Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Яна Борисова: Навън бушуват политици и вирус - две стихии еднакво опустошителни

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Яна Борисова: Навън бушуват политици и вирус - две стихии еднакво опустошителни

"В моята "чудна нощ" светът изглежда точно както е в книгата, но сезоните се сменят много по-често, музиката звучи денонощно и вдъхновението е с размерите на небе", разкрива авторката на романа "Чудна лятна нощ"

Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg/Снимка: Миряна Сливенска

"Пълно е със смислени хора, за които няма време. Пълно е с умни, прекрасни същества, на които никой не обръща внимание, само защото не са известни. Знаете ли, че има стотици талантливи писатели, чиито книги никой не е чел, защото никой не ги познава? Знаете ли какви лекари има и какви чудеса правят ежедневно, спасявайки животи?

Знаете ли, че познавам хора, които са стотици пъти по-образовани и по-отговорни от всички политици, взети заедно, но те не искат да се занимават с политика, защото са отвратени. Не искат да бъдат известни, защото ги е срам от известните", цитира Яна Борисова своя героиня.

И добавя: "Свенливите хора са моя лична слабост и смятам, че много добре ги разбирам. Те са многобройна група, която макар и ощетена, за мен е по-интересната част от човечеството, защото крие тайни и е извор на големи изненади, в най-хубавия смисъл на думата"...

Яна Борисова (Снимка: Миряна Сливенска)

Един от най-значимите съвременни български драматурзи Яна Борисова пред Impressio:

- Яна, родена сте в София, какъв беше цветът на детството ви?
- Никога не съм се замисляла какъв е цветът на детството или на друг период от живота на човек. Детството ми беше абсолютно нормално за дете, израснало в центъра на София в онези години. Не бих казала, че в града ми е било пълно с красиви цветове. Но благодарение на семейството ми, на приятелите ми и на личните ми особености - светът, който обитавах, беше светъл, многоцветен и изпълнен с много артистизъм, фантазии и песни, които пеех непрекъснато - много фалшиво, но за сметка на това на висок глас. Тази моя страст си остана и до днес.

Още

"Чудна лятна нощ" е първият роман на Яна Борисова (ОТКЪС)

"Чудна лятна нощ" е първият роман на Яна Борисова (ОТКЪС)

- Когато мислено се връщате в онзи период, коя е историята, която най-силно ви се иска да разкажете?
- В моя случай, историите от детството ми са много митологизирани. Не съм сигурна, кои са истина и кои плод на въображението ми. Първо, беше отдавна и второ, между тогава и сега се намират прекрасните години на моята младост, които много ревностно не искам да пусна да отминат. От този период имам много по-ясни спомени и за част от тях разказвам с удоволствие в пиесите си и в романа, който написах.

- Как започнахте да пишете пиеси?
- Един от най-добрите ми приятели - Вежен Велчовски, който е актьор и режисьор, един ден влетя в галерията, където работех, и ми каза: "Има конкурс за написването на театрална пиеса организиран от Театър 199. Трябва да го спечелим. Сядай и пиши!"

Не бях писала нищо за сцена до онзи момент, но винаги съм обичала театъра. Семейството ми имаше отношение към театралното изкуство, защото баба ми, дядо ми и моята майка са работили дълги години като сценографи. Познавах повечето актьори в София, част от които бяха мои близки приятели. Така, че не е било толкова неестествено да се случи.

Написах първото си драматургично произведение и спечелих конкурса. Историята продължава с това, че след като Галин Стоев хареса текста, покани Вежен Велчовски да играе една от главните роли в него. Пиесата се казва "Малка пиеса за детска стая". Така започна всичко.

- Написахте книга, която наричате автобиографична, а главният герой е мъж, чужденец и композитор?
- Точно така. Но освен този герой, има и една писателка, която аз също бих определила като сериозно присъствие в романа. Винаги ми се е струвало красиво, когато жените са повод за вдъхновение за мъжете.

Опитах се да разкажа история, в която жената и мъжът са еднакво важни, еднакво талантливи и се вдъхновяват взаимно. Автобиографичната част от книгата е свързана с характеропатиите, странностите и произхода на героинята. Само там.

- Как стана така, че написахте първия си роман точно сега?
- Честно да си призная и за мен е загадка. Писането е лична необходимост да разкажеш история, която ти се струва интересна и те вълнува. Кога ще дойде такъв момент, никой не знае. Или поне аз не знам. Радвам се, че сега се появи "Чудна лятна нощ". Струва ми се правилното време. Надявам се тези, които прочетат книгата да се усмихнат или да изпитат нещо различно от тъга.

