Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Звездата от "Откраднат живот" Диана Димитрова: Всякакви щуротии съм правила от любов

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Звездата от "Откраднат живот" Диана Димитрова: Всякакви щуротии съм правила от любов

Всеки човек има тъмна и бяла страна, зависи черния или белия вълк храниш в себе си, казва актрисата с мистично дълбоки очи

Диана Димитрова (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Новото откритие на българското кино Диана Димитрова е и художник и писател. Става популярна с ролята си на доктор Зорница Огнянова в сериала "Откраднат живот".

Родена е на 1 април 1990 г. в град Добрич. Отраснала е с баба си и дядо си в село Кайнарджа, област Силистра. Средното си образование получава в Силистра, където учи в паралелка с профил рисуване. На 15-16 годишна възраст решава, че ще се занимава с изобразително изкуство - кандидатства и е приета в Художествената академия, специалност Графика.

Диана се отказва още след първата година. Решава да кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ. Но и там следват изпитания. Сменя трима преподаватели - Веселин Ранков, Здравко Митков и Атанас Атанасов, като след година прекъсване влиза в класа на проф. Атанасов и завършва през 2015 година.

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Същата година актрисата играе в постановката "Посещението на старата дама" на режисьорката Диана Добрева. Има възможност да влезе веднага след завършването си в трупата на Театъра на армията, но отказва. По това време актрисата прави моноспектакъла "Въпреки всичко" по сценарий и режисура на Радослав Гизгинджиев, който играе две години и половина.

Диана участва и в чуждестранни продукции. В сериала на канала History Channel - "Спартак" изпълнява ролята на тракийска вещица, която накрая е разпъната на кръст. След тази роля продуцентите я забелязват и й дават друга - този път в продукцията "Eight days that made Rome". Там играе привидението, което преминава реката Рубикон.

Снима се в няколко епизода на сериала "Столичани в повече"и в холивудската продукция "Death race 4" с Дани Глоувър и Дани Трехо. Диана започва участието си в "Откраднат живот" в първи сезон с ролята на разюзданата сестра Мая, която е влюбена в доц. Захариев, изпълняван от Емил Марков.

Има роли в още български продукции, като "Дъвка за балончета" и "Дяволското гърло", чиято премиера предстои по Нова тв. След тях, продуцентът Евтим Милошев я кани да участва в Четвърти сезон на "Откраднат живот", този път с друга, по-голяма роля - на уроложката Зорница Огнянова. Паралелно с него се снима в българския филм "Писма от Антарктида" с Ирмена Чичикова, чията премиера също предстои.

През годините е правила няколко самостоятелни изложби. Автор на две детски книжки - "Влад" и "История за Малката вещица, Драконовото зайче и Асо купа", където нейни са и рисунките.

С Диана разговаряме за смелостта непрекъснато да се преоткриваш, за научения вече урок да знаеш кога да спреш, за котарака Врубел и драконката Спарчио, които я правят по-отговорна, за силата да убиеш черния вълк в себе си, а да си само на 28.

Диана Димитрова пред Dir.bg:

Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

- "Прераждане или 28 сапунени мехура" се казваше последната ти изложба. Ти си на 28 години - какво е посланието ти, Диана?

- Като всеки човек, аз имам своите страхове и се опитвам да се боря със своите демони и ангели. За мен мехурите символизират единица време, всеки един, колкото и красив да е и да отразява всички цветове, има много кратък живот, и всеки момент може да се спука - сам, или при допира си с предмет в околната среда.

Аз не приемам смъртта като край. За мен смъртта е ново начало, нов път.

- Какво е усещането ти след твоите 28 сапунени мехура? Чувстваш ли се щастлива?

- Чувствам се като човек, който си дава право да се преоткрива всеки момент и като човек, който вече има смелостта да го прави. Интровертна съм, винаги съм избягвала хората. Не съм социопат, в никакъв случай. Но предпочитам - моята изолация, моето време и моята тишина. Но след като актьорството нахлу толкова активно в живота ми, това се промени.

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

- Щастливо дете ли беше?

- Много лудо дете бях. И щастливо, разбира се. Кайнарджа е място, което е раят за децата. Чудя се сега те как живеят в днешното модерно време на технологиите. Много по-различни са, винаги е било така. За щастие, аз съм дете на 90-те, на промяната.

- Останала ли е някаква тъга у теб от това, че не си израснала заедно родителите си?

