Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ивайло Знеполски: Изкуството да живееш с идеите

ФРАГМЕНТИ НА ПАМЕТТА

Ивайло Знеполски: Изкуството да живееш с идеите

През миналата година проф. Ивайло Знеполски навърши своя 80-и юбилей. Кинотеоретик, културолог, семиотик, изследовател на медиите и на историята на близкото минало, той е учен с международно признание. По този повод галерия Алма Матер открива изложба в негова чест

Снимка: Личен архив

Изложбата в галерия Алма Матер (14-31 октомври), която се открива тази вечер от 18:00 часа, предлага визуален разказ за различните сфери, в които проф. Знеполски се изявява. Този разказ е сглобен от избрани фотографии от личния му архив, съпроводен е от кратките му записки.

Тя обхваща двата куба на галерия Алма Матер. В първия куб е подредена експозиция, която проследява академичната му дейност като вълнуващо приключение в търсене на новите идеи.

60 години отдадени на Академията и на облагородяването на обществото, бележат един пълноценно и интересно преживян интелектуален път, за който избраните фотографии набавят само фрагменти.

Изложбата е опит да бъде онагледено усилието, което стои зад респектиращото научно творчество, което обхваща повече от 50 книги и над 100 статии, публикувани в България и чужбина. В експозицията се виждат и поредица лични моменти от живота му, както и проф. Знеполски като един от "бащите-основатели" на катедра История и теория на културата при СУ, която тази година пък чества своя 30-годишен юбилей.

Снимка: Личен архив

Разговаряме с проф. Знеполски за равносметките, връщането назад, фрагментите от миналото и средата, в която е било необходимо създаването на катедра История и теория на културата. 

Още

 Софийският университет организира конференция за социалните науки, посветена на 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски

Софийският университет организира конференция за социалните науки, посветена на 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски

- Проф. Знеполски, как видяхте себе си в изложбата, която се открива в чест на вашата 80-а годишнина?
- Ще кажа нещо, което касае не само мен. Активният човек, чийто живот минава от проект към проект, от задължение към задължение, няма много време да се спре и да се обърне назад. Оказва се, че е живял дълго и в същото време животът му е преминал неусетно.

Старостта в някаква степен изненадва. 80-тата ми годишнина беше повод за един вид равносметка - тя не може да бъде направена бързо, изведнъж и донякъде е драматичен акт. Тази фото и видеоизложба е само един фрагмент от борбата на паметта с пластовете загубени нишки на дългия житейски път.

Снимка: Личен архив

Истинското предизвикателство беше отварянето на личния ми архив и от протеклите 80 години да избера седемдесет и няколко мига, запечатани от фотоапаратите на знайни е незнайни фотографи.

Така че, разглеждайки изложбата, се питам може ли тя да даде представа за един живот, изпълнен с действие, страсти, успехи, разочарования, щастие и тъга. Какво е пропуснато? И в същото време тя ми казва, че животът е сплетен от множество разноцветни нишки и трудно може да се каже коя е по-важна от другите.

Снимка: Личен архив

Интимността и публичността са свързани, но понякога ние губим баланса. И сега, съзерцавайки фотосите от изложбата, изпитвам съжаление, че някои моменти не са продължили, че не съм отделил достатъчно време или не съм дал повече любов на най-близките си хора, че не съм задълбочил някои приятелства, че не съм казал необходимите думи.

Снимка: Личен архив

Гледам на изложбата като на малък акт на самопознание, по неизбежност ограничен, тъй като хората застават пред камерата обикновено в моменти на пауза и на относителна хармония с битието.

Още

"Хроники на едно течно общество" от Умберто Еко - удоволствие за ума (ОТКЪС)

"Хроники на едно течно общество" от Умберто Еко - удоволствие за ума (ОТКЪС)

Но в изложбата има една фотография от пролетта на 1944 г., която ангажира мисълта ми по-активно: на нея нямащо още четири години невинно и симпатично на вид дете, наконтено от майка си, стои пред камерата и нищо не разбира, не подозира, че идва 9-ти септември, че по-голямата част от живота му ще протече през комунизма, не подозира какво предстои и какво ще трябва да прави... Някакви висши сили са предрешили рамката, в която трябва да протече значителна част от живота му. Дете-бял лист, върху който животът предстои да изпише сложните си завъртулки.