- Определяте романа си като книга за таланта, за вдъхновението, за чупливата душа на артиста. Какво се случва във вашата лична "чудна лятна нощ"?
- В моята "чудна нощ" светът изглежда точно както е в книгата, но сезоните се сменят много по-често, музиката звучи денонощно и вдъхновението е с размерите на небе. Там всички артисти се чувстват свободни, обгрижени, обичани и приети такива, каквито са. Там въздишките са само от любов, а не са заменили дишането като цяло.

Още

Стефан Вълдобрев: Озоновата дупка, казват, се е затворила...

Стефан Вълдобрев: Озоновата дупка, казват, се е затворила...

- Разкажете повече за вашата артистична фамилия, с която работите, която участва и в "Чудна лятна нощ"? Как се допълвате, обикновено артистите са индивидуалисти?
- В момента е много трудно да намериш сили за каквото и да е било, когато навън бушуват политици и вирус - две стихии, които за мен са еднакво опустошителни. Аз вярвам в групите. В тези емоционални и творчески оазиси, където си разбран, обичан, подкрепян и намираш смисъл.

Моята артистична фамилия е многобройна и пълна с необикновени и талантливи хора. Те всички ми помагат да намирам причини да продължавам да пиша, а в случая - да издам тази книга. Сигурна съм, че помощта и разбирането е взаимно и устойчиво.

Стефан Вълдобрев е един от любимите ми артисти и близък приятел. Той играе в няколко постановки по мои текстове и силно вярвам, че това ще продължи и занапред. Аз бях редактор на неговата прекрасна книга, която излезе тази година и беше много логично той да напише музиката към "Чудна лятна нощ". Двамата поканихме за оркестрацията на музиката Милен Кукошаров - виртуозен пианист и уникален композитор, с когото имам честта да работя в последните години в театъра. Също много близък и скъп за мен приятел.

Яна Борисова на представянето на "Книга за песните" на Стефан Вълдобрев (Снимка: BulFoto)

Димитър Коцев - Шошо е следващият член на моето артистично семейство. Освен, че е доказал се кинорежисьор, той е и страхотен писател. С него съм в творчески тандем по създаването на сценарии за кино и телевизия. Познаваме се отдавна, работим, харесваме това, което правим заедно и поотделно. Поканих го да бъде редактор на книгата ми и двамата намерихме това за съвсем естествено.

Стефан Вълдобрев на представянето на "Книга за песните" (Снимка: BulFoto)

Никола Тороманов е за мен най-добрият действащ театрален сценограф в България, с когото също работя в театъра. Дори в момента имаме, може би, три театрални проекта, които са в процес на осъществяване. Негови са илюстрациите към "Чудна лятна нощ", които предстоят да бъдат отпечатани в следващото специално издание на книгата. Изключителна личност, творец, естет и приятел. Изобщо всички хора около мен са активно работещи, мислещи, безкрайно талантливи и чувствителни артисти. Не можете да си представите колко съм благодарна, че са наоколо.

- Не е ли потискащо да се пише по време на пандемия?
- Всичко е потискащо щом тази дума присъства в изречението. Писането е едно от нещата, които ме карат да не мисля за нея. Както и четенето, както и всяка форма на изкуство. Затова, сега е моментът, в който артистите трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани да работят повече, защото нуждата от тях е по-голяма. Пандемията опустошава освен физическото, но и психическото здраве. Лекарите се опитват да спасяват първото, ние сме длъжни да се грижим за второто. Еднакво важни са.

Яна Борисова (Снимка: Миряна Сливенска)

- Една от любимите ви думи в българския език е свян. Казвате, че сте написали книга за красотата на смущението и колко прекрасни биха могли да бъдат всички, които го изпитват. Не ви се нравят агресивните, шумните хора...
- Свенливите хора са моя лична слабост и смятам, че много добре ги разбирам. Те са многобройна група, която макар и ощетена, за мен е по-интересната част от човечеството, защото крие тайни и е извор на големи изненади, в най-хубавия смисъл на думата.

Агресивните и шумни хора имат едно преимущество пред останалите - шумни са! Виждат се! Могат да влияят. Ако са смислени, умни, градивни, интелигентни и правят добро, нямам нищо против тях. Даже им се радвам, бих ги подкрепила винаги, изпитвайки благородна завист. Не харесвам тези, чиито качества се изчерпват само с шума и ефира, който са узурпирали.