- Няма дете, което да не остане засегнато от липсата на родителите си. Защото единственото, от което има нужда всяко дете, са внимание и обич - не пари или някакви материални неща.

Тази тъга си остава, завинаги. Но аз съм щастлива, че всичко това ми се е случило, защото иначе нямаше да бъда човекът, който съм в момента, нямаше да съм изградена по този начин. Всички трудности ни карат да се развиваме и да видим дали и докъде имаме сили, дали можем да се справим. Не всички се справят.

Снимка: Личен архив

За щастие не съм се продрусала. Да, пия редовно вино, уиски, пуша цигари... (смее се) Не бих съдила себе си, всеки човек си има своите недостатъци. За мен по-важното е, че се опитвам да бъда добър човек.

- Портрет на баба ти на практика те вкарва в Художествената академия?!

- Моята баба ме обичаше безкрайно. Тя много добре знаеше колко луда глава съм и в същото време винаги се съгласяваше на всяка една моя щуротия. Знаеше, че има защо да я правя. Онази вечер на 2008 година, рисувах до късно. Това, което бях започнала с молив не се получаваше, изтрих го с гумата и разбрах, че няма да стане от снимка по този начин. И... трябва да събудя баба ми за съдействие. Отидох със свещ до леглото й, леко, много внимателно я побутнах. Тя се разсърди, но стана.

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

На кандидат-студентските консултации, на които аз пристигах от "далечна Индия", пътувала 7-8 часа с автобус, изкарах рисунки, показах ги. Не мислех, че преподавателят ще прояви интерес. Защото тези хора, които ходеха при него на курсове, той ги познаваше от много години. Но доцентът по графика хареса много точно тази рисунка на баба ми. И каза, че ще се бори за мен на кандидат-студентските изпити. Така че баба ми участва в едно добро дело. Имаше защо да става през нощта. (смее се)

- Макар и дошла от "далечна Индия", те приемат първа по успех...

- Пристигнах в София. Моят приятел ме посрещна на автогарата. Бяха ми намерили мотел, близко до Художествената академия. Много мизерен. Приличаше по-скоро на бардак, отколкото на хотел. Едната вечер спах с дънки и блуза, не се съблякох. Може би нещо ме е налазило, а аз съм много алергична към дървеници, бълхи и кърлежи. Като ученичка едва не умрях след подобен инцидент на пленер на езерото "Сребърна".

Снимка: Личен архив

Предстоеше ми трети кръг, на който трябваше да съм най-концентрирана. Отидох в Академията, нахапана - ненахапана, няма никакво значение, с подутата ръка, рисувах до 2-3 след обяд. Цялата бях омазана с боя върху раничките. Другите деца ме гледаха опулени. След края, приятелите ми дойдоха и ме заведоха в "Пирогов". Е, изпитите ми бяха по-важни от всичко друго... Наистина ме приеха първа по успех, но за мен това нямаше значение, важното беше да съм там...

- Но скоро нещо те отблъсква от Академията, решаваш да се простиш с мечтата си и да напуснеш...

- В "кухнята" е различно. Колкото и да е свободна тази академична среда, всеки преподавател по някакъв начин, в някакъв момент, дърпа към себе си. Първият момент, в който ми светна "червената лампа", беше, когато един от тях ми каза: "Какво правиш? Не се рисува по този начин! Не можеш да започнеш от зеницата на окото да разгръщаш цялата рисунка! Не става така!"

И започна да трие с гумичката това, което бях направила. Нямам нищо против, той ми е учител. Но не по тоя начин!

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Според мен можеш да започнеш и от пръстите на ръцете и на краката, важното е накрая какво ще се получи. Това беше някаква карфичка, която ми се заби в съзнанието.

Почувствах се неудобно и защото моят професор окачваше нещата ми по стените и казваше: "Колеги, това са рисунки за трети курс!" А ние бяхме в първи - започвахме от череп, ябълки, натюрморти...

Но не са само това причините. Не бях готова за Художествената академия. Мислех си, че съм, но не... Исках всичко прекалено бързо да се случи. На сегашния етап от живота ми, бих се върнала. Бих кандидатствала отново и бих имала търпението.

- И от това самотно занимание, рисуването, тръгваш към актьорството. Как така се получи, това е корено различно?

