Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Изгубената година, в която показахме, че сме готови да жертваме правата си

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Изгубената година, в която показахме, че сме готови да жертваме правата си

Поетът Николай Милчев за пандемията днес: ваксините станаха геополитическо оръжие, богатите ги изкупиха, бедните се радват на 200 бройки

Николай Милчев (Снимка: Личен архив)

Не искам повече никой да ми приказва, че човек не е готов да размени всичките си свободи срещу страха си.

Тази неизвестност, това незнание започнаха преди година да натискат атмосферата - представете си както спринцовка вкарва бавно разтвор в тялото на човека, а ние тази спринцовка всички я гледахме отстрани.

Страх ме е докъде можем да стигнем. От непрекъснатото отстъпване, вместо да ги държим отговорни. Кой ще поиска оставката на шефката на Европейския съюз, че няма ваксини?

Ако е Радичков, щеше да подскочи от смях. Ние правим списъци и ги предаваме някъде. И като направиш списък, все едно си се ваксинирал.

Снимка: Личен архив

Година след първия регистриран случай на новия за целия свят COVID-19 у нас, потърсихме личното преживяване и реалистичния поглед на поета и писател Николай Милчев.

Роден в Плевен през 1958 година, филолог, работил като заместник-главен редактор на вестниците "Средношколско знаме" и "Клас". Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по БНР и БНТ, превеждани са на много чужди езици. Сред популярните книги на Николай Милчев от последните няколко години са сборникът с разкази "Ябълковият човек" и стихосбирката "Ти и котките следобед. 26 стихотворения от любов".

Dir.bg ви среща с Николай Милчев и по повод днешния Осми март:

- Ако се върнем 1 година назад, Вие спомняте ли си как научихте, че в България вече има случай на този непознат вирус, КОВИД-19?
- На мен не ми се налага да се връщам назад, тъй като аз не съм мърдал тази година напред. В себе си я наричам спрялата година, изгубената година. С една голяма разлика обаче - и Шекспир е имал изгубени години, но след това е създал изключителни произведения. Така че се надявам след тази първа изгубена година човечеството да създаде нови, нека ги наречем произведения на ума си и на духа си.

Точно не си спомням, но знам, че имах усещане, че от изток нещо приближава и ние го очакваме. Много добре си спомням първите изяви на НОЩ - т.нар. Национален оперативен щаб. По едно време тези хора се шегуваха, или пък министър-председателят, не помня, но шегата беше такава: абе, не можем да открием човек с КОВИД в България, и така си се шегуваха, все едно ние страшно очаквахме този КОВИД, и те като не могат да открият, ние сме нещо като разочаровани.

При мен положението е малко по-сложно, тъй като аз от дете съм отраснал в туберкулозно отделение. Майка ми беше медицинска сестра в такова отделение и за мен най-страшно боледуващите, с най-страшната за времето си болест хора са били най-близки приятели. Аз се хранех заедно с тях, гледах ги как се разхождат в боровата гора, където беше отделението. Гледах как майка ми си приказва с тях, как им слага инжекции, гледал съм ваксините. Така че имунизацията и страхът от такава болест при мен са много притъпени.

Но това, което помня е, че ту се приказваше, че няма нищо, ту че изведнъж ще загинем и ще пропаднем, и тази неизвестност, това незнание започнаха преди 1 година да натискат атмосферата - представете си както спринцовка вкарва бавно разтвор в тялото на човека, а ние тази спринцовка всички я гледахме отстрани.

Снимка: Личен архив

- Вие лично какво загубихте през тази година?
- Аз загубих вяра в свободния дух на хората. Не само на българите. На човечеството. Не искам повече никой да ми приказва, че човек не е готов да размени всичките си свободи срещу страха си. Готов е, видяхме го. Видяхме как за броени дни се разпадна Европейският съюз. Изчезна Шенген. Започнахме да говорим за пророчествата на Ванга, че всички ще се върнат в България, че нещо ще стане. Прочутият европейски дух, прочутите европейци, горди и свободолюбиви, се свиха, без основание, свиха се за минути. За минути са готови, и ние също, да жертват свободите си. Да жертваме правото си да ходим по улицата.

