Актьорът Калин Врачански пред Виолета Тончева за своя герой, многоликия Борис Морев, който има мечти и може да промени света, докато се колебае в избора между "Никотиана" и Ирина; за образа, който за да стъпи на сцената, трябва да бъде гледан под лупа; какво от себе си влага актьорът в героя и опасността да бъде идентифициран с него; неизбежното сравнение с литературните първообрази и емблематичните екранни превъплъщения на Йордан Матев и Невена Коканова; също за иронията и театралната игра, Бина Харалампиева и 40-ия рожден ден с трупата на Варненския драматичен театър

"Тютюн" по Димитър Димов е юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и премиера за България на 20, 21 септември 2021, 19.00 ч., Основна сцена. Драматургичен вариант Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор Асен Аврамов.

Източник: Варненски драматичен театър "Стоян Бъчваров"

- Театърът промени ли представата ти за Борис Морев от романа? Имаше ли изненади при това второ запознанство
- Борис Морев не е обикновен, всекидневен персонаж - в театъра нещата не трябва да бъдат всекидневни. Сега видях Борис Морев по друг начин, изненадах се от предприемчивия му дух. Той умее да реализира плановете си, предприема гъвкави маневри в бизнеса с тютюн и независимо по какъв начин действа, се отличава с мащабното си и новаторско мислене. За своето време той е пионер в бизнеса, в един момент дори успява да накара немците да следват неговата воля. Възприемам го като човек с големи мечти и стремежи, който знае как да промени света.

Това, разбира се, е само една от чертите в характера му, който трябва да бъде пресъздаден в цялата му многоликост. За да стъпи на сцената, образът трябва да бъде гледан под лупа, както казваше моят професор Здравко Митков.

Още

Калин Врачански пред Impressio: Писал съм приказка за любима жена. Но беше отдавна.

- Какво от всички качества в героите, които си изиграл на театралната сцена и филмовия екран, използваш в образа на Борис Морев?
- Не бих казал, че вземам нещо конкретно от тях, но със сигурност това натрупване в годините и събраният опит с различни режисьори и различни герои ми помагат да имам по-плътен поглед върху драматургията и да боравя с различни прийоми. В "Тютюн" всичко, което е било зад мен, е важно, а и работата с режисьор като Бина Харалампиева е истински трамплин.

Калин Врачански и Диана Димитрова по време на репетиция (Източник: Варненски драматичен театър "Стоян Бъчваров")

- Когато се превъплъщаваш в героя, доколко се сливаш с образа и доколко запазваш дистанция към него?
- Актьорът винаги дава нещо свое на героя, но не може да се откъсне до такава степен от себе си, че да каже - не, това вече не съм аз. Може и да има подобни случаи при големите актьори, които гледаме на екрана или на театралната сцена, но кой знае колко от техните герои има у самите тях...

- Така и често пъти публиката погрешно идентифицира актьора с неговия герой..
- Да. Това означава, че актьорът добре си е свършил работата, макар и после да се изправя пред опасността да го свързват само с един герой, който е изиграл и който се е харесал на публиката. Точно такъв е случаят с Даниел Радклиф, който изпълнява Хари Потър, всички го разпознаваха като Хари Потър и това му създаде проблеми с кариерата, след Хари Потър той дълго време не можеше да продължи нататък.

Диана Димитрова със сценария на "Тютюн" (Facebook страница)

- От позицията на зрител виждам Калин Врачански като един комуникативен и харизматичен актьор с чувство за хумор, който без особено усилие печели благоразположението на околните. Всичко, което Борис Морев не е...
- Много се радвам, защото ако беше така, Борис Морев нямаше да бъде толкова интересен за театралната сцена. Да, аз възприемам себе си не толкова сериозно. Моят преподавател и театрален режисьор Румен Рачев ни учеше да гледаме на живота с известна ирония. Нека да ни бъде по-леко, защото ако трябва да товарим на раменете си целия този огромен багаж, който носим на сцената, как ще се справим...