Снимка: Личен архив

- Коя от сферите, в които е показано Вашето развитие, респектиращото Ви научно творчество и постиженията в хуманитаристиката и изследванията на миналото, Ви се струват най-значими от сегашна гледна точка? Срещи, събития, моменти...
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото макар в отделни моменти на дейността ми една или друга дисциплина да е доминирала, никоя от тях не отпадна напълно, те се надстройваха и допълваха. В ранните ми години активното ми занимание с кинокритика и кинотеория ме научи да ценя детайла, да придобия вкус към недоизказаното, да улавям раждащата се в монтажната фраза мисъл, да придобия вкус към стегнатата и изразителна реч.

Снимка: Личен архив

Но и нещо много повече: във времена на строга цензура се стремях да развивам социологичен и антропологичен прочит на филмите и, разбира се, на българските преди всичко, което превръщаше текстовите ми в скрити социални изследвания на усложняващата се реалност на късния комунизъм.

Снимка: Личен архив

Това беше първата ми крачка към социалните науки. По-късно семиотиката и медийната теория ми помогнаха да развия важни интерпретативни умения, които се оказаха изключително полезни в изследването на социалните и исторически феномени, но бяха ключ и към обсъждането на проблемите на демокрацията. Изложбата ме показва във всички тези различни роли и си давам сметка, че във всички тях съм се чувствал еднакво добре. Разбира се, светът на киното е по-интересен и динамичен, академичната работа те обрича на самота, особено в страна като нашата - с неразвити социални рефлекси.

Снимка: Личен архив

Днес електронните технологии отчасти компенсират липсата на интерес, поне частично, тъй като стават активни свидетели на научния живот. Инициативите на форума "Софийски диалози" са богато документирани визуално, но следите остават в частни архиви. Това е класическото противоречие между възможности и публична реализация.

Снимка: Личен архив

Още

"Да кажеш почти същото" - тайните на превода от Умберто Еко (откъс)

"Да кажеш почти същото" - тайните на превода от Умберто Еко

- Разкажете как се роди идеята за катедра История и теория на културата, по-популярна като катедра Културология . Може би интересна история около средата в която възниква. В какъв момент дойде идеята за създаването на тази катедра?
- Това предполага дълъг разказ, историята на специалността предстои да бъде написана. Накратко, в началото на 80-те години ситуацията в Софийския университет постепенно се променяше, нарастваше неудовлетвореността от установения догматичен и крайно идеологизиран и догматизиран от комунистическата държава модел на обучение и на правене на наука.

Увеличаваха се и символните, и реалните жестове на съпротива срещу наложените ограничения, нарастваха и конфликтите в самата университетска общност. Редица научни трудове бяха критикувани, цензурирани или забранявани. Разбира се, само неудовлетвореността не стига, нужен бе и субект на промяна, нужно бе и човешко действие.

В основата на проекта "Културология" е широко популярният историк Николай Генчев, чиито трудове бяха подложени на масивна атака и който изразяваше все по-открита неудовлетвореност от професионалната си среда.

Снимка: Личен архив

Идеята беше да се промени типът на образованието, а и на научното изследване, да се излезе от тесните дисциплинарни граници и да се развият способности за трансдисциплинарни кооперации и изследвания. Генчев демонстративно напусна Историческия факултет и пое инициативата за създаването на нещо ново.

Благодарение на дързостта, популярността, връзките и човешкото си очарование той успя да "пробие", да осъществи този първи пробив в закостенялата образователна система. Катедра Културология се появи като модел за съвременна наука и образование, набиращ постепенно голяма популярност.

