ИЗКУСТВОТО Е ПО-СИЛНО ОТ ЗЛОТО

"Чудна лятна нощ" е първият роман на Яна Борисова (ОТКЪС)

Днес излиза дебютният роман на един от най-значимите съвременни български драматурзи - една любовна приказка, която променя света и го превръща в магическа реалност

Редактор : Impressio / 17 ноември 2020 / 15:06 5735 Прочита 5 Коментара

Яна Борисова, чиито произведения са поставяни и четени в цял свят, представя своята първа книга "Чудна лятна нощ".

"Една от любимите ми думи в българския език е "свян". Написах книга за красотата на смущението и колко прекрасни биха могли да бъдат всички, които го изпитват" - казва авторката.

Книгата се издава от "Книгомания" и може да бъде намерена физически и онлайн в най-големите български книжарници.

"Чудна лятна нощ" се издава от "Книгомания" и може да бъде намерена физически и онлайн в най-големите български книжарници

Яна Борисова пише "Чудна лятна нощ" в компанията на няколко от най- добрите си приятели, които тя нарича "уникални и талантливи творци".

Още

Стефан Вълдобрев представи "Книга за песните" в лятното кино "Кабана" (галерия)

Кани един от любимите си артисти Стефан Вълдобрев да напише музика към романа, което превръща "Чудна лятна нощ" в първата книга с авторска музика. Двамата са изключително свързани благодарение на театъра, където Стефан Вълдобрев играе в три постановки по нейни пиеси.

Последният си драматургичен текст Яна написва специално за петдесетгодишния юбилей на актьора. Оркестрацията на музиката е направена от талантливия композитор Милен Кукошаров, с когото Яна Борисова работи през последните години и заедно създават поредица от сценични произведения.

Още

Стефан Вълдобрев за "Обичам те, мила", "По-полека" и другите (ОТКЪСИ)

Редактор на творбата е известният режисьор и писател Димитър Коцев - Шошо, за когото авторката казва, че е "основен вдъхновител" и причината да се издаде тази книга. Освен че са близки приятели, в последните години двамата често са и творчески тандем в общи филмови проекти.

Към групата се присъединява и един от най-талантливите сценографи и художници Никола Тороманов. Той създава уникални илюстрации по романа "Чудна лятна нощ", които предстои да бъдат отпечатани в специален тираж на книгата.

"Вярвам в творческите групи, в смисловите кръгове, в компаниите, в приятелствата и в семейството. Писането е самотно занимание, както предполагам и всеки личен, авторски творчески процес. Понякога, когато завършиш твоята част, не са останали сили да продължиш нататък. Затова вярвам в групите. Само така намирам сила и смисъл да продължа" - споделя Яна Борисова за своята творческа фамилия.

Още

Васко Василев на 50: Отворен съм за всякакви идеи и предизвикателства

"Чудна лятна нощ" е романтичен роман за любовта, таланта и последствията от тях. Партитура за силата на думите, за красотата на музиката и за смисъла и нуждата от изкуство. Една история за емоционалните, но притеснителни хора, които нямат възможността да изразяват чувствата и емоциите си. За тези, които не са шумни, които изпитват смущение и свян и нямат "оръжията" на всички останали.

За странниците, които независимо, че не приличат на другите, може би ще се окажат по-интересната част от човечеството. За таланта, вдъхновението и колко крехко и чупливо нещо е то, когато наоколо свири едно чуждо радио. Една любовна приказка, която променя света и го превръща в магическа реалност. И най-вече история за това как изкуството е по-силно от злото, което се опитва да го унищожи, защото мрази красотата.

"Чудна лятна нощ" можете да поръчате - ТУК

Яна Борисова (Снимка: Миряна Сливенска)

Още

Кинодебютът на Галин Стоев "Безкрайната градина" е в арткината от 5 октомври

Яна Борисова е писател, драматург и сценарист. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Най-известните й драматургични текстове са "Малка пиеса за детска стая", "Приятнострашно", "Хората от Оз" и "За теб", които се играят вече повече от десет години. Многократен носител на наградите Икар и Аскеер, Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата Златно перо, наградата Нова европейска драма и др. Номинирана за редица европейски отличия за драматургия и литература.

Участва в най-значимите театрални фестивали в Европа. Стилът й на писане се смята за находка в съвременната българска литература заради органичността и темпото на диалозите, понякога преливащи в ярки поетични монолози. Нейни произведения са и: "Морето след теб", "Господин нощ", "Интервюто", "Тихи невидими хора". "За Любовта и всичко останало", както и поредица сценични произведения за деца. "Чудна лятна нощ" е първият й роман.

Из "Чудна лятна нощ":

Още

Татяна Лолова: Усещам, че когато ми е най-отчаяно, някой ми помага и няма да ме остави

Всичко започна преди три години, когато Джована Бел не съществуваше. Преди три години, в далечна и мрачна страна, живееше едно много бледо момиче с незапомнящо се име, което с течението на живота си бавно чезнеше. Мрачните държави бяха характерни с това, че успяваха за кратък период от време да унищожат душите на населението си. В този конкретен случай онези, в чиито ръце беше управлението, се оказаха непозната порода създадена от зловеща материя.

