Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

БезКраят на Куба през очите на Надежда Гърбова

БЕЗ СПИРАЧКИ

БезКраят на Куба през очите на Надежда Гърбова

"Всичко най-добро и най-лошо е събрано в тази колоритна страна", казва авантюристичната фотографка за първата си изложба

Надежда Гърбова представя своето кубинско приключение в изложбата си "БезКраят на Куба"

Идва ли краят на Куба такава, каквато я помним?

На този въпрос търси отговор със снимките си младата фотографка Надежда Гърбова. Нейната изложба "БезКраят на Куба" бе открита на 5 октомври в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет в столицата.

Тя е пъстра и неочаквана, каквито са й снимките й. 25-годишната Надежда Гърбова е фоторепортер, сертифициран екскурзовод и преподавател по английски. Но голямата й страст и предизвикателство е пътешествието и то с фотоапарат в ръка, с който историите й оживяват необичайно цветно и живо:

- Как би описала Надежда Гърбова?
- Аз съм човек, който не може да издържи повече от 5 дни в един град, постоянно имам нужда от пътуване. Човек, на който ако му предложат безплатно пътуване около света, с единствено условие да няма фотоапарт с него, би го отказал, въпреки желанието ми да го видя. Просто не мога да си представя да пътувам без фотоапарт.

Надежда Гърбова (Снимка: Личен архив)

Двете ми най-големи страсти са пътуването и фотографията. Който ме познава знае, че остана ли повече време в един град, започвам да се изнервям. Ако съм в София и нямам никакво време, хващам влака до Пловдив или Благоевград, за да сменя малко града. Не издържам на едно и също място.

На откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

Интересното при мен е, че още на прощъпулника ми съм хванала фотоапарат. Затова и още от съвсем малка ми е много голяма страст. Още помня семейния фотоапарат с лента. Винаги исках да снимам аз, когато сме ходили насам-натам. От шести клас най-голямата ми мечта бе да се занимавам с фотография и направих всичко възможно да я сбъдна. Завърших икономика, което няма нищо общо с това, но спонсорът на училището каза, че ще купи фотоапарт на този с най-добър успех и така се сдобих с първия си такъв. От тогава не съм спирала да снимам.

Отскоро карам и сърф. Заминах в Мексико на шега преди две години и изкарах две зими там. Новата ми цел е да отворя сърф училище някъде. Защо не и в Мексико?

Младата фотографка на откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

- Коя е твоята фотография?
- Фотожурналистиката е разделът, който харесвам, искам да се занимавам и го правя. Тайната ми мечта е да снимам поне веднъж войната, искам да стана военен фотограф.

Смятам, че има особена сила във военните фотографии, тъй като снимките от тях пресъздават усещането за войната за идните поколония и биха могли дори да предотвратят следващи такива.

Всичките ни представи за войната в учебниците по история идват от снимките и това е голяма сила в ръцете на човек с фотоапарат на място, ако оживее, естествено.

- Екстремна натура си?
- Определено. Не мога да снимам в студио. Не мога да стоя на компютър. Невъзможно е да стоя на едно място.

На откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

- "Безкраят на Куба" е първата ти изложба?
- Това е първата ми изложба изобщо, не съм правила друга досега. Реших да е от Куба, защото тя е изключително фотогенично и интересно място, пълно с цветове.

Минах през доста трудни моменти там, не беше лесно и с местните хора. Реших, че това пътуване трябва да бъде запомнено, въпреки неприятните моменти. Исках да имам един добър спомен, затова избрах той да е една изложба.

Исках да е на рождения ми ден, да поздравя всички приятели и да стане един общ празник със снимките от там.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

В Куба бях един месец и обикалях, както Жоро Милков от нашия вестник казва - по най-неправилния начин. Отидох там без никаква организация, без да познавам никой и разчитах на местните да ми помогнат и напътстват. Това, обаче се оказа непечеливш ход от моя страна. И стана интересно, като например да пътувам в каросерията на тир. Всякакви подобни перипетии имаше.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- В тази непознатост коя бе най-трудната ти снимка, имаш ли такава, която ти е по-специална?
- Всички снимки имат различен заряд. Първият ден в Хавана ми бяха трудни снимките, защото всички ме гледаха много странно. Чисто и просто бях уплашена от тези хора, защото те гледат човек с фотоапарат изключително особено. Установих, че това е така, защото искат пари от теб, за да ги снимаш, иначе те карат да изтриеш снимката. Затова и най-трудните ми снимки бяха първите дни по улиците и центъра на Хавана, докато разчупя леда с местните. Като започнах да ги разбирам как мислят вече всичко бе по-лесно.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Има една снимка на един кон и изгрев в долината Винялес, за който трябваше да стана в два през нощта и да ходя 15 километра пеша, за да стигна до няколко къщи в планините, където хората са изолирани и водят отшелнически начин на живот. Тръгнах с един челник, в пълен мрак, дори Луна нямаше. По пътя ме застигна каруца с един местен от селото и ме качи на стоп. Може би това бе най-екстремното преживяване - отзад в каруцата, после бродих пеш през джунглата, за да стигна мястото на този изгрев. Струваше си, защото бе много красиво.