- Имаше нещо, което ми липсваше през цялото това време. Имаше нещо, което трябваше да доразвия, за да се открия след това отново като художник. Животът ме завъртя, срещна ме с различни хора. Мой приятел ме подготви за НАТФИЗ. И видиш ли, се получи. Пак влязох първа по успех от 180 души с две индивидуални консултации при проф. Здравко Митков и Веселин Ранков.

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

- И те връхлетява поредното разочарование?

- Не можех да повярвам, че човек, който се е подписал в листата, че влизам с най-висок бал, да се обърне толкова рязко и грубо и да ме заклейми по незнайни за мен причини и да твърди, че не ставам, че съм пълна нула! Не можах да разбера защо. Няма да споменавам имена, те хората си знаят кои са. Надявам се, че поне имат някакво зрънце останала съвест и надявам се, да спят спокойно нощем. Защото не съм единственият случай. Но аз съм много силен характер. Да, имаше период, в който се затворих, капсулирах се, но след това изригнах. При мен това нямаше как да няма последствия. Щях да съдя Академията. Ходех с адвокати, имах цяло тесте молби до Ректора на НАТФИЗ. След една година, която прекъснах по здравословни причини, проф. Атанас Атанасов, когото обожавам, ме взе в своя клас.

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Просто не трябваше да бъркат в моята тъмна страна. Но така се случи...

- Имаш тъмна страна?

- О, да. Всеки човек има тъмна страна. Сещам се за притчата за черния и за белия вълк. Дете от индианско племе пита татко си кое надделява - доброто или лошото. Той му казва, че във всеки един от нас живеят два вълка - черен и бял. Зависи кой храниш от двата. През 2013-та година черният вълк в мен, беше във вихъра си. Проблеми, търсех смисъла... В изложбата ми имаше картини, които са оттогава.

Най-лесното е да се поддадеш на черното, това е най-лесният път. Не съм влизала в секта или нещо подобно, не... (смее се) Макар, че в актьорската листа за сериала "Откраднат живот" - д-р Зорница Огнянова, в нея поредността е произволна, съм под номер 666 - числото на Дявола и започвам в 13-ти епизод.

- А освен това в чуждестранни продукции играеш тракийска вещица, привидение... Все в духа на мистичното. Какво ти дадоха тези роли?

- Страхотен опит. Защото след цялата каша, която се забърка в НАТФИЗ, наистина мислех, че съм сбъркала, че не ми бива.

В "Бунтът на варварите" по канал History

В "8 дни, които създадоха Рим" по Viasat History

В "8 дни, които създадоха Рим" по Viasat History

Диана Димитрова в "Смъртоносна надпревара 4 : Отвъд анархията" (2018)

- И как успя да надделееш над черния вълк в себе си? Помогна ли ти някой?

- По-скоро аз сама за себе си реших, че нещо не е наред. Тъмната страна е много примамлива. Много по-лесно е да направиш лошо, да си лош човек, отколкото да направиш нещо добро. Обикновено за доброто, ти изсипват една кофа помия, никой не идва да ти каже: "Браво, ти си чудесен човек!" Наскоро ми припомниха отново това. Научих много уроци. Балоните започнаха да се пукат много често.

Как стана ли? През 2014-та година намерих Врубел, моята котка. Видях го в един зоомагазин. Влязох вътре и той започна да си блъска с всичка сила главата в стъклото. Едно момиченце мина, пусна ръката на майка си, дойде при мен и ми каза: "Вземи го, той е твоето коте, вие ще се грижите един за друг."

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Врубел много ми помогна. Никога не съм си мислела, че трябва да имам животинче, което да гушкам и да го използвам като тия, антистресовите топки. Той ме научи какво е да си по-отговорен. Да се грижиш за друго същество в нормалните битови неща - да го храниш, да го ваксинираш, да му сменяш тоалетната. Да знаеш, че някой те чака вкъщи и не можеш да отидеш на купон, въпреки, че аз не съм по тези неща, и да се върнеш след два дни. Е, не става, когато имаш животно. Често разхождам Врубел на каишка...

- А драконът?! Как съжителстват драконът и котаракът ...

- Драконът се появи по-късно. Стои си в терариума, който баща ми направи собственоръчно. Той е на колелца, мога да го местя, да почиствам, мога да го вържа за джип като каравана и да отидем на морето. (смее се)

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Кръстих го Спарчио, заради моята роля в "Спартак", но се оказа, че е женска. 60 см е с опашката и е колкото Врубел, който е сиамец на 4 години и нещо. Бутчетата й са встрани, бодлите й са остри, но е най-любвеобилното същество на света. Всеки път, когато я изваждам, започвам да я галя по главата, тя си затваря очите, след това ги отваря и ме поглежда.