Снимка: Личен архив

Още

Жан-Люк Годар: Перманентният революционер на 90

Жан-Люк Годар: Перманентният революционер на 90

За осъществяването на проекта Генчев покани специалисти от различни области, работещи във или извън университета - историци, философи, изкуствоведи, литературоведи, изследователи на културата и на медиите, специалисти по културен мениджмънт... В този първоначален екип бяхме десетина човека и с общи усилия изработихме програма, която привлече вниманието на студентите. Не нещо друго, а качеството и нарастващият интерес към лекциите утвърди специалността и катедрата. В тях се преподаваха нещо, които до скоро изглеждаха недопустими.

Снимка: Личен архив

- Вие как участвахте в този проект?
- Както казах, бях част от този първоначален екип, който постави началото, в една схлупена стаичка някъде на тавана на сегашния Журналистически факултет. Започнах с преподавате курс на курс "Медии и култура", а по-късно, когато условията позволиха, развих и първия в България курс по Семиотика.

Днес малко юбилейно ме наричат един от "бащите-основатели" на катедрата, може би защото съм единственият все още оцелял от първоначалния екип, а и защото от замислянето й през 1982 г. до пенсионирането ми през 2009 г., преподавах в "Културологията", а и дълги години я ръководих в един решителен период на преминаването й от двегодишна следдипломна специализация в пълноценна дисциплина, изучавана пет години.

Снимка: Личен архив

Още

Сбогуване с Христо Ганев - един от последните мохикани на честта

Сбогуване с Христо Ганев - един от последните мохикани на честта

Това бяха и годините на укрепването й и на най-голямата й академична слава, когато в нея работеха цяла плеяда забележителни преподаватели и автори: Николай Генчев, Александър Фол, Атанас Натев, Димитър Аврамов, Александър Дейков, и постепенно навлизаше една внушителна група по-млади колеги: Даниела Колева, Иван Еленков, Калин Янакиев, Александър Кьосев, Ивайло Дичев, Райна Гаврилова, Владимир Градев и още други, които допринесоха много за развитието на специалността. Появи се и трето поколение преподаватели, но за съжаление не съм запознат добре с неговите изяви.

Нивото на образованието в катедрата беше изключително високо и оттам излизаха много добре подготвени кадри. Не искам да звучи нескромно, но една наша докторантка, изкарала с отличен магистърската програма в лондонското Висше икономическо училище, след завръщането си беше заявила, че образованието в катедрата е на по-високо ниво.

Снимка: Личен архив

В Лондон им преподавали главно докторанти или студенти от последните курсове, големите учени рядко можели да се видят. Друга наша студентка сподели, че нивото на нейните познания е изненадали ръководителя на магистарската й програма в Хумболтовия университет, който я запитал откъде е научила всичко това, което знае...

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

И още един пример: в началото на 2000 г. сключихме договор с един френски и един немски университети за съвместна магистърска програма "Медии и социални репрезентации". Във всяка от трите страни студентите пребиваваха по един семестър. Накрая на обучението се провеждаше анонимна анкета, като един от въпросите беше - от преподаването в кой университет студентите са най-удовлетворени. Почти единодушно бе посочен престоя им в България.

Разбира се, днес ситуацията се променя, и образованието е променено, и преподавателският състав е друг.... Променя се и интереса към специалността. Никой не трябва да живее на стара слава, трябва постоянно да се обновяваме, но затова е необходимо отношението към социалните науки да се промени. Трябва да се осъзнае, че едно общество не може да се развива нормално, без да познава себе си и без да обсъжда ценности.

Снимка: Личен архив

Още

Болестта изтри паметта й, но главното остана "записано" в нейните филми

Болестта изтри паметта й, но главното остана "записано" в нейните филми

Вие сте заместник-министър и министър на културата от 1991 до 1995 г., участвате в едни от най-важните тогава реформи и трансформации в културата. Коя от тях бихте осъществили другояче?
- Никоя. По простата причина, че тези, които дойдоха след мен в министерството, предпочетоха да отменят повече от направените реформи. Това, което направих, се базираше на познанията ми по теория на културата, изучаването на различни модели на културна политика и на лично познание за културния живот в основни европейски страни.

