НАДЪЛБОКО В МУЗИКАТА
Ариел Брингес: Липсва ми най вече спонтанността на кубинския живот
Кубинският саксофонист ще представи своя проект Nostalgia Cubana на 1 декември в София Лайв Клуб
Автор : / 971 Прочита 0 Коментара
Снимка: Профил във фейсбук
Проектът на Ариел Брингес Nostalgia Cubana пресъздава традициите на кубинската музика на 40-те и 50-те, но в съвременни форми и аранжименти, както и афро елементи и болера. Ариел Брингес иска да се завърне към музиката от детството, която го вълнува по особен начин, но не, за да я имитира, а за да я обърне към себе си да я използва като огледало, в която да види собствения си образ.
Квинтетът на кубинския саксофонист Ариел Брингес ще изпълни най-новия си проект Nostalgia cubana
Ариел Брингес е саксофонист и композитор от Санта Клара, Куба, който има вече три награди Грами за участието си в албумите на "Tributo a Irakere: live in Marciac" (2017) на Чучо Валдес и за "El Tren de los momentos" (2009) на Алехандро Санс, както и за дуeта си с Иван "Мелон" Луис "Voyager"(2021). Ариел Брингес има няколко албума като титуляр и е свирил с фигури като Тата Гуинес, Боби Каркасес, Дейвид Мъри, Хавиер Колинау Пакито Д"Ривера, Перико Самбеат, Кетама и Симпли Ред.
В проекта си Nostalgia Cubana Ариел Брингес работи с музикантите Хавиер Санчес - китара, Пабло Гутиерес - пиано, Рубен Карлес - бас и Федерико Марини - ударни. Тази сладостна носталгия той ще изпълни в София на 1 декември.
Купи билет- Ариел, как се чувстваш, представяйки проекта Nostalgia Cubana по света? Никога няма да забравя думите на Гийермо Рубалкаба, когато ми каза, че в живота на кубинците са важни няколко прости неща: музиката, карибско море, слънцето, ромът, пурите и любовта.
- Живея в Испания от 15 години, но често си мисля за Куба и живота там.
Възприемам културата на страната като подарък, както и есенцията на живота на кубинците. И си права.
Хората там знаят как да се забавляват, независимо какво се случва наоколо.
В Европа също можеш да намериш много красиви неща, но опитвайки се да се справят с проблемите си, хората често забравят важните неща.
В Куба е важно да можеш да танцуваш, да се смееш и да гледаш на живота като на подарък. Много често се връщам към това познание и то за мен е важно.
- Затова си решил да направиш този албум Nostalgia Cubana.
- Точно така.
- Слушах го и мисля, че е много поетичен. В него има и радост, и меланхолия, точно такава, каквато има в кубинската музика.
- Да, така е и нямам какво да кажа в случая, защото ти казваш много точно това, което изразява музиката на Куба.
Исках да променя всеобщата представа за Куба, съвсем комерсиалната, маскулинната, исках да представя една Куба, която е по-скоро близка до поезията и мелодията като водеща сила.
Исках да прошепна Куба. Така направих тези записи, с идеята за носталгия, но не тъга. Това са рефлексии през живота, а е той амалгама от различни емоции.
Това е една моя перспектива към Куба, към корените ми, към това, което са ми дали големите композитори и семейството ми. Ако записвам музика, аз трябва да имам какво да кажа. Ако нямам какво да кажа, няма да правя музика. Nostalgia Cubana е перспектива на моите чувства към Куба.
Хубаво е, че спомена това интервю с Гийермо Рубалкаба, защото това, което казвам като музикант е свързано и с музиканти като Рубалкаба, Перучин...
Не търся имитация, а искам да взема моята перспектива към Куба, която носи универсалността на музиката. Дядо ми беше страхотен саксофонист и аз израснах, слушайки точно тази музика. Старите кубински песни. В същото време обичам да пиша поезия от малък.
Това са рефлексии, в които търся красотата на живота и се опитвам да я изразя пред себе си. Това са нещо като упражнения как да тренираш чувствителността си. Точно това правя и в музиката. Но трудно мога да го обясня с думи, защото това са вибрации.
- Така е, музиката е, за да изразява неизразими с думи емоции и чувства. Защо реши да се обърнеш точно към тази стара кубинска музика от 40-те и 50-те години и да я направиш с нови аранжименти, повлияни и от афро мотиви?
- Търсех композитори в това измерение на живота и музиката. Избрах няколко от тях, исках да направя музиката им през моята гледна точка, но все пак и по "стария начин".
Както казах, израснах с тази музика. Хосе Антонио Мендес например е голям композитор, страхотен певец и китарист и водач на едно голямо музикално движение в Куба от 60-те. Тази музика те вкарва в едно тотално измерение, много дълбоко.
- Ти спомена, че обичаш поезията и пишеш. Особено ме впечатли последното парче от твоя албум Hermosa Habana, в което има един изключително красив женски глас, който разказва поетично за Куба.
- Това е една от моите най-добри приятелки, израснали сме заедно и сме като брат и сестра.
Имаме еднаква страст към писането, често тя ми е препоръчвала книги, дава ми такива. Така реших да я включа в този запис.
Защото този албум е по-близо до поезията, отколкото до музиката.
Исамар Ернандес е пианистка, следвала е за диригентка, пише и мога да кажа е една от любимите ми писателки.
Започнах да говоря с нея за идеята на албума, за концепцията, за музиката. Дадох й да чуе песните, точно тази песен и много известна в Куба и тя написа тези думи, които толкова много обичам. Когато имаме живи концерти по време на турнето, аз изричам тези нейни думи.
Тази песен, която толкова те е впечатлила, всъщност е сърцевината на целия албум.
- Oбичаш да пишеш поезия. Кой е любимият ти поет?
- Обичам Хулио Кортасар, обичам също и Мигел Ернандес, Антонио Мачао, обожавам кубинсия поет Николас Гийен.
- Кое е онова, което ти липсва най-много от Куба?
- Спонтанният начин на живот. Всичко там е толкова естествено, хората изобщо не мислят за това колко някой е важен или богат.
Важни са отношенията, споделянето и това всичко се случва по съвсем естествен хармоничен. А с музиката мога да се видя като в огледало и така всеки от нас може да се вижда през нея. Така че съм благословен, че през музиката мога да видя себе си. За мен музиката е и стремеж да бъде по-добър и да видя красотата на живота навсякъде.
- Имаш квинтет. Разкажи за останалите от групата и как е свиренето на сцена с още трима, как ти се отразява?
- Момчетата, които ще дойдат с мен в София са моето семейство. Ние от две години с тях представяме този проект Nostalgia Cubana и с тях откривам цялата тази музика. Благословен съм да ги имам в моя проект и много се радвам, че сме заедно.
За мен е важно, че сме заедно от сравнително дълъг период и мисля, че израстването е част и от това да споделяш опит заедно с някой друг. И в живота, и в музиката. Това е групата ми. Затова съм много щастлив, че ще свиря с тях в София.
Купи билет- Чакаме ви в София и нямаме търпение!
- Наистина нямам търпение за концерта в София! В момента слушам Иво Папазов, открих го в Куба от приятели и бях много впечатлен. Обичам да слушам също така и фолклорни български женски хорове. Чувствам се благословен заради възможността да споделям музика с хората по света. Това обичам най-много в работата си и затова съм избрал този начин на живот.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}