И за да не бъда като някакъв самотен герой, веднага ще ви дам пример, че когато срещах хора по улицата без маски, в началото ме беше яд на тях. Като се движех в асансьора на блока, ме беше яд, ако хората ме гледат в очите или ако не се обръщат настрани. Същото стана в магазините - започна едно страхотно отлетяване, отдалечаване на хората един от друг, което наистина много ме плаши.

Ще ви дам още един пример: като бях войник, бях в едно от беленските села, Грилица. Гледам аз едни окопи около един хълм. И ми казаха, че това било някога, по време на чумата. Тези, които били здрави, се качили на хълма и изкопали окоп. И тук ще спра, за да не ви кажа какво са правили с тези, които са били заразени и са се опитвали да се приближат.

Или в моето родно село Гложене, Тетевенско, има две пещери - Моровица и Здравковица. По време на чумата тези, които отишли в Здравковица, оздравели, а тези в Моровица умрели. Очевидно е имало някаква селекция. Ясно е, здравите са отишли на едно място, болните са ги карали на друго.

Всичко това до мен е достигало като легенда, като приказка, чел съм за испанската болест в разказите на Хайтов. Но сега, когато го видях пред очите си и видях как опустяха градове, улици, как се изметоха, как започнаха взаимни обвинения - китайците тук с тоя вирус ще ни убият... Аз например много обвинявам световните лидери. Не мога да проумея как се дават милиарди за въоръжение и за какво ли не, а не може да бъде напрегнат и включен потенциал, за да може да се победи този вирус.

Гледаме сега какво огромно надцакване има за тези ваксини. Те станаха геополитическо оръжие. Богатите държави ги изкупиха. Бедните по 200 бройки, така да им се радват. Това е абсолютно недопустимо. То е факт и е реално, но аз не мога да го приема.

Снимка: Личен архив

- Вас от какво Ви беше най-много страх в първите седмици, когато се оказахме затворени вкъщи?
- Страхът няма име. Страхът те парализира. Преди 3 години получих инфаркт. И щях да умра за едното чудо, деляли са ме 2 часа от това. И докато всичко премина, ми беше на шега. Сякаш се носех в някаква лодка. Написах няколко разказа, вътре с шеги, беше сюрреалистично. После обаче страхът започва да те дере отвътре като дива котка. Първите месеци, от страх да не ми спре сърцето, се качвах по 9 етажа по стълбите, което е абсолютно противопоказно. Само за да си кажа, че съм добре. Или както си стоиш, изведнъж се свиваш и страхът те връхлита.

Същото беше и за този вирус. Ти не го знаеш откъде ще дойде. Информацията, която ни заля, буквално ми отнесе главата и душата. Думите КОВИД, маски, инфекции, карантини са споменавани хиляди пъти повече от комунизъм, социализъм и от всичко друго. Аз видях какво е преса, масова, тотална, която те смазва и те отнася буквално встрани. Страх ме е било от тази месомелачка, която поглъща душа, кости, мислене.

Оказва се, че можем без кино, без театър, без планини. Това с планините и парковете беше пълна, налудна глупост - спомняте ли си как вървяхме в началото в парковете, в кръг? Като в затвора, да не се срещнем с други. Тази работа мен ме порази и ме парализираше. Аз си мерех по 10 пъти температурата. Като станеше 36 и 5, подскачах.

Страхът беше тотален, заради тоталната некомпетентност на партия НОЩ, която е на власт от 1 година. Вие виждате, че 1 година имаме бяло правителство. Страхът идваше отвсякъде и можеше да ти скочи на гърба като дива котка.

Снимка: Личен архив

- Вие смятате, че това е било некомптетентност, а не е било целенасочено?
- Разбира се. От некомпетентност, от чудене какво да се прави и от човешка суета. Много им хареса на тия хора да ги дават по телевизията. И за да не бъда голословен, ще кажа: кога ходи на работа директорът на "Пирогов"? Той не слиза от телевизиите. Кога управлява тази болница, не знам. Или Кунчев - него го дават повече от Тодор Живков. А като започнаха и математици да ми говорят какво ще стане, аз просто се изключих, иначе трябва да не съм жив.