Тя се проявяваше в много направления, но най-вече в емоционална и морална патология абсолютно непонятна за целия останал свят. Там грозотата, тъпотата и простащината бяха издигнати в национална ценност и кой ли можеше да повярва, че изобщо съществува такова нещо? Затова и никой не разбра, какво наистина се случваше в тази страна и тя си остана завинаги "далечна", не заради географското си положение, а защото не приличаше на нищо друго и никой не можа да я разбере.

* *

Още

Георги Тошев представи книгата си за Георги Парцалев

Освен, че не обичаха хората, за които трябваше да се грижат, управниците на тази държава ненавиждаха и красотата. Тя ги потискаше и дразнеше, а те я намираха за безсмислена и досадна прищявка на човечеството. А както знаем, за разлика от доброто, злото е много находчиво и добре организирано, и в повечето случаи постига целта си. По тази причина властимащите целенасочено съсипваха всичко красиво и всички, които се занимаваха с това... правейки се, че ги няма. В страната на Джована Бел хората на изкуството бяха принудени да оцеляват и на никой не му пукаше за тях.

* *

Още

Георги Тошев: Не приемат Коканова във ВИТИЗ, защото е дъщеря на царски офицер

Хората от тъмните и мрачни страни, освен всичко друго, много обичаха да си намират големи проблеми. Характерното при тях беше, че те никога не ги решаваха, но страдаха много съсредоточено. Ако съдбата случайно разрешеше някой проблем, населението веднага си намираше друг. Само така тъмните субекти усещаха, че правят нещо, че дишат и че ги има. Само наличието на страдание доказваше, че съществуват. Абе, с две думи - страшен мрак.

След едномесечен престой в замъка Шьонхайт, Джована Бел най-после намери нещо, заради което да страда пълноценно. Сега тя откри смисъл на дните си, причина да превърне нощите в безсънни и най-важното... тема за новата си книга!

Джована Бел се влюби несподелено. Това отговаряше на всичките изисквания за голям и неразрешим проблем! Най-хубавото във влюбването от този характер е съзнанието, че си обречен.

Още

Стефан Данаилов и Георги Тошев представят "Романът на моя живот" в страната и чужбина

В по-ранните години от живота си, когато беше глуповат младеж, той беше правил много опити в почти всички творчески сфери, но резултатите недвусмислено потвърждаваха липсата на каквато и да било дарба. Семейство Пилибосян бяха една от най-богатите фамилии в света. Освен с парите си, те се славеха и като невероятни гуляйджии и алкохолици. Този именно порок донесе на голяма част от семейството - освен множеството незабравими нощи - преждевременна смърт. Това стечение на обстоятелствата пък осигури на Арман, внук на основателя на фамилията, правата над несметно богатство. И това пак стана с участието на съдбата и нейните пръсти, защото Арман Пилибосян беше единственият член на рода, а може би и единственият гражданин на Европа, алергичен към алкохол.

Нелепо заболяване, за което той разбра на дванадесет, отпивайки първата си глътка дайкири. Потресаващото разкритие го лиши от възможността да придружава братовчеди, лели и роднини по веселби и оргии, за което, когато беше малък, му беше много мъчно. Така и човешкото право да стане достоен алкохолик също му бе отнето по незаслужено жесток начин. Но както знаем, в живота не всичко е честно. Поради тези обстоятелства обаче черният Арманов дроб, за разлика от останалите дробове в семейството, продължи да функционира и след трийсетата му година, а притежателят му се оказа съвсем сам и страшно богат доста преди да е заслужил. На 56 години единствен наследник на огромни парища и с претъпкано семейно гробище, Арман Пилибосян реши, че след като няма талант и роднини, и дори при тези обстоятелства не може да се натряска, ще стане меценат и покровител на изкуството. И така ще се приобщи към световния културен процес.

* *

Още

Георги Мамалев пред Дир.бг: Мечтая да изиграя Големанов

В едно прохладно утро, двадесет и два дена след като беше пристигнал, Максимилиан отвори очи много по-рано от обикновено, усетил нещо различноособено. И точно то го заинтересува и разбуди. За съжаление, онова, което го интересуваше, остана в съня му и той веднага забрави какво е било. Младежът се надигна в леглото и погледът му попадна върху клавишите на рояла. Видяното му напомни трагичната ситуация, в която се намираше, и че другото е било сън, а това тук - не е. Въздъхна и преди отново да легне, стана.

Още

Георги Мамалев събра в книга най-забавните случки от своя живот

Фактът, че животът се бе превърнал в хаос, му позволяваше да извършва нелогични действия без никакви последствия. Повъртя се из огромното помещение и както всеки на негово място би сторил, се вцепени пред прозореца и загледа тъпо. Навън си беше доста тъмно, но при по-упорито вглеждане можеше да се види едно-друго. Младежът опря чело в прозореца и с това действие изчерпа ресурсите си. Бялото платно в главата му си оставаше все така бяло. Единствената разлика отпреди месец беше, че вече пустотата не го учудваше. А както всички знаем, всяко нещо, продължило по-дълго от месец, успива съпротивителните сили и се превръща в повод да въздишаш, без да знаеш защо. Има, разбира се, и изключения, но в случая не ставаше дума за тях.

Още