- Споделяла си, че понякога виеш като вълк. Как точно го правиш, в какви моменти, ако не е някаква метафора?

- Не, не е метафора. Просто го правя. Няма точни моменти. Това по-скоро е порив. Правила съм го и на терен, по време на снимки. Не мога точно да си го обясня. Става естествено, от сърце, силно. Представи си го като нуждата да отидеш до тоалетна, но си имала доста задачи и си стискала дълго време. Бързаш да отидеш и да се освободиш. След това се чувстваш много добре. Като нормален човек. Но напоследък нямам време дори да вия, нямам време дори да отида да тоалетна. (смее се)

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Но, когато го правя, в никакъв случай не е поза, за да се правя на интересна. Ако трябва да се правя на интересна, такива истории мога да разкажа от живота си, че да ме сметнат за най-лудия човек.

- Разкажи ми една от тези истории...

- Много са, приемам ги като част от ежедневието си. Примерно, рисувала съм картина в продължение на 12 часа и естествено не спрях в момента, в който трябваше да спра, реших, че мога да я направя по-добре. Но нещата се объркаха. Покрих картината с червена боя, почти нищо не остана от нея. Беше зима, имаше преспи сняг. Отидох при моята приятелка Мира Рахнева по обяд, облечена с пижама, с градския транспорт, с платното в ръка, трепереща, и започнах да я моля да изтрие червеното, за да върна това, което бях направила първоначално.

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Тя започна да трие боята от картината в банята - с терпентин и вестници и не спираше да се смее на фона на моята истерия. Това беше картината, на която рисувах Врубел две години преди да го познавам. И в момента картината стои размазана, само с котарака на нея. Преди беше съвършена. В стремежа си да направя нещо по-добро, я развалих. Но съм си научила урока - да спирам навреме.

- Сериалът "Откраднат живот" те направи популярна. Преди д-р Огнянова обаче, ти играеш медицинската сестра Мая...

- Това беше точно няколко месеца след ролята ми в "Спартак", за която качих поне 4-5 килограма, за да изглеждам достоверна с мачетето в ръцете си и с къса коса - трябваше да бъда воин, не просто жена.

Тогава баба ми си отиде от много рядък рак на плеврата. На следващия ден след погребението, трябваше да бъда на снимки за "Откраднат живот" за сестра Мая в първи сезон.

Д-р Огнянова в сериала "Откраднат живот"

Факт е, че сестра Мая ми е много по-интересен персонаж от д-р Зорница Огнянова. Тя не беше обикновената кучка, а наистина беше влюбена в доц. Захариев. Интересно щеше да ми бъде, докъде може да стигне тази жена. Но някои сцени в кабинета на доцента, са се сторили много скандални за хора, които са писали до Министерството на здравеопазването: "Как може?!" И сценаристите е трябвало да приключат с образа.

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

А на д-р Огнянова в последния засега сезон й се случиха много крайни неща, за които съм изключително благодарна на сценаристите, за шанса да покажа някакви по-различни актьорски умения. А иначе аз обожавам персонажа на Йоана (Буковска - Давидова - б. ред.) - Виолета Захариева. Това е роля, за която аз съм си мечтала. За мен е много по-трудно да съм изключително блага, добра, влюбена в един, после в друг, в трети като д-р Огнянова.

Тези лутания в любовните взаимоотношения не са моето предизвикателство. Много наивна, винаги готова да помогне на целия свят. Скучно ми е. И по тази причина съм умолявала сценаристите още от 4 сезон: "Моля ви, измислете, вдъхновете се за нещо крайно за моя персонаж! Искам нещо, в което да мога да покажа актьорски възможности!" И така се появи епизодът с изнасилването...

Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

- Струвало си е, защото наистина си много добра в него...

- Беше ми изключително трудно, защото много харесвам "изнасилвача си" Красимир Митов като партньор. Ние много се обичаме, харесваме се като хора. Той е от най-добрите млади български актьори. Красимир се раздаваше на 100 процента дори при моите близки планове, когото той не беше пред камерата. Не всички колеги го правят, пестят се, само маркират. А той беше истински партньор, което ми помогна страшно много.