Аз съм толкова информиран, че не знам за поезията и за разказите толкова, колкото знам за щамове. Всеки ден се явяват нови, утре ще се явят кой знае какви, космически. Ние влязохме в страшна спирала, от която няма излизане.

Със съпругата си Цветана Милчева (Снимка: Личен архив)

- Какво Ви носеше успокоение през тези месеци?
- Успокоение ми носеше писането. Така забравях какво става. Написах цяла книга с разкази през тази година. Но видях, че хората могат спокойно без книги. Абсолютно не ги интересува. Можем без премиери, без срещи, без нищо. Радваме се на онлайн. Дават ни малки телевизорчета, от които ръкопляскат, и ние се радваме.

Успях да си отида на село. Там се разхождах, няколко пъти ходих за риба, ходих до Гложенския манастир. Срещнах се с близки хора. А телевизорите и тази тотална пропаганда ни доубиха. Ако ваксините имат ефект, появата на "белите" телевизионери има точно обратния ефект. Една от комшийките ми ходи като космонавтка. Облечена от горе до долу. Като чуе ключа ми да го прещраквам, не смее да излезе, да не се срещнем. Всички по-богати от блока се изнесоха по вилите си, някъде на 100 километра се заключиха. Просто все едно чета предговора на "Декамерон", в който се описва чумата.

- Има ли нещо, от което продължавате да се страхувате и в момента?
- Страхувам се докъде ще стигнем. Страхувам се, че не само можем да бъдем притиснати в ъгъла, ами ще счупим с телата си ъгъла и ще отидем още по-нататък. Като се яви някой от докторите от НОЩ или от политиците, мога да ви прогнозирам, с разлика в нюансите на думите, какво точно ще каже и какво ще се случи. Кога ще се затворят болниците следващата седмица, кой ще е виновен за това, всичко може да се прогнозира.

От това ме е страх. От непрекъснатото отстъпване, вместо да ги държим отговорни. Кой ще поиска оставка на шефката на Европейския съюз, че няма ваксини? Те са договорили, ама не станало. Като става въпрос за живот и смърт и не е станало, айде, моля ти се, чао!

Или нашите не могли нещо, излъгали ли ги. Като са ви излъгали, други ще дойдат, дето няма да ги излъжат. Или дето ще си търсят правата.

Снимка: Личен архив

- Какво най-много Ви натъжава от промяната в човешките взаимоотношения?
- Че сме такива. Че се примиряваме. Бих казал, че българската поговорка "Преклонена глава сабя не я сече" не само е вярна, но тя ни като някакъв девиз. Или вече трябва да е "Свитият на кълбо човек, само той може да се изтъркаля в ъгъла и да се спаси". Дотам ли трябва да го докараме?

Вие виждате ли, че колкото пъти излязат да ни говорят нещо от Щаба или политици, те ни се карат. По едно време ловяха хора, които едва ли не правят купони денонощно и те разрушили всичко. И така настройват обществото, като излиза, че тия са убийци. За да се стигне до онзи смешно-гротесков факт, че наказаха един горски от Сандански, че като му се родило дете, направил купон с 12 души, и го наказаха за "уронване авторитета на горското стопанство". Те бяха най-големите престъпници, а не тия, дето не са договорили ваксините.

И сега само правим списъци. Ако е Радичков, щеше да подскочи от смях. Ние правим списъци и ги предаваме някъде. И като направиш списък, все едно си се ваксинирал.

Снимка: Личен архив

- А виждате ли нещо положително в тази година?
- Разбира се, че виждам. Хора, за които не съм подозирал, че могат да изкарат такива сили от себе си, го направиха. Но и друго - много им личи на хората, които искат да правят кариера на гърба на чумата и да се слагат на това, което се случва. Много им личи. Особено някои шефове на болници, страшна работа кариеристи се оказаха. Уж лекари, ама искат власт. Това, което ми направи впечатление е, че най-обикновени хора се държат много по-нормално от такива, които искат да ловят болна риба в кървава вода.