Снимка: Личен архив

Не бе въпрос на приумица. За съжаление, от изградените центрове по различните изкуства оцеля само Филмовият център; децентрализацията беше сведена до минимум, беше запазена само идеята за откритите театрални сцени; намаляха средствата за независими, необвързани с държавните институции проекти - изглежда, донякъде функционира само помощта за книгата, но с недостатъчно средства...

Идеята за самоуправление на творческите общности пропадна, решенията кой как и колко да бъде подкрепен отново е в министерските структури...

Снимка: Личен архив

Но никоя реформа не е окончателна, ситуацията се променя, до 1995 г. ние все още не бяхме част от това, което може да наречем глобално културно пространство.

Това налага нови проблеми: за характера на т.нар. национална идентичност, за мястото на културата в тази идентичност, за създаване на ясна идея какви културни акценти трябва да се отстояват, за да защитим езика, на който се изразяваме, и същевременно да запазим някакъв разпознаваем облик в широкия свят.

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Днес бих предприел и по-решителни мерки за подпомагане възникването на ефективно културно поле, способно да оценява и йерархизира културните факти, способно да възпитава вкус и ценности; бих потърсил механизми за поощряване на пазара на български културни продукти; бих вложил средства в поощряването на качествена културна и научна периодика, без които е невъзможно да се изгради адекватна оценка на предлаганото на пазара, а оттам и да се създава вкус към качествен духовен живот; бих инвестирал повече в отделната творческа личност...

Снимка: Личен архив

Да спра дотук, за да не прекаля... Не съм наивник на 80, нещата не са лесни, изисква се много труд и добра воля, както и компетентност. Но преди всичко - успешно общество и ефективно функционираща демокрация.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

 

Още

Философът Петер Слотердайк: В извънредно положение държавата сваля кадифените си ръкавици

Философът Петер Слотердайк: В извънредно положение държавата сваля кадифените си ръкавици

Още

Юрген Хабермас за коронавируса: Никога досега не е имало толкова много знание за нашето незнание

Хабермас, един от най-влиятелните философи: Толкова много знание за нашето незнание

Още

Ивайло Дичев: Защо 3 март, а не 16 април?

Ивайло Дичев: Защо 3 март, а не 16 април?

Още

Ивайло Дичев пред Dir.bg: Европа не се разпада, Макрон драматизира, за да ни предизвика

Ивайло Дичев пред Dir.bg: Европа не се разпада, Макрон драматизира, за да ни предизвика

Още

"Вторият пол" - епохалният труд на Симон дьо Бовоар (откъс)

"Вторият пол" - епохалният труд на Симон дьо Бовоар (откъс)

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

 

 

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Диана Димитрова: След Ирина и "Тютюн" вече не съм същата

На финала се чувствам мръсна, опетнена. В коридора на театъра има огледало. Дори не искам да виждам изображението си отсреща по време на действието, изповяда актрисата

Сценаристът на "Амели" Гийом Лоран пред Dir.bg: Аз съм мечтател

Специално интервю на Юлия Владимирова с френския сценарист и писател Гийом Лоран, който беше в София като председател на журито на международния кино-литературен фестивал Синелибри

Антонио Санчес и Тана Алекса: Джазът е свобода

Четирикратният носител на "Грами" Антонио Санчес и неговата съпруга Тана Алекса ще бъдат гости на седмия Plovdiv Jazz Fest

Марко Мескида, наричан "европейският Кийт Джарет": Искам да създавам музика без етикети

"Искам да бъда артист на 21-ви век и да имам дълбока и силна връзка с пианото" споделя Марко Мескида пред Impressio

Маестро Бошнаков: "Сънят на Пилат" завършва с вярата, че любовта продължава и в смъртта…

"Музиката на танцовата мистерия е много въздействаща и ярко изобразителна", споделя диригентът Владимир Бошнаков дни преди световната премиерата на спектакъла на 16 октомври в Зала 1 на НДК

Наско и Славчо от Б.Т.Р.: Незаменимо е това, което получаваме горе на сцената!

"На концерта Камен Донев ще изпее една много лична и сантиментална песен, той знае как да докосне хората с гласа си...", разкриват музикантите