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

- Какво е правила и е способна да направи Диана от любов?

- Всякакви щуротии съм правила от любов. Опитвала съм да забравя себе си. Въпросът е дали е била споделена тази любов. Защото, когато е несподелена, боли прекалено много. Мисля, че няма човек, който да не го е правил.

Всичко, абсолютно всичко мога да направя...

- А да зарежеш актьорството, рисуването, да заминеш някъде само за да си до любовта си?

- Любовта не трябва да изисква от другия човек да забрави изконните неща, които извират от него. Това не е любов.

- А би ли дала свободата си заради любовта?

- Свободата трябва да върви ръка за ръка с любовта. Иначе няма как да има любов.

Снимка: Иван Григоров, Колаж: Юлиян Илиев / Дир.бг

- Какво искаш да ти се е случило след 20 години?

- Със сигурност се виждам с няколко деца, с няколко "Оскара" зад гърба си... (смее се)

Не знам, времето ще покаже.

Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

- Предстои да започне още един сериал с твое участие по Нова тв - "Дяволското гърло", каква е ролята ти?

- Не е главна, но ключова роля. Камелия, жена с проблеми. Много интересна роля, голямо предизвикателство за мен като актриса. Обичам да експериментирам със себе си в пълния смисъл. Не мога да издавам нищо от сюжета.

- А във филма "Писма до Антарктида", който също предстои да излезе?

- Играя Мария, галеристка. Влюбена жена на ръба на истерия. Една от двете главни женски роля. Предстои премиерата.

- Какво правиш в момента?

- Пиша сценарий за пълнометражен филм.

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

- Имаш ли мечти, Диана?

- Искам да стана майка, не само животински родител, за какъвто се смятам. Мечтая за душевно спокойствие, защото когато съм истински "спокойна", мога да съм себе си.

 Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

Владимир Карамазов: Аз съм един вечно недоволен човек

Владимир Карамазов: Аз съм един вечно недоволен човек

Още

Звездата от "Откраднат живот"      Дария Симеонова: Обичам! Заявявам - зависима съм!

Звездата от "Откраднат живот" Дария Симеонова: Обичам! Заявявам - зависима съм!

Още

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Още

Деян Донков за скуката никога да не излизаш "извън пътя"

Деян Донков за скуката никога да не излизаш "извън пътя"

Коментирай 0

1/1

Диана Димитрова (Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг

Снимка: Иван Григоров, Колаж: Юлиян Илиев / Дир.бг

Д-р Огнянова в сериала "Откраднат живот"

В "Бунтът на варварите" по канал History

В "Бунтът на варварите" по канал History

В "Бунтът на варварите" по канал History

В "Бунтът на варварите" по канал History

В "Бунтът на варварите" по канал History

В "8 дни, които създадоха Рим" по Viasat History

В "8 дни, които създадоха Рим" по Viasat History

Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Снимка: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Диана Димитрова в "Смъртоносна надпревара 4 : Отвъд анархията" (2018)

В "8 дни, които създадоха Рим" по Viasat History

В "8 дни, които създадоха Рим" по Viasat History

В "8 дни, които създадоха Рим" по Viasat History

В "Бунтът на варварите" по канал History

В "Бунтът на варварите" по канал History

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Календар

Препоръчваме ви

"Фантомът" Влади говори за операта

Като чуя арията на Юда от "Иисус Христос суперзвезда" и направо откачам, казва актьорът

Нищо не е такова, каквото изглежда: Секс, наркотици и хип-хоп

"Това е пиеса за Малкия Човек. Тя е направена на принципа "Секс, наркотици и протест", казва актьорът и режисьор Станислав Дойнов за ексклузивния си спектакъл, в който участват и рапърите Зипо и Слаш

Михаил Билалов и Николай Урумов - двама съвсем голи мъже

Мистерия, крайно комични ситуации и "вкусен диалог" или какво ви очаква в оригиналния театрален свят на Себастиан Тиери

Пиано, барабани и едно падане зад сцената

Димитър и Христо и опитът им за летене с "Крила"

Анастасия Събева: Аз съм един ужасяващ творчески хаос

"Ние, режисьорите, искаме да сме сериозни, драматични, дълбоки, да ни взимат тежко и насериозно, а всъщност приказките са нещото, което много ни липсва", казва младата режисьорка