Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

БезКраят на Куба през очите на Надежда Гърбова

БЕЗ СПИРАЧКИ

БезКраят на Куба през очите на Надежда Гърбова

"Всичко най-добро и най-лошо е събрано в тази колоритна страна", казва авантюристичната фотографка за първата си изложба

Надежда Гърбова представя своето кубинско приключение в изложбата си "БезКраят на Куба"

Идва ли краят на Куба такава, каквато я помним?

На този въпрос търси отговор със снимките си младата фотографка Надежда Гърбова. Нейната изложба "БезКраят на Куба" бе открита на 5 октомври в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет в столицата.

Тя е пъстра и неочаквана, каквито са й снимките й. 25-годишната Надежда Гърбова е фоторепортер, сертифициран екскурзовод и преподавател по английски. Но голямата й страст и предизвикателство е пътешествието и то с фотоапарат в ръка, с който историите й оживяват необичайно цветно и живо:

- Как би описала Надежда Гърбова?
- Аз съм човек, който не може да издържи повече от 5 дни в един град, постоянно имам нужда от пътуване. Човек, на който ако му предложат безплатно пътуване около света, с единствено условие да няма фотоапарт с него, би го отказал, въпреки желанието ми да го видя. Просто не мога да си представя да пътувам без фотоапарт.

Надежда Гърбова (Снимка: Личен архив)

Двете ми най-големи страсти са пътуването и фотографията. Който ме познава знае, че остана ли повече време в един град, започвам да се изнервям. Ако съм в София и нямам никакво време, хващам влака до Пловдив или Благоевград, за да сменя малко града. Не издържам на едно и също място.

На откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

Интересното при мен е, че още на прощъпулника ми съм хванала фотоапарат. Затова и още от съвсем малка ми е много голяма страст. Още помня семейния фотоапарат с лента. Винаги исках да снимам аз, когато сме ходили насам-натам. От шести клас най-голямата ми мечта бе да се занимавам с фотография и направих всичко възможно да я сбъдна. Завърших икономика, което няма нищо общо с това, но спонсорът на училището каза, че ще купи фотоапарт на този с най-добър успех и така се сдобих с първия си такъв. От тогава не съм спирала да снимам.

Отскоро карам и сърф. Заминах в Мексико на шега преди две години и изкарах две зими там. Новата ми цел е да отворя сърф училище някъде. Защо не и в Мексико?

Младата фотографка на откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

- Коя е твоята фотография?
- Фотожурналистиката е разделът, който харесвам, искам да се занимавам и го правя. Тайната ми мечта е да снимам поне веднъж войната, искам да стана военен фотограф.

Смятам, че има особена сила във военните фотографии, тъй като снимките от тях пресъздават усещането за войната за идните поколония и биха могли дори да предотвратят следващи такива.

Всичките ни представи за войната в учебниците по история идват от снимките и това е голяма сила в ръцете на човек с фотоапарат на място, ако оживее, естествено.

- Екстремна натура си?
- Определено. Не мога да снимам в студио. Не мога да стоя на компютър. Невъзможно е да стоя на едно място.

На откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

- "Безкраят на Куба" е първата ти изложба?
- Това е първата ми изложба изобщо, не съм правила друга досега. Реших да е от Куба, защото тя е изключително фотогенично и интересно място, пълно с цветове.

Минах през доста трудни моменти там, не беше лесно и с местните хора. Реших, че това пътуване трябва да бъде запомнено, въпреки неприятните моменти. Исках да имам един добър спомен, затова избрах той да е една изложба.

Исках да е на рождения ми ден, да поздравя всички приятели и да стане един общ празник със снимките от там.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

В Куба бях един месец и обикалях, както Жоро Милков от нашия вестник казва - по най-неправилния начин. Отидох там без никаква организация, без да познавам никой и разчитах на местните да ми помогнат и напътстват. Това, обаче се оказа непечеливш ход от моя страна. И стана интересно, като например да пътувам в каросерията на тир. Всякакви подобни перипетии имаше.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- В тази непознатост коя бе най-трудната ти снимка, имаш ли такава, която ти е по-специална?
- Всички снимки имат различен заряд. Първият ден в Хавана ми бяха трудни снимките, защото всички ме гледаха много странно. Чисто и просто бях уплашена от тези хора, защото те гледат човек с фотоапарат изключително особено. Установих, че това е така, защото искат пари от теб, за да ги снимаш, иначе те карат да изтриеш снимката. Затова и най-трудните ми снимки бяха първите дни по улиците и центъра на Хавана, докато разчупя леда с местните. Като започнах да ги разбирам как мислят вече всичко бе по-лесно.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Има една снимка на един кон и изгрев в долината Винялес, за който трябваше да стана в два през нощта и да ходя 15 километра пеша, за да стигна до няколко къщи в планините, където хората са изолирани и водят отшелнически начин на живот. Тръгнах с един челник, в пълен мрак, дори Луна нямаше. По пътя ме застигна каруца с един местен от селото и ме качи на стоп. Може би това бе най-екстремното преживяване - отзад в каруцата, после бродих пеш през джунглата, за да стигна мястото на този изгрев. Струваше си, защото бе много красиво.