Една моя героиня казва: "Пълно е със смислени хора, за които няма време. Пълно е с умни, прекрасни същества, на които никой не обръща внимание, само защото не са известни. Знаете ли, че има стотици талантливи писатели, чиито книги никой не е чел, защото никой не ги познава? Знаете ли какви лекари има и какви чудеса правят ежедневно, спасявайки животи? Знаете ли, че познавам хора, които са стотици пъти по-образовани и по-отговорни от всички политици, взети заедно, но те не искат да се занимават с политика, защото са отвратени. Не искат да бъдат известни, защото ги е срам от известните."

- Наистина ли вярвате, че изкуството е по-силно от злото, което се опитва да го унищожи, защото мрази красотата?
- Моята задача, както и на всички като мен, е ежедневно да се опитваме да доказваме това. Борбата е неравна, има и много загубени битки, но смисълът е в непрестанните опити, защото единствените мигове, в които светът се е придвижвал напред, са тези, в които доброто е побеждавало злото.

Цветана Манева, Стефан Вълдобрев и Атанас Атанасов в сцена от постановката "Хората от Оз" (Снимка: Театър 199)

- Как се чувствате, когато определят стила ви на писане като уникален?
- Смущавам се, защото едновременно ми става приятно, но и не съм сигурна, че това е вярно.

- Ваши пиеси са поставяни и издавани в много страни. Смятате ли, че писателят може да работи истински пълноценно не само на майчиния си език? Какво ви задържа да работите в България?
- Писателят може да работи на абсолютно всички езици, които владее толкова добре, колкото майчиния си. За останалото се грижат преводачите, в чиито ръце остава всичко, след като авторът е завършил произведението си. Никой не си дава сметка, колко сложна и важна е работата на преводача и какво усилие, знание и опит, коства да се преведе една книга от български на френски, например. Разликата в езиците е толкова голяма, че понякога изглежда невъзможно.

Изпитвам огромен респект към преводачите, които вършат качествено работата си, и страшен бяс към тези които не го правят, ощетявайки безразсъдно чужд труд.

В България ме задържат всички, които са важни за мен и които обичам. Това не значи, че държавата ми харесва в момента.

- Вашите пиеси "Малка пиеса за детска стая", "Приятнострашно" и "Хората от Оз", поставени от Галин Стоев в Театър 199, привлякоха в началото вниманието към вас. Какво очаквахте двамата тогава?
- Нищо не сме очаквали и може би заради това се получи толкова добре. Искахме да работим заедно, беше ни интересно, забавно и имахме любопитство към театъра, което не се е променило до ден днешен. Но никога няма да спра да повтарям, че за мен беше огромен шанс да попадна на режисьор от такъв ранг, който да прояви огромна емоционална емпатия към автор като мен.

Още

Галин Стоев: Пропуснах срещата си с Изабел Юпер в "Комеди франсез"

Галин Стоев: Пропуснах срещата си с Изабел Юпер в "Комеди франсез"

- Какво ви даде тандемът с Галин Стоев, контактът с него?
- Той ме научи на всичко, което знам за театъра сега. Също така разбрах какво е да бъдеш много талантлив артист и много чувствителен човек и колко сложна може да бъде тази комбинация в свят, който непрекъснато те възхищава и смущава едновременно.

Галин отдавна не работи в България за съжаление. Държавата ни трябва да се научи да пази талантливите си хора, а не да ги прогонва един по един. Тук има огромна нужда от тях. Но не знам като казвам "държавата", в момента, дали има там човешко същество, което ме разбира какво говоря.

Галин Стоев (Източник: Facebook страница)

- Как бихте определили персонажите във вашите пиеси?
- Хора които приличат на мен, но са много по-интересни.

Още

Киномания 2017 открива с „Безкрайната градина” на Галин Стоев

Киномания 2017 открива с „Безкрайната градина” на Галин Стоев

- Изпитвали ли сте творческа ревност към текстовете си? Доверявате ли се на режисьорите?
- Ако решиш сериозно да се занимаваш с драматургия, е добре да забравиш за ревността. Веднъж написан, текстът попада ръцете на различни режисьори и начинът, по който те ще го използват, е част от творческите им права.

Независимо дали само се чете или се поставя, всеки драматургичен текст минава през толкова нива на вътрешен прочит и претълкуване, че често става едва разпознаваема версия на изходното намерение. Текстовете за сцена са семиотични находища, минирани със смисъл зони, произведения, предназначени за вариации. И това им е най-красивото. Ако са талантливо написани, имат устойчиви теми, които те държат на фокус, за да не се изгубиш сред възможностите.