- Ако се върнем на твоя властен и властолюбив, алчен и безскрупулен Борис Морев, той изглежда защитен от всичко, но не и от любовта си към Ирина. И ти ли го възприемаш така?
- Много можем да говорим за любовта на Борис Морев в "Тютюн". Не можем да разберем коя е неговата истинска любов, дали любовта към "Никотиана" или любовта към Ирина, коя от двете е по-силна. Зрителите, които ще дойдат да гледат нашето представление, ще разберат, че нещата при него са много странни, понякога той избира работата, понякога любовта, колебае се, не знае дали има връщане назад.

Така е и в живота, когато се стремиш силно към нещо, не знаеш какво жертваш и можеш ли после да го върнеш обратно. Точно затова и романът е толкова силен и въздействащ. Естествено краските тук са преувеличени, за да бъдат достатъчно ярки. Но изкуството не бива да размахва пръст и да сочи как трябва да бъде, изкуството трябва да задава въпроси, а зрителят да търси отговорите вътре в себе си.

Още

Звездата от "Откраднат живот" Диана Димитрова: Всякакви щуротии съм правила от любов

- В "Тютюн" Борис Морев е немислим без Ирина, както и Калин Врачански без Диана Димитрова. Докато ти се оказа лесният избор на Бина Харалампиева, за Диана беше по-трудно...
- Всички познават Борис и Ирина. Стане ли дума, че репетирам "Тютюн", всички казват, че това е любимият им роман. Ирина е толкова магнетичен образ, че не можеш с лека ръка да дадеш тази роля на която и да е актриса. Освен това зрителите непременно ще направят връзка и с екранните образи на Ирина и Борис Морев, изграни от такива емблематични имена като Невена Коканова и Йордан Матев.

Надявам се, в нашето представление публиката да види приликите и разликите между тях и нас и ние да постигнем същия интерес, какъвто предизвиква филмът на Никола Корабов.

- Как се чувстваш в трупата на Варненския драматичен театър?
- Тук навърших 40 години и колегите бяха толкова мили, че ми организираха минитържество по време на репетициите. С всички си партнирам много добре, работим леко, намерихме общ език със сходно чувство за хумор и този дух ни съпътства по време на целия репетиционен процес. Все пак да не забравяме, че ние играем, ние продължаваме да си играем, както сме го правили в детството. Да, можем сериозно играем, плащат ни за това, но ние играем професионално. Да идваш на работа, без да забравяш, че играеш. Смятам, че актьорската професия е една от най-интересните, най-забавните, най-хубавите и аз имам щастието да бъда това, за което съм мечтал.

Обичам Варна, имам много приятели тук. Радвам се, че за пръв път участвам в постановка на Варненския драматичен театър, а когато приключим, ще замина с много хубаво и приятно усещане.

Интервю на Виолета ТОНЧЕВА

КАЛИН ВРАЧАНСКИ е роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг, завършва гимназия със специалност "Банково дело" и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър". Нашумява с ролите си в Театър "София" ("Ревизор", "Четири стаи", "Парижката Света Богородица", "Франкенщайн" и др.), в Театър 199 ("Гарванът", "Госпожица Юлия") и МГТ "Зад канала" ("Бел ами"). Печели музикалния тв формат "Като две капки вода" с превъплъщенията си като Васил Михайлов, Рей Чарлз и Горан Брегович.

Участва с успех в тв сериали като "Стъклен дом" и "Дървото на живота", в игралните филми "Патриархат", "Още нещо за любовта", "Смарт Коледа" и др. Играе в "Моцарт и Салиери" в Русенската опера, в мюзикъла "Баща ми, бояджията" в Софийската опера и в първата българска театрална постановка по                                                                                          

Източник: Варненски драматичен театър "Стоян Бъчваров"

"ТЮТЮН"
по Димитър Димов

Драматургичен вариант Юрий Дачев
Режисьор Бина Харалампиева
Сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева
Композитор Асен Аврамов
Плакат Славяна Иванова