Със съпругата си Цветана Милчева (Снимка: Личен архив)

- Сега с поглед към днешния празник, Осми март. Вие с какво го свързвате?
- Разбира се, че с майка ми. Като всички деца навремето рисувахме картички, пишехме стихове. Ще разкажа един спомен, който го нямам, но който е бил решаващ. Още в първите месеци след моето раждане гърдата на майка ми забира така, че аз засмуквам гной. Влошил съм се много и тогава нейната свекърва, баба ми е казала така: "Марче, само да му мине на момчето, пък ако ще, после като порасте и радиото да счупи". И така, майка ми се е жертвала със страшни болки да ме кърми, а баба ми е била готова и радиото да счупя, като порасна.

Това е прекрасен празник. Ако ти обичаш някоя жена, ако я цениш като дух, тя винаги има празник. А Осми март е просто един от дните, в които ти можеш да й го кажеш по-силно, по-ярко, да я целунеш повече пъти. Осми март е ден, в който женското, земното, празникът на Гея, онази всераждаща природа, на всичко, което връща живота и побеждава смъртта. Ако щете, празникът на жената е победа на любовта над страха от това да не изчезнем.

Нищо няма да ни пречи този ден да сме мили, внимателни, да потърсим отдавна забравени, нежни и хубави думи. Да отидем да видим любим човек, който не сме виждали.

Интервю на Елена Бейкова

ЛЮБОВ В СНЕГА

Ако си правила любов върху снега,
ще знаеш, че снегът е по-горещ от мъж
и неговата пот се стича по гърдите на земята.

Ако си правила любов върху снега,
ще знаеш колко нежен е пуловерът от вълна
и колко е потаен сребърният сняг.

Снегът е най-голямата любов,
която се разтапя мигновено,
ако си правила любов върху снега.

Сега ми позволи да идем при снега,
да се завием с него
и да се любим като две кокичета,
и да се любим като мълнии от сняг,
и да се любим, докато от нас
останат само топли извори,
и да се любим чак додето прецъфтим,
и чак додето следващият сняг
ни вземе в своите ръце отново.

Николай Милчев

Още

Стефан Командарев: Спасение дебне хората, които чакат живот

Стефан Командарев: Спасение дебне хората, които чакат живот

Още

Имаш ли право да нарисуваш Бойко Борисов, без негово разрешение?

Имаш ли право да нарисуваш Бойко Борисов, без негово разрешение?

Още

Васил Василев - Зуека: В главата ми е населено с образи

Васил Василев - Зуека: В главата ми е населено с образи

Още

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

Още

Яна Борисова: Навън бушуват политици и вирус - две стихии еднакво опустошителни

Яна Борисова: Навън бушуват политици и вирус - две стихии еднакво опустошителни

Още

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

Коментирай 49

Календар

Препоръчваме ви

Кнут Вебер: Избрах виолончелото, когато бях на 5 години

"Да бъдеш член на Берлинската филхармония е истинска привилегия. Получаваш музикално вдъхновение всеки ден, когато свириш в оркестъра", споделя музикантът преди първото си гостуване в София

Маестро Саша Гьотцел: Нищо не може да спре изкуството

То е човешка необходимост, тъй като е езикът на душата на човечеството, казва главният гост-диригент на Софийската филхармония

Оги Цолов: Музиката е велик дар от Бога

"Концертът ни в "Joy station" ще включва песни от цялото ни творчество", казва фронтменът на група "Фактор"

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора

Блаж Кемперле от квартет "Сигнум": Саксофонът е хамелеон и излъчва много музикални цветове

Световна премиера с новия проект на виртуозните саксофонисти от квартет „Сигнум” в България

Режисьорът Петър Денчев: Положението на артистите у нас е класов проблем

"Липсата на класово съзнание как се самоопределяш в подобна система е проблем и за това каква цена можеш да изискаш за своя труд и кой трябва да я плати" споделя още Денчев