Яна Борисова (Снимка: Миряна Сливенска)

- Театърът "умира" всяка вечер с падането на завесата накрая? Какво чувствате в такива моменти?
- Много силно казано е, че умира. Смисълът да се прави театър е, освен общото съпреживяване, докато тече представлението, емоционалният резонанс, който продължава много след това.

- Кой е вашият учител в писането? Има ли драматурзи, които мислите, че са ви повлияли?
- Конкретно за писането нямам учител, но във всички останали части от живота ми всеки един от важните хора около мен ми е повлиял, променил ме е и ме е научил на нещо. Благодарение на всички тях аз съм това, което съм в момента. Сред тези хора, разбира се, са и родителите ми.

Не мисля, че има драматурзи, които са повлияли на писането ми. Харесвам много автори, и съвременни, и класически, но възхищението ми към тях е само в ролята на читател или публика.

- Реални събития и преживявания ли ви подтикват да създадете пиеса или те са родени във въображението ви?
- Различни са причините, заради които сядаш да пишеш. Различни са и темите или събитията, които са те провокирали. Има срещи или емоции от реалността, които могат да ми повлияят, но се надявам те да са родили нещо, което е надградило вече преживяното. Общият знаменател на всичко, което може да те накара да пишеш, е вълнението. Ако го изпитваш, останалото няма значение.

Режисьорът Галин Стоев на фестивала "Любовта е лудост" (Снимка: BulFoto)

- Не е ли болезнено да си своеобразен колекционер на човешки възходи и падения?
- Нямам представа. Трябва да попитате някой колекционер. За мен винаги са били интересни не самите събития, а промените на душата, които те предизвикват. В повечето случаи не става дума за мимолетно или лесно обяснимо чувство, а за сложна смесица от позволено и забранено, от бяло и черно, от страх и смелост, от решителност и слабохарактерност.

Животът не е лесно нещо. Понякога е много жесток и непосилен. Понякога е прекрасен и вдъхновяващ. В повечето случаи е всичко това едновременно. Чувствата, които изпитваме, също не са лесни за обяснение. За мен те са лабиринт или чудна градина, където обичам да се разхождам, да я разглеждам бавно и да разказвам за нея.

- Разбрах от вас, че "Чудна лятна нощ" има филмово бъдеще...
- Имам две предложения в тази посока, но не ми се иска в момент като този да правя планове, които могат и да не се осъществят, защото светът боледува.

Разбира се, че ми се иска, но трябва много внимателно да реша в чии ръце бих дала тази история, която много харесвам.
А дали е подходяща за филм? О, да.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg/Снимка: Миряна Сливенска

Яна Борисова е един от най-значимите съвременни български драматурзи. Произведенията й са поставяни и четени в цял свят.

Яна Борисова е писател, драматург и сценарист. Родена е в София през 1972 г. Завършва история на изкуството.

Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Най-известните й драматургични текстове са "Малка пиеса за детска стая", "Приятнострашно", "Хората от Оз" и "За теб", които се играят повече от десет години. Многократен носител на наградите "Икар" и "Аскеер", Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата "Златно перо", наградата Нова европейска драма и др. Номинирана за редица европейски отличия за драматургия и литература. Участва в най-значимите театрални фестивали в Европа. Стилът й на писане се смята за находка в съвременната българска литература заради органичността и темпото на диалозите, понякога преливащи в ярки поетични монолози.

Нейни произведения са и "Морето след теб", "Господин нощ", "Интервюто", "Тихи невидими хора". "За Любовта и всичко останало", "Кралица на прозореца", "За замъците, валежите, роднините и любовта", "Книгата, която се оказа дневник", "Уилъби", "Няколко истории за кралици и крале", "Да бъдеш Христо Мутафчиев", както и поредица сценични произведения за деца.

"Чудна лятна нощ" е първият й роман.

Още

"Танцът Делхи" на Галин Стоев - мистичен танц, който завинаги бележи всеки, който го е видял

"Танцът Делхи" на Галин Стоев - мистичен танц, който завинаги бележи всеки, който го е видял

Още

"Безкрайната градина" на Галин Стоев ще се състезава на кинофестивала  "Любовта е лудост"

"Безкрайната градина" на Галин Стоев ще се състезава на кинофестивала "Любовта е лудост"

Още

Един перфектен летен ден на Стефан Вълдобрев

Един перфектен летен ден на Стефан Вълдобрев

Още

Стефан Вълдобрев представи "Книга за песните" в лятното кино "Кабана" (галерия)

Стефан Вълдобрев представи "Книга за песните" в лятното кино "Кабана" (галерия)

 

Коментирай 31

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър