Харесвам тяхната сила. Не знам името на една от жените, но една от тях решила да пее, да прави това, което иска и обича, но семейството й не било съгласно с това. Тя била толкова самотна и неразбрана, че се самоубила. Това за жалост не е хубава история, но я споделям, защото е истина.
- Какво за теб е фламенкото?
- За мен фламенкото е традиция, която всеки ден се променя. Фламенкото има основа, но в днешно време то може да бъде различно. Това е музика, която има много фюжън, а днес е още по-отворена към всичко в сравнение с преди години.
- Кое най-много те впечатли във фламенкото, когато беше дете? Какво си спомняш?
- Когато бях дете, почти бебе, ходих с родителите ми в школа за фламенко, където по цял ден гледах как хората се учат на фламенко. Това бяха първите ми спомени. Фламенкото е сантиментално изкуство, има любов, но има и ярост, страст.
- Довърши изречението Фламенкото за мен е...
- ...живот.
- Фламенкото повече любов ли е или повече страдание?
- Всичко. Любовта също е такава. В нея има всичко.
- Идваш в София с трио, също така и с фламенко танцьорката Марина Валперсин. Какво сте подготвили?
- Ще дойда с Кристина Лопес (вокали) и Лукас Балбо (перкусии) и със специалното участие на Марина Валперсин.
Много сме щастливи, че ще дойдем в България и мисля, че ще бъде много специален концерт. Най-хубавото на този музикален проект е, че той е за всеки един човек.
Има много различна музика в него, която би се харесала на много хора - латино, джаз, фламенко, електронна музика.
Още
Квинтетът на кубинския саксофонист Ариел Брингес ще изпълни най-новия си проект Nostalgia cubana
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}