Из: "БезКраят на Куба" - изгрев над долината Винялес (Снимка: Надежда Гърбова)

- Сега, след като си избрала и наредила снимките от Куба, какво остава тя за теб с една дума?
- Колоритно във всякакъв смисъл и пряк и преносен.

Куба е изключително шарена и може да ти се случат неща с десет хиляди чувства в минута. Чудиш се как е възможно да има толкова разнообразна страна. Всичко най-добро и най-лошо е събрано в Куба.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- А следващото пътешествие? Спомена Мексико, но и там е извънредно опасно.
- Не, не бих казала, след като съм била в Мексико повече от година. Аз се занимавам и с екскурзоводство, обикалям най-вече с американци из Балканите. Те идват тук с нагласата, че всичко е много опасно. А ние знаем, че тук не е така. Това ме накара да си мисля, че това е и нашата представа за Мексико. Когато отидох там видях, че всъщност е много готино, изобщо не е опасно, ако стоиш далеч от три основни града. Те са опасни, но са далеч от всичко. Аз се влюбих в тази държава и искам училището ми за сърф да е там. Тази година обаче не мога да пътувам дотам и ще карам сърф в Индонезия, за да видя как е там.

Тръгвам за Индонезия след месец за цялата зима. Аз винаги пътувам през ноември, преди първия снеговалеж и се връщам март-април, след като се стопи снегът. Не издържам на студ.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- Всеки втори пътешества с фотоапарат в ръка. Кое прави твоите снимки различни?
- Първо всеки човек вижда нещата по различен начин. Трима фотографи да снимат една и съща сграда, тя ще е различна в снимките им.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

Моите снимки излизат извън останалите, защото аз вкарвам част от цялата случка, от цялото преживяване и усещане в тях. Хора, които са гледали снимката, без да знаят историята й, усещат, че нещо интересно се е случило там, за да се стигне до нея.

Без да ме познават усещат, че зад нея стои много по-голяма история, от това което виждат, и от там тръгва целият разказ.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- Какво би казала след финала след изложбата?
- Бих казала, че Куба не е опасна, Мексико не е опасен.

Апелът ми към всички е: Хора пътувайте!

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- Кое е първото нещо, което ще направиш, когато се събудиш утре?
- Събуждам се и започвам да правя планове къде ще отида (смее се). Вече два дни съм във Варна и трябва да мръдна нанякъде. Парите, които изкравам от работата, конвертирам в километри и в билети. Къде най-далеч мога да стигна и колко дълго мога да остана там.

Из: "БезКраят на Куба" (Снимка: Надежда Гърбова)

- Имаш ли любимо място за снимки в България - място с особена енергия и хора?
- Няколко са любимите ми места в България. Родопите ми станаха страшно любими наскоро - със своите сърцати хора. Онези, които срещнах и които само за един час ме приеха като част от себе си. Всички жени от селото - казва се Грохотно, се събраха и ми подариха терлици, боб, сладко, даже и мъж ми намериха (смее се). Приеха ме като своя, а някои от тях даже не говореха български. Много са готини тези хора и имам много снимков материал от там.

Другото ми специално място е Мелник и Мелнишките пирамиди. Невероятни са и хората там, което сигурно се дължи на факта, че пият вино постоянно и винаги са весели.

Поглед към Мелник (Снимка: Надежда Гърбова)

 Защо Куба е безкрайна, можете да видите през фотографския поглед на Надежда Гърбова до 20 октомври в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет в София: 

На откриването на първата й изложба "БезКраят на Куба" в Клуба на фоторепортера в подлеза пред Министерски съвет (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Коментирай 12

Календар

Препоръчваме ви

Маестро Саша Гьотцел: Нищо не може да спре изкуството

То е човешка необходимост, тъй като е езикът на душата на човечеството, казва главният гост-диригент на Софийската филхармония

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора

Блаж Кемперле от квартет "Сигнум": Саксофонът е хамелеон и излъчва много музикални цветове

Световна премиера с новия проект на виртуозните саксофонисти от квартет „Сигнум” в България

Режисьорът Петър Денчев: Положението на артистите у нас е класов проблем

"Липсата на класово съзнание как се самоопределяш в подобна система е проблем и за това каква цена можеш да изискаш за своя труд и кой трябва да я плати" споделя още Денчев

Маестра Кери-Лин Уилсън: Вълнувам се, че отново ще дирижирам Софийската филхармония

На своята нова среща със софийската публика на 23 септември, талантливата канадка се представя със симфоничен концерт, включващ творби от Бѐдржих Сметана, Макс Брух и Дмитрий Шостакович

Цигуларят Йосиф Радионов: Възвишената музика е била винаги на почит в моето семейство

Музиката, която изпълнявахме със съпругата ми по време на пандемията, трябваше да е обнадеждаваща, казва големият музикант