В ролите:

ИРИНА - Диана Димитрова
БОРИС МОРЕВ - Калин Врачански
СТЕФАН КОСТОВ - Пламен Димитров
ПЕТЪР СПИРИДОНОВ (ТАТКО ПИЕР) - Свилен Стоянов
МАРИЯ - Христина Джурова
ФОН ГАЙЕР - Стоян Радев
Г-ца ДИТРИХ - Веселина Михалкова

ЛИХТЕНФЕЛД - Валентин Митев
ПРАЙБИШ - Николай Кенаров
ЗАРА - Александра Майдавска
БИМБИ - Николай Божков
ПАВЕЛ МОРЕВ - Ивайло Иванов
КРИСТЕЛО - Юлияна Чернева

Помощник режисьор Владимира Иванова. Главен театър-майстор - Никола Колев. Сценична група - Траян Лечев, Росен Недев, Радослав Зафиров, Михаил Божилов. Художествено осветление - Валентин Андонов, Kрасимир Миков, Пламен Димитров, Генадий Иванов. Звукооператори - Орлин Димитров, Димитър Иванов. Театрален реквизит - Миглена Кръстева, Виктория Иванова. Театрален гардероб - Димитричка Колева, Фатме Шукриева, Денка Радева. Грим и перуки - Савка Стоянова. Шивашко ателие - Йорданка Маринова, Tаня Стайкова, Зора Иванова. Тапицер - Калина Андонова. Художници - Будьони Арков, Евелина Пенева.

Юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и премиера за България на 20, 21, 22 септември 2021, 19.00, Основна сцена

Оригиналният "Тютюн" за пръв път на театралната сцена в България

70 години след излизането на прочутия роман героите на Димитър Димов оживяват за пръв път на българската театрална сцена в юбилейната постановка на Варненския драматичен театър

Дългоочакваната премиера на "Тютюн" от Димитър Димов, един от най-важните акценти в юбилейната програма на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" за неговата 100-годишнина, предстои на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена. Това е първата театрална постановка в България по оригинала на легендарния роман, една от 10-те любими книги на българите, според тв формат "Голямото четене".

Димитър Димов (1909-1966) пише "Тютюн" в Пловдив, където е доцент в Аграрния университет. Ветеринарен лекар с блестяща академична и научна кариера, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София и автор на над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.

Димитър Димов в кабинета си

"Тютюн" има нелека литературна съдба. Забележителна панорама на времето, когато България се намира в германската зона на влияние, романът, публикуван за пръв път през 1951 г., разглежда въпроса за самотата на личността и натиска на капитала върху нравствените устои на човека. Още на следващата година е заклеймен в дискусия на Съюза на българските писатели за "проводник на западно влияние" и политически "неправоверно" съдържание.

Въпреки поздравителната телеграма от тогавашния министър-председател Вълко Червенков, казионната критика, под предводителството на Пантелей Зарев, оказва натиск върху писателя да промени текста. Така се ражда втората редакция на "Тютюн" (1954), допълнена с герои в стила на господстващия тогава "социалистически реализъм" (1955).

Десетилетия наред в тоталитарна България се разпространява само тази официална версия на романа. Първоначалният му вариант е публикуван отново, благодарение на наследниците, едва през 1992 г. "Тютюн", преведен на над 30 езика, продължава живота си и на филмовия екран в едноименния филм на режисьора Никола Корабов и оператора Въло Радев от 1961 г.

70 години след излизането на романа и 60 години след филма, оригиналният "Тютюн" ще оживее за пръв път и на българската театрална сцена във Варна с драматургичния вариант на Юрий Дачев, изграден върху литературния оригинал.

Юрий Дачев (Източник: Варненски драматичен театър "Стоян Бъчваров")

"С пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, се опитвам да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично. Искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова - самата тя прекрасен писател и драматург, защото след "Поручик Бенц" тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов.