Из: "БезКраят на Куба" - изгрев над долината Винялес (Снимка: Надежда Гърбова)

- Сега, след като си избрала и наредила снимките от Куба, какво остава тя за теб с една дума?
- Колоритно във всякакъв смисъл и пряк и преносен.

Куба е изключително шарена и може да ти се случат неща с десет хиляди чувства в минута. Чудиш се как е възможно да има толкова разнообразна страна. Всичко най-добро и най-лошо е събрано в Куба.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- А следващото пътешествие? Спомена Мексико, но и там е извънредно опасно.
- Не, не бих казала, след като съм била в Мексико повече от година. Аз се занимавам и с екскурзоводство, обикалям най-вече с американци из Балканите. Те идват тук с нагласата, че всичко е много опасно. А ние знаем, че тук не е така. Това ме накара да си мисля, че това е и нашата представа за Мексико. Когато отидох там видях, че всъщност е много готино, изобщо не е опасно, ако стоиш далеч от три основни града. Те са опасни, но са далеч от всичко. Аз се влюбих в тази държава и искам училището ми за сърф да е там. Тази година обаче не мога да пътувам дотам и ще карам сърф в Индонезия, за да видя как е там.

Тръгвам за Индонезия след месец за цялата зима. Аз винаги пътувам през ноември, преди първия снеговалеж и се връщам март-април, след като се стопи снегът. Не издържам на студ.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- Всеки втори пътешества с фотоапарат в ръка. Кое прави твоите снимки различни?
- Първо всеки човек вижда нещата по различен начин. Трима фотографи да снимат една и съща сграда, тя ще е различна в снимките им.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Моите снимки излизат извън останалите, защото аз вкарвам част от цялата случка, от цялото преживяване и усещане в тях. Хора, които са гледали снимката, без да знаят историята й, усещат, че нещо интересно се е случило там, за да се стигне до нея.

Без да ме познават усещат, че зад нея стои много по-голяма история, от това което виждат, и от там тръгва целият разказ.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- Какво би казала след финала след изложбата?
- Бих казала, че Куба не е опасна, Мексико не е опасен.

Апелът ми към всички е: Хора пътувайте!

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- Кое е първото нещо, което ще направиш, когато се събудиш утре?
- Събуждам се и започвам да правя планове къде ще отида (смее се). Вече два дни съм във Варна и трябва да мръдна нанякъде. Парите, които изкравам от работата, конвертирам в километри и в билети. Къде най-далеч мога да стигна и колко дълго мога да остана там.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- Имаш ли любимо място за снимки в България - място с особена енергия и хора?
- Няколко са любимите ми места в България. Родопите ми станаха страшно любими наскоро - със своите сърцати хора. Онези, които срещнах и които само за един час ме приеха като част от себе си. Всички жени от селото - казва се Грохотно, се събраха и ми подариха терлици, боб, сладко, даже и мъж ми намериха (смее се). Приеха ме като своя, а някои от тях даже не говореха български. Много са готини тези хора и имам много снимков материал от там.

Другото ми специално място е Мелник и Мелнишките пирамиди. Невероятни са и хората там, което сигурно се дължи на факта, че пият вино постоянно и винаги са весели.

Поглед към Мелник (Снимка: Надежда Гърбова)

 Защо Куба е безкрайна, можете да видите през фотографския поглед на Надежда Гърбова до 20 октомври в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет в София: 

На откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Коментирай 12

1/1

Надежда Гърбова представя своето кубинско приключение в изложбата си "БезКраят на Куба"

Надежда Гърбова (Снимка: Личен архив)

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Поглед към Мелник (Снимка: Надежда Гърбова)

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Снимка: Иван Григоров

На откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Иван Григоров

На откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

На откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Младата фотографка на откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Из: "БезКраят на Куба" - изгрев над долината Винялес (Снимка: Надежда Гърбова)

Календар

Препоръчваме ви

Рене Карабаш: Нямам нужда от умрели риби. Имам нужда от риби, които да плуват срещу течението

Кога любовта е равна на смърт, как се пише роман без нито една главна буква, защо писането е наука, за жените с мъжки характер в изкуството - в честен разговор с талантливата Ирена Иванова

Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откри римската статуя на Хераклея Синтика пред Dir.bg

Иманярството е най-големият враг на археологията у нас, категоричен е директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ)

Тайнството на Шекспир в един двор, под едно дърво и много звезди

Димитър Кабаков за последното приключение на Казанлъшкия театър "Сън в лятна нощ", за бъдещите предизвикателства със Стефан Цанев и Николай Волев, за магията "да създаваш Театър"

Кева Апостолова: Аз не пиша като българка, а като себе си

Като се огледам наоколо, все едно съм в театрален салон, а около мен има "зрители"

Габриела Георгиева и нейната първа българска Джоконда

"Искам публиката да усети нейната безкрайна чистота, всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена", споделя световноизвестното ни сопрано