Театралната версия започва много по-късно от романа, т.е. пътищата на Борис и Ирина не са разгърнати в тяхната последователност. Действието започва от срещата им в София, когато те, увлечени в своите амбиции, вече са попаднали в един друг, не техен свят. Да се концентрира в тази посока историята, да се намерят пресечни точки в сценичните срещи между героите, за да се постигне едно сгъстено действие - това е нещо, което театърът иска, за разлика от белетристиката, която има силата да се разгръща спокойно, нашироко", споделя Юрий Дачев.

Бина Харалампиева (Източник: Варненски драматичен театър "Стоян Бъчваров")

Режисьорката Бина Харалампиева извежда на първо място в "Тютюн" разпада на личността.

"Ние се фокусираме върху основната тема - изследването на човека в извънредни обстоятелства, в условията на Втората световна война. Войната дава своето отражение и макар усещането за нея да не е толкова непосредствено, целият сюжет е изграден върху постулата, че светът е разяден от войната. Хората изглеждат сякаш урочасани от онези зли страни, които се таят дълбоко в човешката душевност - властта, парите, алчността, стремежа да владееш и манипулираш хората около теб, амбицията да притежаваш все повече и повече.

"Светът не е измислен по друг начин, освен с пари", както гласи една великолепна реплика в нашия вариант на "Тютюн". Мечтата да властваш над другите, също е могъща амбиция и също разяжда човека отвътре.

Естествено, както във всяка епоха, така и днес ние - актьорите и аз като режисьор на представлението - интерпретираме. Интерпретираме онези онези явления, които са важни за обществото ни в момента и за нас самите, а темите, които ние извеждаме в "Тютюн", намирам за разтърсващи. Надявам се, че те ще въздействат по същия начин и на зрителя", обяснява концепцията си Бина Харалампиева.

Още

Звездата от "Откраднат живот" Диана Димитрова е Ирина в "Тютюн" на Димитър Димов

Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор е Асен Аврамов. В ролята на алчния и безскрупулен собственик на тютюневата фабрика "Никотиана" Борис Морев, който е влюбен фатално в красивата Ирина, се превъплъщава Калин Врачански. Популярният актьор играе на сцената на Театър "София", Театър 199, Музикалния театър и др., участва в тв сериалите "Стъклен дом" и "Дървото на живота", във филмите "Забранена любов", "Още нещо за любовта", "Г-н Х и морето" и др. Победител в тв риалити шоуто "Като две капки вода" и гласът на Fox.

Във филмовата класика "Тютюн" великолепеният актьор Йордан Матев пресъздава образа на Борис Морев, а изключителното превъплъщение на голямата актриса Невена Коканова в ролята на Ирина продължава да се смята за един от най-високите върхове в българското филмово изкуство. Сега в "Тютюн" на варненска сцена в ролята на Ирина ще видим магнетичната Диана Димитрова, която познаваме от филмите "Снимка с Юки", "Писма до Антарктида", "Дъвка за балончета", също от тв сериалите "Откраднат живот", "Столичани в повече" и др.

Освен актриса, Диана се изявява като художник и автор на детски книги. Заедно с Калин Врачански, Диана Димитрова и Стоян Радев, който изпълнява интересния и сложен образ на Фон Гайер. В премиерната театрална продукция участват още Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Христина Джурова, Веселина Михалкова, Николай Божков, Александра Майдавска, Ивайло Иванов, Николай Кенаров и Юлияна Чернева.

"Тютюн" е третото заглавие по Димитър Димов на сцената на Драматичен театър "Стоян Бъчваров", където са играни с успех и пиесите му "Почивка в Арко Ирис" (сезон 1963/64, реж. Цветан Цветков) и "Жени с минало" (сезон 1969/70, реж. Лиляна Пенчева).

Още

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Още

Поставят "Тютюн" на Димитър Димов за 100 годишния юбилей на Варненския театър

Още

Бина Харалампиева: Актьорите те усещат, и когато си силен, и когато си слаб

Още

Драмата "Тютюн"